Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
06.01.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести ноември Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1742 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Е.С. твърди в исковата
си молба, че на 17.12.2018 г. подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си от
ответницата в размер на 182.63 лева, по което било образувано ч.гр.д. №
6421/2018 г. и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата подала
възражение в срок, поради което предявявал процесните искове. В качеството си
на краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ продавал ел.енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите такива през процесния период били
общите условия на договорите му за продажба на електрическа енергия, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По
силата на чл. 7, т. 1 от същите и чл. 8, ал. 1 от договора ищецът поел
задължение да снабдява с ел.енергия обект на ответницата с ИТН - в -. За
ответницата бил открит клиентски № -, в качеството й на собственик на имота,
което било видно от н.а. № 132/2015 г. Същата от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от ОУ, се задължила да му плаща всички свои задължения от снабдяването с
ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и 2 ОУ.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. На 27.03.2015 г., по реда на ОУ за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на Е.Р. (със сегашно наименование Е.Р.), които
били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., служители на
дружеството извършили проверка на обекта на ответницата. За извършената
проверка бил съставен констативен протокол № 198491/27.03.2015 г. в
присъствието на двама свидетели. Проверката била извършена при спазване на
правилата на чл. 37 и чл. 63 от посочените ОУ. При същата електромерът бил
подменен за извършване на метрологична проверка. Същият бил поставен в платнена
безшевна пломбирана торба съгласно чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ и предоставен за извършване на метрологична
експертиза, за която бил съставен констативен протокол № 302/08.03.2016 г. на
БИМ. При извършената проверка било установено, че не съответствал на
метрологичните и технически изискания, тъй като куплунгът с проводниците от
включвателя, контролиращ свалянето на капака на клемния му блок, бил отсъединен
от електронната му платка. В резултат на тази манипулация той отчитал по-малко
от консумираната ел.енергия. Вследствие на установеното от БИМ, не цялото
количество консумирана електроенергия било измерено, съответно - заплатено. На
основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 48,
ал.1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ОУ на
разпределителното дружество, била издадена фактура № **********/2016 г. на
стойност 58.20 лева, с падеж 14.04.2016 г. На клиента били начислени
допълнително 713 kWh за период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г., съгласно
съставена справка за коригиране сметката за електроенергия. Поради забава в
плащане на посочената фактура, ответницата дължала законна лихва в размер от
15.79 лева от 15.04.2016 г. до 16.12.2018 г. На 27.02.2015 г. по реда на посочените
ОУ за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р.,
служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответницата, за която
бил съставен констативен протокол № 185974/27.02.2015 г. в присъствието на
двама свидетели. При същата електромерът бил подменен за извършване на
метрологична проверка, за която бил съставен констативен протокол №
14/24.03.2016 г. на БИМ. При извършената проверка било установено, че
електромерът не съответствал на метрологичните и технически изискания, тъй като
била обездвижена пластината на сензора за индикация при отваряне капака на
клемореда му. В резултат на тази манипулация отчитал по-малко от консумираната
електроенергия. Вследствие на установеното от БИМ, не цялото количество
консумирана ел.енергия било измерено, съответно платено. На основание
установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.1 и чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ОУ на
разпределителното дружество, била издадена фактура № **********/2016 г. на
стойност 86.03 лева с падеж 14.05.2016 г. На клиента били начислени
допълнително 1054 kWh за период от 13.01.2015 г. - 27.02.2015 г., съгласно
съставена справка за коригиране сметката му за електроенергия. Поради забава в
плащането й, ответницата му дължала законна лихва 22.61 лева от 15.05.2016 г. до
16.12.2018 г. Искането е да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 144.23 лева за главница от допълнително
начислена й електрическа енергия от 13.01.2015 г. до 27.03.2015 г. по
посочените фактури, с 38.40 лева законна лихва от 15.04.2016 г. до 16.12.2018
г. и законна лихва върху главницата от 17.12.2018 г. до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №
6421 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата П.Т.Г.,
редовно призована, не е подала писмен отговор, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 17.12.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 6421/2018
г. на СтРС, по което на 18.12.2018 г. е издадена исканата заповед, срещу която
на 28.02.2019 г., в срок, ответницата е подала възражение по образец, поради което
на 25.03.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото
процесните искове, който поради това се смятат предявени на 17.12.2018 г., когато
е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу
ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, че
са били в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които ищецът
е снабдявал с такава апартамент, находящ се в -, който е бил собствен на
ответницата до 27.04.2015 г., видно от представения от ищеца н.а. 34/2015 г., с
който го е продала на трети лица, а тя е била негов битов потребител на същата
енергия с клиентски № -. От представения с исковата молба констативен протокол
№ 185974/27.02.2015 г. се установява още, че на същата дата, посочените в този
протокол двама служители на Е.Р., в присъствието на посочените в същия протокол
двама свидетели, извършили проверка на електромера, отчитащ доставената до
посочения апартамент на ответницата ел.енергия (л. 10). При тази проверка, посочените
служители, след като установили, че електромера не отчита отварянето на капака
на клемния му блок, а резбата на болтчето на капака му е повредено, го
демонтирали за експертиза и поставили в безшевна торба, която пломбирали с
пломба № 321590, а на негово място поставили друг електромер (л. 10). Вярно е,
че ищецът не посочил свидетели, които да потвърдят тези констатации в този
протокол. Но също така е вярно, че ответницата не оспорила верността му. Поради
това следва да се приеме, че не оспорва вписаните в него горепосочени
обстоятелства.
При извършената
метрологична експертиза на този свален електромер е установено при отварянето
му, че няма конструктивни изменения и метрологичните му характеристики
съответстват на изискванията на одобрения тип, но външният му вид не
съответства на изискванията, поради обездвижена пластина на сензора за
индикация при отваряне на капака на клемореда му (л. 11). Поради това ищецът
начислил на ответницата допълнително 1054 кВтч ел.енергия за миналия период от
13.01.2015 г. до 27.02.2015 г., на цена от 86.03 лева с ДДС (л. 13). По делото
няма данни ответницата да е платила тази цена до приключване на съдебното
дирене по делото.
От представения с
исковата молба констативен протокол № 198491/27.03.2015 г. се установява още,
че на същата дата, посочените в този протокол двама служители на Е.Р., в
присъствието на посочените в същия протокол двама свидетели, извършили нова проверка
на електромера, отчитащ доставената до посочения апартамент на ответницата
ел.енергия (л. 6). При същата проверка, посочените служители, след като
установили, че на предния лицев капак долу вдясно на този електромер има пробит
отвор, а дисплеят му не отчита свалянето на капака на клемния му блок, го
демонтирали за експертиза и поставили в безшевна торба, която пломбирали с
пломба № 343647, а на негово място поставили друг електромер (л. 6). Вярно е,
че ищецът не посочил свидетели, които да потвърдят и тези констатации в този
протокол. Но също така е вярно, че ответницата не оспорила и неговата вярност.
Поради това следва да се приеме, че не оспорва вписаните в него горепосочени
обстоятелства.
При извършената
метрологична експертиза на този свален електромер е установено, че куплунгът с
проводниците от включвателя, контролиращ свалянето на капака на клемния му
блок, е отсъединен от електронната му платка и той не съответства на
изискванията по т. 4.1 и 5 (л. 7). Поради това ищецът начислил на ответницата
допълнително 713 кВтч ел.енергия за миналия период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015
г., на цена от 58.20 лева с ДДС (л. 9). По делото няма данни ответницата да е
платила и тази цена до приключване на съдебното дирене по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
са недоказани още в своето основание. При същите ищецът носи тежестта да докаже
по делото факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него
вземане, едва след което ответникът носи тежестта да докаже фактите, на които е
основал възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая обаче
ищецът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал посоченият от него в исковата
му молба правопораждащ процесното главно вземане фактически състав, респективно
не доказа твърдението си същото да се дължи на посоченото в отговора му по
същество основание по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
По въпроса за правото
на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че
корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия – в случая одобрените с решението на ДКЕВР
№ ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия
на ищеца (л. 31-34) - практиката е уеднаквена с решения на ВКС (Р
№
111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II
т.о.). Според същата, със ЗИД на ЗЕ
(Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено
законово основание за крайния снабдител да коригира за минал период сметката на
клиентите си при доказано неточно отчитане на потребена ел.енергия, но само ако
е изпълнено изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване
на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според
чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 83, ал.
2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), законодателят делегира от една страна на ДКЕВР правомощието да приеме нов,
особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, регламентиращ
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе
налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и
корекциите на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р
201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о.,
Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II
т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II
т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о.,
Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В
изпълнение на тази законова делегация, ДКЕВР прие ПИКЕЕ (Обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар
понастоящем да са отменени с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в
сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл.
48-51, които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и
влязло в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, отмяната им
има действие само занапред - от влизането в сила на тези решения съответно на
14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. Поради това същите се прилагат в случая по
делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите на ТР 2/2014
на ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС).
В чл.чл. 47-51
от тях e регламентиран реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и
начините за извършване в тези случаи на преизчисление на количеството й от
операторите на съответните мрежи, респективно за "корекция на сметките на
потребителите им" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия. Според чл. 5, ал. 5
КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3
и 4
ЗНА, тези ПИКЕЕ са влезли в сила на 16.11.2013 г., а според чл. 14, ал. 1
и 2 ЗНА, те нямат обратно действие, защото такова не им е изрично придавано
нито с преходните им правила, нито със ЗИД на ЗЕ
(ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
От друга страна, с
изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и
задължението на крайния снабдител/електроснабдителното дружество, да предвиди в
общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите
си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на ПИКЕЕ.
Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ищеца, одобрени с решението на ДКЕВР с № ОУ-013 от
10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен
акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г., се предвиди, като необходимо задължително съдържание на
същите, и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на клиентите при
извършване на корекция на сметките им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона, както и в
заварените от тази нова уредба – горепосочени общи условия на ищеца, одобрени с
решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. В чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено
само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките
им, но не и ред за уведомяването им при корекция на сметките им в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно посочените ПИКЕЕ
(Р 173-2015-II т.о.). Този извод не търпи промяна от решение № 118-2017-II т.о.
и решение № 124-2019-III г.о. на ВКС, защото в
тях са разглеждани други общи условия на друг доставчик на ел.енергия и не са
задължителна съдебна практика (чл. 290, ал. 3 ГПК).
Такъв ред обаче не е предвиден в одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от
10.05.2008 г. и заварени от горепосочените законови промени - общия условия на ищеца,
защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение за
уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за
уведомяването им при корекция на сметката им в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия съгласно посочените ПИКЕЕ (Р 173-2015-II
т.о.).
При това положение, с
оглед посочената практика на ВКС, следва да се приеме, че в случая ищецът не е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, като до приключване на съдебното дирене по делото не е
предвиден в общите му условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на
клиентите му при наличие на основания за корекция на сметките им въз основа на посочените
ПИКЕЕ. Само на това основание следва, че в случая не е изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото му да коригира сметката на ответницата при доказаното
с експертизите на БИМ частично неизмерване на количеството й от електромера й. При
това положение съдът очевидно не може да приеме да е възникнало за него и
поради това да съществува към релевантната дата на приключване на съдебното
дирене спорното главно вземане/право да коригира сметката й за миналия период
от 13.01.2015 г. до 27.03.2015 г. с процесната сума от общо 144.23 лева, както
е сторил с издадените на 04.04.2016 г. и 04.05.2016 г. фактури №№ ********** и
№ ********** (л. 9 и 13). Само на това
основание следва да се приеме за недължима от ответницата същата сума. При това
положение съдът очевидно не би могъл да приеме да са възникнали за него и
поради това да съществуват към релевантната дата на приключване на съдебното
дирене по делото и претендираните от него акцесорни вземания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за 38.40 лева мораторна лихва за забава в плащането й за исковия период от
15.04.2016 г. до 16.12.2018 г. и за законна лихва върху същата главница от
подаване на заявлението му за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК в съда на 17.12.2018
г. до изплащането й, защото възникването на тези вземания се обусловя/зависи от
възникването и съществуването преди това на вземането му за главница, което ответницата
да е изпаднала в забава да му плати, а случаят не е такъв с оглед изложеното (чл.
86, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намери, че предявените от ищеца искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата,
че му дължи претендираните с тях спорни главно и акцесорни вземания за
мораторна и законна лихви, се явяват недоказани още в своето основание (чл.
422, ал. 1 ГПК). Поради това, като неоснователни, следва да се отхвърлят изцяло,
без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това
се явява безпредметно.
При този изход на
делото, само ответницата има право да й се присъдят сторените по делото и в
заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
В тези дела обаче няма данни същата да е сторила разноски, нито е налице нейно
искане за присъждането им, поради които такива не й се присъждат с настоящото
решение и с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78,
ал. 3 ГПК, и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Е.С., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на П.Т.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от 144.23 лева за главница от
неплатена цена на допълнително начислена й електрическа енергия по фактура № **********/04.04.2016
г. и фактура № **********/04.05.2016 г., с която е коригирана сметката й за
миналия период от 13.01.2015 г. до 27.03.2015 г., с 38.40 лева мораторна лихва
от 15.04.2016 г. до 16.12.2018 г. и законна лихва върху главницата от 17.12.2018
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 3659/18.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6421 по
описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: