Решение по дело №81/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба против Решение № 9/ 28.01.2025 г., постановено по АНД № 82/2024 г. по описа на Районен съд- Дулово, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-001308/08.09.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ)- гр. Силистра. С това НП на Г. В. Р., в качеството му на директор на ТП ДЛС „Каракуз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Дулово, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. чл. 55 ЗЗБУТ и чл. 413, ал. 2 КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл. 210 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7) във връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 4 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника (ЗРКЗГТ).

Недоволен от така постановеното решение е останал наказващият орган. В жалбата си сочи, че решението на районния съд е необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя пълномощник, твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението на Дуловския районен съд е правилно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с процесуалните правила и норми, поради което моли съда да го остави в сила. Претендира и за заплащане на разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна като споделя мотивите, изложени от въззивния съд.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Районният съд е изяснил фактическата обстановка по делото като е събрал достатъчно и надлежни писмени и гласни доказателства относно съставомерните факти. Същите са правилно преценени и възприетите от него фактически изводи са напълно обосновани. Установените факти по делото сочат, че на 22.06.2021 г. и на 08.07.2021 г. служители на ДИТ- Силистра са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на ТП ДЛС „Каракуз“ - гр. Дулово, с подконтролни обекти: административна сграда и стопански двор ГСУ „Каракуз“, находящи се в гр. Дулово. Към този момент директор на териториалното поделение (ТП) е Г. В. Р. по силата на Договор за управление, сключен на 22.06.2021 г. (датата на първоначалната проверка). При проверка на трудовото досие на работника С. А. Ю. се установило, че лицето е преназначено в СЦДП ДП - ТП ДЛС „Каракуз“ на длъжността „водач машини за горско стопанство“, по силата на сключено допълнително споразумение от 29.05.2015 г. (повече от шест години преди сключване на договора, с който управлението на ТП е възложено на Гюнай Реджеб). Към него е приложено заверено копие от свидетелството му за управление на МПС, с per. № *********/15.12.2011 г., издадено от МВР- Силистра, със срок на валидност до 15.12.2021 г., от което е видно, че работникът притежава правоспособност за управление на МПС от категория „Ткт“ (колесен трактор). Той обаче не е притежавал свидетелство за придобита правоспособност за работа със земеделска и горска техника (категории Твк, Твк-3, Твк-Г), издадено по реда и при условията на Наредба № 1/15.02.2019 г, за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника (Наредба № 1). Действията и констатациите на служителите на ДИТ- Силистра са описани в Протокол № ПР 2120889 проверка.

При тези данни проверяващите са приели, че на 08.07.2021 г. (в деня на втората проверка), работодателят е възложил и допуснал работника С. А. Ю. да изпълнява трудовите си задължения, като водач на колесен трактор с прикачен инвентар, извършвайки дейност по дискуване на междуредия на култури на остров Гарван, обл. Силистра с трактор ЮМЗ, рег. №СС05516, без да притежава свидетелство за правоспособност за управление на трактор с прикачен инвентар. Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 210 от Наредба № 7 във връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 4 от ЗРКЗГТ и срещу Г. Р. е съставен АУАН № 19-001308/ 20.08.2021 г. Наказващият орган е възприел изцяло отразените в АУАН констатации и въз основа на тях с процесното НП на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ и чл. 55 ЗЗБУТ за вмененото административно нарушение на Г. В. Р., в качеството му на директор на ТП ДЛС „Каракуз“ е наложена глоба в размер на 1 500 лв. С решението си въззивният съд е отменил оспореното НП, като е приел, че то е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при липсата на доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна вмененото административно нарушение. Изложените от него изводи се споделят и от настоящата инстанция.

Според приложената санкционна норма на чл. 413, ал. 2 КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. Следователно законодателят предвижда при установено неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд административна отговорност да понесе работодателят и/или виновното длъжностно лице. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя е обективна и безвиновна, поради което се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина и т.н., като в тези случаи е достатъчно да се установят само обективните съставомерни признаци на извършеното административно нарушение. Отговорността на длъжностното лице обаче е лична (по арг. на чл. 24 ЗАНН) и то може да бъде санкционирано само след като се установи по категоричен и безспорен начин, че е извършило виновно конкретните съставомерни действия и/или бездействия, които следва да се опишат ясно, точно и недвусмислено.

В случая както в АУАН, така и в НП е посочено, че работодателят е възложил и допуснал работника С. А. Ю. да изпълнява трудовите си задължения, като водач на колесен трактор с прикачен инвентар, без да има необходимото свидетелство за работа с тази техника. Следователно административните органи са приели, че нарушението е извършено от неговия работодател и е следвало да се ангажира отговорността му на основание чл. 413, ал. 2, предл. 1 КТ. Те обаче са санкционирали ръководителя на предприятието Г. Р. вероятно на основание чл. 413, ал. 2, предл. 2 КТ, но както в АУАН, така и в НП не са описали какви конкретни противоправни съставомерни действия и/или бездействия лично той е извършил виновно. Това нарушение е съществено процесуално нарушение, което е лишило наказаното лице от възможността да разбере в какво точно е уличено и да реализира своята защита достатъчно ефективно и в пълен обем.

Настоящият съдебен състав споделя и изводът на въззивния съд, че в хода на производството не са ангажирани доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна вмененото административно нарушение.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.416, ал.1 КТ редовно съставеният АУАН се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Обвързващата сила на АУАН обаче касае само действията, фактите и обстоятелствата, които са непосредствено и пряко възприети от контролните органи (по арг. на чл. 179, ал. 1 ГПК). В случая обаче контролният орган не е установил пряко и непосредствено дали, кога и къде работникът С. А. Ю. е извършвал работа с посочената горска техника и съответно кое длъжностно лице му е възложило тази работа. С оглед на това съставеният АУАН не се ползва с формална доказателствена сила относно тези факти и обстоятелства. В тежест на наказващия орган е било да ангажира доказателства, които да установят, че Г. Р. виновно и противоправно е възложил на работника да извършва тази дейност. Категорични и еднозначни доказателства във връзка с тези твърдения не са ангажирани от него.

В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 600 лв.- платено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/ 28.01.2025 г., постановено по АНД № 82/2024 г. по описа на Районен съд- Дулово.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - Силистра да заплати на Г. В. Р. от гр. С. сумата от 600 (шестстотин) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.