Решение по гр. дело №3461/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5562
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110103461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

... /9.12.2019 г.,гр.Варна    

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  14 състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на осми ноември  две хиляди и деветнадесета  година  в състав:

 

 

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

     при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3461 по опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор П.к.  Б.  ЕООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***  за установяване на вземането му от длъжника  З.Х.М., ЕГН **********,*** за заплащане на   следните суми: 852.45 лева /осемстотин петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/21.01.2016 г.; 242.24 лева /двеста четиридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ – договорно възнаграждение; 324.30 лева /триста двадесет и четири лева и тридесет стотинки/ – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 г., до окончателното погасяване на задължението  по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13068/18 г. 

        Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати  разноски  за заповедното и  за исковото производство.

        Твърденията в молбата от които ищецът черпи права в производството са, че  вземането му  произтича от задължения  по  договор за потребителски кредит № **********/21.01.2016 г., сключен между страните по делото по силата на който ищцовото дружество „П.к.Б.“ е предоставило на ответника З.Х.М. паричен заем в размер на  1450.00 лева, със срок на връщането му 36 месеца, на 36 вноски по 70.75 лева всяка, с посочен погасителен план по дати и падеж 10-то число на месеца. В договора е посочен ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11 % и размера на общото задължение с начислените лихви, който е 2547.00 лева. Съгласно договора е определено обезщетение за забава в размер на 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. Съгласно чл.17.4 на Общите условия кредиторът има право на обезщетение за всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг. Ищецът претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението.

       Ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги на стойност 778.32 лева, размерът на вноската по който е 21.62 лева, падеж – 10-я ден от месеца. Общото задължение по кредита и по пакета от  допълнителни услуги е 3325.32 лева, а размерът на всяка вноска е 92.37 лева с падеж 10-то число на месеца. Съгласно декларации по т.Г към договора за потребителски кредит неразделна част от него са Общите условия, които са предоставени  на кредитополучателя на хартиен носител, на български език по Стандартен европейски формуляр. „П.к.Б.“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора като е превел сумата по него на 21.01.2016 г. по посочена от кредитополучателя  банкова сметка. ***ията по договора и не е направил нито една погасителна вноска като след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните по т.12.3 от Общите условия при просрочие с повече от 30 календарни дни на една месечна вноска, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомление, покана, предизвестие и други до кредитополучателя. На 31.01.2018 г. на М.  е изпратено уведомително писмо от дружеството с което е уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Съгласно Общите условия при прекратяване на договора клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Към датата на подаване на заявление длъжникът е погасил задължение в общ размер на 647.83 лева за главница.  Ищецът е предявил иск  за установяване на вземането му за главница и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. 

        Посочил е банкова сметка ***к Българя АД; IBAN:***; BIC:***.

        В срока за отговор  е постъпил такъв от ответника, чрез процесуален представител, назначен на осн.чл.47, ал.6 ГПК. Счита, че предявеният иск е допустим, но същият е  неоснователен по размер и го оспорва. Възразява срещу същия като навежда следните твърдения: 

        Погасила е  изцяло  усвоения от нея кредит в размер на 1450 лева, като е заплатила и лихвата към него в размер на 41.17%. Ищецът не оспорва, че са заплатени 21 вноски по 92.37 лева и една частична пога­сителна вноска. В тежест на ищеца е да докаже, каква сума е останала непогасена от кредита, ако има изобщо такава.  Опорва изцяло твърденията на ищеца, че се дължат други суми, наименовани "възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги". В договора този пакет всъщност съдържа скрити такси и допълнителни разходи, които не би следвало да бъдат погасявани. Счита, че освен законната лихва всички останали "такси" и неустойката са незаконосъобразни и в условие на евентуалност, ако съдът приеме, че се дължи главница да извърши преценка  коя от тези суми ще служи за предвидената от законодателя цел  да стимулира своевременното изпълнение на задълженията на кредитополучателя. В противен случай се получава, че ищецът има по-голям интерес от неизпълнение на до­говора за кредит, отколкото от изпълнението му. Моли за отхвърляне на предявените искове.

          Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства,  становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

        Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

               Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за потребителски  кредит „Профи кредит стандарт“ №  ********** от 21.01.2016 г.   между „П.к.Б.“ ЕООД  с ЕИК *********, седалище *** в качеството на заемодател и З.Х.М.  с ЕГН ********** като заемател е сключен договор за паричен заем в размер на 1450.00 лева, която сума следва да се върне на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 70.75 лева на падеж 10-то число на месеци  03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12 на 2016 г. и месеци от януари 2017 г. до м.февруари 2019 г. вкл., съгласно погасителен план към договора – лист 36-38 от делото. Заемът е отпуснат при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент 41.17 %, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.89 %. Общия размер на всички плащания е 2547.00 лева. Посочени са дължимите от страна на кредитополучателя неустойки за неизпълнение на задълженията му по договора – чл.8,  както и правата му – чл.7  на Общите условия. Страните са подписали споразумение за  избран и закупен от  кредитополучателя пакет от допълнителни услуги, но такива не са посочени. В договора не е посочено какво е включено в пакета „Допълнителни услуги“ и какво включва „възнаграждението“ за този пакет. Отпуснатата в заем сума от 500 лева е преведена по сметка на кредитополучателя. Общото задължение по договора и по закупен пакет от допълнителни услуги 3325.32 лева с общ размер на вноската 92.37 лева.  

                Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписан от клиента и от кредитора. В преписката за отпускане на кредита са  представени допълнителна информация към стандартен европейски формуляр, искане за отпускане на кредит, декларация за съгласие за обработване на лични данни на клиента. От извлечение от сметка на ответника се установява, че за вноски с настъпил падеж за целия период са погасени вноски с настъпил падеж 10.12.2017 г. До ответника е изпратено уведомително писмо за доброволно погасяване на задълженията в разамер на 1477.92 лева, лихва за забава 11.07 лева и такса апо тарифа 430.00 лева.  Няма доказателства по делото за това дали същото е връчено на длъжника.

               От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 13068/2018 год. по описа на ВРС, 47 състав  се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 852.45 лева /осемстотин петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/21.01.2016 г.; 242.24 лева /двеста четиридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ – договорно възнаграждение; 324.30 лева /триста двадесет и четири лева и тридесет стотинки/ – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 г., до окончателното погасяване на задължението.

                 С отговора ответникът оспорва предявеният иск по основание и по размер, като твърди, че е заплатил дължимите суми на ищеца и оспорва представеното от последния извлечение по сметка от системата му. С определение от 04.10.2019 г. съдът е предоставил възможност на ищеца в съдебно заседание да уточни как е формиран размерът на задължението и да ангажира доказателства за установяването му. Не е налице изпълнение съгласно разпоредбата на чл.146 ГПК. Исковата претенция за установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 13068/18 г.  срещу ответника по иска З.Х.М., ЕГН **********,*** за  сумите 852.45 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/21.01.2016 г.,  242.24 лева  – договорно възнаграждение,  324.30 лева  – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги е неоснователна и недоказана по размер, поради което предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.

 

              Мотивиран от изложеното, съдът 

 

                           

                                            Р  Е  Ш  И :

 

 

              ОТХВЪРЛЯ   иска на „П.к.  Б.  ЕООД ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** за установяване на вземането му от длъжника  З.Х.М., ЕГН **********, адрес *** за заплащане на   следните суми: 852.45 лева /осемстотин петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/21.01.2016 г.; 242.24 лева /двеста четиридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ – договорно възнаграждение; 324.30 лева /триста двадесет и четири лева и тридесет стотинки/ – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 г., до окончателното погасяване на задължението  по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13068/18 г., на осн.чл.422 ГПК.

 

      Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от  съобщаването му на  страните.

 

 

 

                                              Районен съдия: