Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Е.Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 7402 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Е.П.Н. против П.на Р.Б.осъдителен иск за сумата 100 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 12.05.2016г. до изплащането.
Ищцата основава иска си на
твърденията за образувано на 06.11.2007г. и водено против нея ДП № 155/2017г. по описа на
НСл.С за престъпление от общ характер по
чл.212, ал.5, вр. ал.3, пр.1, вр.
ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК. С постановление от 23.04.2015г. на СГП досъдебното производство за това престъпление спрямо нея било
прекратено, но отменено с постановление на по-горестоящ прокурор и върнато с указания за преценка
извършването на друго престъпление. С постановление от 30.10.2015г. на СГП била привлечена
в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.242, ал.1, б.“б“ вр. чл.26, ал.1 НК, а с последващо
постановление от
19.02.2016г. досъдебното производство
отново било прекратено. С определение
№ 979/18.03.2016г. по ЧНД1163/2016г. по описа на
СГС била оставена
без разглеждане жалба против постановлението за прекратяване, което влязло в
сила на 12.05.2016г. Твърди като последица
от воденото наказателно производство, продължило 8 години, 7 месеца и 25 дни,
да е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, стрес, подтиснатост, безспокойство, притеснения, нарушения в съня, социална изолираност, раздразнителност. След узнаването от близки и
приятели, че е обвинена в престъпление се дистанцирали и прекратили контакти с
нея, а при общуване със семейството и роднини изпитвала срам и безспокойство. През 2009г. се обърнала към психиатър след
травматично преживяване на проведен й по досъдебното производство разпит,
предизвикал силни емоционални реакции, като последица от които често се движела
с придружител, а по-късно развила страх от асансьори и други тесни и затворени
пространства. Твърди също здравословното й състояние да се е влошило, като през
м.05.2014г. постъпила в болнично заведение във Франция с установен дивертикулит и поставена диагноза „хроничен неспецифичен
колит и дивертикулоза на колона“, а през същата
година по повод на конкретни симптоми били установени нарушения във функцията
на щитовидната жлеза с диагноза „автоимунен тиреоидит“
/болест на Хашимото/. Наред с това поради
продължително воденото досъдебно производство и емоционалното й състояние във
връзка с него не могла да продължи успешната си търговска дейност като
едноличен търговец. За тези неимуществени вреди претендира заплащане на
обезщетение от ответника.
Ответникът изразява становище за неоснователност
на иска по
съображения, че ищцата е имала качеството обвиняем само за времето
от 30.10.2015г. до
02.12.2015г., когато постановлението
за това е било отменено от
САП, но не и в останалия период на висящност на
досъдебното производство. Оспорва да е претърпяла
описаните в исковата молба болки и страдания,
както и те да се намират
в причинна връзка с наказателното производство. Излага и доводи за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответно на действително търпяните вреди. Релевира възражение за погасяване по давност на
заявеното вземане за лихва на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
От фактическа страна не е спорно,
а и от доказателствата се установява образуване на 06.11.2007г. с постановление
на СГП на ДП № 155/2007г. по описа на НСл.С срещу Е.П.Н.,
като собственик на търговско предприятие и представител на ЕТ „Е. т.-Е.Н.“, и М.А.Н.за
това, че за времето от 01.01.2004г.-15.11.2005г., в
условията на продължавано престъпление, в съучастие-първата като извършител, а
вторият като подбудител и помагач, осъществили 41 бр. износи на замразени
заешки бутчета-общо 537 656кг. на стойност
3 701 783лв., като чрез използване на документи с невярно
съдържание-представяне пред органите на граничен ветеринаромедицински
контрол и митнически учреждения в Р.Б.и страни,
членки на ЕС, в които е отразено невярното обстоятелство, че заешкото месо е с
произход от Аржентина /истинският произход е от неустановени месодобивни
предприятия в Китай, за който вносът в страните от ЕС е разрешен само за
одобрени месодобивни предприятия/, са получили без правно основание чуждо
движимо имущество-сумата от 3 071 783лв., съставляващо продажната цена на
посоченото количество заешко месо във ФРГ, Франция и Испания, с намерение да го
присвоят, като сумата е отпусната от фондове, принадлежащи на ЕС, измамата е в
особено големи размери и представлява
особено тежък случай-злепоставяне на Р.Б.пред ЕС и започнало през 2007г.
административно разследване по случая в Европейската служба за борба с измамите
/ОЛАФ/-престъпление по чл.212, ал.5 вр. ал.3, пр.1, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 /за
М.Н.ал.3 и ал.4/, вр. чл.26, ал.1 НК.
Разследването е било
осъществявано от следователи при 09 отдел на НСл.С,
като с постановление на прокурор при СГП от 23.01.2009г. иззето и предадено на
друг разследващ орган-следовател при НСл.С с дадени
множество указания по събиране на доказателства за изясняване на фактите във
връзка с посоченото престъпление.
С молба от 17.12.2013г. Е.Н. и М.Н.сезирали
СГС с искане по чл.368, ал.1 НПК воденото срещу тях наказателно производство да
бъде разгледано от съда, което с определение от 23.01.2014г. постановено по НЧД
№ 213/2014г. е оставено без уважение поради това, че към този момент нямат
повдигнати обвинения и нямат качеството на обвиняеми лица.
С постановление от 23.04.2015г.
на СГП наказателното производство по ДП № 155/2007г. е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НК, както
по отношение Е.Н., така и по отношение Марио Николов. След цялостен и обстоен
анализ на събраните доказателства постановилите го прокурори обосновали извод
за липса на достатъчно и непротиворечиви доказателства, които да аргументират
повдигане на обвинение.
Не е спорно, че постановлението
от 23.04.2015г. за прекратяване е отменено от Софийска апелативна прокуратура с
постановление от 25.06.2015г. и наказателното производство върнато на СГП за
преценка наличието на данни за извършени други престъпления.
Впоследствие с постановление от
30.10.2015г. на СГП, съгласно указания дадени в постановление от 07.08.2015г.
по пр.вх.№ 10531/20017г. на ВКП, потвърдено с постановление на заместник главен
прокурор при ВКП от 20.10.2015г., Е.П.Н. е привлечена в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.242, ал.1, б.“б“ вр. чл.26,
ал.1 НК за това, че в периода 30.07.2004г.-08.11.2005г. в гр.Бургас и гр.София,
при условията на продължавано престъпление, използвайки две неизвестни лица,
пренесла през границата на страната общо 963 190кг. заешко месо на
стойност 3 364 781лв., без знанието и съгласието на митниците-Митница
Бургас и Митница „Аерогара“ София чрез използване на документи с невярно
съдържание, а именно 66 бр. митнически декларации, в които е посочено невярно
обстоятелство относно вида на изнасяната стока-заешко месо с посочен произход
от Аржентина и България, като в действителност месото е с произход Китайска
Народна Република.
С постановление от 19.02.2016г.
СГП досъдебното производство по ДП № 155/2007г. отново било прекратено спрямо
двамата на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 НПК. В мотивите е посочено, че с постановление от 20.10.2015г. на
заместник-главен прокурор във ВКП е изменено постановлението на ВКП от
05.08.2015г. по пр.пр.№ 10531/2007г. и потвърденото с
него постановление на Софийска апелативна прокуратура от 25.06.2015г., а именно
потвърдено е постановлението за прекратяване на наказателното производство
спрямо двамата за престъпление по чл.212, ал.5 вр.
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2, 3 и 4вр. чл.26, ал.1 НК, отменено е указанието на ВКП за разследване на
престъпление по чл.203 НК, като е потвърдено относно разследването на престъпления
по чл.242 НК и чл.253 НК. С оглед на това прокурорът от СГП е обсъдил събраните
доказателства и установените въз основа на тях факти и обосновал извод за липса
на извършено престъпление както по чл.242, ал.1 НК, така и по чл.253, ал.1 НК с
предикатно такова по чл.25 НК.
Ищцата Е.П. обжалвала на
08.03.2016г. постановлението. По жалбата е образувано ЧНД № 1163/2016г на СГС,
5 състав, който с определение №
979/16.03.2016г. я оставил без разглеждане като процесуално недопустима поради
липса на правен интерес.
С друго определение № 1830/31.05.2016г.
по същото ЧНД № 1163/2016г. на СГС, 5
състав, съдът се произнесъл отново по жалба на Е.П. против постановлението от
19.02.2016г. като постановил неговата отмяна и върнал делото на СГП за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето му.
След подаден частен протест в САС
е образувано ВЧНД № 675/2016г., 3 състав, с постановено определение №
184/01.07.2016г., с което определение № 1830 от 31.05.2016г. на СГС е отменено.
Въззивният съд констатирал, че против прекратителното постановление от 19.02.2016г. Е.П. е подала
една жалба, но в два идентични екземпляра с разлика в адресната част-едната в
СГП и чрез нея до съда, а другата направо в СГС. Така в рамките на едно и също
дело ЧНД № 1163/2016г. СГС се произнесъл два пъти с различен правен резултат.
Във връзка с това констатирал, че към деня на постановяването му предходното определение № 979/18.03.2016г. е влязло в
сила на 12.05.2016г., поради което обосновал извод за неговата процесуална
недопустимост по аргумент от чл.24, ал.1, т.6 НПК.
С оглед горното страните не
спорят, че наказателното производство е прекратено на 12.05.2016г.
Отговорността на държавата за
вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на
нейни органи е деликтна и се реализира по реда на
ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето,
деянието не съставлява престъпление или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
За основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в хипотезата на прекратяване на наказателното производство е без значение
дали, кога и за какво престъпление лицето е било привлечено в качеството на
обвиняем или постановлението за привличане е било отменено преди прекратяването.
В установената съдебна практика по аргументи от т.7 на ТР № 3/2004г., ОСГК на
ВКС се приема, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното спрямо него наказателно преследване дори и когато
производството е било прекратено без да му е повдигнато обвинение /в този
смисъл Решение № 187/13.06.2012г. по гр.д.№ 1215/2011г., ВКС, III г.о., Решение 341/05.10.2012г. по гр.д.№ 1310/2011г.,
ВКС, IV г.о. и др./.
В случая ищцата не е била
привлечена като обвиняем за престъплението, по повод на което е било образувано
досъдебното производство-чл.212, ал.5 НК, а на по-късен етап и за друго
престъпление-чл.242 НК. Но доколкото самото производство е било образувано
срещу нея и водено за разследване на нейни действия, в качеството на едноличен
търговец, за различни престъпления, несъмнено
е била обект на наказателно преследване. Поради това е налице основанието по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване
отговорността на държавата в лицето на П.на Р.Б.за обезвреда
на причинените вреди.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя в
съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при
прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне
размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства, предвид
естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от него,
като тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото
наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка
за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото,
как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото
обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за
съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Досъдебното производство е образувано на 06.11.2007г. срещу
ищцата, като ЕТ „Е.-Т.-Е.Н.“, и нейният
син М.Н.по повод постъпил сигнал за това, че в периода 01.01.2004г.-15.11.2005г.
осъществили износ на замразени заешки бутчета на
стойност 3 701 783лв., чрез използването пред органите на граничния ветеринаромедицински контрол и митнически учреждения на различни страни документи с невярно
съдържание за произхода на месото, с получаване без правно основание сумата 3
071 783лв. от продажбата му във ФРГ,
Франция и Испания, с намерение да я присвоят, като сумата е отпусната от фондове
на ЕС, измамата е в особено големи размери
и особено тежък случай,
представляващо състав на престъпление измама по чл.212, ал.5 вр. ал.3, пр.1, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, 3 и 4, вр. чл.26,
ал.1 НК.
Производството е продължило малко над 8 години и 7 месеца
с прекратяването му с постановление на СГП, считано от 12.05.2016г. Причина за
продължителността са извършените множество процесуално следствени действия,
събирането на огромен на брой доказателства, в тази част от чужбина чрез
изпълнението на международни поръчки, както и произнасянето от прокурори от различни по инстанционен
контрол прокуратури в рамките на правомощията им по НПК за това дали установените
в хода на разследването факти покриват признаците на престъпление по различни
членове на НК, за което би могло да се търси наказателна отговорност.
На ищцата не е било повдигано обвинение за престъпление
по чл.212, ал.5 НК /квалифициран състав на измама/, а е била привлечена като
обвиняем за контрабанден износ на стоки по чл.242 НК на сравнително късен етап
от производството и малко преди то да бъде прекратено, но следва да се посочи,
че и двете престъпления са тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК с оглед предвидената
за тях наказуемост. Спрямо нея не са били предприемани мерки за процесуална
принуда-мярка за неотклонение, забрана за излизане извън пределите на страната
или друго, а освен разпитването й не е имала активно участие в производството.
Ищцата е с чисто съдебно минало, не е осъждана за
престъпления или други правонарушения и не е била преди това обект на
разследване. Като едноличен търговец развивала успешен бизнес по търговия с
месо в страната и чужбина.
Разпитаната по делото свидетелка П.Х.е била служител във
фирмата на ищцата от 1995г. до 2013г. и през годините освен служебни установили
и приятелски отношения. Сочи, че от нея узнала за досъдебното производство
скоро след образуването му през 2007г. Споделяла, че я разпитват за престъпление,
което не е извършила и я заплашват 10 години затвор. Била много притеснена и
непрекъснато казвала, че няма да издържи в затвора. Преди това била общителна и
организирана, ръководител на ниво, който управлява добре бизнеса си, но
поведението й видимо се променило-станала напрегната, дезорганизирана, често
излизала от релси с агресивни изблици към служителите. Още в първата година от
разследването отслабнала значително и се оплаквала от чести болки в стомаха,
неведнъж се налагало служители от офиса да й дават средства за успокоение,
каквито преди това не ползвала. Пострадал и бизнеса, тъй като фирмата започнала
да губи клиенти и финансови резултати. Разказва за случай, при който предстояло
договарянето с фирми от Франция за износ на патешко месо, която възможност
пропуснали, защото в същия ден се върнала от разпит по наказателното
производство видимо притеснена, по думите на свидетелката „едва ли не рухнала“.
Сочи още, че воденото срещу нея разследване било обект на разговори между
служителите.
В показанията си св.Е.Н. сочи, че наказателното
производство било основна тема на разговор между ищцата и близките й и като
съпруга на единия от синовете й била в течение относно неговото развитие.
Още самото му начало повлияло силно
върху психичното състояние и здравето на ищцата-започнали проблеми с храненето после
довели до проблеми със стомаха и червата; страдала от безсъние или сънувала
кошмари, драстично отслабнала, често получавала паник
атаки, изпитвала притеснения и безпокойство особено, когато трябвало да се
явява на разпити. След един от разпитите през 2009г. се върнала изключително
разстроена поради мястото, на което бил проведен, грубото отношение на
разпитващия и заявеното от него, че я чакат 10 години затвор. Оттогава у нея се
породило чувство на несигурност за бъдещето и страх, че може да бъде осъдена на
лишаване от свобода, който прераснал в страхове от всички и всичко, което я заобикаля-че ще бъде
арестувана всеки момент, от тъмното, от среща с нови непознати хора, от
затворени пространства. Преди това била много дейна и активна, движела много
добре бизнеса си, но след това станала неконтактна, социално дистанцирана, раздразнителна,
изгубила интерес към бизнеса си, което довело и до загуба на част от
партньорите в работата й. Станала по-агресивна към синовете си, които
обвинявала за положението, в което се намира и особено за това, че от човек с
финансови възможности за в бъдеще ще бъде зависима от други хора. Сочи още, че
част от приятелите и познатите се отдръпнали от нея.
Като доказателство по делото е приета етапна епикриза от 17.06.2009г. от лекар при МЦ „Св.Наум“ гр.София
с посочена диагноза „реакция на тежък стрес“. Посочено е, че е съставена по
първо посещение на ищцата при психиатър за преглед по повод подлагането й на
разпит седмица преди това, което било силно травматично преживяване и
предизвикало емоции на страх и безпомощност. Имала задръжки на урината, появило
се постоянно напрежение, страх, свръхвъзбудимост,
епизодично чувство на стягане в гърдите свързано с травматичния спомен,
нарушения в равновесието, което я карат почти винаги да се движи с придружител.
Появил се страх от асансьори и други тесни затворени пространства, какъвто
имала преди години след засядане в асансьор, но през последните две години
преодоляла без лекарска намеса. Посочени са придружаващи
заболявания-отосклероза с извършено оперативно лечение на двете уши през 1986г.
и 1987г.; миома на матката с оперативното й
отстраняване през 1998г. и хипертонична болест, във връзка с която е на редовно
лечение от две години. Посочено е, че е на редовно психотерапевтично лечение
към кабинета, без съществено подобрение поради краткия период на терапията с
известна тенденция към намаляване на напрежението и разреждане на епизодите на
стягане в гърдите.
Представена е епикриза ИЗ №
32293/2014г. на Втора клиника по вътрешни болести, Отделение по гастроентерология при Токуда
Болница-София, видно то която на 13.11.2014г. и 14.11.2014г. била в болничното
заведение за лечение с диагноза „Хроничен неспецифичен колит. Дивертикулоза на колона“ с оплаквания за дългогодишен запек,
с колики в корема, подуване и къркорене на червата. За подобни оплаквания през
м.05.2014г. била хоспитализирана във Франция с установен дивертикулит.
За минали и съпътстващи заболявания е посочено: тотална хистероктомия
от 1998г.; операция по повод десцензус на влагалище
от 1998г.; операция по повод отосклероза от 1985г.; операция по повод скъсан менискус на коляно двустранно от 2006г. и 2007г. и холецистектомия от 2009г.
Представен е амбулаторен лист № 25/09.01.2019г. за
вторичен преглед във връзка със заболяване „автоимунен тиреодит“,
установен преди около 5 години и оплаквания за умора и задух. Назначени са
изследвания и прием на медикамент.
В представеното по делото медицинско направление,
издадено на 04.06.2019г. е посочена диагноза „есенциална
/първична/ хипертония“ на редовно лечение и следене от 2007г. с придружаващи
заболявания-сърдечна аритмия, неуточнена; синдром на карпалния
канал; автоимунен тиреоидит; друга неуточнена
хронична обструктивна белодробна болест.
Според приетото по делото и неоспорено заключение по СПсих.Е образуваното и водено наказателно производство е
довело до интензивни негативни емоционални преживявания за ищцата, вследствие
на които е възникнала тревожно-депресивна симптоматика с протрахиран
ход, което вещото лице определя като протрахирана
смесена тревожно-депресивна реакция в параметрите на адаптационно разстройство.
Обяснява, че разстройствата в адаптацията са състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, които възникват в
периода на адаптация към значими жизнени събития, житейски кризи и стресогенни перживявания. Сочи,
че психотравмените преживявания не са оказали влияние
върху съзнанието на ищцата, а по отношение поведенческите нагласи е налице
информация за вербално агресивни прояви към децата и колегите си, с които
работила до 2009г. Това е довело до адаптивни затруднения в социалното й
функциониране и междуличностовите отношения. Въз
основа анамнезните данни за известен период при
ищцата са били налице сипмтоми като тревожност,
страх, неспокоен и непълноценен сън, вътрешно напрежение и безспокойство
и пълната неизвестност за изхода от производството, които са били с
по-значителна инензивност в първата година след
образуването му, а част от тя е възможно да са продължили до прекратяването, но
с по-слаба интензивност. Не са налице данни за депресивно или психотично заболяване при ищцата преди започване на
досъдебното производство срещу нея, поради което може да се допусне, че
адаптационното разстройство е последица
от претърпените психотравмени преживявания. Към
момента невротичната симптоматика при нея е компенсирана, психичното й
функциониране е възстановено, но са налице анамнезни
данни за промяна на личностовите й характеристики и
начина на живот-станала затворена, без социални контакти, емоционално
нестабилна.
При горното съдът
намира ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, за които се следва
обезщетение. Естеството на престъпленията, за които е било водено наказателното
производство с повдигане на обвинение в извършване на едно от тях и
предвидената наказуемост от житейска гледна точка са достатъчни за пораждане на
негативни психически изживявания като безпокойство, тревожност, стрес,
несигурност, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото
здравословно състояние. Вън от съмнение е, че подобни душевни болки и страдания
са в рамките на обичайните за лице, подведено под наказателна отговорност и особено,
когато преди това не е било обект на наказателно преследване. Те не могат да
бъдат изключени или ограничени само за времето, в което е имала качеството на
обвиняем, тъй като техен източник са като цяло действията на разследващите
органи и П.по воденото против нея досъдебно производство. В този смисъл е
Решение № 35/16.02.2016г. по гр.д.№ 5215/2015г. на ВКС, III г.о., според което меродавен е фактът на засягане на
личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се
извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство, а не формалното му привличане като обвиняем.
Посочените
негативни изживявания са и доказани по делото. Ищцата станала напрегната, необщителна,
дезорганизирана, появили се проблеми с храненето, значително отслабнала, имала
нарушения в съня или сънувала кошмари, изпитвала безспокойство
за бъдещето и чувство на страх от възможността да бъде лишена от свобода,
ограничила социалните си контакти и предимно общувала с близки приятели и
семейството. Осеазаемо променила поведението към синовете
и служителите си, спрямо които станала по-агресивна и раздразнителна. Събраните
доказателства установяват тези негативни изживявания /определени от вещото лице
като протрахирана
смесена тревожно-депресивна реакция в параметрите на адаптационно разстройство/
да са били особено интензивни в началото на образуваното наказателно
производство в периода 2007г.-2009г., но с по-слаба интензивност в следващия
период до прекратяването му.
Установи се да е
пострадал и бизнеса на ищцата, не само поради това, че разклатеното емоционално
състояние повлияло на възможността да го управлява, но и поради това, че обект
на разследването била търговската й дейност довело до накърняване на добрата й
търговска репутация и като последица до загуба на клиенти.
Безспорно са
накърнени доброто име, честта и достойнството, но същевременно следва да се
отчете, че според свидетелските показания наказателното производство не е повлияло на
положителната оценка за личността й от семейството и близкото обкръжение, от
които е намерила подкрепа.
По делото е
доказано, че през 2014г. при ищцата са установени заболявания-„дивертикулит“ и „автоимунен тиреодит“,
във връзка с които провела лечение, но не е доказано тези заболявания да се
намират в причинна връзка с наказателното производство.
Преценени
в съвкупност горните обстоятелства обосновават извод за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 20 000лв., до който размер предявения иск се явява
основателен и следва да се уважи.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от деня на влизане
в сила на акта, с който наказателното производство е прекратено, в случая
12.05.2016г.
Възражението
за погасяване по давност на вземането за законна лихва е частично основателно. Съгласно
чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания се
погасяват с изтичането на три годишна давност, считано от настъпване на
изискуемостта. Исковата молба е подадена на 05.06.2019г. и в приложение на тази
норма законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е погасена по
давност за периода 12.05.2016г.-05.06.2016. Предвид това върху обезщетенията
следва да се присъди такава от 06.06.2016г. до
изплащането.
Ищцата е направила разноски по делото общо от 4246лв., от
които 4236лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и 10лв. държавна такса. Възражението на ответника за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е в рамките
на минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С
размер. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищцата разноски от 849.20.34лв. съобразно уважената
част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на
Р. Б., гр.София, бул.*****, да заплати на Е.П.Н., ЕГН **********,***, сумата от
20 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от незаконно наказателно преследване по ДП №
155/2007г. по описа на НСл.С, прекратено с
постановление от 19.02.2016г., ведно със
законната лихва от 06.06.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер 100 000лв.
и за законна лихва за периода 12.05.2016г.-05.06.2016г.
ОСЪЖДА П.на
Р. Б., гр.София, бул.******, да заплати на
Е.П.Н., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 849.20лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: