№ 772/13.12.2023
г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЕВА ПЕЛОВА 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Здравена Янева |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
к. адм. дело № 804 по описа на съда за
2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на
Началника на Затвора – Пазарджик против Решение № 322/19.05.2023 г., постановено
по адм. дело № 447/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е изменена Заповед №
Л-555/03.05.2023 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на лишения от
свобода И. Х.Д.,***, е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия за срок от 7 денонощия“, като е намален срокът на наложеното
дисциплинарно наказание от 7 денонощия на 3 денонощия.
В касационната жалба се твърди, че
решението на административния съд е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на материалния и процесуален закон. Моли се
да бъде отменено постановеното решение, съответно потвърдена обжалваната
заповед като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от юриск. Р., който по изложени съображения, моли съда да уважи жалбата
и отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Представя
писмена защита. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – И. Х.Д.
счита решението на административния съд за правилно и законосъобразно, поради
което моли да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решението си Административен съд - Пазарджик е изменил Заповед № Л-555/03.05.2023 г. на Началника на
Затвора – Пазарджик, с която на лишения от свобода И. Х.Д.,***, е наложено дисциплинарно
наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“, като е намален
срокът на наложеното дисциплинарно наказание от 7 денонощия на 3 денонощия.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно
е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 13.04.2023 г. в двора
на затворническото общежитие към Затвора – Пазарджик между жалбоподателя и лишения
от свобода С. А. И. възникнал спор и жалбоподателят е поканил И., да се качат в
килията му и там да се разберат. Вътре в килията жалбоподателят е ударил И. по устата,
при което устната му е прокървяла. На свой ред И. е ударил жалбоподателя по носа
и го е зачервил. Надзирателят И. Б. С. е установил реализираното сбиване и е изготвил
докладна записка, въз основа на която е образувано дисциплинарно производство срещу
жалбоподателя. След като му е дадена възможността да представи обяснения е издадена
обжалваната заповед. В нея са изложени мотиви, с които се приема за установено,
че жалбоподателят е участвал в сбиване, като от правна страна са посочени като нарушени
разпоредбите на чл. 96, т. 3 и 4, чл. 97, т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т.
7 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл. 101. т. 7, във връзка с чл. 102 и чл.
105, ал. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна
килия“ за срок от 7 денонощия.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице изложените в заповедта фактически
основания и точно са посочени правните такива (цитирани по-горе). Правилно е
приел, че безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно
нарушение като е упражнил физическо насилие, за да разреши възникнал спор с друг
лишен от свобода. В тази насока са и събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В мотивите е посочено, че видно от съдържанието на цитираните по-горе
разпоредби на чл. 102, ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС дисциплинарното
наказание „изолиране в наказателна килия“, предвидено в чл. 101, т. 7 от същия закон,
може да се налага в случаите (какъвто е настоящият), при които нарушението се изразява
във осъществена „физическа саморазправа с лишени от свобода“, поради което и правилно
е наложено наказанието „изолиране в наказателна килия“.
Съдът е приел, че дисциплинарно нарушение, извършено от лишения от свобода,
не е твърде тежко, тъй като се изразява в един единствен удар, нанесен от
жалбоподателя, както и че не е причинено значително, тежко нараняване на другия
лишен от свобода. С оглед на тези съображения съдът е приел, че справедливият срок
на наказанието следва да е от 3, а не от 7 денонощия.
Настоящата касационна инстанция намира решението за неправилно по следните
съображения:
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновават извода, че
в случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ за 7 денонощия, тъй като извършеното нарушение е такова по
чл. 100, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС. Наложеното наказание е правилно
индивидуализирано от административния орган като е определено в предвидения от ЗИНЗС
размер. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващият орган
е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения
от свобода към него, като наложеното наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС се явява
съразмерно и адекватно на степента на нарушението. В самата заповед е отбелязано
и преценено от административния орган, че лишеният от свобода не е самокритичен
към извършеното нарушение, взето е предвид и поведението му до момента, както и
здравословното състояние, поради което е наложено дисциплинарно наказание в
размер на 7 денонощия от максимален срок от 14 денонощия. Административният
орган е взел предвид при определяне на размера на наказанието и това, че
лишеният от свобода не е наказван до момента.
Следва да се отбележи също така, че обжалваната заповед съответства и на целта
на закона. При изпълнението на наказанията следва да се осъществява контрол върху
поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления
и да причиняват вреди на обществото (чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС). Посоченият контрол включва
и налагането на дисциплинарни наказания за извършени от лишените от свобода нарушения
на разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи ги да спазват установените за тях правила
и забраняващи да упражняват физическо насилие.
С оглед на гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваната
заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на материалния и процесуален закон, поради
което ще следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед изхода на спора и своевременно направено искане на ответната страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то ще следва И. Х.Д. да бъде осъден да заплати на Затвора –
Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 100 лева, определени по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, във връзка с чл.
222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик – ХІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 322/19.05.2023 г., постановено по адм. дело
№ 447/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, като вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-555/03.05.2023
г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на лишения от свобода И. Х.Д.,
ЕГН **********,***, е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна
килия за срок от 7 денонощия“.
ОСЪЖДА И. Х.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Затвора
– Пазарджик направените по делото разноски в размерна 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.