РЕШЕНИЕ
№ 15868
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110123326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с
постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1766,51 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия, дължимa за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., сумата 80,83 лв. –
главница, представляваща цена на услуга за дялово разпределение, дължимa за периода
м.12.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК пред съда –14.01.2020 г. /уточнена в о.с.з., проведено на 30.05.2024 г./, до
1
погасяването на задълженията, сумата 215,47 лв., представляваща мораторно обезщетение
за периода от 15.09.2017 г. до 03.01.2020 г. за забава в плащането на главницата за стойност
на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 14,36 лв., представляваща
мораторно обезщетение за периода от 31.01.2017 г. до 03.01.2020 г. за забава в плащането на
главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът Л. С. Д. оспорва предявените искове. Признава, че е собственик на
топлоснабдения имот. Оспорва до имота да е доставена топлинна енергия в претендираното
количество и на претендираната стойност. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Моли съдът да се произнесе, като съобрази наведените възражения.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Л. С. Д., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 23.01.2020 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните в настоящото
производство вземания. Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2020 г. с предмет
процесните суми е връчена на длъжника, последният е депозирал възражение, като с оглед
на това и съобразно указанията на съда, заявителят е предявил установителни искове за
вземанията си.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
С протоколно определение от 01.02.2024 г. е отделен за безспорен и ненуждаещ се от
доказване фактът, че през процесния период ответникът е носител на правото на
2
собственост върху топлоснабдения имот – ... /установява се и от приложеното по делото
писмено доказателство – заповед № .../ ... г. на Председателя на ИК на СНС, с която имотът е
предоставен в обезщетение на ответника Л. Д. срещу отчужден имот/. Ето защо, в
качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае
обект с абонатен № ....
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза от
13.03.2024 г., съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, в която се намира имотът на ответника, се е измервало чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. През процесния период общият топломер е преминавал
през периодични проверки, установили метрологичната му годност. Показанията са
отчитани ежемесечно. ФДР ... е извършвало разпределението на топлинната енергия в
сградата след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово
разпределение е отчела и уредите в имота на ответника. По време на отчетите са попълвани
документите за главен отчет, като показанията са потвърдени от потребителя Д. чрез
полагане на подпис. Отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки. На ответника
е начислявана топлинна енергия за отопление от 5 броя отоплителни тела с монтирани
топлоразпределители, за топла вода, съгласно стойностите по 2 броя водомера, по които е
отчетен разходът, и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Дяловото
разпределение за имота за процесния период е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи са били приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
ежемесечните фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва
данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което стойността на
реално потребената топлинна енергия за процесния период /м.05.2016 г. – 30.04.2019 г./ е
1766,51 лева.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза и
изложеното от вещото лице в о.с.з., проведено на 30.05.2024 г., се установява, че от
ответника не са погасявани задължения за процесния период.
Ищецът претенидира стойност на доставена топлинна енергия в размер на 1766,51
лева, поради което и искът му се явява изцяло основателен.
3
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга
за дялово разпределение в размер на 80,83 лева за периода м.12.2016 г. до 30.04.2019 г.,
които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ... и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Съдът не следва да обсъжда направеното възражението за погасяване на дълга по
давност, доколкото е направено за пръв път в о.с.з., проведено на 01.02.2024 г., т.е. извън
преклузивния срок за подаване на отговор по реда на чл. 131 ГПК, последният изтекъл на
22.06.2023 г.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.07.2016г./ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2017 г., на 2018 г. и на 2019 г./ е изтекъл на 14.06.2017 г.,
на 14.06.2018 г., съответно на 14.06.2019 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по
общите фактури от 31.07.2017 г., от 31.07.2018 г. и от 31.07.2019 г. да са били възникнали.
Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията
между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което
възниква сигурно след изтичането му, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да
влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната
отговорност за допусната забава в изпълнението.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже потребителя
валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг. от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът за сумата 215,47 лева, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок в
ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на топлинна
4
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва в размер 14,36
лева се явява неоснователна.
Основателно е искането за присъждане на законната лихва върху главниците за
стойност на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 697,22 лева /за държавна такса, депозити за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП/.
Ответникът е представил декларация, че е материално затруднено лице и договор за
правна защита и съдействие, сключен с адвокат Н. К., по силата на който страните са
уговорили оказване на безплатна адвокатска помощ на ответника по делото. Ответникът е
представляван от адвокат К. по исковото дело, поради което и на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съдът следва да определи размера на следващото се на адвокат К.
възнаграждение, съобразявайки и изхода на разгледания материален спор. При съблюдаване
на материалния интерес на делото и взимайки за база възприетото в нормата на чл. 7, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /доколкото съдът не е обвързан от Наредбата и при липса на оправдан
интерес, като например, свързан с искане да се определя отделно възнаграждение за всеки
иск, не следва да я прилага - така Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/ 2022 г./,
съдът определя размер на възнаграждението от 507,72 лева. Съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на адвокат К. се следва възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ответника по делото в размер на 56,18 лева.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 79,98 лева /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
Ответникът няма претенция за сторени разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1373/ 20 г. по описа на СРС, 138 - ми
5
състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1766,51 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2016 г. до м.04.2019 г., и сумата 80,83 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2016 г. до м.04.2019 г., относно
топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната
лихва от 14.01.2020 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 215,47 лева, претендирана
като мораторно обезщетение за периода 15.09.2017 г. – 03.01.2020 г. за забава в плащането на
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на
сумата 14,36 лева, претендирана като мораторно обезщетение за периода 31.01.2017 г. –
03.01.2020 г. за забава в плащането на главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 697,22 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 79,98 лева, представляваща сторени
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., ..., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К., гр. ..., с личен номер: ..., със служебен адрес: ..., сумата 56,18
лева за предоставена безплатна адвокатска помощ на ответника Л. С. Д., ЕГН **********, в
проведеното исково производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6