РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Пловдив , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело №
20205300501942 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на К. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. ****, чрез
пълномощника му адв.К. Д. против решение №2189/30.06.2020 г., постановено по гр. дело
№11247/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив, 18 гр. състав, В ЧАСТТА, с което се
признава за установено по отношение на него, че дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, сумите, както следва: сумата от 202 лв. - главница договор за потребителски кредит №
*********/24.10.2015 г., сключен между него и „Файненшъл България ЕООД, с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД, които вземания са прехвърлени с
договор за цесия от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а той -на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, придобило вземанията от
„Файненшъл България“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.02.2019 г., до окончателното й изплащане. Жалбоподателят моли
съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част по съображения изложени в
жалбата и да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените
1
искове.
Претендира за разноски.
Въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ****
чрез юр.В. Т. - счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, да се
потвърди решението на ПРС. Претендира разноски и присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания, че: 1.РС правилно е приел за недействителен
договор за кредит, но е направил погрешни изводи за правните последици нея: неправилно
се е произнесъл по непредявен от ищеца осъдителен иск и не се е произнесъл по наведеното
с отговора на ИМ, че е погасявал само главница по договора за кредит и че няма задължения
към ищеца и предсрочната изискуемост не е настъпила;
2.Счита, че доверителят му е изплатил 1298 лв. при главница по договора от 520,34
лв., поради което счита, че изплатената сумата надвишава повече от 2 пъти главницата по
договора и че същата е изплатена преди завеждане на иска.
3.РС е допуснал съществени процесуални нарушения: не се е произнесъл по
доказателственото искане на осн.чл.183 ГПК – да се задължи ищеца да представи в оригинал
Договора за кредит и всички останали документи към ИМ, представени в преписи – от л.94
до л.106, в противен случай- да ги изключи от док.материал; конкретно счита, че
приложение 1/01.06.18 г. по Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и
пълномощно по т.13 от ИМ е следвало да се изключат от доказателствата.
4.РС не се е поизнесъл по направеното възражение за недействителност на договора
за кредит поради липса на погасителен план.
В отговора на ВЖ са направени доводи, че правилно РС е преценил, че по делото са
представени всички документи в оригинал, нотариално заверени преписи и копия,
доказваща исковата претенция, в т.ч. нотариално заверен препис на Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., нотариално заверен препис на Потвърждение за
цесия на осн.чл.99,ал.3 ЗЗД, нотариално заверен препис на Допълнително споразумение към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 1.11.2017 г.
Въззиваемият счита, че договорът за цесия поражда своето действие между страните
независимо от волята на длъжника по прехвърляното вземане, тъй като той не е страна по
договора за цесия, а се уведомява, за да знае на кого да престира; съгласно р.
№139/27.04.2008 г. по гр.д.№4025/2008 г. на ВКС,4 ГО – неуведомяването не се отразява на
валидността на договора за цесия – до съобщаването на длъжника той може валидно да
изпълни на предишния кридитор с погасителен ефект без цесията да може да му бъде
противопоставена; счита за неверни твърденията на жалбопоподателя, че не са представени
исканите документи, доказаващи прехвърлянето на вземането, тъй като с молба от
03.06.2019 г. са представени и нотариално заверен препис на Приложение №1/01.06.2018 г.
2
към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между АСВз. и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и на пълномощно за уведомяване за извършената цесия;
никъде ищецът не е твърдял предсрочна изискуемост на вземането.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
На 24.10.2015 г. между К. К. С. и „Провидент Файненшъл България“ ООД, сега
„Файненшъл България ЕООД, е подписан договор за потребителски кредит, по силата на
което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 1500 лв. срещу
насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 1 870,85 лв. на 60
седмични погасителни вноски, от по 31,19 лв., с размер на последната погасителна вноска
от 30,64 лв., с падеж на първата вноска на 10.11.2015 г.; сумата включва предоставената
главница, ведно с фиксирана лихва в размер от 295,85 лв., такса за оценка на досие от 75 лв.
Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 31, 82 % и годишен процент на
разходите на заема от 48 %.
Решението на ПРС в отхвърлителната част, с което е отхвърлена главницата за
разликата до пълния предявен размер от 520,34 лв., с което е отхвърлена договорната лихва
за 30,01 лв. за периода от 25.08.2016 г. до 29.12.2016 г., както и сумата от 116,93 лв. –
обезщетение за забава, изтекло за периода от 26.08.2016 г. до 07.02.2019 г., такса за оценка
на досие от 22,50 лв.,за които вземания е издадена Заповед № 1434/14.02.2019 г. за
изпълнение по ч. гр. д. № 2331/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 4 гр.състав,
както и в частта, с което се осъжда АСВ за разноски - не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, поради следното:
С ИМ ищецът е представил Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД като продавач и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като купувач, от който е видно, че считано от 01.07.2017 г. продавачът
прехвърля на купувача всички главни, акцесорни и бъдещи вземания, произтичащи от
договори за паричен заем, описани в Приложение № 1, представено е потвърждение за
сключената цесия по процесния договор за заем с настоящия длъжник, посочен е размера на
главница и остатъка от задължението към 01.07.2017 г. От рамков договор за цесия от
16.11.2010 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, се установява, че първият е цедирал на втория станалите ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица по Приложение № 1. От представеното Приложение № 1 от
01.06.2018 г. е видно, че фигурира вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД
против К. С. по договор от 24.10.2015 г. с главница от 1500 лв., обща дължима сума по
кредита 1 871,40 лв., остатък от дължимата сума към 01.06.2018 г. – 657,54 лв., в това число
и лихва за просрочие към 01.06.2018 г. – 84,69 лв. Представено е пълномощно, с което
„Файненшъл България“ ООД, е упълномощава „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми от
името на цедента всички негови длъжници, както и пълномощно, с което „Изи Асет
3
Мениджмънт“ АД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми от
името на цедента всички длъжници по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. От горното следва, че цесията е произвела своето действие. ПОС
счита за неоснователен довода на въззивника, че ПРС е допуснал процесуално нарушение
като не е задължил ищеца да представи в оригинал Договора за кредит и всички останали
документи към ИМ, представени в преписи – от л.94 до л.106 и да ги изключи от
док.материал при непредставянето им; неправилно въззивникът счита, че оспорените
преписи на приложение 1/01.06.18 г. по Рамков договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. и пълномощно по т.13 от ИМ е следвало да се изключат от доказателствата
поради непредставянето им в оригинал, тъй като всички оспорени писмени доказателства са
представени в оригинал или в нотариално заверени преписи по делото.
По отношение на довода на въззивника, че РС не е обсъдил, че липсвал погасителен
план като реквизит на договора, посочен в чл.22, във вр. с чл.11,ал.1,т.11 и т.12 от ЗПК,
който води до недействителност на договора:
От представените по делото доказателства ПОС констатира, че в договора за кредит
не е представен погасителен план, в който да са посочени размера и броя на дължимите
вноски, с показване начина на погасяване на главницата и лихвата и падежната дата
/изискване на чл.11,ал.1,т.11 и 12 ЗПК/ – въззивникът не ангажира доказателства, че такъв
бил изготвен и предоставен на ответниците при подписване на договора за заем. Горното
налага извода, че в договора за кредит не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11,12 от
ЗПК, поради което съгласно чл.22 ЗПК – договорът за кредит е недействителен. ПОС намира
също, че необсъждането на липсата на погасителен план към договора за кредит от ПРС не
опорочава решението му, тъй като РС е достигнал до правилния извод, че съгласно т.1 и т.3
от ТР №1/9.12.2013 г. по т.д.1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато не са спазени посочените
разпоредби - липсата на всяко едно от императивните изисквания на ЗПК води до изначална
недействителност на договора, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Правилен е и извода на ПРС, че когато договорът е нищожен,съгласно чл.23 от ЗПК следва
да се присъди само чистата сума на неиздължения кредит, поради което основателен е само
искът за установяване на дължимостта на главницата.
Неоснователно е оплакването във въвззивната жалба, че неправилно РС се е
произнесъл по непредявен от ищеца осъдителен иск и не се е произнесъл по наведеното с
отговора на ИМ, че е погасявал само главница по договора за кредит, че въззивникът няма
задължения към въззиваемия и предсрочната изискуемост не е настъпила – Видно от
диспозитива на обжалваното решение - РС се е произнесъл с установителен диспозитив като
е приел за установено, че е основателен само искът за установяване на дължимостта на
главницата, не се е произнесъл с осъдителен диспозитив; погрешно въззивникът счита, че
изплатената сумата надвишава повече от 2 пъти главницата по договора и че същата е
изплатена преди завеждане на иска след като е изплатил 1298 лв. при главница по договора
от 520,34 лв. Действително от ССЕ се установява, че всички плащания на длъжника по
4
договора за кредит възлизат на 1298 лв., но получената от С. заемна сума /главница/ не е
520,34 лв., а 1500 лв., поради което неплатената част от главницата се явява сумата 202 лв.,
както е посочил и ПРС. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е обсъдил възражението
му, че предсрочната изискуемост не е настъпила и че няма задължения към ищеца, тъй като
нито пред заповедния съд, нито в исковото производство по делото кредиторът въобще не е
твърдял, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по кредита; неоснователно
е и възражението на длъжника, че няма задължения към ищеца - от заключението на ССЕ,
изпълнена от в.л.Л. К. /л.145 от д.РС/, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че въззивникът е платила по кредита
всичко 1298 лв., които следва да се приспаднат от сумата на главницата – 1500 лв., или
искът е основателен за сумата 202 лв., дължима ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
До същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението му е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди. В останалата необжалвана част решението е
влязло в сила.
С оглед неуважаване на въззивната жалба, въззиваемият има право на разноски за
въззивното производство. Съгласно списъка на разноските пред ПОС, такива му се
присъждат в размер на 100 лв.- юрисконсулско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2189/30.06.2020 г., постановено по гр. дело
№11247/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив, 18 гр. Състав.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.**** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***** сумата 100 лв.- разноски по делото пред
ПОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5