Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1554 21.10.2021 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен
състав, в публично заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Д.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христо Христов
2. Яна Колева
Секретар: И.Л.Прокурор: Х.К.
като разгледа
докладваното от съдия Чавдар Д. касационно
административно-наказателно дело номер 1819 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Т.Д. *** против решение №23/02.06.2021г. по НАХД
№125/2021г. по описа на Районен съд Айтос с което е бил потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** от
17.03.2020г., с който на лицето за нарушение на чл. 139, ал.5 и 6, вр. чл.102,
ал.2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е била
наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Касаторът, редовно уведомен, се явява лично, представя разпечатки от сайта
на АПИ с твърдение, че вината за неточно съхранен номер е на администрацията. В
жалбата твърди, че решението на Районен
съд – Айтос е неправилно и незаконосъобразно, за което излага подробни
съображения.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, редовно уведомен, се
представлява от процесуален представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен
съд –Малко Търново, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в
пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти
състав, намира за неоснователна по следните
съображения:
С оспореното
решение, първостепенният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение установено от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** от 17.03.2020г., с който на
лицето за нарушение на чл. 139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 ЗДвП, на основание
чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е била наложена глоба в размер на
300,00 лева.
За да постанови
оспореното решение РС е приел, че при
съставяне на АУАН и НП няма допуснато съществено процесуално нарушение. По
съществото на спора е изразил мнение, че дори да се възприеме тезата на
жалбоподателя за допусната грешка при посочване на контролния номер на МПС-то,
за което била заплатена винетка то отговорността за вярното деклариране на
регистрационния номер на МПС-то е в тежест на платеца - собственик или
ползвател, като последствието е липса на обвързване на извършеното плащане със
съответното МПС, което се счита за управлявано без винетна такса.
По-натам
въззивната инстанция е разгледала предвидения в разпоредбата на чл.167а, ал.3 ЗДвП особен процесуален ред за налагане на санкции за извършени нарушения от
вида на оспореното чрез електронен фиш, съдържащ комплект от реквизити, като е
установила, че в процесния случай издадения санкционен документ съответства на
всички нормативни изисквания, като е достигнала до извод за неговата
законосъобразност от формална страна. Преценила е и липсата на характеристики,
обосноваващи конкретния случай като маловажен.
Така постановено
решението е валидно, допустимо и правилно.
С процесния
електронен фиш Т.Д.Д. е санкциониран за това, че на 17.03.2020 г. около 17,36
ч., в качеството си на водач, е управлявал ППС с рег. № А 24 14 МХ, лек
автомобил, Сузуки Лиана, с обща техническа допустима максимална маса : 1640,
брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 3, в община Айтос, по път I-6 км 473+206, с
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС, не е заплатена винетна такса , съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от Закона
за пътищата / ЗП/.
Първоинстанционният
съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по
делото. Съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен
състав.
Във връзка с
направените възражения от страна на касатора, съдът констатира, че същите
релевират около идеята за това, че извършеното деяние от страна на Д. не е
виновно, поради което не следва да бъде санкционирано. Изложените аргументи в
тази насока настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни. Същите касаят
и характеризират действията по некоректното попълване на данните при заплащане
на годишната винетна такса, а не тези от изпълнителното деяние на
санкционираното нарушение. Последните касаят управление на МПС по
републиканската пътна мрежа без надлежнозаплатена за същото винетна такса.
Относимостта на таксата към конкретно МПС е обвързана от изписания
регистрационен номер, който следва да съответства изцяло на номера на МПС-то,
за което се отнася. В конкретния случай нарушутелят е знаел, че номера по
заплатената от него винетна такса не съответства напълно на този на собственото
му МПС, но въпреки това се е съгласил да управлява последното, без за
регистрационния номер на същото да е била заплатена винетна такса, което
обосновава виновния характер на санкционираното от органа негово противоправно
поведение.
В тази връзка, изводите
на въззивния съд за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство и нарушение на
материалния закон, обуславящи отмяна на електрония фиш са правилни и се
подкрепят от касационната инстанция. Възраженията на касатора в обратния смисъл
са неоснователни. Установената по делото фактическа обстановка изцяло
съответства на събраните в хода на производството доказателства.
При заплащането на винетната
такса собственикът не е изпълнил пълно и точно задължението си по чл. 10а, ал.
3 от ЗП като неточно е декларирал едно от изискуемите от закона обстоятелства,
а именно правилния регистрационен номер на автомобила, поради което сам се е
поставил в посочената ситуация.
Споделя се и алтернативния извод
на въззивния съд, че деянието няма характеристиките на такова по чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липсата на "маловажност" на случая е правилна,
направена е на база фактическите данни по конкретния случай, отчетени са вида
на нарушението, наличието на вредни последици, степента на обществена опасност,
като се отчита същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая тежестта на нарушението не е необичайно ниска. Представеното доказателство
- разпечатка от сайта на електронната тол система, няма пряко отношение към
конкретния спор. Чрез нея е разпечатан на хартиен носител опит за закупуване на
седмичен винетен стикер за автомобил с регистрационни номера 241МХ, като при
опит за заплащането му системата не е позволила това да бъде сторено и е посочила,
че винетката е невалидна, което обстоятелство е ирелевантно за процесния казус.
Изложеното обосновава
извод за отсъствие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
налагащи отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като
правилно.
При този изход на спора
своевременно направеното от процесуалният представител на ответника искане за
присъждане на разноски се явява основателно и следва да се уважи в минималния
размер от 80,00 лева.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, XIX състав при АС Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 23/02.06.2021 г., постановено от състав при РС Айтос по НАХД № 125/2021 г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА Т.Д. *** да заплати на Агенция
"Пътна инфраструктура, Национално ТОЛ Управление", юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.