№ 1572
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501807 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от от ТРЕЙС БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №71, правоприемник
на ТРЕЙС БГ ЕАД, ЕИК *********, срещу решение №262939/12.12.21г. по
гр.д.№19652/19г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете за признаване за
установено между страните, че ответникът „ЗЕБРА" ООД, ЕИК *********,
дължи на ищеца „ТРЕЙС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица", ж.к."Гоце Делчев", ул.„Метличина
поляна" №15, на основание чл.415, ал.1, т.1 вр. с чл.422 от ГПК вр. чл.266
ЗДД и чл.86 ЗЗД, сумата от 3391,24лева, представляваща остатък от дължимо
възнаграждение на ищеца след извършено прихващане с вземане на
ответника, произтичащо от извършени от ищеца строително монтажни работи
на обект с обхват „Градска градина, площад „Независимост", бул.Княз Борис
Г, ул. „Русе", както и ул.„Шипка" и доставка на дистанционери, в изпълнение
на сключен между страните договор от 01.04.2014г., за което са издадени
Фактура №2713/17.09.2014г., Фактура №2948/10.03.2015г. и Фактура
№3022/27.04.2015г., както и сумата от 227,02лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.01.2019г. до 11.09.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение №7160/17.09.2019г. по ч.гр.д.
№14733/2019г. на PC Варна, и е осъден „ТРЕЙС БГ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица", ж.к."Гоце
Делчев", ул.„Метличина поляна" №15 да заплати на „ЗЕБРА" ООД, ЕИК
1
*********, по предявения в производството насрещен иск и на основание
чл.266 ЗЗД сумата от 23646,57лева /с ДДС/, произтичаща от сключен между
ищеца и ответника устен договор за СМР, представляваща незаплатеният
остатък от възнаграждение, дължимо от „ТРЕЙС БГ" ЕАД, ЕИК *********,
на „ЗЕБРА" ООД, ЕИК *********, по Фактура №1481/04.02.2016г., за
извършени от ответника СМР за обект „Естетизация, модернизация на главни
пешеходни зони за обществен отдих на гр.Варна"- доставка и полагане на
емулсия и битумен разлив, както и доставка и полагане на червен плътен
асфалтобетон за велоалея, за изпълнението на които е съставен протокол от
04.02.2016г. и от 28.04.2016г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението поради нарушение на
материалния закон. Въззивникът счита, че от събраните по делото
доказателства не се установявало стойността на възложените и изпълнени
СМР да включват материалите, чиято цена да се дължала на ответника поради
доставянето им от него. Счита, че след като фактурата е осчетоводена при
ответника, включена е в дневниците за покупки и е ползван данъчен кредит
по нея, то съобразно съдебната практика това представлявало признание на
задължението. Оспорва извода на съда, че е налице последващо изменение на
уговорките в договора от 01.04.14г., считайки, че липсват доказателства за
това. Излага, че не е доказано ответното дружество да е закупило и да е
разполагало с материалите, чиято стойност се претендира, за периода от
сключването на договора до въвеждането в експлоатация, а закупуването
било извършено едва през април 2016г. Счита, че обстоятелствата какви са
цените по главния договор и какво е включено в тях не могат да са
показателни за волята на страните при сключване на договора. Счита, че
тълкувайки волята на страните съдът е изложил взаимоизключващи мотиви и
не обсъдил КСС и поведението на отв.страна по време на приемане на
изпълнените СМР и след това. Моли да бъде отменено решението като
неправилно, да бъдат уважени предявените устан.искове и да бъде отхвърлен
предявения насрещен иск.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна ЗЕБРА ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Аксаково, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ТРЕЙС-
ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО АД / преобразувано в ТРЕЙС БГ ЕАД, а
впоследствие в ТРЕЙС БГ ЕООД / срещу ЗЕБРА ООД искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД за
признаване за установено, че ЗЕБРА ООД дължи на ТРЕЙС-ПЪТНО
СТРОИТЕЛСТВО АД сумата в размер на 3391,24лв, представляваща
2
неизплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР, и сумата
от 227,02лв, представляваща обезщетение за забава за периода 14.01.19г. до
11.09.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№7160/17.09.2019г. по ч.гр.д. № 14733/2019г. по описа на Варненски районен
съд.
В исковата молба поддържа, че между ЗЕБРА ООД и ТРЕЙС-
БУРГАС ЕАД / преобразувано в ТРЕЙС-ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО АД / е
сключен договор за строителство от 01.04.14г. с предмет – СМР на обект с
обхват „Градска градина, площад Независимост, бул.Княз Борис I, ул.Русе“.
Твърди, че извършил договорените СМР, за което бил съставен Протокол №1
обр.19, подписан от страните на 16.09.14г., въз основа на който била издадена
фактура №**********/17.09.14г. на стойност 58415,36лв с ДДС, частично
заплатена от ответника, като неизплатеният остатък възлизал на 38069,05лв.
Твърди, че е извършил СМР и на ул.Шипка, за което е съставен протокол
обр.19 от 10.03.15г., двустранно подписан, въз основа на който е издадена
фактура №**********/10.03.15г. на стойност 43092,31лв с ДДС, която не
била заплатена. Твърди, че е извършил и доставка на пластмасови
дистанционери, за което е издадена фактура №**********/27.04.15г. на
стойност 378лв с ДДС, която не била заплатена. Твърди, че обектът бил
въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 29.12.15г., като
оконч.плащане по договора било дължимо до 28.01.16г. Твърди, че на
ответникът е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на
14.01.19г., в която било направено изявление за прихващане с негово
задължение към ответника в размер на 78148,12лв, като след прихващането
дължима останала сумата от 3391,24лв. Излага, че по подадено от ищеца
заявление била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът
възразил.
В отговор на исковата молба ответникът ЗЕБРА ООД оспорва
предявения иск. Твърди, че на 26.11.13г. от Община Варна било възложено на
Обединение Зебра Трафик, част от което бил той, изпълнение на СМР
съгласно договор за строителство №BG161PO001/1.4-09/2012/006-S-04.
Излага, че с договор за строителство от 01.04.14г. Зебра ООД превъзложило
на ТРЕЙС-БУРГАС ЕАД извършването на част от възложените му СМР,
описани в приложение №1. Сочи, че в посочените единични цени на
възложените дейности на ул.Шипка- направа на настилка от гранитно паве и
от клинкерно паве се включвали и материалите, необходими за изпълнението.
Излага, че в хода на изпълнението на договора главният изпълнител на обекта
Обединение Зебра-Трафик организирал обща доставка на клинкерни и
гранитни павета, като през м.10.14г. всички участници в ремонта подписали
протокол, в който посочили, че Трафик Холдинг ЕООД ще осигури доставка
на клинкерни и гранитни павета. Сочи, че тези осигурени от Зебра ООД
материали били предоставени на ищеца за полагане, за което бил съставен
протокол. Твърди, че издадената от ищеца фактура №2948/10.03.2015г.
включвала и цената на материалите, а същите подлежали на приспадане.
3
Излага, че не оспорва задължението по фактура №**********/27.04.15г.
Твърди, че по друг договор ищецът е възложил на ответника извършване на
СМР, по който задължението на ищеца възлизало на 78148,12лв с ДДС по
фактура №**********/04.02.16г. Твърди, че е отправил изявление за
извънсъдебно прихващане между насрещните вземания, като след
прихващането задължението на ищеца към него възлизало на 23646,57лв.
Прави възражение за прихващане с вземането, предмет на предявения
насрещен иск, както и възражение за изтекла погас.давност.
По делото е предявен и насрещен иск от ЗЕБРА ООД против
ТРЕЙС-ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО АД /преобразувано в ТРЕЙС БГ ЕАД, а
впоследствие в ТРЕЙС БГ ЕООД/, с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 23646,57лв, представляваща
неизплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по
фактура №**********/04.02.16г.
Ищецът по насрещния иск твърди, че по договор за изработка
ТРЕЙС БУРГАС ЕАД е възложил на ЗЕБРА ООД извършване на СМР за
обект Естетизация, модернизация на главни пешеходни зони за обществен
отдих на гр.Варна. Твърди, че СМР са изпълнение и задължението на
ответника за тях възлизало на 78148,12лв с ДДС по фактура
№**********/04.02.16г. Твърди, че по договор за строителство имал
задължение към ответника в общ размер на 54501,55лв по фактури
№**********/17.09.14г. /в размер на 38069,05лв/, №**********/27.04.15г. / в
размер на 378лв/ и №**********/10.03.15г. / в размер на 16054,50лв/. Твърди,
че е отправил изявление за извънсъдебно прихващане между насрещните
вземания, като след прихващането задължението на ответника към него
възлизало на 23646,57лв
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание. Не
оспорва задължението си по фактура №**********/04.02.16г. Оспорва
твърдението, че задължението по фактура №**********/10.03.15г. е в размер
на 16054,50лв., като сочи, че стойността на СМР за ул.Шипка е посочена в
Приложение №1 към договор от 01.04.14г. Оспорва да е получил изявление за
прихващане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
4
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.266, ал.1 ЗЗД за процесуално допустими, поради
което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните няма спор, че помежду им е сключен
на 01.04.14г. договор за строителство с предмет - изпълнение на строително-
монтажни работи на обект с обхват „Градска градина, площад Независимост,
бул.Княз Борис I, ул.Русе“, съгласно приложение №1, съставляващо
неразделна част от договора. Няма спор, че договорените СМР са изпълнени
от ищеца и приети без възражения от ответника.
Основният спор по делото, предмет и на възивната жалба, се
свежда до това дали договорената стойност на СМР, възложени за ул.Шипка,
е само цената на труда за направата на настилката или включват и стойността
на материала, необходим за изпълнение.
Съгласно клаузата на чл.3, ал.1 от договора от 01.04.14г., страните
са уговорили, че осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и
всичко друго, необходимо за строителството, е задължение за изпълнителя. В
чл.9, ал.3 същите изрично са предвидили, че цените на отделните СМР,
съгласно КСС, са крайни без ДДС и включват стойността на всички влагани
материали, доставно-складови и всякакви други преки и непреки разходи, и
печалбата на изпълнителя. При така постигнатите договорености, тълкувани
във връзка една с друга и със смисъла, който произтича от целия договор,
обосновано следва да се приеме, че договорената стойност на СМР на
ул.Шипка / направа на настилки от гранитно и клинкерно паве/ включва и
стойността на влаганите материали. Този извод не се опровергава от начина
на описване в текстовата част на СМР в КСС, доколкото изрично в договора
страните са изразили общата си воля и съгласие материалите за СМР да бъдат
осигурени от изпълнителят и тяхната стойност да бъде включена в
договорената крайна цена, без да са предвидени изключения за конкретни
дейности. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице по
съдебно-техн.експертиза, кредитирано от съда и неоспорено от страните,
съгласно което пазарната стойност на вложения труд за направата на
договорената настилка към датата на изпълнението възлиза на 6764,74лв без
ДДС, а пазарната стойност на тези СМР с включени материали възлиза на
38724,91лв без ДДС, която сума всъщност е близка до договорената по КСС.
Въззивникът не твърди да е осигурил необходимите за
строителството материали клинкер и гранит, нито представя доказателства за
закупуването на такива. Напротив от неоспорения по делото двустранно
подписан протокол за предаване на клинкерни и гранитни павета от ЗЕБРА
ООД на ТРЕЙС БУРГАС по основния договор и акт обр.19 от 28.07.14г., се
установява, че за улица Шипка са предадени настилки клинкер 184,57кв.м. и
настилки гранит 294,18кв.м. / количества, идентични на договорените с КСС/.
5
В подкрепа на този факт са и показанията на разпитания по делото свидетел
П.Станчев, който свидетелства, че по искане на възложителят Община Варна
основните материали били централизирана доставка на главния изпълнител
Зебра Трафик и същите са били предавани с протоколи. Този начин на
изпълнение на строителството от участниците в него явства и от
представения протокол от м.10.14т., страна по който е именно възложителя на
ищеца Зебра ООД, в който е уговорено, че доставката на процесните
материали ще се извърши от Трафик Холдинг ЕООД. Макар и ищецът да не е
страна по този договора, то видно от гореизложеното същият е прилагал в
отношенията си с ответника именно това разпределение касателно
материалите клинкер и гранит. При тези обстоятелства следва да се приеме за
безспорно установен факта, че ТРЕЙС БГ ЕООД е изпълнило задължението
си по направата на процесните настилки с материали, доставени от ответната
страна. Ирелевантно в случая е дали ответникът е закупил тези материали за
периода до въвеждането в експлоатация на обекта, респ. кога същите са
осчетоводени, доколкото ищецът не твърди той да ги е доставил, нито
оспорва факта, че такива материали са получено именно от ответника преди
приемането на СМР с протокол обр.19 от 10.03.15г.
След като страните са договорили цена на изпълнените СМР на
ул.Шипка, ведно със стойността на вложените материали, и при безспорно
установения факт, че материалите не са доставени от ищеца, то за последният
е възникнало правото да получи възнаграждение само за действително
извършената работа, свеждаща се до положен труд за полагане на настилката.
Обстоятелството, че ответникът е осчетоводил процесната фактура
№**********/10.03.15г. не би могло да обоснове друг извод, след като
ищецът не твърди и не доказва изпълнение на включената в цената на СМР
доставка. Противното би означавало последният да се обогати неоснователно,
тъй като би получил плащане за материали, които не твърди да е осигурил. С
оглед изложеното, от дължимото на ищеца като изпълнител възнаграждение
по чл.266, ал.1 ЗЗД следва да бъде приспадната стойността на доставените от
ответника материали, възлизаща на сумата от 27037,81лв, съобразно приетите
цени по приложение №1 към протокола от м.10.14г., който размер не се
оспорва с въззивната жалба. Предвид горното предявените установителни
искове се явяват неоснователни, а насрещният иск основателен в предявения
размер.
Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил
правилно и законосъобразно решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено изцяло, като въззивният съд, на осн. чл.272 от ГПК, препраща и
към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за
присъждане на разноски в полза на възз.страна следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за въззивната инстанция. Във връзка със
заявеното пред настоящата инстанция възражение за прекомерност на
заплатеното адв.възнаграждение, то съдът като съобрази, че същото с оглед
6
цената на исковете е определено близко към минимума, предвиден в чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.04г. за минималните размери на
адв.възнаграждения, намира, че не са налице основания за намаляване на
същото по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Предвид това разноските, следващи се на
възз.страна за втора инстанция възлизат на 1500лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262939/12.12.2021г., постановено
по гр.д.№ 19652/2019г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ТРЕЙС БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №71, да
заплати на ЗЕБРА ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, м-ст Варненски път, имот 039002, сумата от 1500лв,
представляваща направени във въззивното производство разноски за
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7