Р Е Ш Е Н
И Е
№ ………./…………2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І-ви касационен състав,
в публично
заседание на четвърти юни през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията – докладчик Веселина
Чолакова КНАХД № 1181 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба от Митница-Варна / с ново
наименование Териториална дирекция „Северна морска“ / чрез главен юрисконсулт К.
против Решение № 250/16.02.2018 година, постановено по НАХД № 3903. по описа на
Варненския районен съд за 2017 година, с което е отменено наказателно
постановление № 109/08.08.2017 г. издадено от началника на Митница-Варна, с
което на основание чл. 234а, ал.1 и чл.234а, ал.3, във вр. с чл. 233, ал.6 от
Закона за митниците на „Шенкер” ЕООД: 1/ е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 23 826,06 /двадесет и три хиляди
осемстотин двадесет и шест 0,06/ и 2/ е присъдено дружеството да заплати
равностойността на липсващия предмет на нарушение: 18 броя колети със стока
водоустойчив строителен шперплат, сърцевина топола, черни покривни листи,
1220х2440х20мм, 52,390 куб.м., в размер на 23 826,06 лева.
Решението е оспорено с основанието на чл.348,ал.1,т.1
от НПК – неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че в хода
на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения По приложението на закона сочи, че след учредяването на режима
митническо складиране , дори и стоката да не е заведена в материалната
отчетност за титуляра на разрешението, е възникнало задължението да не
отклонява стоката от митнически надзор и да изпълнява задълженията, които
произтичат от складирането им под този режим. Позовава се на решение на СЕС по
дело С-273/12 и сочи, че кражбата не е форсмажорно обстоятелство , което да
изключва отговорността на складодържателя. В съдебно заседание поддържа жалбата
чрез процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „ Шенкер“ ЕООД оспорва жалбата чрез
процесуален представител. Моли решението на Районен съд-Варна да се остави в
сила като правилно и законосъобразно. Счита за правилни изводите на Районен
съд-Варна за допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени процесуални нарушения. Счита , че нарушението не е конкретизирано в
достатъчна степен, както и не е посочена датата на извършването му. Сочи се, че
процесните стоки за които е прието, че са отклонени от митнически надзор не са
постъпили в склада на дружеството. Сочи се, че не е изследвана отговорността на
вложителя и превозвача на стоката под режим митническо складиране. Сочи се, че
липсва причинно-следствена връзка между действията на дружеството и санкционираното
нарушение. Сочи се на несъставомерност от субективна страна тъй като
отклонението на стоките под митнически надзор е в резултат на кражба с
неизвестен извършител. Позовава се на решение на Съда на ЕС по преюдициално
дело С-655/18 и решение по преюдициално дело С-255/14 относно несъразмерността
на наложената имуществена санкция и присъждането на равностойността на
отклонението от митнически режим стоки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за частична основателност на
жалбата и пледира решението на Районен съд-Варна да бъде отменено в частта , с
която е отменено наказателното постановление за наложената имуществена санкция и
да се потвърди наказателното постановление.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.1
от АПК.
Административният съд, като взе предвид доводите на
страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред ВРС е било наказателно
постановление 109/2017 г. на Началника
на Митница - Варна, с което на основание чл. 234а, ал.1 и чл.234а, ал.3, във
вр. с чл. 233, ал.6 от Закона за митниците на „Шенкер” ЕООД: 1/ е наложено
административно наказание "имуществена санкция ” в размер на 23 826,06
/двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и шест 0,06/ и 2/ е присъдено
дружеството да заплати равностойността на липсващия предмет на нарушение: 18
броя колети със стока водоустойчив строителен шперплат, сърцевина топола, черни
покривни листи, 1220х2440х20мм, 52,390 куб.м., в размер на 23 826,06 лева.
Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че
на 16.03.2017 г. фирма „Телд консултинг““ ООД, гр. Варна., с ЕИК *********,
чрез служителката си С.К.подала митническа декларация за режим митническо
складиране на следните стоки:
-198 каси /колета/ водоустойчив строителен шперплат;
сърцевина топола, черни покривни листи 1220 х 2440 х 20 мм, превозвани с 11 бр.
контейнера, един от които - процесният контейнер CLHU8983474 /ст. 1/;
-18 каси /колета/ водоустойчив строителен шперплат;
сърцевина топола, черни покривни листи 1220 х 2440 х 21 мм, превозвани с един
контейнер /ст. № 21 и
-18 каси /колета/ водоустойчив строителен шперплат;
сърцевина топола, кафеви покривни листи 1220 х 2440 х 21 мм, превозвани с 1
контейнер /ст. № 21.
Декларацията била подадена от митнически
представител от името и за сметка на
фирма "Балкантрейд пропъртис" ЕООД, гр. Троян , ЕИК *********,
Към момента на подаване на митническата декларация,
контейнерите със стоката се намирали на Пристанище Варна - Запад. След извършване
на митническите формалности по оформянето на режима, 12 бр. от общо 13-те броя
контейнери с описания в митническата декларация шперплат били превозени до
митнически склад, тип "А", BG002000/00045, стопанисван и управляван
от фирма „Шенкер" ЕООД, съгласно разрешение № BG002000/71/000078, като
съответно 5 контейнера със стока са пристигнали в митническия склад на
17.03.2017 г., а останалите 7 контейнера - на 20.03.2017 г.
Останалите 7 контейнера следвало да бъдат превозени от
Пристанище Варна – Запад от ангажирана от „Шенкер “ЕООД чрез служителя – С.А.,
фирма-превозвач - "Фортис трейд" ООД, с управител – Ф.К.. Фирмата
разполагала с 8 бр. товарни автомобилии , 7 бр. ремаркета, домуващи в гр. Варна
, Западна промишлена зона /бивш Пивоварен завод/, двора на Запазен логистичен
парк. Съгласно издаденият наряд за работа от 17.03.2017 г., стоката в контейнер
CLHU8983474 е следвало да бъде натоварена на влекач с рег.№ В 3720НВ и ремарке
Шмитц с рег.№ ****,
собственост на транспортна фирма "Фортис трейд" ООД и доставени в
склада на „Шенкер “ЕООД на 20.03.2017 г. Въпросното нареждане е предадено на
управителя на превозното предприятие. Съгласно установената от
дружеството-превозвач практика, с оглед оптимизация на транспорта и спазване на
задължителната почивка, контейнерът е изведен от терминала на Пристанище -
Варна в края на работния ден /17:32 часа/ на 17.03.2017 г., на едно от
превозните средства, собственост на фирмата превозвач, влекач – марка „Даф“,
модел ТЕ ХФ, с прикачено ремарке марка „Шмитц“ СЦФ 24, управляван от лице, на
длъжност „шофьор“ към фирмата. С оглед
транспортиране на стоката на 20.03.2018 г. до процесния склад, след като
натоварил стоката, шофьорът паркирал камиона на паркинга, където домували и
останалите превозни средства, собственост на фирмата – превозвач, а именно – в
платен паркинг, находящ се в Западна промишлена зона. На 19.03.2017 г., около
13.00 ч. К. – управител на фирмата - превозвач отишъл до паркинга, където
установил, че цитираното по-горе превозно средство липсва. След като извършил
справка в GPS-а, с който
бил оборудван камиона, К. установил, че на 18.03.2017 г. в 14.53 ч. е
задействана системата на устройството, поради което заключил, че именно по това
време камионът е бил запален и изведен от паркинга, ведно с процесния контейнер
от неустановено лице.
За кражбата е подаден сигнал до компетентните органи
от управителя на "Фортис трейд" ООД в момента на установяването й -
19.03.2017 г. По случая е образувано досъдебно производство /ДП/ № 448/2017 г.
на МВР в. и преписка № 3371/2017 г. на Районна прокуратура- гр.Варна срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като в
последствие е установено, че се касае за престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК.
В хода на извършените оперативно-издирвателни
мероприятия е осъществен анализ на системата за видеонаблюдение, като е
установено, че в 15.10.02 ч. на 18.03.2017 г. товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № **** е бил
засечен на контролна точка Тополи в посока Варна-Девня.
С постановление на ВРП от 11.12.2017 г. досъдебното
производство е спряно, тъй като в срока по чл. 234 ал.1 от НПК, въпреки
проведените оперативно-издирвателни мероприятия авторът на деянието не е
разкрит.
Впоследствие процесният контейнер с намиращите се в
него 18 каси шперплат не е доставен нито на посочената дата, нито по – късно в
процесния склад, стопанисван от „Шенкер “ЕООД.
В следствие на извършената кражба стоките не са били
вписвани в материалната отчетност на „Шенкер “ЕООД, като никой от служителите
на това дружество не е имал физически контакт с процесния шперплат от момента
на въвеждането на стоката на територията на страната.
За образуваното досъдебно производство по случая е
издадено на „Шенкер “ЕООД удостоверение от 22.03.2017, от ІІІ РУ при ОД на МВР
-Варна. За издаденото удостоверение ръководителят на клона на дружеството устно
уведомява компетентното митническо учреждение Митница-Варна. Вследствие на това
уведомление е инициирана проверка в склада на „Шенкер“ ЕООД . Проверката е извършена във връзка
митническа декларация с МРН № BG002002Т0002777/16.03.2017 г. за режим
„митническо складиране“, който бил разрешен на 17.03.2017 г. в 9.17.32 ч. с
предмет процесната стока, съгласно който стоката трябвало да се съхранява в
посочения по-горе склад. В хода на проверката било установено, че процесиите 18
каси с водоустойчив шперплат не са пристигнали и не се намират в склада.
При така установените факти митнически инспектор в
отдел „МРР“ при Митница – Варна съставил
на „Шенкер“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за
извършено нарушение на чл. 234а ал.1 от Закона за митниците за това, че на
22.03.2017 г. е отклонило 18 броя колети със стока – „водоустойчив строителен
шперплат, сърцевина топола, черни покривни листи, 1220х2440х20мм, 52,390 куб.м,
декларирани за режим „митническо складиране“. Въз основа на акта е издадено
наказателно постановление 109/2017 г. на
Началника на Митница - Варна, с което на основание чл. 234а, ал.1 и чл.234а,
ал.3, във вр. с чл. 233, ал.6 от Закона за митниците на „Шенкер” ЕООД: 1/ е
наложено административно наказание "имуществена санкция” в размер на 23
826,06 /двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и шест 0,06/ и 2/ е присъдено
дружеството да заплати равностойността на липсващия предмет на нарушение: 18
броя колети със стока водоустойчив строителен шперплат, сърцевина топола, черни
покривни листи, 1220х2440х20мм, 52,390 куб.м., в размер на 23 826,06 лева.
От правна страна Районен съд-Варна е приел, че в хода
на административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения , в резултат на които е ограничено правото на защита на
санкционираното лице. Приел е, че липсва яснота относно датата на извършване на
нарушението, тъй като с наказателното постановление е въведен допълнителен
времеви интервал. Приел е, че липсва описание на нарушението, тъй като от
съдържанието на АУАН и наказателното постановление няма яснота за формата на
деянието, а именно дали е осъществено чрез действие или бездействие. Приел е,
че от събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства не се установява обективната и субективната
съставомерност на санкционираното деяние. Приел е, че противозаконното отнемане
на стоката представлява форсмажорно обстоятелство, което води до отпадане на
отговорността на титуляра на разрешението за „митническо складиране“. Приел е, че липсва причинна връзка между
противоправно действие или бездействие реализирано от дружеството и настъпилия
резултат, поради което не е налице един от елементите на административно нарушение.
В хода на касационното производство чл. 267, пар.3 от
Договора за функционирането на ЕС във връзка с чл. 628 от ГПК и с чл. 144 от АПК, както и на основание чл. 631 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, вр.
чл.63,ал.1 от ЗАНН, касационният състав е отправил преюдициално запитване до
Съда на ЕС, със следните въпроси: 1. Следва ли чл.242, пар.1, б. „а“ и „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза да се тълкува в смисъл,
че кражбата на стока, поставена в режим на митническо складиране, при
обстоятелствата на конкретния случай, представлява отклонение от митнически
режим складиране, вследствие на което да
възникне основание за налагане на имуществена санкция за митническо нарушение
на титуляра на разрешението; 2.Има ли характер на административна санкция по
смисъла на чл.42,пар.1 и пар.2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза присъждане на
равностойността на стоките предмет на митническо нарушение – отклонение от
режим „митническо складиране“ и
допустима ли е национална правна уредба, която да го регламентира ,
едновременно с налагането на имуществена санкция. Отговаря ли тази правна
уредба на въведените критерии в чл.42,пар.1
, изр.2 от Регламента за ефективност, пропорционалност и възпиране на санкциите
за неспазване на митническото законодателство на Съюза.
С Решение на Съда ( осми състав) от 04.03.2020
г. по дело С-655/18 Съдът на ЕС е отговорил
на поставените преюдициални въпроси в смисъл , че: 1/Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при
кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на
разрешението за митническо складиране се налага подходяща имуществена санкция
за неспазване на митническото законодателство.; 2/ Член 42, параграф 1 от
Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор
на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена
санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и
равностойността на тези стоки.
Решението на
ВРС е валидно и допустимо, но е частично неправилно, при следните съображения:
Не се споделят изводите на Районен съд –Варна за
допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални
нарушения. Нарушението е конкретизирано в достатъчна степен позволяваща на
санкционираното лице да разбере обвинението и да организира защитата си.
Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 3
и т. 4
и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на
нарушенията и обстоятелствата, при които е извършено, като изрично следва да
бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и
доказателствата, които потвърждават нарушението. Видно от АУАН в същия за дата
на извършване на нарушението е посочена датата на извършване на проверката
-22.03.2017 г. С наказателното постановление е прецизиран периода през който е
извършено нарушението считано от датата следваща датата на поставянето на
стоките под режим „митническо складиране“ до датата на извършване на проверката,
при която е установено отклонението от митнически надзор. Така констатирания
пропуск обаче се преодолява по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, съгласно който, наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая, в оспореното НП е вписан правилно периода на извършване на нарушението,
поради което следва да се приеме, че констатираната нередовност на АУАН е
преодоляна по посочения процесуален ред.
Не се споделят и изводите на въззивния съд за липса на
описание на нарушението, тъй като не е посочено конкретното длъжностно лице,
което го е извършило, както и формата на
изпълнителното деяние. Отговорността, която законът възлага на юридическите
лица по реда на чл.234а, ал.1, във вр. с чл.234а, ал.3, вр. чл. 233,ал.6
от Закона за митниците, във връзка с чл. 83, ал. 1
от ЗАНН, е обективна и безвиновна. Тя е проява на засилена превенция
на държавата срещу определени нарушения и за да бъде ангажирана, е достатъчно
само да бъде констатирано неизпълнение на законови задължения. Както е посочено в т.30 на решение на СЕС по дело С-655/18 „ В
това отношение съгласно постоянната съдебна практика, за да е налице
отклоняване на стока от митнически надзор, се изисква само да са изпълнени
определени обективни условия като например физическата липса на стоката на
одобреното място за складиране в момента, в който митническият орган
възнамерява да извърши проверка на въпросната стока“.
Касационният състав намира, че не са налице и
констатираните от Районен съд-Варна нарушения на материалния закон в частта на
наложената с НП имуществена санкция.
Изложените от ВРС мотиви от правна страна не
съответстват на последващото произнасяне
на СЕС с решение от 04.03.2020 г. по дело C-655/18, образувано по отправено
преюдициално запитване на Административен съд-Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.252, пар.1, букви „а“ и
„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза титулярът на разрешението и титулярът на режима
отговарят за изпълнението на задълженията произтичащи от складирането на
стоките под режим „митническо складиране“
включително и да гарантират, че същите не се отклоняват от митнически
надзор. С подаването на МРН № BG002002Т0002777/16.03.2017 г. за режим
„митническо складиране“ и разрешаването на вдигането на стоките, същите се
намират под режим „митническо складиране“. Ирелевантен е фактът дали стоките са
заведени в материалната отчетност на
митническия склад, доколкото с учредяването на режима за титуляра на
разрешението е възникнало задължението да не отклонява стоките от митнически
надзор. „Отговорността на титуляря на разрешение за митническо складиране в
случая на отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на
митническо складиране, е обективна по своя характер и при това положение не
зависи нито от поведението на този титуляр, нито от това на трети лица“ / т.31
от по дело C-655/18 /. Обстоятелството , че стоката е отклонена в резултат на
кражба не изключва отговорността за титуляра на разрешението. В този смисъл е и
решението на СЕС по дело С-655/18, като Съдът е дал задължително тълкуване , че
Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при кражба на
стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на
разрешението за митническо складиране се налага подходяща имуществена санкция
за неспазване на митническото законодателство. Отговорността на
титуляра на режима и съответно на превозвача за неотклоняване на стоките, не
изключва реализирането на административно-наказателната отговорност на титуляра
на разрешението
Предвид изложеното настоящият касационен състав
приема, че е осъществен състава на санкционираното административно нарушение –
отклонение на стока поставена под режим „митническо складиране“ от титуляра на
разрешение за митнически икономически режим „митническо складиране“ , наказуемо
на основание чл.234а,ал.1 във вр. с чл.234а,ал.3, вр. чл.233,ал.6 от Закона за
митниците. Наложената с НП имуществена санкция е в минималния предвиден в
нормата на чл.234а,ал.1 от Закона за митниците размер и е справедлива.
Неоснователно ответникът по касация се позовава на решение на Съда да ЕС по
дело С -255/14. С посоченото е дадено задължително тълкуване на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО)
№ 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005
година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността,
който не е приложим в настоящия случай.
Поради изложеното решението
на Районен съд-Варна в частта, с която е отменил НП , в частта с която е наложена
имуществена санкция е неправилно и следва да се отмени и да се потвърди наказателното
постановление в тази част.
Съобразно задължителното тълкуване на Съда на ЕС по
дело С-655/18 неправилно и в противоречие на член 42, параграф 1 от Регламент №952/2013 едновременно с наложената
имуществена санкция е присъдена и равностойността на липсващия предмет на
нарушението. В т.44 на Решенето Съдът на ЕС е приел, че „Санкция, която се
състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически
надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя
към санкцията по член 234а, алинея 1 от Закона за митниците. Всъщност санкция в
подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира
по-специално че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да
бъдат отклонени от митнически надзор.“ Съобразно и диспозитива на посоченото
решение „Член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при
отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо
складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо
складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.“ В
този смисъл решението на Районен съд-Варна в частта, с която е отменил НП , в
частта с която е присъдено дружеството да заплати равностойността на липсващия
предмет на нарушението е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото и с оглед
надлежно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5
във вр. ал. 2,
във вр. с ал. 1, пр. II
от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено
"Шенкер“ ЕООД, да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Воден от изложеното, и на основание
чл. 221, ал.2 предл второ от АПК и във вр. с чл. 63, ал.1
от ЗАНН, Административен съд-Варна, VІІІ-ми касационен състав
ОТМЕНЯ Решение № 250/16.02.2018 година, постановено
по НАХД № 3903. по описа на Варненския районен съд за 2017 година, в частта , с която е отменено
наказателно постановление № 109/08.08.2017 г. издадено от началника на
Митница-Варна, с което на основание чл. 234а, ал.1 и чл.234а, ал.3, във вр. с
чл. 233, ал.6 от Закона за митниците на „Шенкер” ЕООД: е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 23 826,06 /двадесет и три хиляди
осемстотин двадесет и шест 0,06/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА .
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 109/08.08.2017 г. издадено от началника на Митница-Варна, в
частта, с която на основание чл. 234а, ал.1 и чл.234а, ал.3, във вр. с чл. 233,
ал.6 от Закона за митниците на „Шенкер” ЕООД:
е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер
на 23 826,06 /двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и шест 0,06/.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
250/16.02.2018 година, постановено по НАХД № 3903. по описа на Варненския
районен съд за 2017 година, в частта,
с която е отменено наказателно постановление № 109/08.08.2017 г. издадено от
началника на Митница-Варна, в частта, с която на основание чл. 234а, ал.1 и
чл.234а, ал.3, във вр. с чл. 233, ал.6 от Закона за митниците е присъдено „Шенкер“
ЕООД да заплати равностойността на липсващия предмет на нарушение: 18 броя
колети със стока водоустойчив строителен шперплат, сърцевина топола, черни
покривни листи, 1220х2440х20мм, 52,390 куб.м., в размер на 23 826,06 лева.
ОСЪЖДА „Шенкер“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър,
ул. „Неделчо Бончев“ № 2Б, с управители Х.Ф.Ш.и прокуристи З.Л., К.Г.Й.и Л.В.М.
да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00/осемдесет /лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.