№ 549
гр. Плевен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20254430100008 по описа за 2025 година
Производство по чл.240 ЗЗД.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на Б. П. Н. с
ЕГН ********** от гр.****л.93 вх.Д ап.5 против О. Н. Н. с ЕГН **********
от с.**** №8. Ищецът твърди, че с ответника и съпругата му се познават от
2023г. Сочи, че ответникът имал финансови затруднения и го помолил да
изтегли кредит, който да му предостави. Ищецът искал да му помогне и на
28.12.2023г. изтеглил от „***“ сумата от 1500 лева, като следвало да върне
сума в общ размер на 2244 лева на вноски по 204 лева на всеки две седмици
или 408 лева месечно. Твърди, че когато получил сумата от 1470 лева, я дал
на ответника. Твърди, че през януари 2024г. дал на ответника още 500 лева и с
дадената преди това сума от 1470 лева и получената по-късно сума от 500
лева, ответникът си купил автомобил. Ищецът твърди, че изтеглил друг
кредит в размер на 300 лева, които дал на ответника, и по него трябвало да
върне сумата от 420 лева с погасителен план по 35 лева на две седмици, или
70 лева месечно. Твърди, че лятото на 2024г. изплатил изцяло кредита, но
ответникът не върнал сумата. В заключение моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му върне сумата от 3134 лева, от които главница
1
2270 лева и лихва 864 лева (744 лева за периода 28.12.2023г. – 02.06.2024г. и
120 лева 08.04.2024г. – 04.07.2024г.) Твърди, че страните се уговорили общо
сумата да бъде върната до края на месец юни 2024г.
В съдебно заседание ищецът прави искане за изменение в размера на
предявения иск, като предявеният иск в 3134 лева, от които 2270 лева
главница и 864 лева лихва, да се счита предявен само за 2270 лева. Прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл.131 от ГПК няма постъпил писмен отговор от ответника.
На ответника е изпратено писмено съобщение, в което му е указано, че ако не
в едномесечния срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истиността на представен документ, не
посочи и не представи писмени доказателства, губи възможността да направи
това по-късно. Видно от втора страница, съобщението е получено лично от
ответника на 22.01.2025г.
На 19.03.2025г. делото е насрочено в съдебно заседание, като копие от
определението е изпратено на ответника с призовка, която е получил лично на
27.03.2025г. В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил и не е
подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Доколкото, пред Плевенски районен съд, ответникът редовно уведомен
за делото, не е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл.131 от ГПК,
(който в случая е изтекъл на 22.02.2025г.), то следва, че съгласно чл.133 от
ГПК вече е загубил правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и
да направи възражения, както и да посочи доказателства и да представя
писмени доказателства.
Заедно с това ответникът не се е явили в първото по делото заседание –
на 22.04.2025г. за което е бил редовно призован, като при това не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Х. е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника по делото изрично са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, последиците за ответниците
по чл.131 от ГПК относно писмения отговор, а така също и това, че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
2
съдебно заседание на ответника, с оглед на което съдът приема, че е налице
първото условието на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че е налице и второто условие на чл.239 ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените в съдебно заседание доказателства. За да е основателен иска
следва да се докаже, че между страните е сключен договор за заем, че ищецът
е изпълнил задължението си да предаде на ответника сумата, за която е
сключен договора, както и ответникът да не е доказал, че е изпълнил
задължението си да върне заетата сума.
В едномесечния срок ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че
е получил в заем сумата от 2270 лева.
Ищецът не претендира лихва, а и такава не се дължи, тъй като съгласно
чл.240 ал.2 ЗЗД, заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено,
каквито твърдения липсват в исковата молба.
С оглед приетата правна квалификация, съдът е възложил в тежест на
ответника да докаже, че е върнал заетата сума. Ответникът не е представил
доказателства в тази насока, нито е заявил възражения, или правоизключващи
или правопогасяващи факти и обстоятелства, с които да оспори твърденията
на ищеца.
Вероятната основателност на иска се установява и доказва и от
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника. По
делото ищецът е представил два договора за предоставяне на кредит, с които е
получил 1800 лева, от които през декември 2023г. за кредит в размер на 1500
лева и април 2024г. за кредит в размер на 300 лева.
Представените писмени доказателства кореспондират с твърденията в
исковата молба. Като се има предвид, че ответникът не е дал писмен отговор и
не е оспорил на основание чл.193 от ГПК представените от ищеца с исковата
молба писмени доказателства, съдът приема, че предявеният иск е вероятно
основателен. Съдът прави извод, че страните са сключили договор за заем,
3
ищецът е изпълнил задължението си да предаде сумата на ответника, но
ответникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума.
Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца направените от него
деловодни разноски в размер на 125 лева държавна такса и 310 лева
адвокатски хонорар.
Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 вр. чл.240 ЗЗД О. Н. Н. с ЕГН ********** от
с.**** №8 да заплати на Б. П. Н. с ЕГН ********** от гр.****л.93 вх.Д ап.5
сумата от 2270 лева, представляваща непогасена главница по договор за заем
между страните, сключен на 28.12.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 02.01.2025г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК О. Н. Н. с ЕГН ********** от с.****
№8 да заплати на Б. П. Н. с ЕГН ********** от гр.****л.93 вх.Д ап.5
деловодни разноски в размер на 125 лева държавна такса и 310 лева
адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4