РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Л., 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310101307 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от
Гаранционен фонд С. против С. Д. Й. за заплащане на обезщетение за вреди
от ПТП.
Навеждат се твърдения, че на 01.10.2017 г. в гр. Л., около 15,00 часа,
при управлявал лек автомобил “О. В.“, с рег. № ******* по ул. „ХР. Р.“, с
несъобразена скорост, ответникът загубил контрол над автомобила, навлязъл
в насрещната лента, където ударил паркирал лек автомобил “П. П.”, с рег. №
******* и причинил имуществени вреди. Ответникът се твърди, че
управлявал автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Във връзка с ПТП-то при ищеца е образувана щета и заплатено
обезщетение в размер на 2 429,00 лв. на собственика на увреденото МПС - Р.
П. В..
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 429,00 лв. – представляваща
изплатено от него обезщетение по щета № 110289/22.05.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й и
сторени по делото разноски.
1
В отговора се оспорва механизма на настъпване на ПТП-то и вида на
вредите, настъпили във връзка с него и размера на заплатеното обезщетение
за възстановяването им.
В хода на делото ищецът се представлява от адв. И. К., който по
същество излага становище за основателност на заявената претенция.
Ответникът се представлява по делото особения представител адв. К.,
който по същество излага становище за неоснователност на заявената
претенция, като тезата си гради на ненадлежно съставения и представен по
делото протокол за ПТП и отдалечеността във времето на настъпването на
произшествието, образуването на щета и заплащане на обезщетението.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
цялост, намира за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с настъпило 01.10.2017 г., около 15,00 часа ПТП на ул. „ХР.
Р.“ № 22 в гр. Л., посетено от Т. П. Т. – дежурен от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Л., на 28.10.2017 г. Т. е съставил констативен протокол за
ПТП с пострадали лица. В него е отразено, че в ПТП-то са участвали лек
автомобил марка „О.-“, модел „В.“, с рег. № ******, собственост на Ц. П. М.,
управляван от С. Д. Й. (участник 1), без застраховка „Гражданска
отговорност“ и лек автомобил марка „П.“, модел „П.“, с рег. № *******,
собственост на Р. П. В., управляван от И. Т. М. (участник 2), със застраховка
„Гражданска отговорност“ в ОЗК „Застраховане“. В протокола са описани
щетите по двете МПС –та, които за автомобила, управляван от участник 1 са
основно в предната му част, а за автомобила на участник 2 основно отзад и в
страни. Във връзка с ПТП на Д. Д. К. е причинена контузна рана на главата,
като е удостоверено, че той е отказал лечение. Като причини за настъпване на
ПТП-то в протокола е отразено движението с несъобразена скорост на
участник 1 в лентата за насрещно движение, при което удря в задната част
паркирано МПС на участник 2. Във връзка с настъпилото ПТП са съставени
актове за установява на админиистративни нарушения. В писмо, адресирано
до ищеца, ОД на МВР Л., сектор „Пътна полиция“ е уведомил адресата, че
във връзка с настъпило на 01.10.20217 г. ПТП-е, на ул. „ХР. Р.“ в гр. Л., на
виновния водач С. Д. Й. са съставени актове за извършени от нея нарушения
и наказателни постановления, връчени й на 07.03.2018 г. и влезли в сила а
15.03.2018 г. При разпита на свидетеля Т. той потвърждава, че протокола за
2
ПТП с пострадали е изготвено от него и под него той е положил подписа си,
но не може ди са спомни конкретни обстоятелства във връзка с инцидента,
поради обстоятелството, че от тогава е изминал дълъг период от време, а
ежедневната му работа е свързана с посещение на настъпили произшествия в
града.
От справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен
фонд на база подадени данни от застрахователни компании за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 04.12.2017 г. се
установява, че лек автомобил с рег. № ****** е имал сключена застраховка на
14.10.2017 г., със срок на валидност 16.10.2017 г. до 15.10.2018 г., която е
анулирана на 25.10.2017 г. в 14:49.
Р. П. В. е подал уведомление за имуществени вреди до Гаранционен
фонд. В уведомлението е посочено, че увреденото МПС е лек автомобил
марка „П.“, модел „П.“, с рег. № *******, проведен 2006 г., а събитието е
настъпило на 01.10.2017 г. в гр. Л., ул. „ХР. Р.“. Към уведомлението е
отразено, че е приложна преписка по щета № 110918/01.12.2017 г.
Уведомлението е заведено в Гаранционен фонд на 22.05.2018 г.
Във връзка със щета са изготвени технически експертизи по щети, в
които са описани уврежданията по лекия автомобил по вид и стойност на
разходите за възстановяване. Щетите са описани и от застрахователното
дружество, при което е застрахован автомобила на увреденото МПС. В
доклад по щетата (№ 110918/22.05.2018 г.) е определен размера на
обезщетението във връзка с настъпилото ПТП в размер на 2 429,00 лв., които
да се изплатят на Р. П. В.а, като за нея и разходи по щетата в размер на 13,00
лв. да се предяви регрес.
На 18.06.2018 г. Гаранционен фонд е наредил на „У. Б.“ АД да запрати
по сметка на Р. П. В., в същата банка, сумата от 2 429,00 лв. –обезщетение по
щета № 11289/2018 г. В справка, предоставена от „У. Б.“ АД, е удостоверено,
че на 18.06.2018 г. е извършен вътрешно банков превод по сметка на Р. П. В.
за сумата от 2 429,00 лв., наредена от Гаранционен фонд, плащане по щета,
като сметката на получателя е заверена в същия ден в 17:12 часа.
Свидетелят В. в показанията си завява, че е имал лек автомобил „П. П.“,
с рег. № ********. Спомня си, че го предоставил за ползване на свой приятел
И. М., който трябвало да превози нещо с него. От приятеля си научил, че
3
автомобила е ударен. В разговора той му заявил, че в момента на удара не е
бил в него. Спомня си, че повредите по автомобила били основно в задната
му част. Произшествието знае, че е станало в кв. „П.“ до някакъв магазин. За
вредите по МПС получил обезщетение, което по спомен, според него, било в
размер над 3 000,00 лв.
От заключението по допусната съдебно техническа екпертиза се
установява, че ответникът, при управление на лек автомобил марка „О.-“,
модел „В.“, с рег. № ******, движейки се по ул. „ХР. Р.“ в гр. Л., кв. „П.“, в
посока изток-запад, с несъобразена скорост, е загубил управление над
автомобила и около дом № 22, срещу който има магазин, навлязъл в
насрещната лента и ударил с предната си част задната част на лек автомобил
„П. П.“, с рег. № ******* леко, косо по ясно изразен начин в средната и лява
задна част. За лекия автомобил „О. В.“ ударът е бил челен, а за лекия
автомобил „П. П.“ тилен. В момента на удара лекият автомобил „П. П.“ е бил
спрян пред магазина, като предната му част е сочила на запад, а задната на
изток. В следствие на удара са получени пластични деформации, като за
лекия автомобил „О.-“ те са в предната му част, а за лекия автомобил „П.“ в
задната. След удара двамата автомобила са започнали да се движат, като
единия в лявата пътна лента на ул. „ХР. Р.“/насрещна за лек автомобил „О.
В.“, като лекия автомобил „П.“ е получил ударен импулс и от кинетичната
енергия се е придвижил напред спрямо мястото на удара. На база
ангажираните снимки на ПТП-то от застрахователя на собственика на
увреденото МПС и приложения опис вещото лице е посочило вида и степента
на уврежданията и нужното, което да се предприеме за отстраняването им.
Тези вреди кореспондират с описания от експерта механизъм на ПТП и на
отразеното в протокола за ПТП. Стойността на вредите вещото лице е
посочило, че е 2 760,48 лв., а пазарната стойност на МПС-то 4 096,00 лв.
При изслушването на вещото лице в проведено на 29.06.2023 г. открито
съдебно заседание то уточнява, че удареното превозно средство е тип
баничарка. При ПТП-то удара е бил с предната част на лекия автомобил „О.- в
задната на автомобила „П.“, която в тази част е по-мека. Той е довел до
изменения в подовата и тавана част на П.то, които са засегнали цялото купе и
това не подлежи на отремонтиране. Щетите не биха били толкова големи ако
удара беше в предната част на лекия автомобил „П.“. Експерта излага
4
становище, че водачът, причинил ПТП-то, се е движил със скорост над
разрешената в градска среда. По-големите щети са на ударения, отколкото на
удрящия автомобил и ако пред спрения автомобил е имало ограда или друг
автомобил удрящият е щял да понесе по-сериозни щети. След удара спреният
автомобил е тръгнал напред, което олекотява удара и увеличава времето на
контакт и фактически получава разтоварване на силите за задния автомобил.
При очертаване на фактите по делото съдът ползва представените
писмени доказателства, изключае регресна покана, адресирана до ответника и
известие за доставката й, тъй като те не са относими към предмета на
доказване. Съдът не споделя възраженията на ответника за пороци при
съставянето на протокол за ПТП. Протоколът, както е отразено в него, е
съставен след посещения на ПТП-то, от което следва, че в основаната си част
относно МПС-тата, участвала в произшествието, техните собственици,
лицата, които са ги управлявали, щетите и наличието на травматични
увреждания на лица, които са били в превозните средства служителят на
полицията има преки впечатления. При съставянето на протокола е ползвана
формуляр по образец Приложение № 1 към Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. При
съставянето му не се изисква обстоятелствата, установени от органите на
МВР да се удостоверяват с подписите на повече от един негови служители.
Протоколът е съставен в рамките на предвидения в наредбата срок от датата
на настъпване на ПТП-то - един месец (чл. 3, ал. 2). В него е удостоверено, че
при настъпването на ПТП-то е имало пострадали лица. Тежестта на
травматичното увреждане и дали те се освидетелствани от лекар след
произшествието няма значение за образеца на ползвания протокол. По
отношение на обстоятелствата, които представителя на МВР е възприел
пряко, тъй като удостоверяването им му е възложено по закон, протоколът се
ползва с обвързваща за съда доказателствена сила. В хода на производството
не са заявявани оспорвания относно МПС-тата, участвали в произшествието,
техните собственици, водачите, сключените застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилиста, щетите по автомобилите, пострадалите лица
и причинените им травми. Изготвянето на протокола от лицето, сочено като
негов автор, е потвърдено в хода на производството от него лично. Данните в
5
протокола, за това на кого увреденият автомобил е предаден за ползване от
собственика се потвърждават от показанията на последния. Отразеното в
протокола относно механизма на настъпване на вредите кореспондира със
заключението на вещото лице и с останалия доказателствен материал. Съдът
два вяра на показанията на свидетелите в коментираните по-горе части,
отчитайки обстоятелството, че от настъпването на ПТП-то до датата на
разпита им е изминал значителен период от време. По делото се кредитира и
заключението на вещото лице, тъй като отразени в него констатации се
намират в логическа връзка с изводите.
При установените данни съдът прави следните изводи:
Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП, с
правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ.
Предпоставките на законовата суброгация по чл. 558, ал. 7 КЗ са:
осъществен състав на непозволено увреждане - виновно и противоправно
деяние, вреди и причинно следствена връзка с деянието (чл. 45 ЗЗД), липса на
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите и плащане на обезщетение на увреденото лице.
Основателността на иска предполага възникване гражданската отговорност
на лицето, причинило вредата, т.е. при установяване наличието на нейните
фактически основания - противоправно деяние, вреди и причинно следствена
връзка на последните с деянието. Тежестта на доказването им се носи от
ищеца. Вината в нейната най-лека форма - небрежност - се презумира от
закона (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което ответникът следва да проведе обратно
доказване, за да се екскулпира.
В хода на производството се установи, че към датата на настъпване на
ПТП-то ответникът е управлявал лек автомобил, който не е имал сключена
гражданска отговорност. Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила, управляван от ответника, е сключен
четиринадесет дни след настъпването на ПТП-то. Констатация, че към датата
на настъпване на ПТП-то ответникът е управлявал автомобила без сключена
застраховка, се съдържа и в представения по делото протокол за ПТП.
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. /чл. 20, ал. 1 ЗДвП/. Те са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
6
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
/чл. 20, ал. 2 ЗДвП/.
При управлението на автомобила в деня на настъпване на ПТП-то
ответникът не е изпълнил цитираното по-горе правило, навлязъл е в лентата
за насрещно движение, като е ударил с предната си част задната част на лек
автомобил „П. П.“. В пряка причинна връзка с поведението на ответника са
причинени щети на превозното средства, в което той се е ударил, който са
основно в задната му част и странично. По вид тези вреди са описани в опис,
съставен от застрахователя на собственика на увреденото МПС. Последният
няма задължение да заплати обезщетение за тях, а тъй като ответникът не е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което преписка
по щетата е образувана при ищеца. Несъмнено между датата на настъпване на
ПТП-то, подаването на уведомление до фонда за заплащане на обезщетение,
образуване на щета и заплащането на обезщетение е изминал период от
няколко месеца. Това, само по себе си, не дава основание да се заключи, че по
увреденото МПС са настъпили и други вреди, който не са в пряка причинна
връзка с произшествието, каквито съмнения са изложени от особения
представител на ответника. Това е така, тъй като вредите са съответни на
описаните в протокола за ПТП, на съставения опис от застрахователя на
собственика на увреденото МПС и на снимките, които последния е
представил по делото.
В хода на производството законовата презумпция за вина на ответника
не е оборена.
Вредите, за които на собственика на увреденото МПС е заплатено
обезщетение, се намират в пряка причинна връзка с ПТП-то. При
остойностяването им е съобразена действалата към датата на настъпване на
ПТП-то методика.
Стойността на увреденото МПС към дата на ПТП-то е била по-висока
от стойността на определеното обезщетение за възстановяване на вредите, т.
е. не сме изправени пред хипотеза на тотална щета, при която обезщетение не
7
е в рамките на вредите за възстановяване, а на стойността на автомобил от
съответната марка, модел и възраст. Стойността на платеното обезщетение е
по-ниска от действителния размер на вредите.
Определеният размер на обезщетение е заплатен в полза на собственика
на увредено МПС безкасово, като сметката му е заплатена със сума в
претендирания в настоящото производство размер. С плащането ищецът е
встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата.
Видно от изложеното в хода на производството са установени всички
предпоставки на заявената претенция, което е основания за присъждане в
полза на ищеца на претендираната сума.
Особеният представител на ответника е заявил възражения във връзка с
размера на депозита за процесуално представителство. Съдът намира, че
възражението е неоснователно. Размерът на депозита е определен при
съобразяване материалния интерес по делото, при отчитане на правилата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения към датата на допускане
на правна помощ, като е редуциран, съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 6
ГПК до половината от него, съобразно фактическата и правна сложност на
делото. По делото са насрочени пет съдебни заседания, но действия по
събиране на доказателства са извършвани в рамките на две от тях.
На особения представител на ответника – адв. К. следва да се разпореди
изплащането на възнаграждение от 272,00 лв., за което се издаде РКО.
Заявено е искане за разноски, като е ангажиран списък на сторените. В
производството по делото ищецът е сторил разноски в размер на 724,16 лв.
(платени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за
процесуално представителство на ответника). Претендира се присъждането на
възнаграждение за юрисконсулт. Част от действията в производството (по
изготвяне на искова молба и предявяване на иска) са извършени от
юрисконсулт. Съобразявайки участието му в делото съдът намира, че следва
да определи възнаграждение в размер на 100,00 лв. /при минимума/. Общо
сторените разноски в процеса са 824,16 лв. които при изхода на спора следва
да се възложат в тежест на ответника.
В хода на производството са направени разходи от бюджета на съда за
събиране на доказателства от особения представител на ответника. При
изхода на спора тези разноски следва да се присъдят в полза на РС Л. и се
8
възложат за заплащане на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 7 КЗ С. Д. Й., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ж. к. „З.“, ******** да запрати на Гаранционен фонд, с адрес: С.,
ул. „Г. И.“ *****, представлявано от М. К. и С. С. сумата от 2 429,00 лв. (две
хиляди четиристотин двадесет и девет лева) - платено обезщетение по щета
№ 110289/22.05.2018 г., във връзка с настъпило ПТП на 01.10.2017 г., ведно
със законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. Й., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ж. к. „З.“, ******** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: С.,
ул. „Г. И.“ *****, представлявано от М. К. и С. С. сумата от 824,16 лв.
(осемстотин двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки) - сторени
разноски в производството по делото.
ОТХВЪРЛЯ възражения на особения представител на ответника адв. К.
във връзка с определения депозит за процесуално представителство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника С. Д. Й. –
адв. К. К., възнаграждение за процесуално представителство в размер на
272,00 лв. (двеста седемдесет и два лева), за което се издаде РКО.
ОСЪЖДА С. Д. Й. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ж. к. „З.“,
******** да заплати в полза на РС Л. разноски в размер на 20,00 лв. (двадесет
лева).
Присъдените с решението суми могат да се заплатят от ответника по
сметка на ищеца в „У. Б.“АД, IBAN ************.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Л. в 2–седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
9