Р Е Ш Е Н И Е
№
1404
гр. Варна, 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9306
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.С.Б., с ЕГН ********** и адрес *** срещу П.
на Р.Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от привличането му като обвиняем по
ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ на МВР гр.Варна, преобразувано в ДП №
14/2016г. по описа на ОСлО – ОП гр.Варна и по НАХД № 4742/2017г. по описа на
ВРС и ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателно изплащане на присъдената
сума, както и с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от провеждане
на разследване извън разумните срокове по чл.22, ал.1 НПК и чл.6 ЕКЗПЧОС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018г. до окончателно
изплащане на присъдената сума.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата
молба:
във връзка с произшествие на ***г. в гр.*** на строителен обект от 5-та категория в местност „***“, на който ищецът бил технически ръководител като управител на „***“ ***, било образувано ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ - ОД на МВР гр.Варна. Пострадалият Ф. бил работник от гр.***, който след счупване на поставената от него опорна хоризонтална греда на външна платформа на сградата паднал, при което счупил и двата си крака.
Ищецът твърди, че в дългогодишната си работа на строителни обекти, за които отговаря и ръководи нямало такива случаи и си е създал добро име, включително и на дружеството.
На ***г. ищецът бил разпитан в качеството му на свидетел.
С постановление от ***г. Прокурор при ВРП дал указания, че по досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу ищеца за престъпление по чл.134 НК.
На ***г. ищецът бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение „***“. На ***г. ищецът отново бил разпитан като обвиняем. На ***г. и на ***г. му било предявено разследването като обвиняем.
С постановление от ***г. прокурор при ВРП прекратил наказателното производство по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна водено срещу ищеца за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК и отменил взетата мярка „***“.
Това постановление било обжалвано от пострадалия Т.И.Ф. пред Районен съд гр.Варна. С определение № 2279/16.07.2015г. по ЧНД № 3098/2015г. по описа на ВРС постановлението за прекратяване било отменено и върнато на прокуратурата за провеждане на допълнително разследване. Определението на ВРС било потвърдено с Определение № 873/12.09.2015г. по ВЧНД №1096/2015г. по описа на ВОС.
С постановление от ***г. прокурор при ВОП на основание чл.194, ал.1, т.4 НПК преразпределил делото на следовател и същото било преобразувано в ДП № 14/2016г. по описа на ОСлО – ОП Варна, тъй като според наблюдаващият прокурор вече се отличавало с фактическа и правна сложност.
На ***г. ищецът бил привлечен и по това дело в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК.
На ***г. при предявяване на материалите по ДП №14/2016г. по описа на ОСлО при ВОП упълномощения от ищеца защитник направил искане по чл.229, ал.2 НПК. С постановление от ***г. прокурор при ВРП уважил частично направените искания за провеждане на очни ставки между ищеца и свидетели по делото.
На ***г. прокурор при ВРП изготвил постановление, с което направил предложение до ВРС ищеца да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
На ***г. постановлението на ВРП било внесено в Районен съд гр.Варна и на следващия ден било образувано НАХД № 4742/2017г. по описа на съда.
С решение № 568/02.04.2018г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК.
На ***г. постъпил протест срещу решението на ВРС, по който било образувано ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС.
С решение № 208/25.07.2018г. по ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС било потвърдено решението на ВРС, с което ищецът бил оправдан окончателно.
Ищецът твърди, че всяко негово призоваване по делото, провежданите разпити и няколкократното му привличане като обвиняем и предявяване на ДП било стресиращо за него. Ищецът се притеснявал, че е възможно това неоснователно обвинение да доведе до гражданско правни последици при осъждане, което допускал с оглед оценката на фактите от наблюдаващия прокурор. В домът си говорел непрекъснато за делото и се притеснявал от изхода на същото. Не можел да упражнява нормално дейността си. Притеснявал се за всичко по организацията на строителните дейности, които за него до тогава били рутинни. Продължителността на воденото досъдебно производство и наказателното дело се отразила на психиката на ищеца и най-вече на сънят му. Трудно заспивал и често се будел, като съзнанието му било насочено само кум обстоятелствата свързани с повдигнатото му обвинение. Обвинението и явяването на ищеца в съда станали известни в професионалните среди и това му създало дискомфорт и се отразило на доброто му име в обществото.
Ищецът подал заявление пред инспектората към ВСС за обезщетение във връзка с продължителността на наказателното производство. Проверката приключила със заключение за нарушаване на рамките на разумния срок в досъдебната фаза на наказателното производство. Въпреки това, с писмо от ***г. ищецът бил уведомен, че заявлението му е отхвърлено като неоснователно.
Ищецът претендира за заплащане на обезщетения в размер на 15000 лева за неоснователно повдигнатото му обвинение и 5000 лева за провеждане на разследването извън разумните срокове по чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.22, ал.1 и 2 НПК.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове.
Претендирало се обезщетение за неимуществени вреди, за които не може да се приеме, че са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от конкретна дейност на прокуратурата, свързана с воденото срещу ищеца наказателно производство. Размерът на претендираното обезщетение бил силно завишен и не съответствал на принципа за справедливост заложен в чл.52 ЗЗД.
Повдигнатото на ищеца обвинение не било за тежко престъпление по смисъла на НК и с оглед предвидената за него санкция, ищеца не бил заплашен от възможността да търпи наказание по смисъла на НК, а било задължително прилагането на чл.78а НК – освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, при което съответното лице дори не се считало за осъждано. Спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „***“, поради което и правата и свободите му били ограничени в най-малката възможна степен. Следвало да се отчете също поведението на наблюдаващия прокурор, който първоначално прекратил производството по делото.
Исковата претенция по чл.2б ЗОДОВ също се поддържа, че е неоснователна. Срокът на воденото срещу ищеца наказателно производство следвало да се отчете при определяне общият размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Претенцията по чл.2б ЗОДОВ се явявала погълната от претенцията по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като в противен случай за едни и същи незаконни действия, респ. бездействия на прокуратурата ищецът щял да бъде обезщетен два пъти. Отделно от това следвало да се отчете, че конкретното дело било с фактическа и правна сложност и това било отразено в констативния протокол на ИВСС.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез проц. представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответникът оспорва предявените искове моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Като
доказателство по делото са приети постъпилите с писмо от ВРС – Наказателно
отделение НАХД № 4724/2017 год. по описа
на ВРС, ведно с приложените към него ВАНД № 548/2018г. по описа на ВОС и ДП
№14/2016г. по описа на РП Варна, като от същите се установява следното:
Досъдебното
производство е започнало срещу неизвестен извършител, за деяние по чл.134, ал.1 НК, извършено на ***г. Производството е започнало с
първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие на ***г.
На ***г. ищецът е разпитан в качеството на свидетел в производството.
С постановление от *** г. на наблюдаващия
от ВРП са дадени указания, че по делото са събрани достатъчно доказателства за
повдигане на обвинение спрямо Б.Б. за извършено престъпление по чл. 134 от НК, поради
което същият следвало да бъде призован от водещия разследването, като му бъде
повдигнато обвинение и бъде разпитан в качеството на обвиняем.
На ***г. ищецът Б.С.Б. е бил привлечен в качеството на
обвиням по досъдебното производство за това, че на *** г. в гр. Варна, като управител /технически
ръководител/ на „***” ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, строително -монтажни работи на височина, довели до падането на Т.П.Ф.
от временна стационарна платформа, изградена в комбинация от различен тип и
вид, без изчисляване и оразмеряване по индивидуален проект, в съответствие с
предназначението й, представляваща източник на повишена опасност, причинил три
средни телесни повреди на работещия кофражист Т.П.Ф., изразяващи се в счупване
на костите на лява подбедрица и разместване на костите на ляво стъпало,
обуславящо трайно затруднението на ляв долен крайник, счупване на дясна петна
кост, обуславящо трайно затрудняване на десен долен крайник и белодробна
тромбоемболия, развила се като усложнение, вследствие счупванията и по двата
долни крайника на пострадалия и последвалото обездвижване, обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
На същата дата на
ищеца е наложена мярка за неотклонение „***” и е разпитан в качеството му на
обвиняем.
На ***г. ищецът е разпитан
в качеството на обвиняем.
На ***г. е проведена
очна ставка между ищеца и свидетеля Д.Й.
На *** г. разследването е предявено на ищеца, в
качеството му на обвиняем.
Със заключително
мнение от *** г. делото е изпратено на Районна прокуратура Варна с мнение за
предаване на съд на обвиняемото лице.
С постановление на прокурор от ВРП от ***г. наказателното
производство по делото е прекратено с мотиви, че липсата на доказателства с
еднозначен и категоричен извод относно виновността на дееца би направила
обвинителната теза спрямо обвиняемият недоказана по несъмнен начин и противоречаща
на принципите на чл.303 НПК.
Със същото постановление е отменена взетата
по отношение на ищеца мярка за неотклонение „***”.
С определение №2279/16.07.2015 г. по ЧНД № 3098 по описа на PC - Варна за 2018 г., 45-ти състав,
постановлението било отменено с дадени указания за провеждането на
допълнително, пълно разследване на всички обстоятелства по делото. Поради жалба
на ищеца срещу определението на PC - Варна, делото е
разгледано в ОС - Варна. С определение №873/12.09.2015 г. по ВЧНД № 1096 по описа на съда за 2015 г. определението на PC - Варна е потвърдено
и делото е върнато в РП -Варна на *** г.
С постановление от ***г. делото е изпратено на водещия до
момента разследващ полицай с даден първоначален двумесечен срок за разследване,
съобразно чл.243, ал.10 от НПК, считано от *** г.
С постановление от *** г. на Окръжен
прокурор при ОП -Варна, на осн. чл.194 ал.1 т.4 от НПК,
разследването по делото е било преразпределено на следовател и преобразувано в
ДП №14/2016 г. по описа на ОСлО - ОП - Варна, тъй като се
отличавало с фактическа и правна сложност.
На *** г. ищецът е
разпитан в качеството на обвиняем.
С постановление на ВРП от *** г.
наблюдаващият прокурор е отменил взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „***”, на осн. чл.234 ал.8 от НПК.
На ***г. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК. На същата дата
е разпитан в качеството на обвиняем.
На ***г. разследването е предявено на ищеца, при
което процесуалният му представител е направил искания по реда на чл.229, ал.2 НПК.
С постановление от *** г. на прокурор
при ВРП частично са уважение исканията от *** г., относно провеждане на очни ставки
между обв.Б. и свидетелите Т.П.Ф., Д.К.Й., Ж.К.Й., Г.П.Д., Д.В.Д.
На ***г. са проведени очни ставки между ищеца, в
качеството му на обвиняем и всеки от свидетелите Т.Ф., Г.Д., Д.Д. и Ж.Й.
На ***г. разследването е предявено на ищеца.
Със заключително постановление делото било изпратено
с мнение за предаване на съд на ищеца.
С постановление от ***г. на прокурор
при ВРП е направено предложение ищецът да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
На *** г. е образувано НАХД № 4742/2017г. по описа на ВРС.
С решение от *** г. ищецът е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан.
На ***г. е депозиран протест от прокурор при ВРП-Варна
срещу решение по НАХД 4742/2017 г. на ВРС - 23 състав, постановено
на *** г.
По протеста е образувано ВНАХД № 548/2018г.
по описа на ВОС.
С решение № 208/25.07.2018 г. изцяло е потвърдено решение № 568 от 02.04.2018 г. по НАХД № 4742/2017 г. по описа на ВРС.
От
представено от ищеца свидетелство за съдимост се установява, че същият не е
осъждан.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната комплекса
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и са разпитани свидетелите М.П.Ч.
и И.Д.И.
В заключението си, вещите лица посочват, че ищецът не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза. В резултат на случилото се съдебно дирене ищецът е изпаднал в състояние на Реакция на тежък стрес с разстройства на адаптацията – протрахирана депресивна реакция. Депресивната реакция при ищеца се изразявала в хиподепресивни изживявания и вегатативна симптоматика. Преживеният стрес се е превърнал в сериозна психотравма с психогенни последици за ищеца. Повдигнатото обвинение и проведеното разследване са оказали неблагоприятно въздействие върху психичното му състояние и са провокирали развитието на Протрахирана депресивна реакция, чиито симптоми не са отзвучали напълно и към датата на извършване на експертизата. При изслушването вещите лица поясняват, че тревожността е безспорно свързана с проведеното срещу ищеца наказателно производство. За изпълнение на възложените задачи изследваното лице е накарано да преживее отново чувствата, които е преживял по време на целия процес, който е свързан с травмата. Ищецът се е чувствал като жертва в тези моменти и изпитва страх от повтаряне на ситуацията. Данните за нарушен сън и кошмари били по твърдения на ищеца и можело да бъдат потвърдени от някой, който съжителства с него. На ищеца било препоръчано да посети психиатър, защото се оплаквал от година и повече. Категорично ставало въпрос за потвърдена депресивна реакция, която отговаря на всички критерии съгласно международната класификация на болестите. Сроковете за отшумяване на тази реакция били ориентировъчни, около две години и продължавали от приключване на делото. „Протрахираната депресивна реакция“ се развивала в резултат на остра или хронична психотравмена ситуация и се изразявала с проявата на типичните депресивни изживявания. Това били подтиснато настроение, отчаяност, мисли за смисъла на живота въобще, в по-тежки случаи дори суицидни опити, безсъние, повишена тревожност, за която споменахме. Това било комплекс не само от психически, но и от соматични преживявания, които обуславят картината на една по-лека депресия. Налице била една депресивна реакция, която би следвало да отшуми след срок от две години.
Съдът
кредитира заключението на вещите лица, като пълно, обективно и компетентно
дадено и неоспорени от страните по делото.
Свидетелят
М.П.Ч. твърди, че познава ищеца от ***г. когато заедно кандидатствали в ИСИ в
СССР, гр.***. По време на инцидента свидетелят работел на обект в гр.*** и
търсел ищеца за консултации, като още тогава ищецът споменал, че не може да
дойде да консултира, тъй като има пострадал човек на обекта. Ищецът бил много
притеснен, че се е случило нещо, което не е редно да се случи. Той бил
отговорен човек и споделял, че по някакъв начин трябва да помогне и помагал
финансово на пострадалия при инцидента. Ищецът не бил на обекта по време на инцидента
и се укорявал, че трябвало да им седи на главата. Към този момент свидетелят не
видял промяна у ищеца – преживявал нещата, но се надявал, че след операция
човека ще остане работоспособен и няма да има трайни увреждания.
Впоследствие
ищецът изпаднал в шок, когато го направили обвиняем и бил много зле тогава.
Ищецът бил притеснен, не можел да си намери място, не можел да се концентрира,
казвал „аз съм обвиняем за нещо”, като не си е представял, че ще бъде обвиняем.
През този период ищецът бил трудно откриваем, не си вдигал телефона, после се
оправдавал, че го боляла главата, бил се покрил. Ищецът преживявал нещата и за
две минути не можел да стои на едно място. В професионалните среди, градът бил
малък и проектантите не извирали всеки ден, и техни състуденти питали свидетеля
дали знае какво се е случило с ищеца. Свидетелят споделил с ищеца, че има
съученик от 8-ми клас, д-р А. П., психиатър и няколко пъти предлагал на ищеца
да му даде телефона му, но ищецът не му е споменал дали е звънял.
В
показанията си св. И.Д.И. заявява, че познава ищеца от ***г. от общ приятел.
Тогава свидетелят имал нужда от инженер - конструктор и така се запознал с
ищеца. Контактите помежду им продължили след това и двамата били в приятелски
отношения. Ищецът бил контактен човек, весел, извън професионалното си поприще
бил много общителен, интелигентен. След образуване на досъдебно производство
срещу него ищецът се затворил в себе си, бил постоянно притеснен, уплашен,
стресиран. Казвал, че се опасява да му се отнеме работата, лиценза. При
прекратяването на досъдебното производство от Варненска районна прокуратура
ищецът буквално цъфтял. След това дошъл в кабинета на свидетеля и споделил, че
пак е започнало, имал проблеми със стомаха и се върнало старото настроение.
Ищецът бил много притеснен, защото вече се стигнало до дело срещу него и това
го съсипало, като човек, като компания, защото не се чувствал социален за
приятелите си.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.2а ЗОДОВ.
Съобразно трайната съдебна практика при определяне размер на обезщетението дължимо на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има неразумно дългата продължителност на воденото наказателно производство. Така напр. в Решение № 41/12.03.2018г. по гр.д.№ 2208/2017г. по описа на ВКС, IV г.о. се посочва, че „с оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерии за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване.
В този смисъл продължителността на наказателното производство в период надвишаващ разумния срок законът е посочил като основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението (чл.2б ЗОДОВ), а когато обвинението е незаконно тази продължителност е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство ще се преценява с оглед процесуалните факти, произвели началото на наказателното производство и прекратяването му. С двата предявени иска се претендира заплащане на обезщетение за причинени от наказателно производство неимуществени вреди, които са идентични, с фактът, че се претендират на различни правни основания не ги прави различни. Продължителността на наказателното производство е едно от обстоятелствата, които се преценяват при определяне на общо обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и продължителността на наказателното производство, надвишаваща разумните срокове по чл.22, ал.1 НПК и чл.6 ЕКЗПЧОС би обосновала определяне на по-висок размер обезщетение по този иск, но е процесуално недопустимо да се приеме като основание за присъждане на отделно обезщетение по чл.2а ЗОДОВ. В този смисъл е и Решение № 100/08.07.2019г. по гр.д.№ 2682/2018г. по описа на ВКС, IV г.о.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.2б ЗОДОВ се явява процесуално недопустима и производството следва да бъде прекратено в тази част, а продължителността на наказателното производство и съответствието му с разумните срокове да се преценява при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
По отношение на предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, то съдът намира същия за доказан по основание от събраните по делото доказателства. Според посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство, той е бил привлечено в качеството на обвиняем, а след това и подсъдим, като наказателното производство е приключило с признаване на ищеца за невиновен в извършване на престъплението описано в обвинителния акт.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, вземането на мярка за неотклонение, внасяне на обвинителен акт в съда и приключване на образуваното наказателно производство с признаване на ищеца за невиновен в извършването на повдигнатото му обвинение.
Не са нужни специални знания, а и от събраните в производството доказателства – съдебна експертиза и показанията на разпитаните свидетели се доказа, че ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
Ето защо, следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Ищецът е привлечен като обвиняем на ***г., като наказателното производство е приключило на ***г. с постановяването на окончателно решение на Варненски окръжен съд, с което ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Наказателното производство е продължило в период от три години, шест месеца и три дни. В производството са разпитани над *** свидетели, извършвани са няколко очни ставки, назначени са експертизи, приобщени са справки от НОИ, дирекция „Инспекция по труда" и Трето РУ -ОД МВР-Варна и др., при което може да се отчете, че производство е било с фактическа сложност. На ищеца е наложена мярка за неотклонение „***”, която е най-леката предвидена в закона мярка за неотклонение. Повдигнато е обвинение за извършване на престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, като са били налице всички предпоставки за прилагане на нормата на чл.78а НК за освобождаване на ищеца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева, дори в случай, че ищецът бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Ищецът не е осъждан, което се установява от представено свидетелство за съдимост. От заключението на вещите лица по назначената експертиза се установява, че повдигнатото обвинение и проведеното разследване са оказали неблагоприятно въздействие върху психичното му състояние и са провокирали развитието на Протрахирана депресивна реакция, чиито симптоми се очаква да отшумят в период от около две години след приключване на наказателното производство. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява промяната в поведението на ищеца и претърпените от него негативни последици по отношение на физическото здраве (значителното намаляване на теглото му по време на наказателното производство), психиката му, на контактите и социалния му живот (затварянето в себе си и преживените стрес и уплаха).
С оглед изложеното съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените на ищеца неимуществени вреди е сума в размер на 10000 лева, до който размер исковата претенция следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски съобразно уважената част от исковете. Реализираните такива са
в общ размер на 1570 лв., съобразно представеният от ищеца списък на
разноските. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 785 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения от Б.С.Б., с ЕГН ********** и адрес *** срещу П. на Р.Б. иск с
правно основание правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5000
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от провеждане на разследване извън разумните срокове по чл.22, ал.1 НПК и чл.6
ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018г. до
окончателно изплащане на присъдената сума.
Решението
в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване от
страните пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ОСЪЖДА на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П. на Р.Б., с адрес: гр. *** да заплати на Б.С.Б., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 10000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат от привличането му като обвиняем по ДП № 1508/2013г. по описа на
Трето РУ на МВР гр.Варна, преобразувано в ДП № 14/2016г. по описа на ОСлО – ОП гр.Варна
и по НАХД № 4742/2017г. по описа на ВРС и ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до
окончателно изплащане на присъдената сума като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 10000 лв. до пълния
претендиран размер от 15000 лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с
адрес: гр. *** да заплати на Б.С.Б., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 785 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: