РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело №
20253000500045 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от
Р. Н. П., Я. Р. П., В. Р. П. и „АКВА ВИАС“ ООД, гр. Варна, всички
представлявани от общия си процесуален представител адв. Д. П. от АК-
Варна, насочена против решение № 1292/27.11.2024г., постановено по
гражданско дело № 325/2024г. на Окръжен съд-Варна, с което по отношение
на С. С. М., Г. А. К. и С. С. М., и трите от **********, са били обявени за
относително недействителни следните договори:
-сключените между ответниците Р. Н. П. и Я. Р. П., договор за дарение
от 06.06.2019г., обективиран в НА 87, том IV, рег. № 6244, дело № 545/2019г.
на нотариус № 214 - Ж. Т., вписан в СВ дв. вх. рег. № 13793, вх. № 13899, Акт
№ 160, том ХХХVIII, дело №8291/2019г., с който Р. Н. П. се е разпоредил в
полза на Я. Р. П. с ½ (една втора) ид. част от АПАРТАМЕНТ № 14,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.3511.26.1.14,
находящ се в жилищна сграда в град Варна, ж.к. „*“, блок *, вход „*“,
разположен на пети етаж, със застроена площ 78.73 кв.м., състоящ се от: две
стаи, кухня и сервизни помещения, при описани съседни самостоятелни
обекти, заедно с прилежащото му избено помещение № 14 с полезна площ от
9.80 кв.м., както и 1.7816 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото; договор за дарение от 21.07.2020г.,
обективиран в НА № 176, том I, рег.№ 5140, д. № 170/2020 г. на нотариус №
316 - Ал. Ал., вписан в Службата по вписванията акт № 27, том XLIV, вх. рег.
№ 16804, дело № 9730/21.07.2020г., с който Р. Н. П. се е разпоредил в полза на
Я. Р. П.: с ¼ (една четвърт) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
1
№10135.2552.1010 по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 04.03.2021г. с адрес
на поземления имот, гр. Варна, район „Пр.“, ж.к. „*-1“, с площ от 781 кв. м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при описани съседи; с ½ /една
втора/ ид. ч. от СГРАДА с идентификатор 10135.2552.1010.1 по КККР,
одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение от 04.03.2021г., с административен адрес гр.
Варна, район „Пр.“ ж.к. „*-1“, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №10135.2552.1010, със застроена площ от 71кв. м., а по
удостоверение за данъчна оценка с площ 146.60 кв. м., ведно с
принадлежащото таванско помещение с площ от 73.30 кв. м., брой етажи: два,
брой на самостоятелните обекти в сградата: няма, с предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна, номер по предходен план: няма, на основание чл. 135
ЗЗД;
- сключените между ответниците Р. Н. П. и В. Р. П., договор за дарение
от 06.06.2019г., обективиран в НА 88, том IV, рег. № 6245, дело №546/2019г.
на нотариус № 214 - Ж. Т., вписан в СВ дв. вх. рег. № 13789, вх. рег. № 13900,
акт № 156, том XXXVIII, дело №8287/2019г., с който Р. Н. П. се е разпоредил в
полза на В. Р. П. с ½ /една втора/ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ № 37,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.2562.4.1.37,
находящ се в жилищна сграда в град Варна, ж.к. „*“, блок № *, вход „*“,
разположен на етаж трети, с площ от 66.26 кв.м., състоящ се от: две спални,
дневна с кухня бокс, сервизни помещения, при описани съседни
самостоятелни обекти по схема, заедно с избено помещение с непосочен
номер и площ по документ за собственост, а съгласно данъчна оценка с площ
от 4 кв.м., както и 1.1326 % идеални части от общите части на сградата, и от
правото на строеж върху мястото; договор за дарение от 22.07.2020г.,
обективиран в НА № 1, том III, рег. № 1621, дело № 376/2020г. на нотариус №
333 - З. А., вписан в СВ под Акт № 79, том VI, вх. рег. №2331/23.07.2020г., с
който Р. Н. П. се е разпоредил в полза на В. Р. П. с ½ /една втора/ ид. ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20599.24.13 по КККР, одобрени със
Заповед № РД 18- 605/28.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно
изменение от 17.08.2020г. с адрес на поземления имот с. Д., община Д., обл.
Варна, местност „Б. А.“, с площ от 5 294 кв.м., трайно предназначение на
територията земеделска: начин на трайно ползване -НИВА, категория на
земята 4, на основание чл. 135 ЗЗД;
- извършените от Я. Р. П. разпоредителни действия по включване като
непарична вноска - апорт в капитала на „Аква виас“ ООД, ЕИК:
*********, гр. Варна, съгласно Дружествен договор от 30.03.2021г., вписан в
СВ-Варна с дв. вх. рег. № 9435, вх. рег. № 9545 от 14.04.2021г., акт № 226, том
XXV, дело 398 на следните недвижими имоти: ½ /една втора/ ид. ч. от
АПАРТАМЕНТ №14, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№10135.3511.26.1.14, находящ се в жилищна сграда в град Варна, ж.к. „*“,
блок *, вход „*“, разположен на пети етаж, със застроена площ 78.73 кв.м.,
заедно с прилежащото му избено помещение №14 с полезна площ от 9.80
кв.м., както и 1.7816% идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото; ¼ (една четвърт) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №10135.2552.1010 по КККР на гр. Варна, с адрес на
2
поземления имот, гр. Варна, район „Пр.“ , ж.к. „*-1“, с площ от 781 кв. м.; ½
/една втора/ ид. ч. от СГРАДА с идентификатор 10135.2552.1010.1 по КККР на
гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, район „Пр.“ ж.к. „*-1“, със
застроена площ от 71 кв. м., а по удостоверение за данъчна оценка с площ
146.60 кв. м., ведно с принадлежащото таванско помещение с площ от 73.30
кв. м. на основание чл. 135 ЗЗД;
- извършените от В. Р. П. разпоредителни действия по включване като
непарична вноска - апорт в капитала „Аква виас“ ООД, ЕИК: *********,
гр. Варна, съгласно Дружествен договор от 30.03.2021г., вписан в СВ -Варна с
дв. вх. рег. № 9435, вх. рег. № 9545 от 14.04.2021г., акт № 226, том XXV, дело
398 на следните недвижими имоти: ½ /една втора/ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ №
37, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.2562.4.1.37,
находящ се в жилищна сграда в град Варна, ж.к. „*“, блок № *, вход „*“,
разположен на етаж трети, с площ от 66.26 кв.м., заедно с избено помещение с
непосочен номер и площ по документ за собственост, а съгласно данъчна
оценка с площ от 4 кв.м., както и 1.1326 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото; ½ /една втора/ ид. ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20599.24.13 по КККР, с адрес на
поземления имот с. Д., община Д., обл. Варна, местност „Б. А.“, с площ от 5
294 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска: начин на трайно
ползване - НИВА, категория на земята 4, на основание чл. 135 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения
на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорват се изводите на съда, че ищците са имали качеството на
кредитори спрямо ответника Р. П. към датите на извършване на
разпоредителните действия от 06.06.19г., 21.07.20г. и 22.07.20г. Поддържа се,
че към посочените дати ищците не са имали изискуеми вземания, а
разпорежданията са били извършени преди възникване вземанията им и тези
действия не са били предназначени да увредят кредиторите. Дори и да се
приеме, че ищците са били кредитори към посочените дати спрямо дарителя Р.
П., то надарените не са знаели, че същият е длъжник на ищците.
Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не може да се прилага разширително, а
само при доказано знание на приобретателите за увреждането. Отделно от
това, извършването на апортните вноски от Я. и В. П. се явява последващо
разпореждане и затова не може да уврежда кредиторите на първоначалния
собственик Р. П.. Освен това дружеството „Аква виас“ ООД е трето
добросъвестно лице, което е станало собственик преди вписването на исковата
молба по настоящото дело. От свидетелските показания е било установено, че
децата на Р. П. са узнали за воденото срещу него наказателно производство
преди няколко месеца. Преценяването на гласните доказателства е станало в
нарушение на процесуалните правила. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното решение и всички предявени искове да бъдат отхвърлени, ведно
с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
В указания срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни С. С. М., Г. А. К. и С. С. М. чрез общите им процесуални
представители адв. П. П. и адв. Д. П. от АК-Варна. Въззивната жалба е
оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде
потвърдено като съответстващо на материалния закон и задължителната
съдебна практика, инкорпорирана в ТР № 5/29.12.14г. по т. д. № 5/13г. на
3
ОСГК на ВКС, ведно с присъждане на разноските за настоящото
производство. Поддържа се, че вземането на кредиторите е възникнало от
датата на осъществяване на деликта на *г., когато е настъпила смъртта на
техния родственик, за което е налице осъдителна присъда спрямо ответника Р.
П., влязла в сила на 25.02.22г. Поради това към датите на разпоредителните
сделки длъжникът е имал знанието за осъщественото от него вредоносно
деяние, причинило смъртта на С. К., а влизането в сила на осъдителната
присъда само е установило ликвидността на вземанията на всяка една от
ищците за обезщетенията за претърпените от тях неимуществени вреди. С
извършването на разпоредителните сделки е налице обективно намаляване на
имуществото на длъжника, което служи като обезпечение на кредиторите.
Отделно от това е било налице и знание на извършилите непаричните вноски
в капитала на ответното дружество съдружници, които са и надлежните
представители на „Аква виас“ ООД, относно увреждането на кредиторите.
Споделя се извода на съда, че презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се прилага
и по отношение на лицата, които представляват или са собственици на
юридическите лица – приобретатели. В случая собствениците и управители на
ответното дружество са децата на длъжника и имат качеството на свързани
лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ. Счита се, че чрез събраните по
делото гласни доказателства не е била оборена презумпцията за знание по чл.
135, ал. 2 от ЗЗД. Наведено е твърдението, че ответникът Р. П. е бил привлечен
като обвиняем в наказателното производство и в качеството му на съдружник
в „Ру Ви Ян“ ООД, чийто управител към 23.06.14г. (датата на деликта) е била
съпругата му В. П. – факт, отразен в мотивите на решението по ВНОХД №
404/20г. на ВАпС, а така също, установим и от справката по партидата на
дружеството в търговския регистър. Поради това и тези обстоятелства
изключват вероятността съпругата да е нямала информация за качеството на
длъжник на нейния съпруг. Освен това В. П. и В. П. са били разпитвани по
образуваното срещу Р. П. ДП № 1241/14г., което означава, че същите са знаели
за инцидента от 23.06.14г. В отговора е отправено искане да се приемат като
доказателства извлечение от ТР, включващо актуалното състояние и история
на промените, касаещи „Ру Ви Ян“ ООД; заверени копия от материали от ДП
№ 1241/14г. по описа на 03 РУП-Варна, а именно: копие от заглавната
страница на том 1; копие от описа на материалите по досъдебното
производство в том 1; копие от протокол за разпит на В. П. и на протокол за
разпит на В. П.. Формулирано е и особено искане – да се извърши служебна
справка по НОХД № 1439/18г. на ВОС или същото да бъде изискано и
приобщено с цел да се оборят твърденията за незнание от страна на
съдружника и управител на ответното дружество – В. П.; да се извърши
служебна справка в НОИ относно регистрация на трудови договори на В. П. и
Я. П., с цел оборване на твърденията им за незнание при извършване на
апорта.
В с.з. пред настоящата инстанция изразените във въззивната жалба и в
отговора й становища се поддържат чрез процесуалните представители на
страните.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
В подадената на 19.02.24г. искова молба ищците С. С. М., Г. А. К. и С. С.
М. са твърдели, че са кредитори на ответника Р. Н. П. въз основа на влязла в
4
сила на 25.02.22г. присъда № 57/27.12.20г. по НОХД № 737/20г. на ОС-Варна,
с която същият е бил осъден да заплати на първата и третата суми от по 20 000
лв., а на втората – сума от 25 000 лв., като обезщетения за претърпени от всяка
от тях неимуществени вреди от причинената по непредпазливост на *г. смърт
на техния родственик С. М. К., ведно със законните лихви от датата на
увреждането – 23.06.14г. до окончателното им изплащане. За вземанията си
ищците са се снабдили с изпълнителни листи от 23.03.22г. Допълнено е, че по
посоченото наказателно дело ищците са участвали като граждански ищци, а
ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъплението.
Посочено е било, че след извършена справка на 05.04.22г. чрез отдалечен
достъп до данните на физическите лица-ответници за всички служби по
вписванията, ищците са констатирали, че техният длъжник Р. Н. П. се е
разпоредил чрез описаните по-горе дарения в полза на своите деца с цялото си
притежавано имущество – с по ½ ид. ч. от притежаваните в СИО недвижими
имоти, с цел да осуети заплащане на дължимите на ищците парични суми.
Освен това, след сключените договори за дарения, приобретателите на
имотите са ги апортирали като непарични вноски в съсобственото си ООД с
фирмено наименование „Аква виас“, обективирано в дружествен договор и
съгласие по чл. 73 от ТЗ, вписан в имотния регистър на 14.04.21г. Твърдяло се,
че длъжникът Р. Н. П. е знаел за задълженията си за обезвреда на пострадалите
ищци, разпоредил се е безвъзмездно с цялото си имущество в полза на своите
деца Я. Р. П. и В. Р. П., с което е лишил кредиторите от възможността да
удовлетворят своите вземания и така ги е увредил. Предвид безвъзмездното
разпореждане в полза на низходящи, знанието за увреждането у
приобретателите се предполага по силата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като пък
последните са съдружници и представляващи „Аква виас“ ООД, то
извършените от всеки един от тях апорти на дарените им имоти в капитала на
дружеството, се явяват при наличното знание за увреждането, обвързващо и
самото дружество. С молба от 17.03.24г. ищците са уточнили, че вземанията
на всяка една от тях са възникнали на 23.06.14г. - в деня на причиняването на
смъртта на техния роднина, за която ответникът е признат за виновен с
влязлата в сила присъда, а от влизането в сила на последната с присъждането
на обезщетенията – вземанията са станали и ликвидни. Освен това са
уточнили, че вземанията им срещу ответника Р. П. са негов личен дълг.
Поради това и са уточнили предявените с исковата молба искания до съда – да
се обявят за относително недействителни спрямо всяка една от ищците на
всяка една от разпоредителните сделки, сключени от ответника Р. П., в обем
от по ½ ид. ч. от разпоредените от него вещни права върху недвижимите
имоти (съобразно ТР № 5/29.12.14г. по т. д. № 5/13г. на ОСГТК на ВКС), както
и следващите разпоредителни сделки на приобретателите на имотите,
извършени чрез апортите. Поради това и предявените от всяка от ищците
конститутивни искове е насочен против страните по всяка една от сделките с
дарител ответника Р. П. и приобретатели съответно Я. Р. П. и В. Р. П.,
съответно последните двама и „Аква виас“ ООД - относно процесните апорти
(уточняващи молби от 04.04.24г. и от 19.04.24г.).
В предвидения от закона срок са депозирани отговори на исковата молба
от ответниците Р. Н. П. (чрез адв. Сн. К.), Я. Р. П. и В. Р. П. (чрез адв. Д. П.) и
„Аква виас“ ООД, представлявано от управителите си Я. Р. П. и В. Р. П. (чрез
адв. Д. П.), с които предявените срещу всеки един от тях искове са оспорени
5
като неоснователни. В отговорите се е поддържало, че ищците не са
придобили качеството на „кредитор“ спрямо ответника Р. П. и към датите на
процесните разпореждания – 06.06.19г., 21.07.20г. и 22.07.20г. в полза на
ответниците Я. Р. П. и В. Р. П., същите не са имали изискуеми вземания
против Р. П.. Поради това разпорежданията са били извършени преди
възникване на вземанията на ищците и не са били предназначени от дарителя
и надарените да ги увредят. Ако все пак се приеме, че ищците са имали
качеството на „кредитор“ спрямо Р. П. към датите на разпорежданията,
исковете отново са неоснователни, тъй като надарените не са знаели, че
дарителят им е длъжник на ищците. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не
може да се прилага разширително и знанието следва да бъде доказано. В
отговорите си ответниците Я. Р. П., В. Р. П. и „Аква виас“ ООД са допълнили,
че с извършването на апортните вноски, са налице последващи разпореждания
и поради това те не могат да увредят кредиторите на първоначалния
собственик Р. П.. Освен това дружеството „Аква виас“ ООД се явява трето
добросъвестно лице, станало собственик преди вписването на исковата молба
по настоящото дело и евентуална недействителност на разпорежданията на
длъжника не могат да засегнат правата на дружеството. С молба от 27.08.24г.
ответниците Я. Р. П., В. Р. П. и „Аква виас“ ООД поддържат, че апортът е
възмездна сделка, тъй като срещу имот се получават дружествени дялове и
поради това ищците следва да установят знанието на ответниците по тези
сделки. Отричат да са знаели за увреждането.
В първото по делото с.з. представителите на ищците са посочили, че е
било налице знание у всеки от ответниците за наличието на задължения на Р.
П. към ищците, тъй като всички процесни сделки са били извършени след
започване на наказателното производство, по което са били вече произнесени
съдебни актове на някои от съдебните инстанции по наказателното дело.
Видно от приобщените от първоинстанционния съд писмени
доказателства, че с присъда № 72/06.11.19г. по НОХД № 1439/18г. на ВОС
ответникът Р. П. е бил признат за виновен в това, че на 23.06.14г. в гр. Варна,
като съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД, изпълняващ функциите на технически
ръководител на строеж „улична канализация“ на пътното платно на бул.
„Трети март“ в гр. Варна, поради немарливо изпълнение на правно-
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
причинил смъртта на С. М. К., поради което на осн. чл. 123, ал. 1 от НК му е
наложено наказание. Подсъдимият е бил осъден да заплати обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, както следва: на Г. Ал. К. в размер на 25
000 лв., на С. С. М., С. С. М. и М. С. С. – в размери от по 20 000 лв.
С решение № 68/16.07.20г. по ВНОХД № 39/20г. на ВАпС горната
присъда е била отменена и делото е било върнато на съда за ново разглеждане
от стадия на съдебното заседание.
С присъда № 57/27.10.20г. по НОХД № 737/20г. на ВОС ответникът Р. П.
отново е бил признат за виновен по посоченото по-горе обвинение в
извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, причинило смъртта на
родственика на ищците. С присъдата подсъдимият Р. П. отново е бил осъден да
заплати обезщетения за неимуществени вреди - на Г. К. – 25 000 лв., на С. М. и
С. М. – суми от по 20 000 лв. и на А. О. С. и Г. К. – сума от 20 000 лв.
Горната присъда е била потвърдена с решение № 74/06.08.21г. по
ВНОХД № 404/20г. на ВАпС (с изключение на частта й, с която подсъдимият
6
Р. П. е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на А. О. С.
и Г. К. – сума от 20 000 лв., която е била отменена и вместо това съдът е
осъдил подсъдимия да заплати обезщетения за неимуществени вреди в
размери от по 10 000 лв. на А. С. и Ш. С. - като правоприемници на М. С.). В
мотивите на решението е отбелязано, че възражението на подсъдимия в
качеството му на ответник по предявените граждански искове, за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания за обезщетение на
неимуществени вреди, е неоснователно, тъй като всички граждански искове са
били входирани в съда по НОХД № 1439/18г. на ВОС на 07.02.19г. и са били
приети за съвместно разглеждане на 11.02.19г. (л. 118, гръб, от делото на
ВОС). Въззивното решение е било оставено в сила с решение №
60173/25.02.2022г. по КД № 837/2021г. по описа на ВКС, II н. о.
Поради горното следва да се приеме, че вземанията на всяка една от
ищците за обезщетенията им за неимуществени вреди против ответника Р. П.,
са възникнали и станали изискуеми от момента на извършване на деликта на
23.06.14г., тъй като от този момент деецът е бил известен (по арг. от чл. 114,
ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗД). Наред с това ищците са предявили и гражданските си
искове на 07.02.19г. против подсъдимия Р. П.. Вземанията на ищците само са
придобили ликвидност (установени със сила на пресъдено нещо) от момента
на влизането в сила на осъдителното решение по гражданските искове на
25.02.22г.
Ответникът Р. П., който е имал качеството на длъжник на ищците от
23.06.14г. и от 11.02.19г. е бил в известност за предявените против него
граждански искове в наказателното производство, е предприел действия по
разпореждане с притежаваните от него недвижими имоти чрез процесните
сделки:
С договор за дарение от 06.06.2019г., обективиран в НА 87, том IV, рег.
№ 6244 дело № 545/2019г., вписан в СВ-Варна, дв. вх. рег. 13793, вх. рег.
13899/06.06.19г., Акт 160, том ХХХVІІІ, дело 8291/2019г., Р. Н. П., заедно със
съпругата си В. Ас. П., са дарили на дъщеря си Я. Р. П. АПАРТАМЕНТ № 14,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.3511.26.1.14,
находящ се в жилищна сграда в град Варна, ж. к. „*“, блок *, вход „*“,
разположен на пети етаж, със застроена площ 78.73 кв.м., заедно с
прилежащото му избено помещение № 14, с полезна площ от 9.80 кв.м., при
граници на избеното помещение: тревна площ, изба на aп. 13 и коридор, изба
на ап. №15, както и 1.7816% ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото (л. 48 от делото на ВОС).
С договор за дарение от 06.06.2019г., обективиран в НА 88, том IV, рег.
№ 6245 дело № 546/2019г. вписан в СВ-Варна дв. вх. рег. 13789, вх. рег.
13900/06.06.19г., акт № 156, том XXXVIII, дело № 8287/2019г., Р. Н. П. и
съпругата му В. Ас. П. са дарили на сина си В. Р. П. АПАРТАМЕНТ № 37,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.2562.4.1.37,
находящ се в жилищна сграда в град Варна, ж.к. „*“, блок № *, вход „*“,
разположен на етаж трети с площ от 66 кв.м., заедно с избено помещение с
непосочен номер и площ по документ за собственост, а съгласно данъчна
оценка с площ от 4(четири) кв.м., както и 1.1326 % идеални части от общите
части на сградата, и от правото на строеж върху мястото (л. 45 от делото на
ВОС).
С договор за дарение от 21.07.2020г., обективиран в НА № 176, том I,
7
рег. № 5140, д. № 170/2020 г., вписан в Службата по вписванията-Варна, акт №
27, том XLIV, вх. рег. № 16804/21.07.20г., дв. вх. рег. № 16601, д. №
9730/21.07.2020г., Р. Н. П. и съпругата му В. Ас. П. са дарили на дъщеря си Я.
Р. П. само ½ ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
10135.2552.1010, с адрес на поземления имот в гр. Варна, район „Пр.“ , ж.к.
„*-1“, с площ от 781 кв. м., при съседи: поземлени имоти 10135.2552.1013,
10135.2552.5141, 10135.2552.1011 и 10135.2552.829 и СГРАДА с
идентификатор 10135.2552.1010.1, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.2552.1010, със застроена площ от 71 кв. м., а по
удостоверение за данъчна оценка с площ 146.60 кв. м., ведно с
принадлежащото таванско помещение с площ от 73,30 кв. м., брой етажи: два
(л. 50-51 от делото на ВОС).
С договор за дарение от 22.07.2020г., обективиран в НА № 1, том III, рег.
№ 1621, д. 376/2020г., вписан СВ-Провадия, Акт № 79, том VІ, дв. вх. рег. №
2331/23.07.2020г., вх. рег. № 2330 от дата 23.07.2020г., Р. Н. П. и съпругата му
В. Ас. П. са дарили на сина си В. Р. П. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
20599.24.13, находящ се в с. Д., община Д., обл. Варна, местност „Б. А.“, с
площ от 5294 кв.м. (л 47 от делото на ВОС).
От представената справка от ТР за актуалното състояние на „Аква виас“
ООД, гр. Варна се установява, че същото е било вписано на 18.11.19г. като
ЕООД, с едноличен собственик на капитала В. Ас. П., със седалище гр. Варна
и адрес, идентичен с този на ответниците. На 28.07.20г. е било отразено
преобразуването на дружеството от ЕООД в ООД след продажбата на
21.07.20г. на равен брой дружествени дялове от В. Ас. П. на новите
съдружници и нейни деца В. Р. П. и Я. Р. П.. Новите двама съдружници са
посочени и като управители на „Аква виас“ ООД. На 06.04.2021г. са били
вписани в ТР извършените от Я. Р. П. и В. Р. П. непарични вноски в „Аква
Виас“ ООД, което е обективирано в Дружествен договор на дружество с
ограничена отговорност и съгласие по чл.73 ТЗ, вписан в СВ-Варна с дв. вх.
рег.№ 9435, вх. рег. № 9545 от 14.04.2021г., акт № 226, том XXV, дело 398, на
всички описани по-горе и придобити от тях чрез даренията недвижими имоти
(л. 40-45, л. 58-77, л. 256-262 от делото на ВОС).
Съгласно чл. 133 от ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи
цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да
избира от кое имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза
имущество на длъжника (ако е налице такова обезпечение) или с друго
налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо
имуществото му (или създаващо значително затруднение за удовлетворяване
от това имущество), е увреждащо кредитора. Безвъзмездното разпореждане с
недвижими имоти има за последица намаляването на длъжниковото
имущество, а поради това и увреждане на кредитора по см. на чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД. В този смисъл и приетото в Решение № 201 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1036/2018 г., IV г. о., ГК, че увреждащо интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което
отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се
намалява неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е
дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго
имуществено благо (т. е. разпореждането е възмездно), тъй като цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от
8
тях решава от цената на кой имуществен обект да се удовлетвори. За
кредитора има значение, колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се
осребряват различните имуществени обекти в патримониума на длъжника.
Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да
предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху
друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от
взискателя начини на изпълнение, като съдебният изпълнител, ако прецени, че
предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори
взискателя, насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или
вземане; но освобождава от изпълнение посочените от взискателя
имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен.
Сключените договори за дарение между длъжника на ищците Р. П. и
неговата съпруга В. П., с които са дарени имоти, придобити от тях в режим на
СИО, на техните деца, са безвъзмездни разпоредителни сделки, сключени с
низходящи, в резултат на което собствеността е преминала у надарените, а
СИО е престанала да съществува, тъй като собствеността е била отчуждена от
съпрузите. При това положение, знание за увреждането на кредиторите на
дарителя и у надарените, законът не изисква. Поради наличието на увреждане
чрез извършване на безвъзмездни разпоредителни сделки от длъжника на
ищците, то атакуваните сделки се явяват недействителни спрямо тях в
качеството им на кредитори, но само за половината от правото на собственост,
с която се е разпоредил длъжникът Р. П., тъй като неговият дълг е личен –
така, съгласно т. 1 от ТР № 5/29.12.2014г. по т. д. № 5/2013г. ОСГТК.
Както се установи и по-горе, надарените деца са апортирали на
14.04.2021г. придобитите чрез процесните дарения имоти в капитала на
придобитото от тях ООД. Това разпореждане е станало след възникването на
дълга на баща им към ищците, но преди предявяването и вписването на
исковата молба по настоящото дело. Същевременно според т. 3 от ТР № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГТК, защитата на кредитора по чл.
135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято
полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само
на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите
сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и
самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213 ГПК следва да
бъдат разгледани в едно производство.
Апортът в акционерно дружество съставлява специфичен вещно-
прехвърлителен способ, чрез който се постига увеличаване на стойността на
притежаваните от титуляра на вещното право дялове чрез увеличаване на
капитала на търговското дружество, като се касае за престационна сделка с
възмезден характер. Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско
дружество за увеличаване на капитала представлява смесен фактически
състав, като вещното действие за правото на собственост настъпва с
вписването на апорта в търговския регистър. Поради това и когато се иска
обявяване на недействителност по реда на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД на апорт,
знанието за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е
извършена апортната вноска, е предпоставка за основателността на
предявения конститутивен иск (в този смисъл цитираното и от
първоинстанционния съд Решение № 147 от 12.02.2018 г. по т. д. № 2530/2016
9
г. ВКС, I т. о.). Доказателствената тежест да се докаже знание за увреждане от
страна на управляващия орган на дружеството-приобретател на апортираното
имущество, е върху ищците.
В случая обаче извършилите апорта съдружници са надарените с
имотите деца на длъжника. За доказване на релевантното знание у
приобретателя при възмездно разпореждане с имуществени права от
длъжника, с нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена оборимата
презумпция, че приобретателите от посочения роднински кръг са знаели за
увреждането. Не би могло да се приеме по-неблагоприятно процесуално
положение на кредитора по отменителния иск, когато разпореждането е
безвъзмездно, така че същият да не се ползва от оборимата презумпция в
хипотеза като настоящата. При това положение доказателствената тежест в
случая е обърната от посочената презумпция - установяването на факта, че
апортиращите вещните права, които са и съдружници и представляващи
посоченото търговско дружество, не са знаели за увреждането, е върху
ответниците Я. и В. П., като представляващи „Аква виас“ ООД.
За оборване на посочената презумпция ответниците са ангажирали
гласни доказателства. Според показанията на свидетеля Мл. Й., двамата с
ответника Р. П. се познават от юношеските години, но от 2004-2005г. са
станали и семейни приятели и поне 3-4 пъти в годината си ходят на гости.
Сочи, че Р. не споделя много за работите си. Самият свидетел е разбрал за
„проблема“ преди 2-3- месеца (спрямо датата на разпита – средата на 2024г.),
тъй като ответникът е бил притеснен за някакъв инцидент на някакъв негов
обект. Преди това не е споделял и не е показвал с държането си да има
някакъв проблем. При гостуванията в дома на ответника са присъствали и
неговите деца.
Свидетелката В. Б.-Л. е приятелка на съпругата на ответника П. – В., с
която се познават от преди повече от 15 години. Свидетелката е научила от В.
за прехвърлянето на собствеността на децата им и това било планирано, тъй
като целта е била да се дарят имоти преди децата да станат семейни - за да не
се стигне до делби след евентуални раздели с партньорите им. Тъй като
предстояло сключването на брак на Я. с нейния настоящ вече съпруг, П.и
решили да дарят и на двете си деца имотите си. При сключването на сделките
В. не е знаела за проблемите на Р. и е разбрала за това едва сега. Същото се
случило и с децата им – те са разбрали за проблемите на баща си сега.
Свидетелката обяснява това обстоятелство с характера на Р., който не
споделял за проблемите си. Тъй като В. е много емоционален човек,
свидетелката счита, че тя не би могла да скрие знанието си за инцидента, ако е
знаела по-рано. При събираните си със семейството на П. и техните деца,
свидетелката не е забелязала у тях някакво притеснение. В. е споделила на
свидетелката, че е научила за проблемите на Р. едва, когато е получила писмо
с възбрани за имотите, които са дарили на децата си. Тогава научили за
наказателно дело на Р., по което той е бил осъден. Свидетелката не знае В. да е
прехвърляла фирма на децата си, тъй като не я е питала, а тя не е споделяла.
Настоящият състав на съда намира, че горните свидетелски показания,
не опровергават законовата презумпция на правно-релевантния факт, че
децата на Р. П., те и съдружници и управители на приобретателя на имотите
чрез процесните апорти, са знаели за увреждането на кредиторите на баща им
към датата на извършване на внасянето на имотите в капитала на ответното
10
дружество. Свидетелските показания сочат на инцидентни периодични срещи
с родителите на Я. и В., на някои от които са присъствали и последните, но при
които не са били обсъждани въпроси за наказателното дело срещу Р. П..
Съжденията на свидетелката Л., че поради емоционалния характер на
съпругата В., тя не би могла да не сподели с приятелката си за проблемите в
семейството, свързани с наказателното дело и претенциите на роднините на
загиналия човек, не могат да служат като пряко доказателство за установяване
на отрицателния факт на незнанието. Още по-малко пък това доказва
незнанието на Я. и В. за увредата на кредиторите на баща им. Тези
свидетелски показания се опровергават и от приетото в мотивите на решение
№ 74/06.08.21г. по ВНОХД № 404/20г. на ВАпС, което е свързано с факти,
очертаващи правната квалификация на обвинението в извършването на
престъплението, за което Р. П. е бил признат за виновен (такова за
професионална небрежност по чл. 123, ал. 1 от НК) – че подсъдимият към
23.06.14г. е бил съдружник със съпругата си в „РУ ВИ ЯН“ ООД, в което В. П.
е била управител, както и че същата представлявала дружеството при
сключването на трудов договор със съпруга си за изпълнение на дейността,
при която е осъществено изпълнителното деяние на престъплението.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че при осъществяване на
възмездните последващи сделки по апортирането на недвижимите имоти,
децата на длъжника са знаели за увреждането на кредиторите на техния
праводател, поради което е налице основателност на предявения иск за
обявяване на относителната недействителност на извършените възмездни
разпореждания чрез внасянето на имотите в капитала на ответното дружество.
Това е така, защото правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД урежда
конкуренцията между интереса на кредитора, който е увреден от извършените
сделки, и сигурността на гражданския оборот, изхождайки от два критерия -
възмездността или безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за
облигационното отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на
това лице. Интересите на кредитора, увреден от извършените прехвърляния,
следва да бъдат предпочетени пред интереса на приобретателя, който е знаел
за увреждането на кредитора, и пред интереса на приобретателя, който се е
облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от праводател, по отношение на
когото искът може да бъде уважен. В случая това трето лице („Аква виас“
ООД) следва да търпи принудително изпълнение върху придобитото от него
чрез апорта имущество поради участието му в увреждането на кредитора, тъй
като неговите законни представители са знаели за това увреждане (така в
мотивите на т. 3 от ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГТК).
Поради така формирания извод за относителна недействителност на
последните разпоредителни сделки от 14.04.2021г., основателни се явяват и
исковете за обявяване относителната недействителност и на разпоредителните
сделки от длъжника Р. П. в полза на неговите деца. Както е посочено в
последното цитирано ТР, в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване
за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки,
при преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния
приобретател или за наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по
отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва да
бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този
начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително
11
недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за
уважаване на иска по отношение на последния приобретател.
Поради изложеното, обжалваното първоинстанционно решение,
инкорпориращо горните правни изводи за основателност на всички предявени
искове, следва да бъде потвърдено изцяло.
Въз основа на отправеното от адв. Д. П., като процесуалния
представител на въззиваемите, искане за присъждане на адвокатски
възнаграждения за осъществената от нея безплатна адвокатска защита на
всеки един от тях на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. (удостоверено с
представените договори на л. 25, л. 30 и л. 31 от настоящото дело),
въззивниците следва да бъдат осъдени да й заплатят такива на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. Съдът не е обвързан от предложените от адв. Д. П. размери на
адвокатски възнаграждения, посочени в списъците за разноски. Съгласно
решение по дело С-438/22г. на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин
минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва
да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи
цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид,
характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената
работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.
Поради това и съдът не е обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, към която насочва нормата на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., но определеният размер следва да е справедлив и
обоснован. Настоящото производство не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, тъй като пред въззивната инстанция се поддържат вече
формираните от страните становища, нови доказателства не са събирани, а
извършените от адв. П. процесуални действия се състоят в подаването на общ
отговор на въззивната жалба, поддържането му в едно открито съдебно
заседание, както и депозирането на писмено становище по съществото на
спора. При това положение в полза на адв. Д. П. следва да се присъдят
адвокатски възнаграждения за защитата на всеки от въззиваемите пред
въззивната инстанция в размери от по 2 000 лв. – общо 6 000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1292/27.11.2024г., постановено по
гражданско дело № 325/2024г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Р. Н. П., ЕГН **********, Я. Р. П., ЕГН **********, В. Р. П.,
ЕГН **********, тримата от гр. Варна, ж. к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и
„АКВА ВИАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
идентичен на посочения по-горе, да заплатят на адв. Д. М. П. от АК-Варна, по
посочената от нея банкова сметка: BIC *BGSF, IBAN BG*, сумата от общо 6
000 (шест хиляди) лева, представляваща дължими адвокатски
възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ на всеки от
въззиваемите по делото С. С. М., Г. А. К. и С. С. М., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
12
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13