Решение по дело №164/2023 на Административен съд - Кюстендил

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           № 196 от 20.10.2023 г., гр. Кюстендил

 

     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 164 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и               наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Е.Д.Д., с            ЕГН **********, чрез адвокат К.Г., срещу Решение № 148/28.04.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 128/2023 г. по описа на                Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно                                 постановление (НП) № 22-5310-000009/18.01.2022 г., издадено от началника на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил (АНД № 128/2023 г. е образувано след като с Решение № 270/12.12.2022 г., постановено по КАНД № 278/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, е обезсилено Решение № 220/02.08.2022 г., постановено по АНД № 272/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд). С посоченото наказателно постановление на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 и              чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д. са наложени съответно административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 104а ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон. В жалбата е изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

Е.Д. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. Със заявление с вх. № 3718/26.09.2023 г. по описа на съда адвокат Г. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените от Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 2100 лева.

Началникът на група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 3684/25.09.2023 г. процесуалният му представител по пълномощие – юрисконсулт Г. Б.а, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Е.Д. е ангажирана за това, че на 03.01.2022 г. в 10:41 часа в община Кочериново, на път I-1 Е-79, км 355+800, в посока към гр. София, като водач на товарен автомобил марка и модел „Ивеко 35”, с peг. № КН6442ВН, използва мобилен телефон по време на движение без наличието на техническо средство „свободни ръце” и не носи контролния талон съм свидетелството за управление на моторно превозно средство. Срещу Е.Д. е съставен                       Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 547624/03.01.2022 г., в който нарушенията са квалифицирани по чл. 104а и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.                       Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. В производството пред районния съд са разпитани служителите на ОДМВР – Кюстендил, извършили проверката – Г.В.С.актосъставител) и С. Л. Н. (свидетел, присъствал при установяване на нарушенията). Същите заявяват, че не си спомнят конкретния случай, но потвърждават изложените в процесния АУАН обстоятелства. Като свидетел е разпитан и В.Н.С.– пътувал заедно с Е.Д. при извършване на проверката, който заявява, че Д. не е говорил по мобилния телефон, бил е с блутут слушалки, а телефонът се е намирал в джобчето на ръкава на якето му. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административните нарушения са доказани, и е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното постановление.

Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административните нарушения и издаване на наказателното постановление. Актът и наказателното постановление са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Неправилно обаче районният съд е приел, че нарушението по чл. 104а ЗДвП е доказано от обективна страна. Съгласно посочената норма на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тежестта на доказване е върху наказаното лице. В случая констатациите в акта във връзка с осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП са оборени от показанията на свидетеля В.С.. Процесното НП е незаконосъобразно в частта по отношение на нарушението по чл. 104а от ЗДвП и неправилно районният съд го е потвърдил, поради което решението му в тази част следва да бъде отменено.

Решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено наказателното постановление по отношение на нарушението по чл. 100,            ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвид чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. До измененията, обнародвани в                  ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., нормите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са предвиждали съответно, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи  свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, се наказва с глоба 10 лева. С измененията, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., от нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало изискването за носене на контролен талон, а в санкционната норма на                чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не се предвижда налагане на административно наказание глоба за неносенето му.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН                           ОДМВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на Е.Д. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството по             АНД № 128/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница в размер на 700 лева. Настоящият касационен състав приема, че общо уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие по посоченото дело следва да бъде отнесено поравно за защита срещу наказателното постановление по всяко от двете административни наказания, т.е. по 350 лева, и е под минималния размер, установен с чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с  чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1                              от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, направено от юрисконсулт Г.Б.в производството по същото дело, е неоснователно. Е.Д. не е направил разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото касационно производство, поради което такива не следва да му се присъждат. Не следва да му се присъждат и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева в производството по АНД № 272/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, както и в размер на 700 лева в производството по КАНД № 278/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, доколкото липсват доказателства такива реално да са направени до приключване на производството пред настоящата инстанция.                 Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по                  тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, както е в настоящия случай (в представените по АНД № 272/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница и                      КАНД № 278/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил договори за правна защита и съдействие е посочено, че възнагражденията са платени по банкова сметка), ***ъответните банкови документи.            В случая липсват доказателства за изплащане по банков път на възнагражденията, посочени в договора за правна защита и съдействие от 22.02.2022 г. и договора за правна защита и съдействие от 13.09.2022 г., сключени между Е.Д. и адвокат К.Г..

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 148/28.04.2023 г., постановено по АНД № 128/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-000009/18.01.2022 г., издадено от началника на група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил, с което на                 Е.Д.Д., с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 и                    чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени съответно административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Е.Д.Д., с ЕГН **********, сумата в размер на 700 (седемстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 128/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                    2.