Присъда по дело №2797/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 509
Дата: 2 октомври 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20231110202797
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 509
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
СъдебниЦВЕТАН Л. ЦОКОВ

заседатели:И. Г. МАРИНОВ
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Ц. Й. Ц.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Наказателно дело от общ характер № 20231110202797 по описа за 2023
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Г. О. Д., роден на ХХХХХ. в
гр.София, живущ в гр. ХХХХ българин, българско гражданство,
неосъждан, средно образование, неженен, с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2022 г. около 08:15 часа в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, пред бл. № 35 в условията на съучастие като
съизвършител с Р. И. Х. (съизвършител) е направил опит да отнеме чужди
движими вещи - 1 брой раница- на стойност 18.00 лв. (осемнадесет лева),
съдържаща, ключове 2 броя с единична стойност 3/три/лева на обща
стойност 6.00 лв.(шест) лева, 1 брой портфейл - на стойност 12.00 лв.
(дванадесет лева) и сумата от 10 лв. (десет лева) - всичко но обща
стойност 46, 00 лв. (четиридесет и шест лева) от владението на О. К. Я. с
намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила
- с ръка е душил О. К. Я. и издърпал със сила раницата на Я., докато Р. И.
Х., нанасял удари с юмрук в лицето на О. К. Я., като деянието е останало
недовършено поради независими от дееца причини - Я. успял да издърпа
раницата си от ръцете на Г. О. Д. и избягал – Престъпление от общ
1
характер по състава на чл.198, ал.1, вр. чл. 18 ,ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.198, ал.1, вр. чл. 18
,ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА
НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 3
(ТРИ) ГОДИНИ, ЧИЕТО ЕФЕКТИВНО ИЗТЪРПЯВАНЕ ОТЛАГА на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 (ПЕТ) ГОДИНИ,
считано от датата на влизането в сила на постановената присъда.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Р. И. Х. роден на ХХХХ в
гр.София, с поС.ен адрес ХХХХХ,българин, български гражданин,
неосъджан, средно образование, неженен, с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 07.07.2022 г около 08:15 часа в гр. София,
ж.к. „Студентски град“, пред бл. № 35 в условията на съучастие като
съизвършител с Г. О. Д. (съизвършител) е направил опит да отнеме чужди
движими вещи - 1 брой раница- на стойност 18.00 лв. (осемнадесет лева),
съдържаща, ключове 2 броя на единична стойност 3 (три) лева на обща
стойност 6.00 лв. (шест) лева, 1 брой портфейл - на стойност 12 .00 лв.
(дванадесет лева) съдържащ лични вещи и сумата от 10 лв. (десет лева) -
всичко но обща стойност 46, 00 лв. (четиридесет и шест лева) от
владението на О. К. Я. с намерението противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това сила - нанесъл удари с юмрук в лицето на О. К. Я.,
докато Г. О. Д., с ръка е душил О. К. Я. и издърпал със сила раницата на
Я., като деянието е останало недовършено поради независими от дееца
причини - Я. успял да издърпа обратно раницата си от ръцете на Г. О. Д. и
избягал – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на
чл.198, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ПОРАДИ
КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл.198, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 3 (ТРИ) ГОДИНИ,
ЧИЕТО ЕФЕКТИВНО ИЗТЪРПЯВАНЕ ОТЛАГА на основание чл.66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 (ПЕТ) ГОДИНИ, считано от датата на
влизането в сила на постановената присъда.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НК ПОДСЪДИМИЯТ Г.
О. Д., с ЕГН ********** (и със снета по делото самоличност) ДА
ЗАПЛАТИ в полза на СДВР сумата от 106.50 лева за сторените в
досъдебното производство разноски за експертиза и сумата от 805.73
лева в полза на Софийски районен съд за сторените в съдебната фаза
разноски за експертиза, ведно със сумите от по 5.00 (пет) лева или общо
10.00 (десет) лева за два броя служебно издадени изпълнителни листи.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НК ПОДСЪДИМИЯТ Р.
И. Х., с ЕГН ********** (и със снета по делото самоличност) ДА
ЗАПЛАТИ в полза на СДВР сумата от 106.50 лева за сторените в
досъдебното производство разноски за експертиза и сумата от 805.73
2
лева в полза на Софийски районен съд за сторените в съдебната фаза
разноски за експертиза, ведно със сумите от по 5.00 (пет) лева или общо
10.00 (десет) лева за два броя служебно издадени изпълнителни листи.

ПРИСЪДАТА на съдебния състав може да бъде обжалвана и/или
протестирана пред СГС в 15 (петнадесет) дневен срок от днес по реда
на глава XXI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НОХД № 2797/2023г. по описа на 109-и състав на СРС.

С внесен от СРП обвинителен акт е привлечен към наказателна отговорност подсъдимият Г.
О. Д., роден на ХХХХХ. в гр.София, живущ в гр. София, ХХХХХ, българин, с българско
гражданство, неосъждан, със средно образование, неженен, с ЕГН **********, за това, че
на 07.07.2022 г. , около 08:15 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“, пред бл. № 35, в
условията на съучастие като съизвършител с Р. И. Х. (съизвършител) е направил опит да
отнеме чужди движими вещи - 1 брой раница- на стойност 18.00 лв. (осемнадесет лева),
съдържаща, ключове 2 броя с единична стойност 3/три/лева на обща стойност 6.00 лв.(шест)
лева, 1 брой портфейл - на стойност 12.00 лв.(дванадесет лева) и сумата от 10 лв. (десет
лева) - всичко но обща стойност 46, 00 лв. (четиридесет и шест лева) от владението на О. К.
Я. с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - с ръка е
душил О. К. Я. и издърпал със сила раницата на Я., докато Р. И. Х., нанасял удари с юмрук в
лицето на О. К. Я., като деянието е останало недовършено поради независими от дееца
причини - Я. успял да издърпа раницата си от ръцете на Г. О. Д. и избягал – престъпление от
общ характер по състава на чл.198, ал.1, вр. чл. 18 ,ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С внесен от СРП обвинителен акт е привлечен към наказателна отговорност и подсъдимият
Р. И. Х., роден на ХХХХ. в гр.София, с постоянен адрес гр.София, ХХХХХбългарин,
български гражданин, неосъджан, със средно образование, неженен, с ЕГН **********, за
това, че на 07.07.2022 г., около 08:15 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“, пред бл. №
35, в условията на съучастие като съизвършител с Г. О. Д. (съизвършител) е направил опит
да отнеме чужди движими вещи - 1 брой раница- на стойност 18.00 лв. (осемнадесет лева),
съдържаща, ключове 2 броя на единична стойност 3 (три) лева на обща стойност 6.00 лв.
(шест) лева, 1 брой портфейл - на стойност 12 .00 лв.(дванадесет лева) съдържащ лични
вещи и сумата от 10 лв. (десет лева) - всичко но обща стойност 46, 00 лв. (четиридесет и
шест лева) от владението на О. К. Я. с намерението противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила - нанесъл удари с юмрук в лицето на О. К. Я., докато Г. О. Д., с ръка
е душил О. К. Я. и издърпал със сила раницата на Я., като деянието е останало недовършено
поради независими от дееца причини - Я. успял да издърпа обратно раницата си от ръцете
на Г. О. Д. и избягал – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на чл.198,
ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинителния акт, счита обвиненията
за доказани по несъмнен начин по отношение на всеки един от двамата подсъдими. Пледира
за постановяване на осъдителни присъди, като изразява становище, че подсъдимите следва
да бъдат признати за виновни и да им бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за
срок от три години, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от пет години.
Защитникът на подсъдимия Р. Х. – адв. Й., моли да бъде постановена присъда, с която
подзащитният му да бъде оправдан, като счита, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Адвокат Й. застъпва теза, че не е доказано от субективна страна присвоително
намерение у подсъдимия Р. Х. по отношение на отнемането на процесната раница, поради
което не може да се приеме, че е извършено и съставното престъпление грабеж. Поддържа,
че от данннте по делото единствено се установява, че е упражнено насилие, но само по себе
си то не прави извършеното съставомерно по възприетата в обвинителния акт квалификация
по чл. 198, ал. 1 от НК. Посочва, че не са събрани данни подсъдимите лица да са взели вещта
и да са прекъснали владението върху нея.
Другият защитник на подсъдимия Р. Х. – адв. П., също изразява позиция, че липсват данни
за съставомерност на престъплението грабеж, като не се доказва осъществяване както на
1
принуда, така и на отнемане на вещ от страна на неговия подзащитен. Посочва, че
последният е имал в себе си сума от 600 лв., поради което липсвала логика да желае
отнемането на вещи. Оспорва заключението на изготвената по делото КСППЕ, излагайки
аргументи, че такава е изготвена за пръв път в хода на съдебното следствие. Навежда
доводи, че не са били взети проби за алкохол от двамата подсъдими, което опорочава
процеса. Поддържа становище, че подсъдимият Х. не е имал съзнание за случилото се.
Заявява, че няма нито един пряк очевидец. Моли да не бъдат кредитирани показанията на
свидетеля Х., тъй като те пресъздават това, което му е разказал пострадалият. Посочва, че
подазщитният му се е опитал да извърши граждански арест на лице, което му е нанесло
побой. Застъпва позиция, че грешката в лицето изключва умисъла. Застъпва теза, че
раницата на пострадалия е била издърпана, не за да бъде отнета, а за да му се попречи да
избяга. Посочва, че двамата подсъдими не са се уговаряли предварително и не са имали пряк
умисъл за извършване на грабеж. Заявява, че подзащитният му е неосъждан и има мечти за
реализация в държавната сфера, а една осъдителна присъда би препятствала такова
развитие. Моли съда да оправдае и двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение.
Защитникът на подсъдимия Г. Д. – адв. Н., изразява становище, че в хода на досъдебното
производство не е било проведено обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Застъпва позиция, че от събраните по делото доказателства не се
доказва подзащитният му да е извършил опит за грабеж, но дори да се приеме, че е
осъществил такъв, то е налице хипотеза доброволен отказ от довършване на престъплението
по чл. 18, ал. 3 от НК. Посочва, че подсъдимите са могли, ако са искали, да вземат раницата
на момчето и да се укрият. Акцентира на обстоятелството, че КСППЕ е изготвена на късен
етап от производството, като действителната фактическа обстановка е, че двама младежи,
силно повлияни от алкохол и наркотични вещества, са се държали не съвсем адекватно.
Заявява, че двамата подсъдими не са имали присвоително намерение, което се извежда от
обстоятелството, че след спречкването са вървели съвсем спокойно. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда по отношение на всеки един от двамата подсъдими.
Подсъдимият Р. Х. поддържа изцяло казаното от защитниците си и заявява, че е невинен. В
дадената му на основание чл. 297 ал. 1 от НПК последна дума, Р. Х. заявява, че са били
двама и, ако са имали намерение да извършат обир или грабеж, са можели да го направят.
Казва, че е искал да направи граждански арест с мисълта да извика полиция, както и че е
казал на полицаите, че му е нанесен побой.
Подсъдимият Г. Д. поддържа изложеното от неговия защитник. В последната си дума моли
за оправдателна присъда.

Съдът като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. О. Д. е роден на ХХХХХ. в гр.София, с адрес в гр. София, ХХХХХ българин, с
българско гражданство, неосъждан, със средно образование, неженен, с ЕГН **********.
Подсъдимият Р. И. Х. е роден на ХХХХ. в гр.София, с постоянен адрес гр.София,
ХХХХХбългарин, български гражданин, неосъджан, със средно образование, неженен, с
ЕГН **********.
През вечерта на 06.07.2022 г. двамата подсъдими Г. О. Д. и Р. И. Х. посетили дискотека
„Илюжън“, намираща се в гр. София, ж.к. „Студентски град“. След като напуснали
посоченото заведение в сутрешните часове на 07.07.2022 г., двамата подсъдими се движели
в ж. к. „Студентски град“, като около 08:15 часа се намирали в близост до блок номер 35.
По същото време на 07.07.2022 г., около 08:15 часа, в ж. к. „Студентски град“ на пешеходна
пътека между блок номер 35 и блок номер 36 преминавал свидетелят О. К. Я., който тъкмо
2
бил излязъл от общежитието си в блок номер 36 и отивал на изпит в Университета по
архитектура,строителство и геодезия, поради което държал в дясната си ръка записки от
лекции и кафе. На дясното си рамо носел сива на цвят раница, в която имало 2 броя
ключове, 1 брой портфейл и сумата от 10 лв. (десет лева), както и записки. По това време на
деня навън нямало много хора, само двама случайни минувачи, освен свидетеля О. К. Я. и
двамата подсъдими. Подсъдимите подвикнали към свидетеля Я. „дай 20 лева“. Тъй като не
се познавали и за пръв път виждал тези лица, О. Я. не реагирал на това подвикване и
продължил движението си. След като свидтелят Я. игнорирал подвикванията им, двамата
подсъдими взели решение да отнемат вещи на свидетеля Я. чрез използване на принуда. В
изпълнение на взетото решение двамата подсъдими го догонили, като го настигнали по
средата на тревните площи, където подсъдимият Д. застанал зад гърба на свидетеля Я., а
подсъдимият Х. пред него,като му казали отново „Дай двайсет лева“. След това
подсъдимият Р. Х. го ударил от лявата страна на лицето му. От удара свидетелят Я. паднал
на земята, след което двамата с подсъдимия Х. влезли във физическо съприкосновение, при
което подсъдимият Х. нанасял още удари по лицето на свидетеля Я.. Подсъдимият Г. Д.
извършил с ръце действие по душене през врата на свидетеля О. К. Я.. Докато свидетелят О.
К. Я. и подсъдимият Х. все още се намирали във физическо съприкосновение, подсъдимият
Г. Д. издърпал раницата на свидетеля Я., отдръпнал се с нея на разстояние от около 10 метра
и започнал да рови в нея. Свидетелят Я. успял да се изправи и да достигне до подсъдимия Г.
Д., за да вземе раницата си обратно. Успял да издърпа раницата си и се отдръпнал на
разстояние от около 5-10 метра от подсъдимия Д., бягайки хаотично, като в този момент
срещнал погледа си с този на едно момче – св. Х., от близкото заведение за закуски, което се
развикало, чувайки викове и възприемайки как единият от подсъдимите държи свидетеля Я.,
а другият му нанася удари. Свидетелят Х. бил видял как свидетелят Я. пада на земята, а в
следващ момент го видял как започва да тича хаотично, държейки раницата си и видимо
силно изплашен. След като намиращото се пред близкото заведение за закуски момче –
свидетелят И. Х., се разкрещяло, двамата подсъдими си тръгнали, като рязко сменили
посоката, в която се движели преди описаните събития, отправяйки се на дясно по
ул.“Йордан Йосифов“. И. Х. се приближил, попитал свидетеля Я. какво се случва и след
разказа му подал сигнал на телефон 112. Свидетелят Я. съобщил на свидетеля Х., че
подсъдимите са му искали пари. Свидетелят Х. възприел свидетеля Я. като силно притеснен.
Непосредствено след случилото се свидетелят Я. изглеждал видимо стресиран и треперел. В
следствие на нанесените удари свидетелят О. К. Я. получил отоци и синини.
Свидетелят О. К. Я. и притеклият му се на помощ свидетел Х. последвали двамата
подсъдими от разстояние, за да могат да насочат полицаите за тяхното местонахождение.
Служители на СДВР – св. Ч. и св. К. се отзовали на подадения сигнал и заловили двамата
подсъдими. Тъй като била подадена посоката на движение на сочените в сигнала
извършители и тя съответствала на местонахождението на свидетелят Ч. и св. К., те се
придвижили по ул. „Атанас Манчев“, към която според сигнала се движели сочените от
сигналиста нарушители, и ги пресрещнал. Подсъдимите му съобщили, че идват от посока,
съответстваща на съобщеното място в подадения сигнал. В този момент пристигнал още
един полицейски автомобил. Единият от подсъдимите повръщал край полицейския
автомобил, вследствие на употребата на алкохол. Те се намирали в състояние на обикновено
алкохолно опиване, а не на патологично такова. Полицейският служител Ч. забелязал, че
свидетелят Я. изглежда много стресиран, като същият е треперел. Полицейският служител
заявява, че рядко е виждал толкова стресирано лице. Двамата подсъдими били задържани от
служители на 07 РУ-СДВР.
Били извършени разпознавания на лица по снимки, поради отказите на двамата подсъдими
да участват в разпознаване на живо като разпознавани лица, при което пострадалият Я. с
категоричност е разпознал двамата подсъдими, заявявайки, че това са извършителите,
посочвайки по какви белези ги е разпознал.
3
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза
се установява, че стойността на инкриминираните вещи към момента на извършване на
деянието е както следва: 1 брой раница - на стойност 18.00 лв. (осемнадесет лева),
съдържаща, ключове 2 броя на единична стойност 3 (три) лева на обща стойност 6.00 лв.
(шест) лева, 1 брой портфейл - на стойност 12 .00 лв.(дванадесет лева) съдържащ лични
вещи и сумата от 10 лв. (десет лева) - всичко но обща стойност 46, 00 лв. (четиридесет и
шест лева).
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на О. К. Я. на същия са причинени множество охлузвания и
кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, като тези травматични увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или
върху такива, както и от тангенциалното им действие, и могат да се получат по време и
начин, както съобщава прегледаният.
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че при подсъдимия Р. Х.к и
Г. Д. не се установиха данни за психично разстройство, което да удовлетворява критериите
за психоза. Отсъстват симптоми (налудности и халюцинации), които променят
качествено съзнанието им, както и че те са с нормален интелект и запазени когнитивни
процеси. При тях не се диагностицира умствена изостаналост или придобито слабоумие.
От същото заключение се установява, че няма данни за употреба на наркотични вещества,
като подсъдимите споделят за епизодична употреба на алкохол, но не се установяват
клинични симптоми на зависимист. В анамнезта подсъдимите не описват състояния на
абстиненция, системност на пиенето или промяна на толеранса.
На база на заключението на изготвената експертиза и данните по делото не се установявав
психопатологични болестни симптоми, които да променят базисните психични годности и да
удовлетворяват критерийте за продължително разтройство на съзнанието. Няма описания на
психотични симптоми/ налудности и халюцинации/, които да прменят качествено
психичните годности на освидетелстваните и да определят болестно мотивирано поведение.
По време на инкриминираното деяние подсъдимиите са били в състояние на
Обикновено алкохолно опиване, средна степен по клинични данни. Установеното
алкохолно опиване не нарушава базисните психични годности на освидетелстваните да
разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят. Въпреки, че
алкохолът намалява количествено задръжните процеси, в конкретния случай не е била
налице качествена промяна на психичните годности, породена от алкохол
(патологично алкохолно опиянение, хаотично помрачение на съзнанието и сумрачно
помрачение на съзнанието). В този смисъл подсъдимите са били с намалени, но не
отсъстващи годности да ръководят постъпките си, т.е. улеснени при извършване на
деянието.
Установява се на база заключението на изготвената КСППЕ, че подсъдимите са със запазена
годност да участват във всички фази на наказателното производство.
Съдът базира фактическите си констатации на събраните по делото доказателства,
доказателствени средства и ползвани способи за доказване, а именно на база на показанията
на свидетелите О. К. Я. , И. В. К. ,В. В. Ч. , И. Ю. Х., М. Н. Б. (обсъдени при оценката на
доказателствен материал, но некредитирани от съда) ,К. И. К.,З. В. З.ев и Александър
Ангелов Ангелов ,протоколи за разпознаване на лица по снимки, съдебно-оценителна
експертиза , съдебно-медицинска експертиза , КСППЕ, медицинско удостоверение на
подсъдимия Р. Х., обяснения на подсъдимите лица, свидетелства за съдимост , както и от
другите документи по делото, приети и прочетени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля О. Я., тъй като същите са ясни, пълни, логични,
4
последователни, подробни и непротиворечиви.. Показанията на този свидетел дават
представа за цялостната фактическа обстановка, времето, мястото и механизма на
осъществяване на деянието. Съдът констатира, че изложеното от свидетеля О. Я. е
непротиворечиво и последователно, а изявленията му намират отражение в събраните по
делото доказателствени материали. Показанията на свидетеля напълно кореспондират с
данните от показанията на свидетеля Х., свидетеля И. К. и на свидетеля Ч.. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Я., депозирани в хода на съдебното следствие, както и
допълващите ги негови показания от досъдебното производство по отношение на датата и
по отношение на конкретното физическо въздействие, оказано върху свидетеля, последните
от които са по-детайлни, което е обяснимо с оглед по-пресните спомени на свидетеля към
момента на тяхното депозиране.
С оглед известната продължителност във времето, в която е осъществена деятелността на
двамата подсъдими, съдът намира, че свидетелят О. Я. е запомнил достатъчно много белези,
по които да може да разпознае лицата без затруднения. Същият е изразил абсолютна
сигурност, че това са извършителите, а даденото от него описание на дейците напълно
отговаря на чертите и описанието на подсъдимите. Разпознаванията по снимки са
осъществени с участието на поемни лица – свидетелите З. З.ев и Петя К.. Непосредствено
преди разпознаванията са проведени разпити на свидетеля О. Я., в които същият е посочил
ясно и недвусмислено при какви обстоятелства е възприел всеки един от двамата подсъдими
и по какви техни белези би могъл да ги разпознае. Извършените действия по разследването
разпознаване на лица са осъществени на база снимков материал с оглед изричните
декларации на подсъдимия Д. и на подсъдимия Х., в които същите са заявили, че не желаят
да участват като разпознавани лица. От данните по делото се обуславя извод, че и двата
способа за доказване разпознаване на лице, в хода на които свидетелят Я. е разпознал
подсъдимия Д. и подсъдимия Х. са осъществени при спазване на правилата на чл. 171 от
НПК.
Съдебният състав намира, че следва да даде вяра и на показанията на свидетеля В. Ч., тъй
като същите са депозирани от лице, което няма предходни отношения на познанство нито с
подсъдимите, нито с пострадалия, ясни са, последователни и подробни. Показанията на
свидетеля кореспондират напълно с тези на свидетеля Я., на свидетеля Х. и на свидетеля К.,
а частично и с обясненията на двамата подсъдими по отношение на обстоятелствата за
тяхното задържане. Съдът кредитира както показанията на свидетеля Ч., депозирани пред
съдебния състав, така и приобщените му показания от досъдебното производство в
прочетената им част, доколкото по време на разследването спомените му са били по-
детайлни. По отношение на момента, в който свидетелят е възприел подсъдимите и
пострадалото лице съдът кредитира показанията на свидетеля от досъдебното производство,
подкрепени с потвърждението му под съда, че действително не е изминала и минута от
момента, в който е установил подсъдимите до появата на св. Х. и св. Я..
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията и на свидетелите З. З.ев и Петя К.,
които са били поемни лица при извършените разпознавания. Съдът кредитира както
показанията им от съдебното следствие, така и тези от досъдебното производство, които са
по-подробни, като депозирани при наличие на по-пресни спомени за обстоятелствата,
изложени от свидетелите. От показанията на тези свидетели се установява, че проведените
действия по разпознаване са протекли по реда на НПК, без някой да се опитва да влияе на
разпознаващото лице и да го насочва.
Съдебният състав кредитира и показанията на свидетеля И. Х., тъй като заявеното от него е
логично, подробно и последователно, както и кореспондиращо с показанията на свидетеля
О. Янакиев, свидетеля И. К. и свидетеля Ч., а частично и с обясненията на подсъдимите по
отношение на срещата им със свидетеля О. Янакиев и мястото, където са се видели и е
имало телесно съприкосновение по между им. Съдът приема показанията на този свидетел
5
за обективни и поради факта, че той е бил непознато лице както за подсъдимите, така и за
свидетеля Я.. От показанията на този свидетел се установяват данни за времето, мястото,
механизмът на осъществяване на деянието.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие и показанията на свидетеля И. К.,
които са дадени на ДП, и които бяха приобщени по надлежния ред в хода на съдебното
производство поради липсата на спомен у свидетеля за конкретния случай, като показанията
на свидетеля от досъдебното производство бяха потвърдени от него пред съда. Заявеното от
този свидетел, също полицейски служител, участвал съвместно със свидетеля Ч. при
пресрещането на двамата подсъдими по повод подадения в полицията сигнал, се подкрепя
от показанията на свидетеля Ч., както и от показанията на свидетелите Х. и Янакиев, а също
и кореспондира с обясненията на подсъдимите. Ето защо, следва да се дарят с доверие.
Показанията на свидетелката М. Б. съдът намира за опит за изграждане на защитна версия на
подсъдимите. Заявеното от свидетелката познанство между нея и подсъдимия Р. Х. обуславя
необходимост от внимателен подход при оценката на нейните показания при съпоставянето
им с останалите доказателствени източници с оглед възможността за евентуалната им
зантересованост. Този състав на съда намира, че заявеното от М. Б. не се подкрепя от
останалите по делото доказателствени материали, а напротив – напълно опровергано е от
тях. Показанията на свидетелката не само противоречат на данните от всички останали
доказателствени материали по делото, но и са изпълнени с вътрешни противоречия, непълни
са и неясни. От една страна свидетелката има ясен спомен, че се е намирала „при
баничките“, откъдето е видяла как подсъдимият Р. Х. се е „сбутал“ с някакво момче и му е
викал, че ще повика полиция, а от друга страна при задаваните контролни въпроси
свидетелката заявява липса на спомени по отношение на разстоянието от подсъдимия Р. Х.,
на което се е намирала в този момент, как е изглеждало момчето, с което е имал
съприкосновение, дали е носело някакви предмети или вещи, дали някой от тях е падал на
земята, на какъв терен се е случило това сбутване – дали на зелен терен, дали на пътното
платно или на тротоара, дали е имало други хора при баничарницата, дали някой е опитал да
се намеси, какво е направило другото момче след сбутването, колко време е продължило
това сбутване във времето, дали има пешеходна пътека близо до баничарницата, датата,
сезона, дали тогава е разговаряла с подсъдимия Р. Х., дали, когато си е тръгнал е минал край
нея или в друга посока. От една страна свидетлката твърди, че е чула подсъдимия да казва
на момчето, с което се е сбутал, че ще повика полиция, а в следващ момент сочи, че
сбутването се е случило на разстояние от баничарницата, като последното поставя под
въпрос възможността да чуе отправяните реплики. Ето защо показанията на М. Б. не
могат да бъдат дарени с доверие от съда.
Съдебният състав подходи внимателно при оценката на обясненията на двамата подсъдими,
имайки предвид обстоятелството, че същите са доказателствено средство, но и средство за
защита.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Р. Х. единствено в частта им, касаеща времето
и мястото на физическото съприкосновение между него и свидетеля О. Я., както и по
отношение на това, че е бил заедно с подсъдимия Г. Д., по отношение срещата им със
служителите на СДВР и задържането им от тях. Съдът не приема за достоверни показанията
на подсъдимия Р. Х., в частта им, в която той твърди, че е участвал в сбиване пред дискотека
в нощта преди срещата със свидетеля Янакиев, заблуждавайки се, че последният е един от
хората, които са го били. Заявеното от подсъдимия намира доказателствена подкрепа само в
обясненията на другия подсъдим и то не напълно, тъй като в обясненията си подсъдимият
Д. посочва, че подсъдимият Х. е подвикнал на момчето по повод на някакви техни стари
разправии, което не кореспондира с версията на подсъдимия Х., че го е помислил за един от
участниците в сбиване в нощта преди процесните събития.. Версията за такова сбиване е
заявена за пръв път в хода на съдебното следствие, като подсъдимият не е подавал сигнал в
6
полицията, че е бил бит през процесната нощ. Липсва житейска логика в обясненията на
подсъдимия, че не е подал сигнал, тъй като батерията на телефона му е била паднала, при
положение, че посочва да е имал познати в дискотеката, които са могли да му съдействат да
подаде сигнал. Подсъдимият Х. не е заявил и при задържането си на служителите от СДВР,
че е бил бит от някакви хора и е помислил свидетеля Я. за един от тях, нито е подавал
сигнали с такова съдържание. Приложеното от него медицинско удостоверение за извършен
преглед на 12.07.2022 г. е издадено след извършен преглед няколко дни след процесните
събития, състояли се на 07.07.2022 г., като от една страна не се доказва, че констатираните
наранявания са причинени имено при съприкосновението със свидетеля Я., от друга страна
възможността да са причинени тогава не противости на установените по делото факти за
физическо съприкосновение между подсъдимия Х. и свидетеля Я., който се е отбранявал.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Р. Х. в частта им, че е опитал да извърши
граждански арест по отношение на свидетеля Я., бъркайки същия с някой от хората, които са
го били по-рано. Поведението на двамата подсъдими, започнало с подвиквания към
свидетеля Я. да им даде пари, да им даде 20 лева, настигането на свидетеля Я., обграждането
му от двамата подсъдими и повторното заявяване на претенция да им даде 20 лева,
последвалите физически посегателства към свидетеля, в хода на които е била издърпана
раницата му и подсъдимият Д. е започнал да рови в нея, обуславя извод, че целта на двамата
подсъдими е била именно отнемането и пртивозаконното присвояване на имущество, а не
задържането на свидетеля Я..
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия Г. Д. единствено в частта им, касаеща
времето и мястото на физическото съприкосновение между него, подсъдимият Х. и
свидетеля О. Я., както и по отношение на това, че е бил заедно с подсъдимия Р. Х., срещата
със служителите на СДВР и задържането му от тях. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Д. в частта им, че подсъдимият е извикал на свидетеля Я. нещо по повод техни
стари разправии. Последното не кореспондира с твърденията на подсъдимия Х., че е
помислил свидетеля Я. за един от хората, които твърди, че са го били през нощта пред
дискотеката, нито пък с твърденията на подсъдимия Х., че се е припознал, тъй като
предхождащо събитията познанство не предполага възможността за такава грешка в
личността на лицето. Това твърдение противоречи и с твърденият на свидетеля Я., че не е
познавал двамата подсъдими, както и с показанията на свидетеля Х. за споделеното му от
свидетеля Я., че са непознати за него лица. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Д.
в частта им, в която посочва, че са хванали раницата на свидетеля Я., но не и в частта им, в
която твърди, че я е изхвърлил и я е отнел с цел да задържат свидетеля Я., тъй като
последователността от външно обективираните му действия обуславя извод за друга
насоченост на поведението на подсъдимите. Тяхната деятелност, изразена в подвикванията
към свидетеля Я. да им даде пари, да им даде 20 лева, настигането на свидетеля Я.,
обграждането му от двамата подсъдими и повторното заявяване на претенция да им даде 20
лева, последвалите физически посегателства към свидетеля, в хода на които е била
издърпана раницата му и подсъдимият Д. е започнал да рови в нея, обуславя извод, че целта
на двамата подсъдими е била именно отнемането и пртивозаконното присвояване на
имущество, а не задържането на свидетеля Я..
Предприетите действия по ровене в раницата опровергават обсненията на подсъдимия Д., че
я е в взел, за да задържат свидетеля Я., извършвайки граждански арест, а обуславят извод, че
целта на подсъдимите е била противозаконно присвояване на чужди движими вещи.
Подикванията към свидетля Я. да даде пари още при началната среща на подсъдимите с
него, настигането му, обграждането му от подсъдимите и повторно заявената претенция да
им даде пари свидетелства, че тази цел е била налице у подсъдимите още преди да
предприемат действия по физическа принуда над свидетеля Я., както и че същата
съзнателно е била упражнена и от двамата подсъдими като улесняваща противоправното
отнемане на вещи. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д., че не е ровил в
7
раницата, а само я хвърлил, тъй като посоченото не кореспондира с показанията на
свидетеля Я., че подсъдимият Д. е ровил в раницата и че е успял да издърпа раницата си от
подсъдимия Д. и да се отдалечи на няколко метра с нея – той не би могъл да издърпа
раницата си от ръцете на подсъдимия Д., ако последният не я беше захвърлил встрани.
Показанията на свидетеля Я. как се е отдалечил на няколко метра с издърпаната си раница се
подкрепят от показаният а на свидетеля Х., който го е видял да бяга хаотично с раницата и
който пръв е възприел разказа на свидетеля Х. за случилото се непосредствено след
събитията и депозира за този разказ производни показания. Поради изложеното съдът не
кредитира показаният а на подсъдимия Д. в тази им част, а приема за достоверни
показанията на свидетелите Я. и Х. във връзка с посочените обстоятелства.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебномедицинската експертиза,
като пълно, обосновано, изготвено от специалисти в съответната област. На база на него се
установяват медико-биологичните характеристики на причинените на свидетеля Я.
травматични увреждания, възможният механизъм на тяхното причиняване, който
съответства на съобщеното от свидетеля Я., както и възстановителния период.
Съдът кредитира заключението и на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза
за стойността на отнетите вещи, тъй като е пълно, обосновано и изготвено от компетентни
вещи лица.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на съдебното производство
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Същото е пълно, обосновано,
изготвено от специалисти в съответните области на специални знания, аргументирано
детайлно от вещите лица и в хода на съдебното следствие с мотивирани отговори на всички
зададени им по време на разпита им въпроси. Изводите на вещите лица, че и двамата
подсъдими са могли да разбират свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си, че те са се намирали в състояние на обикновено алкохолно
опиване в средните степени, а не на патологично такова или на повлияване от наркотични
вещества, обуславя правния извод, че подсъдимите са били в състояние на вменяемост по
време на тяхната деятелност. Това заключение е обусловено от констатациите на вещите
лица на база външно обективираното поведение на подсъдимите, съобщено както от тях,
така и от всички свидетели по делото, поради което са неоснователни възраженията на
защитниците, че изготвянето на експертиза с такъв предмет едва в хода на съдебното
производство изключва обективността и правилността на заключението. Съдебната фаза е
централна за наказателния процес и несъбирането на определени доказателства в хода на
досъдебното производство не представлява неотстранимо съществено процесуално
нарушение, тъй като е налице възможност съответните доказателства да бъдат събрани и
проверени в хода на съдебното следствие. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от НПК съдът
има правомощието да събира всички относими към предмета на делото доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина, като тази възможност не е обусловена от
определени срокове. Вещите лица са категорични в изводите си, че отсъства психотична
симптоматика, която да препятства възможностите на двамата подсъдими да разбират и
ръководят постъпките си, но голямото количество алкохол е занижило възможностите за
контрол над постъпките без да ги изключва. Вещите лица уточняват, че поведението на
подсъдимите да не бягат или да се укриват не свидетелства за психоза, а се обяснява с
обикновеното алкохолно опиване, в което са се намирали. По делото липсват данни
подсъдимите да са употребявали наркотици. Въпреки това, във връзка със споменатата от
тях хипотетична възможност някой да е подхвърлил нещо в питиетата им, специалистите
уточняват, че ако има психотични преживявания, повлияни от наркотик, тогава те биха
намерили отражение в психотично поведение – дезорганизираност и психотично
мотивирано, каквото в с случая не са открили в данните по делото за поведението на
подсъдимите. Посочват във връзка със съобщаване при изследването от подсъдимия Д., че е
бил употребил екстази, че няма данни за повлияване и психоза, тъй като посоченото
8
вещество е психостимулант и предизвиква повишена възбудимост, раздразнителност и
съответните психотични симптоми, тежка психомоторна възбуда, а в конкретния случай
няма данни подсъдимият да е проявявал такава неконтролируема психомоторна възбуда.
Вещите лица поясняват това становище, сочейки, че в случая действията на подсъдимите са
били насочени, а не неконтролируеми, а при психомоторната възбуда поведението е
изключително дезорганизирано и в кратко време след употребата може да започне се
наблюдава разрушително действие, като състоянието не отшумява толкова бързо и без
намесата на медицинска помощ, тъй като психотичната психомоторна възбуда е
продължително състояние, не може да отзвучи за кратко време и поведението им да бъде
подредено в следващите часове. Посочените изводи на вещите лица, базирани на
специалните им познания, са обосновани с поясненията им в експертизата и по време на
разпита им пред съда, като съпоставени с данните по делото, че подсъдимите са се движели
бавно,а след задържането им единият от тях е задрямал, съответстват на извод за отсъствие
на психомоторна възбуда като характерна за въздействието на екстази, описано от
специалистите. Вещите лица допълват, че поведението на подсъдимите е било подредено,
никой от подсъдимите не е споменал при изследването за психотични симптоми като да са
възприемали пострадалия за застрашаващо ги лице или да са чували гласове да го нападнат
или ограбят, а обикновено спомени за такива психотични преживявания се запазват. В
обстоятелствената част на експертизата и разпита си пред съда вещите лица заявяват, че
изводите за степента на алкохолно опиване са по клинична оценка, като за средната степен са
характерни именно проявите на двамата подсъдими – загуба на равновесие, дезитричен
говор, сомболентност. Вещите лица подчертават, че тежките форми на алкохолно опиване
обикновено водят до спешна хоспитализация, а такава не е била наложителна в случая.
Вещите лица са категорични, че в случая няма данни за тежко алкохолно опиване, тъй като
подсъдимите са се движели адекватно. Допълват, че частичната амнезия, която констатират,
е характерна за обикновеното алкохолно опиване. Допълват, че при патологичното алкохолно
опиване поведението е съвсем различно, то е дезорганизирано, лицата имат халюцинации и
са подвластни на преживяванията си, а в случая в основни параметри подсъдимите са имали
възможност да разбират деянието – сложните взаимовръзки е по-трудно да разберат, но една
хипотеза, при която човек удря някого, взима нещо, може да бъде осъзната. Посочват, че
описаното от полицаите поведение на двамата подсъдими може да бъде типично за лекото и
за средното алкохолно опиване. Посочват в принципен план, че повръщане може да има и
при тежкото алкохолно опиване, но то не е определящо при преценката за наличието му, а са
от значение вече посочените критерии, на база на които вещите лица са формирали извода
си за степента на алкохолно опиване на подсъдимите като средна и за способността им по
времена деянието да разбират свойството и значението на извършеното, да съзнават
обществената му опасност и да ръководят постъпките си. Уточнението на вещите лица, че
много често количественото измерване на алкохола не отговаря на поведенческите реакции -
те зависят от възрастта, от наличие на предшестващи заболявания, и степента на алкохолно
опиване се определя на база на вече посочените от вещите лица критерии, обуславя и извод
за неоснователност на възраженията на защитниците, че липсата за изследване на
конкретното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимите поставя под въпрос
правилността на експертизата. С оглед на обосноваността и пълнотата на заключението на
вещите лица съдът намира, че същото следва да бъде кредитирано.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна
страна:
От обективна страна подсъдимият Г. О. Д. на 07.07.2022 г., около 08:15 часа, в гр. София,
ж.к. „Студентски град“, пред бл. № 35 в условията на съучастие като съизвършител с Р. И.
Х. (съизвършител) е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 брой раница- на
стойност 18.00 лв. (осемнадесет лева), съдържаща, ключове 2 броя с единична стойност
9
3/три/лева на обща стойност 6.00 лв.(шест) лева, 1 брой портфейл - на стойност 12.00 лв.
(дванадесет лева) и сумата от 10 лв. (десет лева) - всичко но обща стойност 46, 00 лв.
(четиридесет и шест лева) от владението на О. К. Я., като е употребил за това сила - с ръка е
душил О. К. Я. и издърпал със сила раницата на Я., докато Р. И. Х., нанасял удари с юмрук в
лицето на О. К. Я., като деянието е останало недовършено поради независими от дееца
причини - Я. успял да издърпа раницата си от ръцете на Г. О. Д. и избягал, с което от
обективна страна е осъществил опит към извършване на престъпление по състава на чл.198,
ал.1 от НК.
Всички елементи от състава на престъплението от обективна страна са налице –
използването на сила, при което подсъдимият Г. Д. с ръка е душил О. К. Я. и е издърпал със
сила раницата на Я., докато Р. И. Х. е нанасял удари с юмрук в лицето на О. К. Я., с което е
установено и действието, извършено за отнемане на вещта. Употреба на физическа принуда
е и самата употреба на сила, насочена към прекъсване на физическото държане на раницата
от свидетеля Я. - нейното издърпване, като в същото това време свидетелят Х. е
продължавал да му нанася удари. Налице е функционална връзка между упражнената
принуда и отнемането, като принудата обективно и субективно е била насочена към това
отнемане, за което свидетелства конструкцията искане на парична сума от свидетеля Я.,
игнорирането от негова страна на тези подвиквания,настигането му от подсъдимите,
обграждането му от тях, отново заявената в този момент претенция да им даде пари,
предприетите от подсъдимите физически посегателства над него, издърпването на раницата
от подсъдимия Д., докато подсъдимият Х. продължава да нанася удари на свидетеля Я.,
бъркане в раницата от отдалечилия се на няколко метра подсъдим Д.. Предмет на
престъплението са раницата и всички съдържащи се в нея гореизброени вещи, като
единствено намиращите се в раницата записки не могат да бъдат предмет на престъплението
като вещи без стойност, поради което правилно отнемането им не е инкриминирано с
обвинителния акт.
Налице е опит към извършване на престъплението по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, при
който след като подсъдимите са извършили действията по принудата, прекъснато е
владението върху вещта на свидетеля Я., той обаче е успял да си го възстанови преди
дейците да напуснат местопрестъплението и да установят своя трайна и необезпокоявана
фактическа власт. Престъплението е останало недовършено по независещи от двамата
подсъдими причини – свидетелят Я. е успял да издърпа раницата си от подсъдимия Г. Д.,
препятствайки възможността двамата подсъдими да установят необезпокоявано владение
върху отнетата вещ, и да се отдалечи с нея, като същевременно се е намесило и трето лице –
развикал се е свидетелят Х.. Не е налице самоволен отказ от довършване на престъплението
по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК, тъй като довършването му не е било осъществено заради
външни обстоятелства, а не по вътрешни подбуди на подсъдимите лица.
Подсъдимият Г. Д. е действал в съучастие с подсъдимия Р. Х., във форма на съучастие
съизвършителство, което обуславя квалификация на извършеното „във връзка с чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 от НК“, като и двамата са участвали в улесняващият акт на физическа принуда като
елемент от съставното престъпление грабеж, а подсъдимият Д. е извършил и действия за
отнемане на вещта с общата за подсъдимите цел противозаконно да я присвоят.
Субективният обединяващ признак, общ умисъл, е налице, тъй като всеки от дейците е
осъзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия съучастник и е
допускал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на
престъпния състав – в случая след като свидетелят Я. не им предоставя доброволно
поисканата сума двамата подсъдими предприемат действия по отнемане на вещите му по
принудителен път. Поведението на двамата подсъдими, започнало с подвиквания към
свидетеля Я. да им даде пари, да им даде 20 лева, настигането на свидетеля Я., обграждането
му от двамата подсъдими и повторното заявяване на претенция да им даде 20 лева,
последвалите физически посегателства към свидетеля, в хода на които е била издърпана
10
раницата му и подсъдимият Д. е започнал да рови в нея, обуславя извод, че целта на двамата
подсъдими при упражнената принуда е била именно улесняване на отнемането и
пртивозаконното присвояване на имущество, а не задържането на свидетеля Я..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият Д. е се е намирал в състояние на вменяемост, като е разбирал своите постъпки
и е можел да ги ръководи, имал е възможност да се въздържи от това си поведение, но не го
е сторил. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е желаел
настъпването на противоправните му последици.
Макар да не кредитира обясненията на подсъдимите, че подсъдимият Д. се е припознал, че
свидетелят Я. е един от хората, които са му нанесли побой, за пълнота на изложеното следва
да се посочи, че сама по себе си грешката в личността на изключва умисъла за извършване
на престъпление. Погрешната представа на дееца за лицето, върху което се посяга –
грешката в лицето е неизвинителна, защото исканият от дееца резултат и действително
настъпилият засягат един и същ обект на защита и съдържат признаците на един и същ
престъпен състав. По-нататък в изложението следват мотиви защо съдебният състав приема,
че целта на упражнената физическа принуда от подсъдимите не е била извършването на
граждански арест на лице.
На следващо място съдебният състав приема, че подсъдимият Д. е действал с наличие на
специална цел противозаконно да присвои процесните вещи, която е изводима от външно
обективираното му поведение – двамата подсъдими са отправили към свидетеля Я.
претенцията си да получат от него пари, след като не им е обърнал внимание и не я е
удовлетворил, те са го настигнали, единият е застанал пред него, а другият – зад него,
отново са му поискали да им даде 20 лева, след което и двамата подсъдими са предприели
действия по употреба на сила към свидетеля Я., като подсъдимият Д. е издърпал раницата
на свидетеля Я., улеснен от упражнената физическа принуда, и е започнал да рови в нея,
което свидетелства за целенасоченост в поведението на подсъдимите и за наличие на
присвоителна цел, а не на цел да се задържи лицето, както поддържа в защитната си теза
подсъдимият. Всеки от двамата подсъдими е съзнавал участието на другия подсъдим и
наличието на общата им цел за противозаконно присвояване на чужда движима вещ, за
което свидетелства заявената още в началния момент от срещата им със свидетеля Я.
претенция за пари, повтарянето и след като са го настигнали и обградили, както и
последвалите я физически посегателства към него. Умисълът е бил неопределен, като е
обхващал противозаконното присвояване на издърпаната раница и намиращите се в нея
вещи.
От обективна страна подсъдимият Р. И. Х. на 07.07.2022 г., около 08:15 часа в гр. София,
ж.к. „Студентски град“, пред бл. № 35, в условията на съучастие като съизвършител с Г. О.
Д. (съизвършител) е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 брой раница- на
стойност 18.00 лв. (осемнадесет лева), съдържаща, ключове 2 броя на единична стойност 3
(три) лева на обща стойност 6.00 лв. (шест) лева, 1 брой портфейл - на стойност 12 .00 лв.
(дванадесет лева) съдържащ лични вещи и сумата от 10 лв. (десет лева) - всичко но обща
стойност 46, 00 лв. (четиридесет и шест лева) от владението на О. К. Я., като е употребил за
това сила - нанесъл удари с юмрук в лицето на О. К. Я., докато Г. О. Д., с ръка е душил О. К.
Я. и издърпал със сила раницата на Я., като деянието е останало недовършено поради
независими от дееца причини - Я. успял да издърпа обратно раницата си от ръцете на Г. О.
Д. и избягал, с което от обективна страна е осъществил опит към извършване на
престъпление по състава на чл.198, ал.1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние на грабежа по чл. 198, ал. 1 от НК го
характеризира като типично съставно престъпление. То включва два разнородни,
функционално свързани акта, които поотделно също са престъпни – включва принудата по
чл. 143 НК, която е улесняваща другия акт, както и обективните и субективните елементи на
11
кражбата по чл. 194 – 197 НК. Всички елементи от състава на престъплението от обективна
страна са налице – използването на сила, при което подсъдимият Р. И. Х. е нанесъл удари с
юмрук в лицето на О. К. Я., включително, докато подсъдимият Д. е издърпвал раницата на
свидетеля Я., с което е установено и действието, извършено за отнемане на вещта. Предмет
на престъплението са раницата и гореизброените вещи, намиращи се в нея.
Налице е опит към извършване на престъплението по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, при
който дейците не са успели да установят необезпокоявано владение върху вещите. Опитът е
останал недовършен по независещи от двамата подсъдими причини – свидетелят Я. е успял
да издърпа раницата си от подсъдимия Г. Д., препятствайки възможността двамата
подсъдими да установят необезпокоявано владение върху отнетата вещ, и се е отдалечил с
нея, като същевременно се е намесило и трето лице – развикал се е свидетелят Х.. Не е
налице самоволен отказ от довършване на престъплението по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК,
тъй като довършването му не е било осъществено заради външни обстоятелства, а не по
вътрешни подбуди на подсъдимите лица.
Подсъдимият Р. Х. е действал в съучастие с подсъдимия Г. Д., във форма на съучастие
съизвършителство, което обуславя квалификация на извършеното „във връзка с чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 от НК“, като и двамата са участвали в улесняващият акт на физическа принуда като
елемент от съставното престъпление грабеж, а подсъдимият Д. е извършил и действия за
отнемане на вещта с общата за подсъдимите цел противозаконно да я присвоят. Всеки един
от двамата подсъдими е възприемал и се е съгласявал с действията на другия подсъдим.
Изложеното във връзка със съучастието при мотивите във връзка с обвинението на
подсъдимия Д. е относимо и по отношение на изводите за подсъдимия Х., доколкото
двамата са действали като съизвършители.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият Р. Х. е се е намирал в състояние на вменяемост, като е разбирал своите
постъпки и е можел да ги ръководи, имал е възможност да се въздържи от това си
поведение, но не го е сторил. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и
е желаел настъпването на противоправните му последици. Действал е с наличие на
специална цел противозаконно да присвои отнетите вещи, както и със съзнание, че действа в
съучастие с другия подсъдим, което е изводимо от външно обективираното му поведене –
двамата подсъдими са отправили към свидетеля Я. претенцията си да получат от него пари,
след като не им е обърнал внимание и не я е удовлетворил, двамата подсъдими са го
настигнали, обградили, повторили са претенцията си да им даде 20 лева, след което и
двамата подсъдими са предприели действия по употреба на сила към свидетеля Я., като
подсъдимият Д. е издърпал раницата на свидетеля Я., улеснен от упражнената физическа
принуда, която са вече били упражнили и каквато и в този момент е все още е упражнявал
подсъмият Р. Х., възприемайки издърпването на раницата от подсъдимия Д., който се е
отдалечил с отнетата вещ и е започнал да рови в нея. Посоченото свидетелства за
целенасоченост в поведението на подсъдимите и за наличие на присвоителна цел, а не на
цел да се задържи лицето, както поддържа в защитната си теза подсъдимият. Всеки от
двамата подсъдими е съзнавал участието на другия подсъдим и наличието на общата им цел
за противозаконно присвояване на чужда движима вещ, за което свидетелства заявената още
в началния момент от срещата им със свидетеля Я., както и след обграждането му,
претенция за пари и последвалите я физически посегателства към него. Умисълът е бил
неопределен, като е обхващал противозаконното присвояване на издърпаната раница и
намиращите се в нея вещи. Упражнената принуда е била обективно и субективно насочена
кум отнемане на раницата и съдържащите се в нея вещи.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази, че за престъплението по чл. 198,
ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от три до осем години.
При определяне на наказанието на всеки един от двамата подсъдими съдът прие като
12
смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че същите не са осъждани, както и че са
лица е лице в млада възраст. Като смекчаващо обстоятелство съдът съобразява и
състоянието на намалена вменяемост, в което са се намирали двамата подсъдими, при която
способността им да ръководят постъпките си не е била изключена, но волевите задръжки са
били отслабени поради състоянието им на обикновено алкохолно опиване. На общо
основание като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете ниската стойност на предмета
на престъплението. При преценка на степента на значимост на това обстоятелство обаче
следва да се съобрази и обстоятелството, че дейците се предприели извършване на деянието
с неопределен умисъл за отнемане и противозаконно присвояване на раницата и вещите в
нея, независимо от стойността им, като в раницата е било възможно да има парични суми и
вещи както на ниска, така и на висока стойност. Съдебният състав намира, че в случая са
налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството, че процесното
престъпление е извършено при численото превъзходство на двамата подсъдими, извършили
услесняващия акт на принудата по отношение на едно лице, времето и обстоятелствата на
тяхната деятелност, предприета в неоживена ранна част на деня, силната уплаха на
свидетеля Я. вследствие на преживяното, за която свидетелстват показанията на свидетеля
Х., че момчето е изглеждало силно уплашено и е побягнало хаотично, че е треперело, както
и показанията на полицейския служител Ч., според които момчето е треперело, изглеждало е
силно притеснено и рядко е виждал толкова притеснен човек. Съдът намира че в конкретния
случай при преценка на констатираните обстоятелства, които се явяват относими към
индивидуализацията на наказанията на всеки един от двамата подсъдими, младата им
възраст, чистото съдебно минало и факта, че до този момент не им е било въздействано с
методите на наказанието, въпреки наличието на отегчаващи обстоятелства, визираните в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието биха могли да бъдат постигнати с
налагане на наказания на подсъдимия Р. Х. и на подсъдимия Г. Д. „лишаване от свобода” за
срок от по три години, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от по пет години, считано от влизане на присъдата в сила, доколкото
същото би се оказало достатъчно възпиращо и би постигнало целите на наказанието,
прокламирани от наказателния закон. Налице са обективните предпоставки за отлагане на
наказанието визирани в разпоредбата на чл. 66 от НК – съдът определя наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три години, лицата не са осъждани на лишаване от свобода за
престъпление от обш характер. При съобразяване на обстоятелството, че подсъдимите
съзнателно са употребили количество алкохол, отслабило волевите им задръжки и
благоприятствало извършването на престъпление, както и наличието и на отегчаващи
обстоятелства, съдът намира, че целите на наказанието и преди всичко възпитатаелната му
цел би могла да бъде постигната с отлагането на изпълнението на наказанието и с
определянето на изпитателен срок от пет години, както и че целите на наказанието не биха
могли да бъдат постигнати с определянето на по-кратък изпитателен срок.
По изложените съображения съдът намира, че на подсъдимия Р. Х. следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнение
да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от по пет години,
считано от влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът намира, че на подсъдимия Г. Д. следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнение
да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от по пет години,
считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди всеки един от подсъдимите да
заплати по ½ от направените на досъдебната фаза на процеса разноски, възлизащи на по
106, 50 лева за всеки един от подсъдимите, по сметка на държавата, съобразявайки и
13
тълкувателно решение № 4 от 2014г. на ОСНК на ВКС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди всеки един от подсъдимите да
заплати по 805, 73 лева по сметка на Софийския районен съд, представляваща по 1/ 2 от
направените по делото разноски в съдебната фаза на процеса.
При тези мотиви, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са изготвени на 01.10.2024 г.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Роси Михайлова-Маркова

14
Съобщи за изтекли лични данни