Р Е Ш Е Н И Е №
1027
гр.
Пловдив, 28.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в
публичното заседание на 05.03.2020 г.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при
секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10395 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД против Р.С.В., с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 724.80 лева –
главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа
енергия за периода от 27.12.2016 г. до 25.03.2017 г. по партидата на длъжника
за обект на потребление село ****, с ИТН **** и сумата от 128.85 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 30.05.2017 г. до 28.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 01.03.2019 г. до окончателното й погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3532/2019
г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на
краен снабдител, който продава ел. енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия, съгласно чл.98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът е
потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е ползвател на
електроснабден имот находящ се в село ****, по силата на влязло в сила решение
по гр.д. № 5871/2015 г. по описа на ПРС и подадена декларация от собственика Г.
Ш., предвид което дължи заплащане на цената за достъп, която се изчислява върху
предоставената мощност за всеки ден в рамките на отчетния период. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на
ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3532/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника, който възразил
в срок срещу заповедта, което пораждало интереса от предявяване на настоящите
искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен
представител, с който оспорва иска. Оспорва качеството на потребител на
ответника. Счита, че ответника е наемател в имота, по силата на решението, а не
ползвател с учредено вещно право на ползване, поради което не дължи плащане на
сумите за ел. енергия. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
3532/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника, като в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по
заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация
чл.422, ал.2 ГПК, вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
По отношение на иска по чл.
422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ:
За да
бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи
доказателствената тежест да установи, че ответникът
има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е
възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и достъп
до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са
влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял
твърдяното количество и качество ел. енергия в имот в ****, с ИТН ****, че
начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, че ответникът
дължи цена за достъп до разпределителната мрежа, размер на вземането си,
настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи
насрещно доказване по тези факти.
По
делото не е спорно, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е търговско дружество,
което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и
лицензия за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от ЗЕ, “ЕВН България Електроснабдяване” АД, като
краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия.
Не
е спорно между страните и че ищецът е предоставял
електрическа енергия в периода 27.12.2016 г. до 25.03.2017г. за обект на потребление в село ****, с ИТН ****,
както и стойността на потребеното количество електроенергия.
Спорно
по делото е дали ответникът има качеството потребител на предоставените от
ищеца услуги за процесния период.
Съгласно
Глава първа „Общи положения“, т. I, т. 4 от Общите условия на ищцовото
дружество /л.61 - гръб/, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013 от 10.05.2008 г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице
-собственик или ползвател на имот /носител на вещно право на ползване,
аргумент от чл.6, ал.2 от ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В чл.6, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребител може да бъде и трето лице, в случай, че искането му е
придружено с изрично писмено съгласие от собственика и лицето на което е
учредено вещно право на ползване /представено лично пред ЕВН или нотариално
заверено/. Законът за енергетиката, който регулира отношенията по повод на
ползването на услугите, предоставяни от ищеца
също свързва потребителя с титулярството на вещното право на
собственост, респективно вещното право на ползване, когато за електроснабдения
имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно
основание за доставка на ел. енергия в същия имот. В този изричен смисъл е Решение №
205 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. III ГО на ВКС, което настоящият
състав споделя и което е съпоставено и съобразено с ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
т.д. № 2/2017 г. ОСГК.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. №
2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател на услугите,
предоставяни по реда на Закона за енергетиката, което макар и да касае
правоотношенията по доставка на топлоенергия е приложимо и по отношения на
електроснабдителните дружества, доколкото правоотношенията, свързано с доставка
на топло – и електроенергия се регулират от един същи закон – Закона за
енергетиката. В цитираното ТР се приема, че ползватели са и лицата, които
ползват имота, в който се доставят услугите от топлопреносните дружества, на
облигационно основание, стига да имат сключен договор с доставчика, като
последното обстоятелство се установява и със завеждане на индивидуална партида
на името на ползвателя въз основа на заявление-декларация от ползвателя с
искане за доставка на топлинна енергия.
Ищецът се позовава на качеството потребител на
ответника, възникнало по силата на Решение № 205 от 18.01.2016 г., постановено
по гр.д.№5871/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд, както и на подадена
молба-заявление от собственика на имота Г. Ш. от 12.05.2017 г.
Видно от цитираното съдебно решение /л.6/, същото е
бракоразводно, като с него по реда на чл.56, ал.3 СК е предоставено на
ответницата за ползване семейното жилище, представляващо процесния имот за срок от една година, считано от влизането
му в сила, а именно от 20.02.2016 г. до 20.02.2017г.
Непротиворечива е съдебната практика, че въз основа на
съдебното решение, с което е уважена претенцията на единия съпруг по реда на
чл.56, ал.3 СК със собственика /съсобственика/ на имота, възниква наемно
правоотношение, а не се учредява вещно право на ползване.
Безспорно между страните е че собственик на процесния
имот в процесния период е лицето Г. М. Ш., което се установява и от представен
от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот /л.4/.
В този случай, съгласно цитираните разпоредби на
Общите условия на ищеца, за да стане потребител на предоставяните от ищеца
услуги наемателят следва да заяви това свое желание пред ищеца, като бъде
представена и писмена декларация – съгласие за това от собственика.
Нещо повече в коментираното по-горе Тълкувателно
решение, което съдът мотивира защо приема, че е приложимо и в настоящия случай,
в неговите мотиви е застъпен именно отговор на въпроса кога съпругът на когото
след прекратяване на брака е предоставено за ползване семейното жилище по
силата на чл.57, ал.1, изр.1 СК става потребител на предоставените енергийни
услуги по Закона за енергетиката за целия имот, а именно когато сключи писмен договор при публично известни общи условия, например с
откриването на индивидуална партида при ищеца за целия имот. Ако такъв договор
не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици или както е в случая
собственикът на имота /родител на съпруга/ дължат цената на доставената ел.
енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо
че ползването на електроснабденото жилище е предоставено със съдебното решение
само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал.
1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само
ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената ел. енергия за битови нужди,
тъй като по продажбеното правоотношение с ищеца страна продължава да бъде
собственика на имота.
В тази връзка
по делото не се установи между ищеца и ответника да е възникнало облигационно
правоотношение по доставка на ел. енергия за процесния период за процесния
имот. Липсват доказателства и твърдения, че ответникът е подал заявление за
откриване на индивидуална партида на негово име при ищеца, въз основа на което
последният да е завел такава при себе си. Напротив по делото се установи, че
партида на името на ответника е открита след подадена молба от собственика на
имота от 12.05.2017 г. /л.3/, а не от ответника и то след изтичане на
определения с бракоразводното решение срок за ползване на имота от ответницата
/до 20.02.2017 г./, тоест след отпадане на основанието за ползване. Следва да
се посочи, че дори вземането по последната фактура за периода 26.02.2017 г. до
25.03.2017 г. на стойност 110.84 лева, обхваща период след отпадане на
основанието, въз основа на което ответницата е ползвала процесния период.
При така
изложените съображения съдът намира, че не са изпълнени условията за сключване
на договор от ползващия имота на облигационно основание ответник с ищеца,
поради което не е налице и основание за търсене на процесните суми от
ответника. Страна в правоотношението с ищеца е собственика на имота, който нито
е заместен в това правоотношение от ответника, нито пък последният е встъпил в
него.
Предвид
изложеното главният иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед
отхвърляне на главния иск ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетение за
забава, а именно за сумата от 25 лева за периода 30.05.2017 г. до 28.02.2019
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3532/2019 г. по
описа на ПРС. Следва да се посочи, че между исковото и заповедното производство
следва да има пълен идентитет и вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение да съответстват по основание, размер и период с вземанията по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК. В случая макар и да е възможно да се касае за
допусната очевидна фактическа грешка, същата не е отстранена до приключване на
съдебното дирене с влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът няма как да
разгледа пълната предявена претенция за обезщетение за забава за горницата над
25 лева до 128.85 лева, в която част производството ще бъде прекратено, като
недопустимо, образувано при липса на правен интерес, доколкото за тази част
няма издадена заповед за изпълнение.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски се поражда за ответника, който е участвал в производството чрез особен
представител и не е направил разноски.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 срещу Р.С.В., ЕГН **********, с адрес:
*** положителни установителни искове за признаване за установено, че Р.С.В., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата в размер на 724.80 лева – главница, представляваща
стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от
27.12.2016 г. до 25.03.2017 г. за обект на потребление, находящ се в село ****,
с ИТН **** и сумата от 25 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
30.05.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019 г. до
окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3532/2019 г. по описа на ПРС.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Р.С.В., ЕГН ********** положителен установителен иск за признаване за
установено, че Р.С.В., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********
обезщетение за забава за горницата над 25 лева до 128.85 лева, като недопустим,
предявен при липса на правен интерес.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския окръжен съд.
В
прекратителната си част решението има характер на определение, което подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд с частна жаба от страните в едноседмичен
срок от съобщението.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Л. МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.