Решение по дело №67/2020 на Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№    , том   , стр.    

Гр. Кула 23.10.2020г.

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

   Районен съд Кула, втори състав в открито заседание на двадесет и трети септември  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  Председател: Дияна Дамянова – Цанкова

със секретаря  Петя Сименова   и  с  участието на прокурора  ........,  като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова, гражданско дело № 67 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.Г.Н., ЕГН ********** *** против И. П. Н., ЕГН ********** *** за прекратяване на брака между страните, сключен на 01.08.. в гр. Д., чрез развод, по вина на ответника, поради дълбоко и непоправимо разстройство, за предоставяне на родителските права върху малолетното им, родено от брака, дете – И.Н., ЕГН ********** на ищцата, местоживеенето на детето да бъде определено да бъде при нея, да бъде осъден ответника да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата, ответник в настоящото производство, както и за фамилното име на ищцата след прекратяване на брака. Твърди се в молбата, че от начало бракът вървял добре, но в последствие с ответника постоянно се карали, защото той си внушил, че ищцата има връзка с най-добрия му приятел. Твърди също, че от сключването на брака до месец април 2019 год. живеели заедно в Република Чехия, като детето им се родило там, ищцата работела и поддържала домакинството, но през месец април 2019 год. положението станало нетърпимо, като ответникът постоянно ù вдигал скандали и започнал да посяга да я бие. И тъй като тя не искала детето да става свидетел на тези постоянни скандали и насилие срещу нея се прибрала с детето в България, където живее в апартамент, собственост на „Жилфонд” ЕООД и плаща месечен наем в размер на около 90 лева, полага грижи и за двете си деца от предходен брак, които на са 12 години и на 17 години. Твърди също, че работи в „Старт” АД гр. Д. и получава около 750 лева месечно и 100 лева купони за храна, няма движимо и недвижимо имущество, от което да реализира доходи. Излага твърдения, че ответникът получава месечно около 2100 -2200 лева заплата в Чехия, но от момента на раздялата им до сега не е плащал издръжка за детето им. Посочва, че настъпилата между тях разделност е довела до пълното им отчуждаване, като разстройството в брака им се задълбочило и се прекъснали всякакви връзки, а бракът им съществува само формално.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв. Й.Д. ***, със съдебен адрес:*** Княз Александър Дондуков – Корсаков“ № 5, вх. В, ап. 25 и насрещен иск за прекратяване на брака между страните, чрез развод, по вина на ищцата, поради дълбоко и непоправимо разстройство, иск за предоставяне на родителските права върху малолетното им дете на него, за определяне на местоживеенето му при него, за определяне на режим на лични контакти на детето с майката, след развода и за осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 160 лв., който иск е приет от съда за съвместно разглеждане с Определение от 22.06.2020г. Ответникът не оспорва иска за развод поради дълбоко и непоправимо разс­тройство на брака, тъй като твърди, че брачната връзка е изчерпана от съ­държание и между страните съществуват непреодолими противоре­чия. Не оспорва твърдението на ищцата, че са сключили граждански брак на 01.08.2016 г. и от брака имат дъщеря - И.Н., родена на *** г. в Република Чехия, както и че от сключването на брака им до месец април 2019 г. са живеели заедно в Република Чехия, след което оттогава до настоящия момент живеят разделени, а бракът им е проста формалност. Твърди, че отношенията помежду им винаги са били много добри, базиращи се на взаимно уважение, отдаденост и грижи за семейството, като съвсем естест­вено са съществували разногласия между тях, които са били в рамките на нормалното, като и двамата са се грижили за дома и семейството, поради което е останал неприятно изненадан, учуден и силно разочарован от факта, че ищцата, заедно с дъщеря им, без да го уведоми, съвсем тайно е купила билет и се е върнала в България. Посочва също, че когато е разбрал, че си е заминала с дъщеря им, започнал да я търси с непрестанни телефонни обаждания и съобщения, които останали без отговор. Оспорва изцяло твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, че е упражня­вал психически и физически тормоз върху нея, продиктуван от болес­тна ревност, следейки я и ревнувайки я от най-близкия си приятел, както и твърденията, че не се интересува от дъщеря си и че се е дезинтересовал от родителските си задължения. Твърди, че откакто ищцата прекратила съвместното им съжителтсво, тя не му позволява по никакъв начин да осъществя контакт с дъщеря си, не може да я вида и дори да разбера как е, какво е здравословното ù състояние, като многократни­те му опити да осъществя контакт с ищцата и съответно с три го­дишната си дъщеря са били неуспешни.

Твърди, че с оглед посоченото, ищцата не би могла да бъде пример за поведение на дъщеря им, нито да я отглежда и възпитава.

Ищцата/майката/ по първоначалния иск е изпратила отговор по чл. 131 ГПК на насрещния иск, с който оспорва твърденията на ищеца/бащата/ по него, а именно: оспорва твърдението тайно да е купила билет и да се върнала в България, като твърди, че лично бащата я е изпратил на автогарата, като посочва, че това нейно действие е продиктувано от упражняваното върху нея от бащата физическо и психическо насилие, свидетел на което не е искала да става детето. Оспорва твърденията на бащата да е откъснала детето от него, като твърди, че по никакъв начин не е възпрепятствала контактите му с него, като твърди, че бащата само 3-4 пъти е търсил контакт с детето по „ Месинджър” , като посочва, че не е се е интересувал как е то и не му е предоставял издръжка. Посочва, че претенцията на бащата за предоставяне на родителските права на него и плащане от нейна страна на издръжка на детето са неоснователни. Излага твърдения, че осигурила всичко необходимо за отглеждане на детето им, като в отглеждането на детето е подпомагана от родителите си, както и от пълнолетното си дете, което не е общо с бащата.

Съдът, преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от Удостоверението за сключен граждански брак № ……..., издадено въз основа на Акт №……...., че страните са сключили граждански брак на 01.08.., като съпругата е приела фамилията Н., каквото е било ù моминското и фамилно име. От брака си страните имат родено едно дете – И.Н., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане ……., издадено въз основа на Акт за раждане № …….., съставен в гр. Д..

Видно от представеното от ищцата и прието по делото удостоверение от фирма „ Старт” АД гр. София, ищцата е получила доходи от посоченото дружество за периода от 08.2019г. до м. 07.2020г. включително в общ размер на 9543,28 лв. От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Д., от разпита на свидетелката Кина Добрева Н. – майка на ищцата, както и от изслушването на ищцата се установява, че страните са във фактическа раздяла от месец април 2019г. , което обстоятелство не се оспорва и от ответника, като до тогава са съжителствали заедно в Република Чехия, а от месец април 2019г. до настоящия момент са разделени, като тя, заедно с детето И.Николаева и двете си деца от предишен брак живее в гр. Д., в апартамент, предоставен от „ Жилфонд”, за който заплаща месечен наем от 80 лв., като детето посещава детска градина. Установява се също, че през посочения период грижи за детето е полагала майката, подпомагана от нейните родители, а бащата не е оказвал дори и финансова подкрепа. От социалния доклад се установява, че детето и майката са в много силна емоционална връзка, като майката е осигурила много добри условия за живот и са задоволени потребностите на детето.

От разпита на свидетелката Кина Добрева Н. се установява също, че още преди раздялата, отношенията между страните не са били много добри, като, с оглед обстоятелството, че страните са живеели в Република Чехия, а свидетелката Кина Н. в България, последната няма преки наблюдения върху отношенията им, а за тях е разбирала от споделеното от ищцата. След прибирането си в България през м. 04.2019г. ищцата е споделила с нея, че ответникът не желае да се прибира в България, не желае да полага грижи за двете деца на ищцата от предходен брак и я обвинява, че има връзка с техния кум, за което кумът също е споделял със съпруга на свидетелката, че ответникът има неоснователни подозрения в тази връзка.  Свидетелката Кина Н. свидетелства също, че през лятото на 2019г. ищцата, заедно с детето И.са ходили при ответника за около месец в Република Чехия, за да се грижи за него, тъй като той е бил с влошено здравословно състояние и се е нуждаел от грижи, но след това отново се е прибрала с детето в България и е споделила, че скандалите не спират, дори няколко дни преди да се приберат ги е бил изгонил на улицата и се е наложило да отседнат при кумовете им за няколко дни.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Както е посочил Върховния съд, дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност, уважение, доверие и взаимопомощ, а това състояние би било непоправимо, ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз - т.2 ППВС №10/71г. Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг. Те са се дезитнересирали един от друг и на практика почти са прекъснали отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Бракът между страните не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. От процесуалното поведение на страните съдът също прави извода, че в конкретния случай е налице нежелание и на двамата съпрузи да поддържа такава връзка, което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищцата е направила такова искане в исковата молба, каквото искане е направено и от ответника с насрещния иск за развод, производството, по който обаче е прекретено на основание чл. 321, ал.1 ГПК. В случая не се събраха, категорични доказателства, че вина за разстройството на брака има ответника. Разпитаната по искане на ищцата свидетелка, която е майка на ищцата, сочи за укоримо поведение на ответника – предизвикване на скандали и безпочвени обвинения, но същата не е била пряк свидетел на същото, а това обстоятелство ù е станало известно от разказа на нейната дъщеря – ищцата в производството, с оглед, на което съдът приема, че не може да приеме, като безспорно установено, че вина за разстройството н абрака има ответника. Както се установи по делото, страните са живеели в чужбина и свидетелката Н. не е имала пряко наблюдение на отношенията между тях. По делото не бяха ангажирани други доказателства в тази връзка.

От цитираното от съда удостоверение за раждане, се установява, че от брака си страните имат родено едно дете – И.Н., родена на ***г., която понастоящем е малолетна.

           Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на детето, следва да се съобразят следните факти, на базата на интереса на детето, който е водещ критерий - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и други от значение за преценка интереса на детето.

По отношение на упражняването на родителските права върху детето И.Н., съдът, като взе предвид събраните по делото гласни доказателства, изготвения социален доклад, намира, че същите следва да бъдат предоставени на майката, поради следното: От настъпване на фактическата раздяла – месец април 2019г. до настоящия момент детето е отглеждано единствено от ищцата, подпомагана от нейните родители и от децата ù от предходен брак.  Съдът намира, че ищцата разполага с нужния родителски потенциал да осигури потребностите на детето, което е силно привъзано към майката. Нещо повече, възрастта на детето – едва 4 години, полът на същото – момиченце, както и обстоятелството, че никога не се е отделяло от нея, както и обстоятелството за липса на контакт, освен по телефона с бащата, са допълнителни обстоятелства, които мотивират съда в тази насока. С оглед гореизложеното съдът намира, че е изключително в интерес на детето да се отглежда от майката. Поради тази причина и местоживеенето на детето следва да бъде при майката.

Тъй като връзката с бащата не следва да бъде прекъсвана, на бащата следва да се определи режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа до 17 часа, без преспиване, защото съдът приема, че на този етап, отделянето на детето от майката за през нощта и преспиването му далеч от майката, при бащата, с когото няма физически контакт, а само по телефона от доста време, би стресирало детето с неговата неукрепнала психика в емоционален план. Също така бащата ще може да взима детето през лятото за 20 дни, като го взима сутрин от 09 часа до 17 часа вечерта в неделя, като този период не трябва да съвпада с годишния отпуск на майката. Безспорно е, че детето трябва да поддържа контакт и с двамата родители и да прекарва време и с двамата. На този етап, обаче, с оглед поведението на ответника – същият не е посетил детето нито веднъж за период повече от една година, същият не се яви в нито едно от двете проведени по делото открити съдебни заседания, без да посочи уважителни причини за това, поради което не е изслушан от съда, не ангажира каквито и да било доказателства във връзка с родителския си капацитет за отглеждане на детето, както и материалните си възможности в тази връзка, мотивират съда да приеме, че едно откъсване на детето от майката за няколко последователни дни, няма да се отрази положително в емоционален план на психиката на детето. Съдът следва да отбележи, че при настъпване на промяна в обстоятелствата, всеки един от родителите може да иницира промяна в така определения от съда режим на лични контакти. Също така, съдът намира за уместно да посочи, че при проявяване на активност за контакт от страна на бащата с детето, то би било в интерес на детето, ако майката поощрява и не препятства този контакт.

С оглед уважаване претенцията на майката за предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на издръжка от страна на бащата.

По делото се установи, че детето И.Н. е на 4 години, посещава детска градина, като не се установи детето да има здравословни проблеми или други специфични нужди, които да изискват допълнителен финансов ресурс, поради което съдът намира, че следва да бъде присъдена издръжка в размер на минималната, предвидена в закона.  В тази връзка по делото не са ангажирани доказателства за доходите на ответника, а чрез свидетелските показания на разпитаната свидетелка Н. се установи, че същият е имал и здравословни проблеми през лятото на 2019г. , които са възпрепятствали същия да е трудово ангажиран и да реализира доходи от това в този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на родителите му –  чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една четвърт от размера на минималната работна заплата или за 2019 г. се равнява на 140 лева /1/4 от 560 лева/ и 152,50 лв. – ¼ от 610 лв. Съдът намира за необходимо да отбележи, че сумата следва да се определи в размер на 162 лв., като така ще се съобрази и с увеличението на минималната работна заплата за 2021г., която година настъпва само след два месеца,  чийто размер се предвижда да бъде 650 лв.  

Издръжка в минималния, предвиден в закона размер ще задоволи, на този етап от развитието на детето, неговите потребности, допълнена със съответните предоставени средства от майката и социалните надбавки, които се получават за детето. За разликата над уважения размер от 162 лева до пълния предявен размер от 200 лева искът ще се отхвърли. Издръжката ще се присъди от датата на подаване на исковата молба- 22.11.2019г. до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Нужди на детето от издръжка са налице и за минал период от време, считано от месец април 2019 г., когато е фактическата раздяла на страните и от когато майката е поела изцяло грижата за отглеждането на детето. Размерът на издръжката за минало време съдът намира, че също следва да бъде в минимален размер от 140 лева месечно и се определя за периода от 01.04.2019 г. до 22.11.2019 г. /минималният размер на издръжката за 2019 г. е в размер на 140 лева/, с оглед на което е в размер на 1078 лв. За горницата от 462 лв. над уважения размер до пълния предявен размер от 200 лева месечно или общо за сумата от 1540 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

 Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е заявен нито от ищеца, нито от ответника.

Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства, налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.

При сключване на брака съпругата е добавила фамилното име на съпруга Н., каквото е било и моминското ù фамилно име. С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от ГПК, според който след развода съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед липсата на възражение в тази насока от страна на ответинка, съдът намира че фамилното име на ищцата следва да бъде променено, като си възвърне моминското – Н..  

По отговорността за разноските

С оглед изхода на делото относно вината и на основание чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на всеки от двамата съпрузи така, както са ги направили. На основание чл.329, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателната държавна такса по делото за развод в общ размер на 50 лева, като всяка от страните следва да заплати по сметка на Районен съд Кула сумата в размер на 25 лева. На бащата – ответник в настоящото производство, следва да се възложи и държавната такса върху определената издръжка на детето, като на основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за иска по чл. 143 СК за издръжка в размер на 223.20 лева, изчислена върху присъдените издръжки от завеждане на исковата молба – 22.11.2019г. На основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за иска по чл. 149 СК за издръжка за минал период в размер на 50 лева, изчислена върху присъдените издръжки.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р    Е    Ш    И  :

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 СК, във вр. с чл.44, т.3 СК, гражданския брак между М.Г.Н., ЕГН ********** *** против И. П. Н., ЕГН ********** ***, ….“ № 21, сключен на ….. в гр. Д.  с Акт за сключен граждански брак № … от ….., издаден от община Д., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака няма нито един от двамата съпрузи.

       ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М.Г.Н., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име Н..

        ПОСТАНОВЯВА родителските права по отношение на И.Н., ЕГН ********** да се упражняват от  майката М.Г.Н., ЕГН ********** и се определя местоживеене на детето при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И. П. Н., ЕГН ********** и детето И.Н., ЕГН **********, както следва: Бащата да взима детето при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа до 17 часа без преспиване, както и 20 дни през лятото от 09,00 часа до 17,00 часа, без преспиване, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, след което детето се връща от бащата в дома на майката.            

  ОСЪЖДА И. П. Н., ЕГН ********** да заплаща на детето И.Н., ЕГН **********, чрез нейната майка М.Г.Н., ЕГН ********** издръжка в размер на 155/сто петдесет и пет/ лева месечно по банкова сметка *** ***, BIC *** „ Банка ДСК” АД, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2019 г. до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 45/четиридесет и пет/ лева до пълно предявения такъв от 200 лева.

ОСЪЖДА И. П. Н., ЕГН ********** да заплати на детето И.Н., ЕГН **********, чрез нейната майка М.Г.Н., ЕГН **********  сума размер на 1078/хиляда и седемдесет и осем/ лева по банкова сметка *** ***, BIC *** „Банка ДСК” АД - издръжка за минал период – от 01.04.2019г. до 21.11.2019г.включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 462/четиристотин шестдесет и два/ лева до пълния предявен такъв от 1540/хиляда петстотин и четиридесет / лева.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И. П. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Кула сумата в размер на 25/двадесет и пет/ лева, окончателна държавна такса по иска за развод и 273.20 лв. /двеста седемдесет и три лева и 20 стотинки/ – държавна такса върху присъдените издръжки.

ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН **********  да заплати по сметка на Районен съд – Кула сумата в размер на 25/двадесет и пет/ лева, окончателна държавна такса по иска за развод. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му.       

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: