Решение по дело №362/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 29
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20214440200362
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Ч** б***, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч** Б***, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно
наказателно дело № 20214440200362 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
В. АТ. Н., ЕГН********** от гр.Ч.Б***, ул.“Л*** Р***“№10 срещу наказателно
постановление №21-0374-001128/03.11.2021г. на началника на РУ-Ч.Б*** към ОД на
МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. на основание чл.53 от ЗАНН във връзка с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, а на основание чл.185 от ЗДвП са наложени
други две глоби, всяка в размер на 20лв. и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са
отнети общо 6 точки. Жалбоподателят счита издаденото НП за незаконосъобразно,
неправилно и явно несправедливо, като оспорва изцяло фактите и обстоятелствата,
отразени в АУАН и в НП, поради което моли да се отмени атакуваното НП.
Допълнително излага доводи, че не оспорва НП в частта за наложените други две
наказания по чл.139, ал.2, т.3 и по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, които са му наложени за
това, че се движи без пожарогасител и светлоотразителна жилетка, като в тази връзка
съдът намира, че производството по делото в тази му част следва да се прекрати, тъй
като НП в тази част е влязло в сила.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но е ангажирал защитник,
който поддържа жалбата. Ангажира доказателства и излага доводи за отмяна на НП.
АНО – ОД на МВР-Плевен е редовно призован и не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението,
като е взето становище и по разноските.
ПлРП е била редовно призована, но не е изпратила представител и не е взела
1
становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
На 25.10.2021г. свидетелите В. и Д., двамата служители на РУ-Ч.Б*** работели
по контрол на пътното движение. Намирали се в гр.Ч** б*** на ул.“Г. С. Р***“, когато
към тях се приближил лек автомобил „Мрецедес“ с рег.№ЕН**-33ВР, сив на цвят. В.
забелязал кой е водач, понеже му бил служебно известен от Ч** б***. В същото време
В. забелязал, че водача е без обезопасителен колан и поради тази причина спрял
автомобила за проверка, като подал сигнал със „Стоп“ палка. Свидетелят се представил
на жалбоподателя, поискал му документите за проверка и установил, че водач е именно
жалбоподателя. След това В. извършил проверка на техническото оборудване на
автомобила и обяснил на жалбоподателя, че ще му се състав АУАН за констатираните
нарушения, а именно, че управлява без поставен обезопасителен колан, а автомобилът
управляван от водача е без пожарогасител и светлоотразителна жилетка. В момента на
проверката В. запитал водача защо не си е поставил колана, а жена му, която се возела
до него е с поставен колан, като жалбоподателя отговорил, че нещо му засичал колана
и не могъл да го сложи. В. отговорил, че това е техническа неизправност и заради това
автомобилът може да бъде спрян от движение. След това на жалбоподателя бил
съставен АУАН, който той подписал без възражение. АУАН бил съставен на мястото,
където било констатирано нарушението. Жалбоподателят присъствал при съставяне на
акта, след което В. го запознал с неговото съдържание. След като бил запознат със
съдържанието на АУАН, същият му бил предявен за подпис и жалбоподателя го
подписал. След това на Н. било връчено копие от акта и той го взел. По време на тези
действия присъствал и свидетелят П.Д..
Разпитаните свидетели В. и Д. в показанията си пред съда потвърждават
гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от писмените
доказателства по делото – съставения АУАН, издаденото въз основа на него НП,
справка за нарушител, справка от община Ч.Б*** за декларирани движими вещи и
недвижими имоти, справка по НАП и справка за настоящ и постоянен адрес относно
жалбоподателя. Съдът счита, че в случая на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
Жалбоподателят оспорва фактите по акта само в частта относно нарушението, че е
управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, но те се потвърждават от разпита
на актосъставителя и свидетеля по акта в съдебно заседание, поради което съдът ги
приема за установени. Дори ангажираният от жалбоподателя свидетел Н.а – съпруга на
жалбоподателя да заяви в съдебно заседание, че жалбоподателят е бил с поставен
колан съдът намира, че по категоричен начин не бяха опровергани констатациите в
2
АУАН и НП, тъй като свидетелката е съпруга на жалбоподателя и заинтересована от
изхода на процеса, както и от ненаказването на жалбоподателя за това нарушение, тъй
като същият е международен шофьор.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна стана състава на административното нарушение по чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за това, че 25.10.2021г. в 14.35ч. в гр.Ч.Б***, ул.“Г.С.Р***“,
пред дом №31, като водач на л.а.“Мерцедес“ с ДК№ЕН***ВР управлявал автомобила
без поставен обезопасителен колан повреме на движение, с който същият бил
оборудван.
Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение в
НП от разпита на свидетелите и съставения АУАН. Към самото спиране на автомобила
за проверка, жалбоподателят е бил без сложен предпазен колан по време на
управление, което е възприето лично от полицейските служители. Макар в жалбата да
не са изложени конкретни доводи защо се счита, че НП е незаконосъобразно, съдът с
оглед задължението, което има да провери изцяло тези обстоятелства с оглед
събраните доказателства по делото, намира издаденото НП за законосъобразно и
правилно.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
безопасността на движението по пътищата съдът счита, че случаят не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдебната практика е имала
немалко поводи да укаже, че маловажен случай е налице, когато с оглед на всички
обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. В конкретния случай е видно от представената справка за
нарушител/водач, че спрямо жалбоподателя има издадени множество НП и ЕФ за
нарушения на ЗДвП, като две от нарушенията по справката са по чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП, като и двете НП към настоящият момент са влезли в сила. Следва само за
пълнота да се отбележи, че дори съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.) за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН, макар
този законов текст да е приет и влязъл в сила след извършеното нарушение от
жалбоподателя, но е очевидна и все по-ясната тенденция на законодателя в тази насока
за безкомпромисност по отношения на нарушения от този вид.
Видно от НП, същото е издадено в съответствие с материалния и процесуалния
закон. Подробно и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено
обжалваното нарушение, поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
При определяне вида и размера на административното наказание
административно-наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.1 от
3
ЗАНН и е отчел тежестта на нарушението, правилно е определил на жалбоподателя
наложеното наказание глоба в предвидения от закона размер, поради което същото не
се явява несправедливо определено и няма основание за намалението му от съда.
Същото се отнася и до наказанието по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. по чл.6, ал.1,
т.10, където е посочено, че за нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 се отнемат 6
контролни точки на нарушителя.
Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и
процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не
са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като законосъобразно и
обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По делото липсва надлежно направено искане за заплащане на разноски от
страна на ОД на МВР-Плевен, поради което съда не присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №21-0374-
001128/03.11.2021г. на началника на РУ-Ч.Б*** към ОД на МВР Плевен, с което на В.
АТ. Н., ЕГН********** от гр.Ч.Б***, ул.“Л*** Р***“№10 е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.53 от ЗАНН във
връзка с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, а на
основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. за нарушение по чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 са отнети 6 контролни точки.
Решението в тази част подлежи на обжалване чрез Районен съд Ч.Б*** пред
Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Прекратява производството в частта, в която не са обжалвани наложените с
наказателно постановление №21-0374-001128/03.11.2021г. на началника на РУ-Ч.Б***
към ОД на МВР Плевен две административни наказания за нарушение на чл.139, ал.2,
т.3 и т.4 от ЗДвП, за които на основание чл.185 от ЗДвП са наложени две отделни
административни наказания глоба, всяка в размер на 20лв.
Решението в тази част подлежи на обжалване чрез Районен съд Ч.Б*** пред
Административен съд Плевен в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ч** Б***: _______________________
4