№ 10690
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110157358 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Г. Ю. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес адрес, чрез адв. З.,
срещу „фирма“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес представлявано
от имена, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 83,93 лв.,
представляваща частичен иск от 97,28 лв., представляваща недължимо платена неустойка по
Договор за потребителски кредит №10165364/23-09-2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 24.10.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски
кредит №10165364/23-09-2022 г., по силата на който получил сумата от 1000.00 лв. Твърди,
че погасил и превел изцяло сумата от 1097,28 лв. на ответника, като излага съображения, че
сумата от 97,28 лв. е заплатена без основание. Излагат се подробни съображения за
недейсвтителност на сключения между страните договор в цялост, както и на отделни
негови клаузи.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Не оспорва, че страните са сключили договор за кредит, по
силата на който е предоставил на ищеца заем в размер на 1000 лв., като твърди, че съгласно
договореното между страните ищеца е запплатил и договорна лихва в размер на 111,11 лв.
Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Узунов, който поддържа
писмения отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя
списък.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
1
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 23.09.2022 г. ищеца е сключил с ответника Индивидуален договор за заем №
10165364, по силата на който последния е предоставил на ищеца сумата от 511,29 евро, като
в чл. 3 от договора е предвидено, че срокът на заема е 26 седмици, като същият следва да
бъде върнат на 13 двуседмични погасителни вноски от по 43,70 евро (85,47 лева).
Предвиден е годишен лихвен процент по заема от 40,04% и ГПР от 40,28%. В ал. 6 е
посочено, че общият размер на всички плащания по заема излиза на 1111,11 лв. В чл. 12, ал.
1 е предвидено, че заемателят се задължава в срок от 7 дни след сключване на договора да
осигури трето физическо лице, което да отговаря солидарно за връщане на заема. В ал. 3 е
уговорено, че това лице подлежи на предварителна проверка от заемателя и следва да
отговоря на шест конкретно посочени изисквания. Съгласно ал. 4, при неизпълнение на това
заължение, заемателят дължи неустойка в размер на 355,80 евро (695,89 лева), като в ал. 6 е
възпроизведен погасителен план на кредита при дължимост и на неустойката, като същата е
дължима на части, чийто падежи съвпадат с падежите на вноските по заема.
Съгласно разписка №0120145/05.10.2022г. ищеца е заплатил на ответника сумата от
1097,28 лв., във връзка с вноска по кредит №10165364.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищеца е изплатил на ответника по процесния договор общо сума в размер на
1013,35 лв, от които 1000 лв. –главница и 13,35 – лихва. Вещото лице посочва, че не може да
отговори дали Разписка №0120145/05.10.2022г. е осчетоводена от ответника, тъй като в
счетоводната програма на ответника се осчетоводяват общо постъпленията и погасяванията
по отделни пера, без да има конкретно информация по клиенти и договори, като от
ответното дружество не са могли да представят и първичен документ за внесената от ищеца
по договора сума. Вещото лице дава заключение, че ако се вземе предвид внесената от
ищеца сума от 1097,28 лв., то с разликата от 83,93 лв. би се погасила неустойка или, че
дължимата сума е надплатена.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД.
Договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, съдържанието му следва да
бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор е сключен в нарушение на
императивни норми на ЗПК, като наличието само на някое от нарушенията е достатъчно, за
да бъде признат целият договор за недействителен. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на
разходите от 43,37%, но липсва ясно, пълно и подробно описание на компонентите, които го
формират. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В ГПР безспорно се включват освен дължимата възнаградителна
лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число и разходи за събиране на
вземанията, други такси и разходи, както и дължимите неустойки. В случая обаче, видно от
съдържанието на договора, сумата за дължимата неустойка при неизпълнение на
задължението по чл. 12, ал. 1 не е включена в ГПР на договора, а при нейното включване
ГПР надвишава значително 50%. Ето защо, ГПР е посочен некоректно в договора и създава
заблуда у потребителя относно реално дължимите разходи по кредита. Несъобразяването на
договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява самостоятелно основание
по чл. 22 ЗПК за неговата недействителност.
2
Настоящият съдебен състав приема и самата клауза на чл. 12 от договора за
дължимост на неустойка за нищожна. Тази клауза изпълва характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати
необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция има за цел
кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем,
което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не
е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно
излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява
нищожна и поради противоречието й с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за
признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е
предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Тоест, същият дължи връщане само на
главницата по договора, като тази норма представлява своеобразна санкция за заемодателя,
който при сключване на договора се е отклонил от императивните материалноправни норми
на закона. Ето защо, в случая ищецът дължи връщане по договора само на получената сума
от 1000лв. (511,29 евро), а всичко над нея се явява недължимо платено. От заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца е изплатил на ответника
общо сума в размер на 1013,35 лв., от които 1000 лв. –главница и 13,35 – лихва, като на
вещото лице не са представени първични счетоводни документи, а същото е изготвило
заключението си на база счетоводната програма на ответника. От представената по делото
Разписка №0120145/05.10.2022г., неоспорена от ответника, се установява, че ищеца е
заплатил на ответника общо сума по процесния кредит в размер на 1097,28 лв. Предвид това
и доколкото заключението на вещото лице е изготвено на база счетоводна програма, без да
са му представени първични счетоводни документи, съдът намира, че по делото безспорно
се установява, че ищеца е заплатил по процесния договор общо сумата от 1097,28 лв., за
което ответника му е издал и Разписка №0120145/05.10.2022г. Предвид това и с оглед
изложеното по горе заплатената сума, над сумата от 1000-главница, представляваща лихва в
размер на сумата от 13,35 лева и сумата от 83,93 лв. са недължимо платени.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от
83,93 лв. се явява основателен, тъй като ищецът доказа наличието на имуществено
разместване между страните, включително, че не е бил налице годен юридически факт за
възникване на правото на парично вземане на ответника за сумата от 97,28 лв. Ищецът е
престирал без основание, поради което платеното от него подлежи на връщане. С оглед на
това, съдът намира, че ищецът е доказал по делото всички предпоставки от фактическия
състав на предявения иск по чл. 55 ЗЗД, поради което същият се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
83,93 лв., предявен като частичен от иск с общ размер от 97,28 лв., която сума е платена от
ищеца без основание по Индивидуален договор за заем № 10165364/23.09.2022, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 24.10.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1030 лв., от които 50 лв. за заплатена ДТ, 480
лв. за адвокатско възнаграждение и 500 лв. за депозит за вещо лице. Съдът намира
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно,
доколкото същото се претендира в предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
3
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на Г. Ю. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес адрес, сумата от 83,93 лв.
(осемдесет и три лева и 93 стотинки)- частичен иск от иск с общ размер от 97,28 лв.,
представляваща платена без основание сума по Индивидуален договор за заем №
10165364/23.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
подаване на исковата молба- 24.10.2022 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на Г. Ю. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес адрес, сумата от 1030,00 лв.
(хиляда и тридесет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „фирма“ АД, да бъде осъден
ищеца Г. Ю. А., да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4