Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в закрито заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
като разгледа докладваното от съдия И. гр. д.
№ 149 по описа за
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.И.У. – длъжник по изпълнително дело № 20209260400493 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, с район на действие Софийски окръжен съд, рег. № 926 на КЧСИ, срещу изпълнителните действия, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируем имот, а именно: УПИ, находящо се в с. Ч., на ул. „С.К.” № 9, с площ от 710 кв.м., съставляващ по действащия регулационен план на селото парцел V-383 в кв.62, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м.
В жалбата се сочи, че изпълнението е насочено срещу несеквестируем имот - единственото на жалбоподателката и нейните деца жилище. Навежда се довод, че вследствие на уважения иск по чл. 135 от ЗЗД, с който е обявено за недйствително по отношеие на взискателя извършеното от жалбоподателката в полза на нейните деца дарение на имота, този имот на практика се е върнал в нейния патромониум и е част от имуществото й към момента. Жалбоподателката твърди, че по отношение на нея не е налице нито една от предвидените в чл. 445 от ГПК хипотези на отпадане на несеквестируемостта. Сочи, че отмяната на сделка по чл. 135 от ЗЗД води единствено до увеличаване на имуществото й като длъжник, но това имущество продължава да са ползва със закрилата на несеквестируемостта, поради това, че процесният имот никога не е бил ипотекиран в полза на взискателя, а разпоредбата на чл. 445 от ГПК не визира изрично други разпоредителни сделки с несеквестируемо имущество. Навежда и довод, че с оглед запазването на право на ползване върху имота с извършеното дарение, жалбоподотелката не се е отказала от несеквестируемостта. Отправено е искане за отмяна на изпълнителните действия по насочване на изпълнението върху посочения имот чрез насочване на публична продан върху него.
Взискателят „О.” АД е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
В мотивите си ЧСИ Владимир Цачев е изразил
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като провери данните по делото, намира
следното за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство по изп. д. №
1183/2018 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов
с рег. № 844 е образувано по искане на взискателя „О.” АД срещу
длъжниците „Н.Т.С.” ЕООД и Н.И.У. въз основа на изпълнителен лист от 29.12.2014
г., издаден на основание заповед за изпълнение от 29.12.2014 г. по ч.гр.д. №
62931/2014 г. на СРС, с който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „О.” АД сумата 75 000лв. – главница по договор за предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка от 26.09.2013 г., ведно със законната
лихва от 17.11.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
2103,85 лв. за периода от 01.08.2014 г. до 16.11.2014 г., и разноските по делото.
С решение от 11.11.2019 г. по гр.д. №
444/2019 г. на Софийски окръжен съд, постановено след отмяна на решение по
гр.д. № 484/2018 г. на Костинбродски районен съд, е обявен за недействителен на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на „О.” АД договор за дарение на
недвижими имот, сключен с нот. акт № 131, т. ІІ, рег. № 2237, дело № 291/2014
г. на нотариус Е. Павлова с рег. № 108 на НК, с който Н.И.У. е дарила на Д. П. З.
и И. П. З. урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Ч., ул. „С.К.” № 9, с площ
от 710 кв.м., съставляващ парцел V-383 в кв. 62, заедно спостроената в него
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м. Решението е влязло
в сила на 11.11.2019 г.
По молба на взискателя образуванато изп. дело
е прехвърлено на ЧСИ Владимир Цачев с рег. № 926 и е преобразувано под изп.
дело № 493/2020 г.
По искане на взискателя изпълнението е
насочено върху горепосочения недвижим имот. На 12.11.2020 г. е извършен опис на
имота. На 20.10.2020 г. е вписана възбрана върху същия. Насрочена е публична
продан на имота за периода от 25.01.2021 г. до 25.02.2021 г., за което
длъжникът Н.У. е уведомена на 20.01.2021 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбоподателката – длъжник по изпълнението Н.И.У. обжалва „насочване изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо“ - основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител съгласно чл. 435, ал.2 от ГПК.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Установено е, че изпълнението е насочено върху имот, с който длъжникът се е разпоредил и разпоредителната сделка е била обявена за относително недействителна спрямо кредитора /взискател/ с успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД. В тази хипотеза длъжникът не може да противопоставя в изпълнителното производство възражение за несеквестируемост на този имот. Това е така, тъй като уважаването на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД и обявената относителна недействителност нямат вещни последици. Имуществото, предмет а увреждащата сделка, не се реституира в патримониума на длъжника. Сделката е действителна и поражда присъщите й вещно-правни последици в отношенията между длъжника и третото лице, а относителната й недействителност по отношение на кредитора се изразява в откриването на правната възможност кредиторът да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на увреждащото разпоредително действие, т.е. да насочи принудително изпълнение върху него. С уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД се създава обезпечение на кредиторите на длъжника, които могат да насочат принудително изпълнение срещу имуществото, придобито от третото лице с обявената за недействителна спрямо него сделка, и след осъществяване на публичната продан – да се удовлетвори от сумата, получена от проданта до размера на своето вземане. С оглед на това действие на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 135 от ЗЗД, възражението на длъжника за несеквестируемост на имота, срещу който е насочено изпълнението, се явява неоснователно и не следва да се преценява наличието на предпоставките на чл. 444, т. 7 от ГПК. Това е така, защото, както бе посочено по-горе, уважаването на този иск няма за последица връщане на имота в правната сфера на разпоредилия се с него длъжник, не се отнема вещно-прехвърлителното действие на обявената за недействителна спрямо кредитора увреждаща сделка. В резултат на разпореждането длъжникът е загубил правото си на собственост върху имота, поради което не може да се ползва с привилегията на чл. 444, т. 7 от ГПК. Фактът, че с обявената за недействителна спрямо взискателя сделка длъжникът е запазил правото си на ползване върху имота, няма отношение към секвестируемостта на имота. Ограничените вещни права върху имота /каквото е правото на ползване/ не се прекратяват с осъществяването на принудителното изпълнение върху имота.
С оглед на горното, жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.И.У. срещу действията на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926, с район на действие Софийски окръжен съд, по изпълнително дело № 20209260400493, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Ч., ул. „С.К.” № 9, с площ от 710 кв.м., съставляващ по действащия регулационен план на селото парцел V-383, в кв. 62, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., състояща се на първия етаж от кухня, дневна, баня с тоалетна, коридор, и на втория етаж от три спални, коридор и килер.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове : 1. 2.