РЕШЕНИЕ
№……../..…… 2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет седми състав
На втори февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар
: СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5136 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.С.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, против Наказателно постановление №
20-0460-000924 от 18.11.2020г. на Началника на Пето РУ при ОД
на МВР, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер
на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 м. на основание чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се
сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно.
Посочва се, че твърденията в НП са неверни, тъй като пешеходците преминали през
платното за движение съвсем безопасно и безпроблемно и реакцията на водача била
напълно навременна. Оспорва нарушението по чл. 6, т.1, като сочи, че скоростта
му на движение била напълно съобразена и осигуряваща безопасно преминаване на
преминаващите пешеходци. С тези аргументи се иска отмяна на НП
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно
упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който счита, че АНП е
проведено правилно и законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Н.С.Д.
е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 23.08.2019г. За
краткият си стаж като водач на МПС, той бил трикратно санкциониран за различни
нарушения на ЗДвП. На 24.11.2020г. срещу него влязло в сила НП, с което бил
наказан за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП- за това, че на 16.09.2020г. не е
пропуснал движещите се по пешеходна пътека трима пешеходци, в това число и
едногодишно бебе, като ги блъснал и им причинил травматични увреждания. На
24.11.2020г. срещу него бил издаден фиш за неправилно паркиране, а на
27.11.2020г. бил санкциониран с фиш за това, че не използвал съответните
светлини- наршение на чл.70, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
На 11.10.2020г. жалбоподателят управлявал собственият
си лек автомобил марка „Хюндай Матрикс“ с peг. № В2359НМ. Около 12.20ч. той се движел с
горепосочения автомобил в гр.Варна, по главен път I-9, в посока к.к.“Златни
пясъци“. При приближаване към спирка „Майстор Манол“ бил поставен знак А18- предупреждаващ за
обозначена с пътен знак Д17 пешеходна пътека, а в обхвата на спирката бил
поставен и пътен знак Д17 – пешеходна пътека.
В същото
това време в района на спирката, непосредствено до поставената пешеходна пътека
се намирал смесен екип на Пето РУ-Варна, включващ св.П.Ц.- автоконтрольор
и св.Х.Х.- работещ на длъжност охрана на обществения
ред. Служителите на реда осъществявали контрол над пътното движение.
Когато възз. приближил пешеходната пътека поставена на сп.
„Майстор Манол“, по нея започнали да се предвижват три възрастни жени и един
мъж. Приближаващ лек автомобил спрял в дясната част на пътя, за да пропусне
пешеходците. В същото това време възз. приближавал
към пешеходната пътека, движел се бързо и с поведението си не показал, че има
намерение да спре. Действията му били възприето от органите на реда, които се
уверили, че възз. няма намерение да спре, като
възникнала опасност за пресичащите пешеходци. За това св.Х. излязъл на
пешеходната пътека и застанал по средата, за да спре възз..
Едва когато видял, че на пешеходната пътека стои униформен полицай, възз. намалил скоростта
и успял да спре на около 0,5 метра от пресичащите пешеходци. Служителите
на реда извършили проверка на въз. и установили, че срещу него е издадено НП за
нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
На същия ден
– 11.10.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани
допуснатите от него, според актосъставителя нарушения
на чл.6,т.1 и чл.119, ал.1 / в условията на повторност/от
ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без
възражения. От възз. не били депозирани възражения в
срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло
възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя
и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което
му били наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание
чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. НП било връчено
лично на жалбоподателя на 08.12.2020г.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, заверено
за вярност копие от НП №20-0819-003965/02.11.2020г.влязло в сила на
24.11.2020г. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и
логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.Ц. и св.Х.-
очевидци на деянието, които посочиха с необходимата конкретност фактите и
обстоятелствата възприети и установени
от тях.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 12.12.2020г.
видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началникна
РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и
формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото
на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение в
административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално
рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и възражението в жалбата
съдът прие за неоснователно.
При горните
констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По
пункт първи от НП: административно наказание „глоба“ в размер
на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП
При цялостната проверка на атакуваното НП в
тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на
чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Възз.
е санкциониран за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, която предвижда
общи правила за поведение, които водачите следва да спазват. Съгласно чл.6, т.1
от ЗДвП „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. Тази норма, намираща се в
Раздел І от Глава ІІ на ЗДВП – „Правила за движение по пътищата” е обща, като
законодателят в ЗДвП впоследствие е въвел конкретните задължения за участниците
в движението в Раздели от ІІ – ри до ХХV от Глава ІІ на ЗДВП, включително и поведение на водачите към пешеходците. За реголиране на това поведение са предвидени и специални
пътни знаци : Предупредителни пътни знаци за опасност - група "А" и
Пътни знаци със специални предписания - група "Д". Именно такива
знаци са били поставени в районна на сп.“Майстор Манол“, като възз. е следвало да съобрази поведението си с тях. От
доказателствата по делото, а именно показанията на разпитаните свидетели, които
са и очевидци на деянието е видно, че възз. не е
съобразил поведението си с тези пътни знаци, като се приближавал към
пешеходната пътека, по която пресичали възрастни хора, с висока скорост.
Въпреки горното съдът намира, че НП в тази
част е незаконосъобразно. Видно от съдържанието на НП от него не е ясно за
какво нарушение е наложена санкцията на възз., за
това, че не съобразява поведението си с пътните знаци или с пътната маркировка,
или и с двете, доколкото е описано, че не съобразява поведението си с двата
поведението си д пътен знак А18, а после и с пътен знак Д17, а е вписано, че не
съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. Факти за несъобразяване
с пътна маркировка не са изложени в НП.
Такива факти не бяха събрани и в с.з. чрез разпита на свидетелите. Нещо повече
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП АНО е наложил санкция на основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, който
предвижда глоба в размер на 20 лв. за водач на МПС, който нарушава
правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за
движение. Видно е че санкционната е неправилно отнесена към нарушената такава,
тъй като факти и доказателства за нарушаване на правилата за разположение на
пътно превозно средство върху платното за движение по делото липсват. Ето защо
и в случая липсва приложимост на посочената като нарушена от АНО норма. Предвид
гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон
по този пункт от НП, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост
на НП в тази част, поради което и в тази част, то следва да бъде отменено.
По
пункт втори от НП: административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 м. на основание чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че по този пункт от НП, НП и АУАН съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени обстоятелства
и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника
нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено както и нарушената законова норма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДП при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
В случая
по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Ц. и Х. се
установява, че четирима пешеходци, в това число и три възрастни жени са
започнали предвижване по пешеходната пътека. Безспорно бе доказано, че възз. се е предвижвал с такава скорост към пешеходната
пътека, че е нямал никакво намерение да спре и да пропусне пешеходците, което е
наложило на пътното платно, върху пешеходната пътека, да застане полицейски
служител, който с тялото си да осигури предимството на пешеходците и да спре възз. , за да не ги блъсне. И след като въззивникът с
управлявания от него автомобил е бил спрян от служителите на реда, за да
пропусне предвижващите си възрастни хора по пешеходната пътека, той очевидно сам и без намесата на органите на
ред не ги е пропуснал, и е нарушил нормата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. За водач, който
не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека в разпоредбата на
чл.183, ал.5, т.2 е предвидено наказание „ глоба“ в размер а 100 лв..
Разпоредбата на чл.183, ал.6, т.2 от ЗДвП предвижда, че при повторно нарушение на чл.183,
ал.5, т.2 от ЗДвП, водачът се наказва с глоба в размер 200 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок един месец. В случая АНО е
приел, че нарушението е извършено от възз. повторно
без да сочи от кое деяние на възз. се обуславя повторността. Видно от приложената по делото справка за
нарушител /водач за възз. спрямо него е влязло в сила
само едно НП за нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП- НП
№20-0819-003965/02.11.2020г., издадено от Началник група при ОД на МВР-Варна,
Сектор ПП. Същото е изискано и приобщено по делото от настоящия съдебен състав.
Видно от него, същото е издадено за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 16.09.2020г. т.е. преди деянието предмет на настоящото дело. Това
НП е връчено на възз.
на 16.11.2020г. и е влязло в сила на 24.11.2020г., видно от отбелязването в
сила.
При това
положение, съдът намира, че неправилно АНО е приел, че нарушението е извършено
повторно. Съгласно параграф 6, т.33 от ДР на ЗДвП / редакцията към момента на
деянието- изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г. / „Повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В
случая НП №20-0819-003965/02.11.2020г. е влязло в законна сила на 24.11.2020г.,
т.е. след деянието предмет на настоящото производство, което според адм.обвинение е извършено на 11.10.2020г.. Т.е. деянието
предмет на настоящото дело е извършено преди влизане в сила на НП, с което възз. е бил наказан за същото деяние, поради което не е
налице и повторно нарушение по смисъла на ЗДвП. Ето защо на възз.
е следвало да бъде наложена санкция по основния състав на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, който предвижда
наказание „ глоба“ в размер а 100 лв. за водач, който не осигури предимство,
когато преминава през пешеходна пътека.
Настоящият съдебен състав намира, че
даването на грешна правна квалификация, досежно
приложимата санкционна норма не съставлява съществено процесуално нарушение.
Жалбоподателят е запознат с фактите с предявяване на АУАН и се е защитавал
срещу тях, както в хода на административнонаказателното
производство, така и в хода на съдебното такова, видно от съдържанието на
жалбата. Неправилната правна квалификация е имала за последица налагането на
административно наказание „глоба“ в двойно по-висок размер от предвидения в
разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, както и на наказание „лишаване от право да управлява МПС“, каквото не е
предвидено в санкционната норма на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Горното
настоящият съд, като въззивен съд, може да преодолее,
чрез изменение на НП по реда на чл.334,т.3 вр. чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН/ този смисъл
е и константната практика та АС-Варна, например к. адм. д. № 1077 по описа за 2017 год.,/. Поради което и НП следва да бъде изменено на
чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр.чл. 84 от ЗАНН като въззивният
съд следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и да се определи
наказание в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, като бъде отменено наказанието„лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 м. . Тази санкционна разпоредба
предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал.
3 ЗАНН.
Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението, че в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не
може да бъде приложена. Нарушението за което е ангажирана отговорността на
въззивника крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата
и то на най -уязвимите от тях- пешеходците, поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нещо повече, в
конкретния случай се касае за млад водач /на 19г./, придобил правоспособност
едва една година преди деянието, предмет на делото, натрупал за краткия си стаж
няколко нарушения на ЗДвП. Не без значение , че само месец преди деянието
предмет на делото, той е извършил идентично деяние и то с трима пострадали
пешеходци, един от които е бебе, макар НП за това нарушение да е влязло в сила
след настоящото деяние, което изключва квалификацията повторност.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство,
като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в
бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората. Прилагането
на чл.28 от ЗАНН към конкретния водач би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от
подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния
закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.
С оглед направеното искане от страните
за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция в посока
на отменя на един от пунктовете по НП и изменение на другия, с които са
наложени наказания „глоба“, но не и за цялостна отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото в посока отмяна само на част от санкциите, съдът намира, че
в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с потвърдената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, като дори
юрисконсулт не се е явил по делото, а само е депозирал писмено становище, намира,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а, ал.3 вр. с ал.1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция. Поради това и дължимото юрисконсултско
възнаграждение се явява сумата от 36,36 /тридесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки / лева.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ пункт първи от Наказателно
постановление № 20-0460-000924 от 18.11.2020г.
на Началника на Пето РУ при ОД на МВР, с което на Н.С.Д., ЕГН:********** е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП .
ИЗМЕНЯ
пункт втори от Наказателно постановление № 20-0460-000924 от
18.11.2020г. на Началника на Пето РУ при
ОД на МВР, с което на Н.С.Д., ЕГН:********** е наложено: административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 м. на основание чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като на основание
чл. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 100/ сто/ лева и ОТМЕНЯ наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН:**********, адрес: *** да заплати на Областна
дирекция на МВР-Варна сумата от 36,36 /тридесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки / лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №5136/2020г. по описа на ВРС.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: