Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Габрово, 29.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 268 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството
е образувано по жалба от „*****“ ЕООД – гр. Севлиево против Ревизионен акт №
Р-04000419007001-091-002 от 08.06.2020 година, поправен с РАПРА №
П-04000720099078-003-001 от 19.06.2020 година, издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в
която е потвърден като законосъобразен с Решение № 148 от 21.08.2020 година на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико
Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че актът е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния данъчен закон и производствените правила, като се твърдят противоречия с разпоредбите на чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, чл. 78 от ЗКПО и чл. 122 от ДОПК, неподкрепяне на фактическите констатации и правни изводи от събраните и представени доказателства, както и особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес. Оспорващото дружество развива доводи за липса на основание за водене на равизионното производство по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК; определяне на задълженията въз основа на негодни доказателства по повод на обезпечаването на доказателства по реда на чл. 40 от ДОПК, като се твърди нарушение на чл. 54 от ДОПК; недопустимо установяване на задължения по ЗДДС по реда на чл. 122 от ДОПК; неизясняване на относимите факти и обстоятелства от ревизиращия екип; формиране на изводи за укрити продажби в противоречие с чл. 45 от ДОПК; твърди се и незаконосъобразност относно начисления за м. юли 2016 година допълнителен ДДС в размер на 1400 лева по фактура № ********** от 15.07.2016 година. По същество се прави искане за отмяна на оспорения акт.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като подробни съображения са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 977-987/. В хода на съдебното производство се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за потвърждаване на процесния РА, като подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита /л. 988-999/. В хода на съдебното производство се заявява претенция за присъждане юрисконсултско възнаграждение, за което се представя списък /л. 962/.
Участвалият на основание чл. чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК прокурор заявява становище за неоснователност на оспорването.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, включително тези в ревизионната преписка, приема за установено следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04000419007001-091-002 от 08.06.2020 година, поправен с РАПРА № П-04000720099078-003-001 от 19.06.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден като законосъобразен с Решение № 148 от 21.08.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
Процесният РА е издаден в резултат на извършена първоначална ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000718008225-020-001 от 28.12.2018 година на Началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново /л. 119 от папка 2/, връчена електронно на 15.01.2019 година /удостоверение на л. 121 от папка 2/, изменена относно срока за извършване на ревизията със Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия на същия орган, връчвани електронно на ревизираното лице /л.122-130 от папка 2/, като с последната от поредицата заповеди /заповед от 13.05.2019 година – л. 128 от папка 2/ срокът за завършване на ревизията е 15.06.2019 година. Процесната ревизия е възложена относно задължения за: корпоративен данък за периода 01.01.2015–31.12.2017 година и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2015-31.10.2018 година.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000718008225-092-001 от 17.07.2019 година /л. 49-114 от папка 2/, връчен електронно на ревизираното лице на 19.07.2019 година /л. 99 от папка 2/.
Срещу горепосочения РД е подадено възражение с вх. № 20959 от 31.07.2019 година /л. 46-48 от папка 2/.
След изтичане на срока за подаване на възражение, органите по приходите са приели направените констатации в РД и са издали Ревизионен акт № Р-04000718008225-091-001 от 19.08.2019 година /л. 33-41 от папка 2/, връчен електронно на ревизираното лице на 20.08.2019 година /л. 42 от папка 2/, поправен с РАПРА № П-04000719148571-003-001 от 28.08.2019 година /л. 26-30 от папка 2, връчен електронно на ревизираното лице на 28.08.2019 година /удостоверение на л. 32 от папка 2/.
В резултат на предприето оспорване по административен ред е издадено Решение № 159 от 30.10.2019 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с което горепосоченият РА, поправен с посочения РАПРА, е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизия, за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт, при спазване на указанията, дадени в решението /л. 8-25 от папка 2/.
Последвало е издаване на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000419007001-020-001 от 04.11.2019 година Началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново /л. 124/, връчена електронно на 05.11.2019 година /удостоверение на л. 126/, изменена относно срока за извършване на ревизията със Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия на същия орган, връчвани електронно на ревизираното лице /л.127-143/, като с последната от поредицата заповеди /заповед от 26.03.2020 година – л. 141/ срокът за завършване на ревизията е 27.04.2020 година. Процесната ревизия е възложена относно задължения за: корпоративен данък за периода 01.01.2015-31.12.2017 година и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2015-31.10.2018 година.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000419007001-092-001 от 11.05.2020 година /л. 74-113, връчен електронно на ревизираното лице на 12.05.2020 година /л. 115/.
След изтичане на срока за подаване на възражение, органите по приходите са приели направените констатации в РД и са издали Ревизионен акт № Р-04000419007001-091-002 от 08.06.2020 година /л. 57-67/, връчен електронно на ревизираното лице на 09.06.2020 година /л. 68/, поправен с РАПРА № П-04000720099078-003-001 от 19.06.2020 година /л. 49-55/, връчен електронно на ревизираното лице на 19.06.2020 година /удостоверение на л. 56/, като с така поправения РА, при прилагане на особения режим за облагане, уреден в чл. 122-124а от ДОПК, са установени следните задължения за довнасяне от ревизираното лице: данък върху добавената стойност – 241208.69 лева и лихви върху тях в размер на 85934.25 лева, корпоративен данък –19623.72 лева и лихви върху тях 6585.46 лева.
В резултат на предприето оспорване по административен ред /жалба на л. 43-47 от делото/ е издадено Решение № 148 от 21.08.2020 година от Началник отдел „Обжалване“, изпълняващ при законоустановено отсъствие на директора правомощията на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите /съгласно представена по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-19 от 08.10.2019 година на Изпълнителния директор на НАП – л. 40 и данни за отсъствие на титуляра поради ползване на годишен отпуск – л. 39/, с което решение горепосоченият РА, поправен с посочения РАПРА, е потвърден като законосъобразен в обжалваната му част. В решението е прието, че в частта, в която не са определени допълнителни задължения за ДДС за периода от 01.01.2015 до 31.08.2015 и от 01.09.2017 до 31.12.2017 година, а са установени такива в размера на декларираните от дружеството по СД по ЗДДС, РА не се обжалва и е влязъл в сила.
Недоволно от решението, ревизираното дружество „*****“ ЕООД – гр. Севлиево е оспорило по съдебен ред РА, потвърден в съответните части с горепосоченото решение, с жалба с вх. № 1509 от 04.09.2020 година /л. 6-14/.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активнолегитимирано /ревизираното/
лице, до компетентен съд и след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът намира, че процесният РА е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган /Заповед № 6 от 03.01.2017 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново – л. 122-123/ и приключила в определения от него срок. РА определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията. Заповедите за възлагане на ревизията и удължаване на срока за извършването ѝ, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи /л. 294-295/. Спазени са сроковете за извършването на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа и всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, като не са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила при извършване на ревизията.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, лимитативно изброени в т. 1-8 на ал. 1. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал. 2 на чл. 124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
В процесния случай на 01.02.2020 година /л. 204/ на ревизираното дружество е било връчено Уведомление № Р-04000419007001-113-001 от 31.01.2020 година, подписано от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с което дружеството е уведомено, че в резултат на анализ на предоставени от дружеството данни, факта, че от дружеството не са представени контролни ленти от фискални принтери за периодите, посочени в уведомлението, получени данни от „*******“ ООД по повод продажби от дружеството на стоки /онлайн търговия/ чрез уеб сайт с домейн http://prestigefashion.bg, както и информация, събрана /копирана/ по реда на чл. 40 от ДОПК, е установено, че през ревизирания период има извършени продажби от страна на дружеството, за които не са издадени фискални бонове и/или фактури и приходите от тях не са декларирани съгласно изискванията на данъчното законодателство, поради което органите по приходите приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане;документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване/, поради което основата за облагане с данък върху добавената стойност за периода 01.01.2015-31.10.2018 година и корпоративен данък за периода 01.01.2015-31.12.2017 година ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК, като на ревизираното лице е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението /л. 202/. На ревизираното лице са връчени и Уведомление № Р-04000419007001-139-001 от 31.01.2020 година относно наказателноправния аспект на последиците от деяния, свързани с подправяне или използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание /л. 205-207/, както и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-04000419007001-040-005 от 23.03.2020 година /л. 208-210/ относно направените до момента установявания на факти от ревизиращите органи и документите и обясненията, които ревизираното лице следва да представи. Депозирани са писмени обяснения от управителя на ревизираното дружество, в които се дава информация относно начина на обработване на онлайн поръчките, като се твърди, че заявените стоки били изпращани с касов бон, издаден от някой от физическите магазини, стопанисвани от дружеството, а в табличен вид е представена информация за обороти от продажби – онлайн, от физическите магазини, по ЕКАПФ /л. 211-224/.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ДОПК въвежда принципа за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, т.е. при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателя в настоящото производство е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.
С протоколни определения от 08.07.2021 година /л. 954-955/, след разпределение на доказателствената тежест и даване на неколкократна възможност на дружеството да заяви становище по доказателствата и да направи доказателствени искания в подкрепа на твърденията си, са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-графологични експертизи, за изготвянето на които дружеството е следвало да внесе определените първоначални депозити. Оспорващото дружество не е изпълнило дадените му указания за внасяне на депозитите, като в молба с вх. № СДА-01-1690 от 28.09.2021 година /л. 958/ изрично се заявява, че депозитите по допуснатите без съгласието на дружеството експертизи и без тяхно задължение за доказване няма да бъдат внесени, като се прави искане експертизите да бъдат заличени и да бъде даден ход по същество, поради което с протоколно определение от 30.09.2021 година /л. 963/ експертизите са заличени.
Основният спор по делото е относно наличието на обстоятелствата, представляващи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяване на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е на органите по приходите. Видно от ревизионния доклад и ревизионния акт, данните за укрити приходи, липса на счетоводна отчетност и документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, са обосновани чрез извършване на съпоставка на данните от свалените информационни файлове от базата данни на програмния продукт ***“ и получените данни от „*******“ ООД с отчетите от наличните в обектите фискални устройства; установени в обектите на дружеството информационни бази данни за продажби, различни от отчетените; установена липса на аналитична отчетност при водене на сметка 304 „Стоки“ и непредставяне на контролни летни от фискални принтери, находящи се в супермаркет „***“, за периода 01.07.2015 – 31.10.2018 година; извършени множество насрещни проверки. Информацията от базите данни от стопанисваните от ревизираното дружество магазин за търговия на дребно с облекло „*****“ и магазин за хранителни стоки /супермаркет „***“/ е събрана от органите по приходите по реда на чл. 40, ал. 1 ДОПК - чрез обезпечаване на доказателства, за което са съставени протоколи от 26.10.2018 година /л. 61-62 и 63-64 от папка 6 от адм. преписка/, приобщени към материалите на процесната ревизия с Протокол от 23.03.2020 година /л. 5-7 от папка 2/, са съставени по реда на чл. 50, ал. 1 от ДОПК и тяхната материална доказателствена сила на официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК не е опровергана чрез успешно оспорване на съдържанието им по реда на чл. 193 от ГПК. Не са обжалвани в законоустановения срок по чл. 41, ал. 1 от ДОПК и действията по обезпечаване на доказателствата. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В случая от съставените протоколи за извършени проверки се установява, че обезпечаването на доказателства е извършено чрез копиране на данни, съхранявани в компютри, находящи се в търговски обекти на ревизираното лице и в присъствието на негов представител. В този случай, по аргумент от чл. 54, ал. 3, изр. второ от ДОПК, се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, като запазването на автентичността на информацията е осигурено с генерирането на контролни числа, към момента на копирането. Автентичността на информацията не е опровергана чрез съдебна експертиза. При формиране на данъчните основи по облагаемите доставки е спазена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 и чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, в резултат на което точно е определен допълнително дължимият данък за всеки един от периодите, за които е установен такъв.
Макар и в жалбата да не се сочат конкретни възражения относно начисляването на 1400 лева ДДС във връзка с продажба на УПИ по фактура № ********** от 15.07.2016 година, издадена от ревизираното дружество, съдът, при извършената проверка констатира, че в резултат на надлежно проведени действия по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за установяване статута на имота, подробно описани в РД, РА и решението на решаващия орган, данъчните органи са достигнали до обоснован и подкрепен от събраните доказателства извод, че се касае за урегулиран поземлен имот, при извършеното прехвърляне на който е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, съгласно която прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията не е освободена доставка.
При правилно приложение на материалния закон са установени и финансовите резултати по ЗКПО за съответния период, а от там и размерите на допълнително дължимия корпоративен данък за всяка една от ревизираните години. Методът на приходните органи за формиране на данъчната основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО съдът намира, че е в съответствие с материалния закон. Видно от РД, за да формират основа за облагане за всяка една от процесните години, данъчните органи, спазвайки принципа на съпоставимост на приходите и разходите, към констатираната разлика в приходите от твърдени продажби са отнесени съответстващите им разходи, а не само тези, декларирани от ревизираното дружество.
В заключение съдът намира, че приходните органи законосъобразно са упражнили правомощието си да преминат към ревизия по особените правила, предвидени от ДОПК, за което надлежно са уведомили ревизираното дружество. Спазени са процедурите и механизмите за ревизиране по реда на чл. 122 от ДОПК, като съобразно законовите изисквания на данъчно задълженото лице са изпратени уведомление по чл. 124 от ДОПК, определен е 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и вземане на становища, връчено е и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ, с които са изискани описани в исканията документи и обяснения. При доказано наличие на обстоятелствата, довели до провеждане на ревизия по особения ред, законодателно е вменено в задължение на оспорващото дружество при условията на пълно насрещно доказване да обори фактическите констатации на ревизионния акт по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, ако счита същите за неверни. Въпреки разпределената и указана на страните доказателствена тежест, множеството проведени открити съдебни заседания и неколкократно дадената възможност на оспорващата страна да ангажира доказателства, оборването на констатациите не е сторено.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 161 от ДОПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 842.24 /шест хиляди осемстотин четиридесет и две цяло и 24 ст./ лева за настоящата инстанция, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и претендирано от страната в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*****“ ЕООД – гр. Севлиево против Ревизионен акт № Р-04000419007001-091-002 от 08.06.2020 година, поправен с РАПРА № П-04000720099078-003-001 от 19.06.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден като законосъобразен с Решение № 148 от 21.08.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД – гр. Севлиево с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите сумата от 6 842.24 /шест хиляди осемстотин четиридесет и две цяло и 24 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: