РЕШЕНИЕ
№423
гр. Враца, 29.02.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, I състав, в
публично заседание на 31.01.2024г. /тридесет и първи януари две хиляди двадесет
и четвърта година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела Ванчикова и в присъствието на
прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Житарска
адм. дело № 567 по описа за 2023г. на АдмС – Враца, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
чл.284 – чл.285 във вр. чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗИС).
Образувано
е по искова молба на Ц.Г.Р., ЕГН **********, с която е предявен иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието
(ГДИН - МП), с правно основание чл.284, ал.1 във вр. чл.3 от ЗИНЗС, за
обезщетение на причинени му неимуществени вреди в периода 03.11.2016г. – 30.09.2023г.,
през който е изтърпявал наказание ** *. Твърдят се незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ответника, изразяващи се в неосигуряване на
елементарни **********************************************************. Твърди,
че е поставен ******************. Претендира обезщетение в размер на 20 174,00
(двадесет хиляди сто седемдесет и четири) лева и направените по делото
разноски. Ищецът с исковата молба не претендира лихви. В исковата молба се
претендира за всеки ден от исковия период обезщетение в размер на по 8,00 лева.
В
съдебното заседание ищецът лично поддържа предявената искова претенция и
фактическите обстоятелства, с които е обоснована в исковата молба (л. 3 – л.11).
В становище пред съда твърди, че изпитва страх от болестно заразяване, **********************.
Чувства се незащитен и маловажен /л.127-129/. От съда се иска да уважи предявения
иск в пълен размер. Сочи се практика на Административен съд София-град относно идентични
казуси. Претендират се разноски.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ чрез процесуалния си представител – ******** оспорва исковата
претенция. В представения писмен отговор се позовава на изтекла давност по
отношение на посочения исков период. Счита, че не са представени доказателства,
установяващи елементите от състава на обективната отговорност по чл. 284, ал. 1
във вр. чл. 3 от ЗИНЗС. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в писмения отговор по
исковата молба. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Враца е на становище, че исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена, като се съобрази от съда периода,
интензитета, периодичните намеси от страна на администрацията за опити за
унищожаване на вредителите, както и периода за който е направено възражението
за изтекла погасителна давност.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, в
контекста на становището на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна:
Страните
не спорят, че в исковия период, а и към момента на постановяване на решението
ищецът Ц.Г.Р. изтърпява наказание **. В приложените Справки относно правното
положение на ищеца (л.59 и л.91) е отразено, че от 24.07.2009г. Р. изтърпява „**“,
съгласно определение по ЧНД №535/2010г. на ОС – Враца, потвърдено с
определение по ВЧНД № 21/2011г. на САС,
в условията на „**“, считано от 25.05.2016г.
В
приложената към делото Справка, изготвена от **** (л.92) се съдържа информация
за броя на извършените дезинсекции и дератизации в периода 08.11.2016 г. –
12.11.2020 г., съгласно сключен Договор с фирма „***“ ООД – ***, а именно 2
пъти годишно – дератизация, а и дезинсекция (****) шест пъти годишно. В периода
12.11.2020 г. – 20.01.2021 г., когато е сключен нов договор с фирма ДЗЗД „**“ –*,
администрацията на ** е изготвила график за третиране на общите, жилищните и
складовите помещения, съобразно който са планирани и закупени препарати против **
др. *. Според действащия след 20.01.2021 г. договор дератизация се извършва два
пъти годишно, а дезинсекция – осем пъти годишно. Уточнено е, че при възникване
на необходимост се извършват и извънредни дезинсекции и дератизации. От
ответника е представена медицинска справка (л.93), в която е отразено, че
ищецът не е съобщавал за ***, посещава периодично медицинския център, което е
признак на добър здравословен статус, към момента на изготвяне на справката е
без съществени оплаквания – в добро общо състояние.
За
условията в помещенията на ** са разпитани трима свидетели, чиито показания
съдът кредитира изцяло като обективни, непротиворечиви и достоверни. Според
свидетеля М., който е в една килия с ищеца от м.февруари, а в ** от 2019г., от както
е в * винаги е имало **. В килията, в която е с ищеца Р. също има * и той му се
е оплаквал, че са *. От м.12.2023г. са
започнали да пръскат срещу такива вредители и според него има подобрение. Според
свидетелят М., който е от 2015г. в **, е виждал ищеца Р. нахапан от *. При ухапванията,
той се ** и св.М. го посъветвал да отиде на лекар. Според него той е ходил на
лекар, който му е поставил инжекция и му е дал паста за мазане. Свидетеля
твърди, че двамата са в различни килии, но е виждал при разходките Р., че е бил
**, а и миришел на оцет, тъй като се мажел срещу тях. Свидетелства, че стените
в килиите са в **, а администрацията на ********** от тях.
За
условията в ** свидетелства и свидетеля Х.Х., който заяви, че е там от
12.04.2021г. ********************************************************************************************************
Според тримата свидетели администрацията е
запозната с тези условия.
В
подкрепа на твърденията на ищеца са и представените от него и не оспорени от
ответника, приети по делото молби от Ц.Р. до администрацията на **, с които се
иска в затворническата лавка да се продават достатъчно омекотители за дрехи,
които той ползва срещу *, както и да му бъде преведена от собствената му сметка
пари за закупуване на **, с които да се бори срещу вредителите /л.124-126/.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Ищецът
е активно легитимиран да претендира обезщетение по реда на чл.285, ал.1 във вр.
чл.284, ал.1 във вр. чл.3 от ЗИНЗС, доколкото и към момента на депозиране на
исковата молба продължава да търпи наказание лишаване от свобода в **. Искът е
предявен срещу надлежен ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2
от ЗИНЗС. Администрацията на **, от чиито незаконосъобразни действия и
бездействия се твърди да са причинени неимуществените вреди на ищеца, са част
от структурата на ГДИН (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС).
Вземайки
предвид по-горе изложеното, касаещо периода, за който се твърдят за причинени
неимуществените вреди, се явяват неоснователни
направените възражения за изтекла погасителна давност за исковия период.
Погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от
време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид
липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на
основание, както на §1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, така и в
съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове,
следва да намерят приложение правилата на чл.110 – чл.120 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен
срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо
/чл.114, ал.1 от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия,
това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или моментът на
прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т.4 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2004 год. на ВКС по тълкувателно гр. дело №3/2004 год. на ОСГК, когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им е от момента на преустановяването им. Приведено към конкретиката
на настоящия казус това е денят следващ крайната дата на исковия период – 01.10.2023г.,
следователно предявеният от Р. иск не е погасен по давност.
Разгледана
по същество исковата претенция е частично
основателна.
Предвиденото
в разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС компенсаторно средство за защита на **
за причинени вреди от специализирани органи, отговарящи за изпълнение на
наказанието, е приложимо за установени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Транспонираната в националното законодателство абсолютна забрана, въведена с
чл.3 от КЗПЧОС - за изтезания, или ** отношение, или наказание, включва и
поставянето в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание **. В
решенията на ЕСПЧ непротиворечиво се приема, че условията на задържането или
отношението към лицата, настанени в места за **, може да представлява не ***
или дори и двете, в зависимост от интензитета на страданието и/или *, изпитано
от * лице. Изброените в нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия -
********** обслужване, условия за двигателна активност, продължителна ***************,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват **,
или пораждат чувство на **“ не лимитират възможните нарушения и позволяват да
се претендират вреди и от други действия и/или бездействия на органите по
изпълнение на наказанията. Според настоящия съдебен състав, ангажираните
писмени и гласни доказателства, установяват кумулативното наличие на
изискуемите материално - правни предпоставки и по предявения иск: 1) нарушение
на забраната по чл.3 от ЗИНЗС чрез неефективни действия на специализирани
органи по изпълнение на наказанията; 2) настъпили неимуществени вреди в
правната сфера на ищеца, в резултат на нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС, които се
предполагат до доказване на противното по силата на въведената оборима
презумпция в разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС; 3) пряка и непосредствена
причинна връзка между установеното нарушение по чл.3 от ЗИНЗС и съответния
вредоносен резултат. Фактическото основание на предявената с исковата молба
претенция е поставянето в неблагоприятни условия, дължащо се на несъответни и
неефективни действия по обезпаразитяване от **, с цел преодоляване на
констатирания системен проблем. В корелативна връзка със законовата забрана по
чл. 3 от ЗИНЗС е позитивното задължение на държавните органи, ангажирани с
изпълнението на наказанията да осигурят на всички *лица условия за изтърпяване
на наложеното наказание, които отчитат * им достойнство. Изпълнението на това
задължение изключва възможността за използване на средства, които могат да
подложат ** на страдания и трудности, надвишавайки неизбежното ниво, присъщо на
задържането. В относимата съдебна практика на ЕСПЧ по приложението на чл.3 от
КЗПЧОС е прието, че за оценка на условията на задържане от особена важност е
кумулативното влияние на всеки отделен елемент и продължителността на
въздействието върху изтърпяващия наказанието. В конкретния казус
продължителността е в границите на исковия период от 03.11.2016г.–30.09.2023г.,
през който съобразно представената официална информация от ГДИН ищецът е
пребивавал в **. Исковата претенция е за период от 2 523 дни
(6 години, 10 месеца и 28 дни), през
който ищецът е изтърпявал наказание в **. Безспорно е установено, че в тези
периоди в спалните помещения, в които е бил настанен в място за *** е бил
принуден да съжителства с **. Не е спорен и фактът, че предприетите от
ответника действия по дезинсекция и дератизация са били неефективни, и не са
постигнали желания ефект. Несъмнено неудобствата създадени от допълнителните
усилия, които е следвало да полага Р., за да се предпазва от неблагоприятното
въздействие на **, са се отразили на възможностите за спокоен сън и нормалното
му възстановяване. ****************************************. Представените от
ответника писмени доказателства за извършваните действия по дезинфекция,
дезинсекция и дератизация на територията на ** не оборват твърденията на ищеца
за наличие на **. Проблем, който според ищеца е започнал да се решава, едва
след завеждането на исковата му молба пред съда, като през м.декември 2023г. са
** за *, както и на 05.01.2024г., от която дата той твърди, че не е нехапван от*,
нито е провеждал сам **, която помещава.
Отговорността
на държавата за вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и затова ищецът е освободен
от тежестта да доказва виновно поведение на конкретно длъжностно лице. ********************************,
които надвишават неизбежния елемент на страдание при изпълнение на наказанието.
Установените неефективни действия на затворническата администрация да настани
ищеца в помещение, което съответства на нормалните хигиенни изисквания,
отговаря на критериите по чл.3 от ЗИНЗС, доколкото представлява третиране,
способно да породи ** **. Нарушението на забраната по чл.3 от ЗИНЗС има за
пряка последица - настъпване на вреди от неимуществен характер, които
нормативно са определени като **, пораждащи допълнително чувство на **
Събраните по искане на ответника гласни и писмени доказателства не оборват
законовата презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, която изключва необходимостта
от доказване на причинната връзка между нарушението и настъпилите вреди.
Представените доказателства относно предприетите действия по дезинфекция,
дезинсекция и дератизация, които не са довели до целения резултат не може да
обоснове извод за изпълнение на позитивното задължение на затворническата
администрация. Обезщетението, което се претендира има за цел да компенсира със
съответния паричен еквивалент понеслия неблагоприятните последици от
допуснатото нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Размерът на обезщетението се определя
по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като при определянето
му съдът е длъжен да отчете, както степента на засягане на защитените от закона
права и законни интереси, така и характера, интензитета и продължителността на
засягане. В този аспект, относима към конкретиката на настоящия казус е практиката
на ЕСПЧ по дела, включително и срещу България. В пилотното решение от
27.01.2015 г. по делото „***“ ЕСПЧ е приел, че паричната компенсация като форма
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди не трябва да бъде в неразумен
размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от
ЕСПЧ, по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, а в § 243 е
отразено, че затворническите власти трябва да се справят с проблема с инсектите
чрез осигуряване на адекватни дезинфекционни съоръжения, почистващи средства,
както и редовно обезпаразитяване и проверки на килиите, и по специално на
спалното бельо, дюшеците и пространствата, използвани за съхранение на храна.
Ирелевантно в конкретния казус е обстоятелството, че ищецът не е бил поставен
при по-неблагоприятни условия от останалите **. Нарушението на основно право
предпоставя и търпените в резултат на това нарушение неимуществени вреди –
накърняване на човешкото ***. В практиката на ЕСПЧ понятието „* се определя
когато inter aliа то е умишлено, прилагано е в продължение на дни и часове, и е
причинило или ********************* (§ 92 от Решение по дело 30210/1996 г. - **).
Дали целта на отношението е била да ** е още един фактор, който следва да се
вземе предвид при преценката относно дължимото обезщетение, но дори и липсата
на подобна цел не може убедително да изключи нарушението по чл. 3 (§ 74 от
Решение по дело 28524/1995 г. и § 101 от Решение по дело 47095/1999 г.). ЕСПЧ непротиворечиво
приема, че периодът от време, през който лицата търпят подобно отношение има
значение единствено за определяне на размера на обезщетението. Независимо от факта, че съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, отчитайки
продължителността на периода, в който ищецът е бил подложен на ** на средата, в която е бил поставен,настоящият съдебен състав не може да не се съобрази с
практиката на ЕСПЧ. По дела, образувани срещу * по идентични оплаквания – претърпени неимуществени вреди, поради
незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица, Европейският съд по
правата на човека е присъждал различни обезщетения. През 2021 г. ЕСПЧ постанови
осъдителни решения по делата **********и
продължи да комуникира редица жалби с оплаквания във връзка с ниския размер на
присъденото от националния съд след измененията от 2017г. в ЗИНЗС обезщетение, поради **. Предвид добре установена съдебна практика на ЕСПЧ по
предходните дела, по новите жалби българската държава се възползва от
възможностите в производството пред Съда да признае нарушение чрез едностранна
декларация или да сключи приятелско споразумение.
От мотивите на
цитираните решения на ЕСПЧ може да се направи извод, че обезщетение, присъдено
от националния съд, което се равнява на минимум 2 евро на ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни
обстоятелства, е адекватно и не поставя под съмнение ефективността на
производството за обезщетяване на вредите от поставяне в **. Едновременно с това в повечето случаи такова
обезщетение би било достатъчно, за да обезщети вредите, произтичащи от
нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на
чл.3 от Конвенцията.
Настоящият
съдебен състав счита за съответно на действително претърпените вреди от ищеца е
обезщетение в близък до посочения в практика на ЕСПЧ размер, а именно 4 лева на
ден. При безспорно установения период, подлежащ на обезщетяване – 2 523 дни,
исковата претенция следва да бъде уважена в размер на 10 092 лева. За разликата
до предявения размер от 20 174 лева искът като недоказан следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца
сумата от 10 лева – внесена държавна такса.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Враца,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“– гр.София да заплати на Ц.Г.Р., ЕГН **********,
сумата от 10 092 (десет хиляди и деветдесет и два) лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни битови условия,
при които е бил настанен в ** в периода 03.11.2016 г. – 30.09.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от Ц.Г.Р., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
разликата до пълния предявен размер от 20 174 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“– гр.София да заплати на Ц.Г.Р., ЕГН ********** сумата
от 10 (десет) лева разноски по делото, представляваща внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Враца в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: