Решение по дело №1008/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. П., чрез процесуален представител адв. В. В., против Решение № 336/29.04.2024г., постановено по НАХД № 1552/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 23-0769-002481/01.11.2023г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, [населено място], с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на В. И. П., [ЕГН], е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че съдът неправилно е приложил закона като е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според касатора правото му на защита е било нарушено. Същият не сочи в какво се изразява нарушението на правото на защита. Според него съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, като не е уважил направено пред него доказателствено искане за изискване на записи от боди камерата на служителя, който твърди, че е очевидец на нарушението.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът Началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 29.07.2023г. около 6,35 часа жалбоподателката се движела в [населено място] по ул.Ф. К. с л.а. „Ауди А6”. Била спряна за проверка от служители на 01 РУ. Жалбоподателката била поканена да бъде тествана за употреба на наркотични вещества. В присъствието на разпитаните в с.з. свидетели – К. и Б., тя отказала да бъде тествана за наличие на такива вещества. Заявила, че не е управлявала автомобила, въпреки, че св.Б. лично е възприел, че тя управлява МПС-то. Тя отказала да изпълни и предписаното кръвно изследване с представения и талон за медицинско изследване в УМБАЛ. Актосъставителят издал АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП.

Впоследствие, въз основа на този акт било издадено атакуваното наказателно постановление, при идентичност във фактическото описание и правната [жк], като във фактическата обстановка на НП е посочено, че е отказала да бъде тествана за наличие на наркотични вещества.“.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

Началото на това производство е поставено със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Актът е бил връчен на касатора при хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, като са спазени изискванията на посочената норма.

П. е отказала да подпише акта, като този отказ е удостоверен с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са изрично отбелязани.

Спазен е срока за представяне на възражения по акта.

На санкционираното лице е бил предоставен и талон за изследване, за извършването на което същото не се е явило в указаното медицинско заведение.

В АУАН са посочени всички факти, въз основа на които е възможно да бъде направена преценка за съставомерност на деянието. Тези факти са били сведени до знанието на касатора и срещу тях той е следвало да организира защитата си.

Същите факти са изложени и в наказателното постановление, което е било обжалвано.

При това положение категорично следва да се приеме, че правото на защита на касатора не е било нарушено.

Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е отхвърлил като неоснователно, направеното пред него искане за изискване на записи от боди камерата на служителя, който твърди, че е очевидец на нарушението.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са били разпитани две лица- И. Б. и С. С., които дават безпротиворечиви показания относно личното им възприемане на факта на движение на процесния автомобил и управлението му от настоящия касатор. Затова не е било и необходимо да бъдат изисквани записите от боди камерата на св. С..

Според разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В случая са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се приемат за доказани обективните и субективни елементи на деянието.

Доказано е, че на посочените в наказателното постановление дата и място В. П. е управлявала лек автомобил. Отказала е да бъде тествана за наркотици с техническо средство. Не е изпълнила предписанието за извършване на медицинско изследване.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 336/29.04.2024г., постановено по НАХД № 1552/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.