№ 784
гр. Разград, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101234 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са осъдителни искове съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с
правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност
осъдителни искове по чл. 124, ал. 2 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник, против П.
И. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. 7200, гр. Разград, ***, се моли за
осъждане на ответника да заплати сума в общ размер на 12 010,54 лв.
(дванадесет хиляди и десет лева и 0,54 ст.), от които: главница в размер на
4711,50 лева (четири хиляди седемстотин и единадесет лева и 0,50 ст.);
неплатено договорно възнаграждение в размер на 2018,90 лева (две хиляди и
осемнадесет лева и 0,90 ст.), дължимо за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024
г. - дата на предсрочна изискуемост; неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст в размер на 1809,56 лева (хиляда осемстотин и девет
лева и 0,56 ст.); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2291,68 лева (две хиляди двеста деветдесет и един лева и 0,68 ст.);
лихва за забава в размер на 577,27 лева (петстотин седемдесет и седем лева и
0,27 ст.) за периода от 26.08.2022 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до
05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на
601,63 лева (шестстотин и един лева 0,63 ст.), дължима от 05.01.2024 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на
вземането.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на договорното задължение
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу П. И. П. с ЕГН:
**********. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 949/2024 г. Съдът
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират:
главница в размер на 4711,50 лева (четири хиляди седемстотин и единадесет
лева и 0,50 ст.); неплатено договорно възнаграждение в размер на 2018,90
лева (две хиляди и осемнадесет лева и 0,90 ст.), дължимо за периода от
25.12.2022 г. до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1809,56
лева (хиляда осемстотин и девет лева и 0,56 ст.); неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 2291,68 лева (две хиляди двеста
деветдесет и един лева и 0,68 ст.); лихва за забава в размер на 577,27 лева
(петстотин седемдесет и седем лева и 0,27 ст.) за периода от 26.08.2022 г.- дата
на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна
изискуемост; законна лихва в размер на 601,63 лева (шестстотин и един лева и
0,63 ст.), дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до
29.05.2024 г. Ищецът е направил отказ да търси плащане на неплатените такси
и сочи, че предявява осъдителен иск за останалите суми, за които заявлението
е отхвърлено.
На 01.08.2022 г. ответникът подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Получил разяснения, които му дали възможност
да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и
на финансовото и състояние. Декларирал, че е запознат и с Общите условия на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от декларациите. Получил
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр
с Допълнителна преддоговорна информация. Съгласно параметрите на
процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № 40011148987
клиентът можел да избере да закупи една или повече допълнителни услуги
към договора. Изборът на клиента като закупуваното на същите не било
задължително условие за сключване на договора, а било опционално. За
клиент, избрал да се възползва от горепосочената възможност към датата на
сключване на договора, възниквало задължение да заплати дължимото за
избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочвало за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.
Сочи се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. След като ищцовото
дружество одобрило отпускането на заем, на дата 01.08.2022 г. с ответникът
бил сключен Договор за потребителски кредит № 40011148987, по силата на
който получила и одобрение да закупи поисканите от нея услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Ответникът поел задължения (чл. 8 от Общите условия) по
Договора за потребителски кредит. Договорът за кредит бил подписан при
общи условия, неразделна част от договора, предадени и при подписването им
и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва (буква „А“ и „Б“ от
декларации(, за което и ги подписва. Договорът бил сключен при следните
параметри: сума на кредита: 5000,00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на
месечната вноска по кредита: 240,54 лева; дата на погасяване на вноска по
време на изплащането на заема: 25- то число на месеца; годишен процент на
разходите (ГПР %) 49,10; годишен лихвен процент 41,00 %; лихвен процент
на ден: 0,11 %; общо дължима сума по кредита: 8658,50 лв. Параметрите по
2
поисканата и закупената допълнителна услуга били, както следва:
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 2000,00 лева;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2500,00 лева;
размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 125,00 лева. Общото
задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга били, както
следва: общо задължение: 13158,50 лева; общ размер на месечна вноска по
договора: 365,54 лева; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни
услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока
на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за
погасяване на кредита. Ищецът сочи, че ответникът поискал безплатно
отлагане и намаляване на вноски – веднъж била направена промяна на
погасителния план (за втората погасителна вноска), която възможност той бил
получил заради закупената допълнителна услуга Флекси. Поради отлагането
бил подписан Анекс № 1 на 27.09.2022 г., с който се отложила горепосочената
погасителна вноска. Неразделна част от анекса бил и изготвения нов
погасителен план с 37 погасителни вноски. Общият размер на задължението
останало непроменено след отложените вноски. Ищецът сочи, че ответникът
не е изпълнил задължението си, не погасил нито една погасителна вноска,
изпадайки в забава на плащанията. Ответникът направил единствено следните
плащания: на 21.09.2022 г. – 388,80 лева и на 30.12.2022 г. – 798,80 лева, общо
1187,60 лева, с които били погасени задълженията по погасителен план за три
погасителни вноски и по четвъртата – 23,76 лева. Общо били начислени лихви
за просрочие в размер на 27,77 лева. Поради забавата били начислени лихви в
размер на 604,49 лева, заплатени частично, от които дължими били 577,27
лева. С плащанията си ответникът заплатил и такси в размер на 40,00 лева.
След изпадането в забава, на основание чл. 12.3 от ОУ договорът с ответника
бил прекратен, а задълженията му – обявени за предсрочно изискуеми на
05.01.2024 след като била уведомен за тези обстоятелства с уведомително
писмо. След обявяване на предсрочната изискуемост ищецът започнал да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата
вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и
възнаграждение за закупени допълнителни услуги). Оставащото непогасено
задължение по погасителен план с падеж след датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем било обединено в една последна погасителна вноска,
чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 05.01.2024
г. Ищецът сочи, че не претендира договор възнаграждение след 05.01.2024 г. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът не е била
уведомен редовно за предсрочната изискуемост, да се счита за уведомен с
получаване на ИМ. В условията на евентуалност, ако приеме, че не е налице
уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, моли за уважаване на
предявения иск по отношение на падежиралите вноски до момента на
приключване на устните състезания. Сочи се, че закупуването на
допълнителните услуги е съобразно желанието на ответника, че същите
съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит, която услуга е използвана от ответника, тъй
като представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните
документи и са сключили договора в максимално кратки срокове; отлагане на
определен брой погасителни вноски (от която ответникът се е възползвал);
намаляване на определен брой погасителни вноски (от която ответникът не се
3
е възползвал); смяна на падежната дата на вноските (от която ответникът не се
е възползвал). Сочи се, че ответникът дължи възнаграждение, че се е
възползвал следните услуги - приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит и отлагане на погасителни вноски (с подписан анекс).
Подробно ищецът сочи, че преди сключването на договора ответникът е имал
възможност да се запознае с всички клаузи на договора, включително ОУ,
включително е информиран за общо дължимата сума, постигнато било
съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на
периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за
приемането им, включително е имал възможност да се откаже от договора,
връщайки преведената сума след заплащане на договорената лихва. Сочи се,
че ответникът е усвоил предоставената му в заем сума, поел е задължение за
изпълнение на уговореното съгласно погасителния план, правил е плащания.
В осигуреното право на отговор ответникът не депозира отговор.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С оглед липсата на оспорване от ответницата и приложените писмени
доказателства съдът приема, че на 01.08.2022 г. ответникът подал до „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Ответникът декларирал, че
е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД.
Получил преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Ответникът получил
възможност да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора. Страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. След като ищцовото
дружество одобрило отпускането на заем, на 01.08.2022 г. с ответникът П. И.
П. бил сключен Договор за потребителски кредит № 40011148987, по силата
на който получил и одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Договорът за кредит бил подписан при общи условия, неразделна
част от договора, предадени и при подписването им и ответницата
декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и ще ги спазва. Договор № 40011148987 бил сключен при
следните параметри: сума на кредита: 5000,00 лв.; срок на кредита: 36 месеца;
размер на месечната вноска по кредита: 240,54 лева; дата на погасяване на
вноска по време на изплащането на заема: 25- то число на месеца; годишен
процент на разходите (ГПР %) 49,10; годишен лихвен процент 41,00 %; лихвен
процент на ден: 0,11 %; общо дължима сума по кредита: 8658,50 лв.
Параметрите по поисканата и закупената допълнителна услуга били, както
следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 2000,00
лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2500,00
лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 125,00 лева.
Общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга били,
както следва: общо задължение: 13158,50 лева; общ размер на месечна вноска
по договора: 365,54 лева; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. Според
посоченото в ОУ и договора допълнителните услуги предоставяли следните
възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски;
намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата
4
на вноските. Възнаграждението за тези услуги ставало изискуемо с
подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни
вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита.
Ответникът поискал безплатно отлагане и намаляване на вноски – веднъж
била направена промяна на погасителния план (за втората погасителна
вноска). Поради отлагането бил подписан Анекс № 1 на 27.09.2022 г., с който
се отложило погасяването на горепосочената погасителна вноска. Неразделна
част от анекса бил и изготвения нов погасителен план с 37 погасителни
вноски. Общият размер на задължението останало непроменено след
отложените вноски. Ищецът признава направени от ответника следните
плащания: на 21.09.2022 г. – 388,80 лева и на 30.12.2022 г. – 798,80 лева, общо
1187,60 лева, с които били погасени задълженията по погасителен план за три
погасителни вноски и по четвъртата – 23,76 лева. Общо били начислени лихви
за просрочие в размер на 27,77 лева. Поради забавата били начислени лихви в
размер на 604,49 лева, заплатени частично, от които дължими били 577,27
лева. С плащанията си ответникът заплатил и такси в размер на 40,00 лева.
След изпадането в забава, на основание чл. 12.3 от ОУ договорът с ответника
бил прекратен, а задълженията му – обявени за предсрочно изискуеми на
05.01.2024 след като била уведомен за тези обстоятелства с уведомително
писмо, а пратката не е била потърсена от получателя. След обявяване на
предсрочната изискуемост ищецът започнал да начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цялата вноска (включваща
задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупени допълнителни услуги). Оставащото непогасено задължение по
погасителен план с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем било обединено в една последна погасителна вноска, с дата на
падежа - датата на обявяване на предсрочната изискуемост 05.01.2024 г.
Ищецът не претендира договорно възнаграждение след тази дата.
Поради неизпълнението на договорното задължение ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу П. И. П. с ЕГН: **********. По
заявлението било образувано Частно гражданско дело № 949/2024 г. Съдът
отхвърлил заявлението на дружеството в частта над 3 812,40 лв. до размера на
претендираната главница от 4 711,50 лв., сумата 2 018,90 лв. договорно
възнаграждение, сумата 577,27 лв. обезщетение за забава за периода до
обявяване на предсрочна изискуемост, сумата 601,63 лв. законна лихва за
забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на
заявлението, сумата 1 809,56 лв. за услугата Фаст, сумата 2 291,68 лв. за
услугата Флекси, сумата 30 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, сумата 500 лв. неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по кредита, както и за съдебно-деловодни разноски
над определения от съда размер. Ищецът прави отказ да търси плащане на
неплатените такси и сочи, че предявява осъдителен иск за останалите суми, за
които заявлението е отхвърлено.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца
като кредитор, и ответницата като клиент, в резултат на сключения между тях
Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40011148987,
5
по силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той
се задължила да го върне за срок от 36 месеца чрез плащане на 36 броя
месечни вноски, като е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу
заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях. Ищецът се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията си по договора поради
допусната забава в плащанията на уговорените вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването и.
С Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение е дадено споделяното от настоящия състав разрешение, според
което, ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от
ГПК (без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен),
бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на
вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Относно надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост на ответницата, съдът счита, че ИМ
има характер на волеизявление в тази насока с факта на връчване на препис от
нея на ответника, т.е. ответникът е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението по договора с факта на връчените
му съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 131 от ГПК,
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството
представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Както се установи, между ищеца и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
6
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът
следи и служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при
тази недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Установява се, че в процесния договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита,
лихвения процент на ден, както и годишния лихвен процент. В Общите
условия е дадена обща формулировка относно „първоначалното“ изчисление
на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формиране
на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49,10%. Не е ясно какво „първоначално“
изчисление се има предвид, което предполага и „последващо“ такова.
С оглед гореизложеното според съда кредитополучателят не би могъл да
разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма,
по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК. Освен това в ГПР
не са включени и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни
услуги, което е нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В случая с уговарянето на
допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които се дължат общо
4500 лева при отпуснат кредит в размер на 5000,00 лв., за кредитополучателя
възниква общо задължение за периода на договора в размер на 13158,50 лв., в
т.ч. заемна сума, възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
и 3658,50 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от
49,10 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва
формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия. С
оглед същественият характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
7
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС
постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница“. Следователно процесният
договор е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на
предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в
която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената
главница (за дължима главница от 3 812,40 лв. има влязла в сила заповед по
посоченото ЧГД), но не и главницата в размер на 4 711,50 лв. (в хода на
заповедното заявителя е признал плащане в общ размер на 1 187,60 лв.), както
и другите съпътстващи вземания, включително претендираните: неплатено
договорно възнаграждение в размер на 2018,90 лева (две хиляди и
осемнадесет лева и 0,90 ст.), дължимо за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024
г. - дата на предсрочна изискуемост; неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст в размер на 1809,56 лева (хиляда осемстотин и девет
лева и 0,56 ст.); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2291,68 лева (две хиляди двеста деветдесет и един лева и 0,68 ст.);
лихва за забава в размер на 577,27 лева (петстотин седемдесет и седем лева и
0,27 ст.) за периода от 26.08.2022 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до
05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на
601,63 лева (шестстотин и един лева 0,63 ст.), дължима от 05.01.2024 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на
вземането.
В този смисъл предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник,
за осъждане на ответника П. И. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. 7200, гр.
Разград, ***, да им заплати сума в общ размер на 12 010,54 лв. (дванадесет
хиляди и десет лева и 0,54 ст.), от които: главница в размер на 4711,50 лева
(четири хиляди седемстотин и единадесет лева и 0,50 ст.); неплатено
договорно възнаграждение в размер на 2018,90 лева (две хиляди и
осемнадесет лева и 0,90 ст.), дължимо за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024
г. - дата на предсрочна изискуемост; неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст в размер на 1809,56 лева (хиляда осемстотин и девет
8
лева и 0,56 ст.); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2291,68 лева (две хиляди двеста деветдесет и един лева и 0,68 ст.);
лихва за забава в размер на 577,27 лева (петстотин седемдесет и седем лева и
0,27 ст.) за периода от 26.08.2022 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до
05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на
601,63 лева (шестстотин и един лева 0,63 ст.), дължима от 05.01.2024 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на
вземането.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 949 по описа на за 2024 г. Районен съд – Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9