№ 42532
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110144822 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. К. Г., чрез адв. Н. Р.,
срещу „***************“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 3
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2846,40 лева,
представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 142/01.06.2015 г., със
сключването на който Р. Г. приела да изпълнява длъжността „организатор на стопански
дейности“ в ответното дружество. Със Заповед № 293 от 28.03.2024 г. трудовият договор на
ищцата бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на
работа, считано от 29.03.2024 г. Към посочената дата ищцата имала прослужено време в
ответното дружество от 8 години, 9 месеца и 28 дни, а още на 04.06.2023 г. същата
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С молба с вх. № 004/27.03.2024
г. служителката поискала от работодателя си да й заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на две брутни трудови възнаграждения или сумата в размер на 2846,40 лева. Тъй
като плащане не последвало, ищцата изпратила до работодателя си нарочна покана,
получена лично от управителя на ответното дружество. Въпреки че в поканата била
посочена банковата сметка на Р. Г., дължимата сума не била заплатена. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***************“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
М. А. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по основание и по
размер. Възразява, че ищцата не била представила своевременно пред работодателя си
разпореждането на ТП на НОИ – София град за отпускане на пенсия, поради което
1
ответникът нямало как да знае, че това право било придобито от служителя. Запознал се с
разпореждането с получаване на препис от исковата молба, но в нея не била посочена
банкова сметка, по която може да бъде преведена дължимата сума. В тази връзка прави
възражение за допусната от кредитора забава, която освобождавала длъжника от
последиците на собствената му забава. На това основание ответникът не дължал нито
законна лихва, нито разноски за настоящото производство. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК върху
ищцата следвало да бъдат възложени всички разноски – за адвокатско възнаграждение, за
държавна такса и за депозит за вещо лице. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Страните не спорят, че през процесния период между тях съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „организатор
на стопански дейности“ в ответното дружество, както и че същото било прекратено със
Заповед № 293 от 28.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на
обема на работа, считано от 29.03.2024 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните,
поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. осъществяването на предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, а именно: че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и то
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, т.е. че това право е
възникнало за първи път, докато е съществувало трудовото правоотношение именно с
ответника;
2. размера на брутното си трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
преди прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и размера на дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ;
3. обстоятелството, че е поискала от ответника – работодател изплащането на
гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ, като му е предоставила всички необходими в тази
връзка документи;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и всички
други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
2
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2846,40 лева, представляваща дължимо
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че през процесния период между тях съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността
„организатор на стопански дейности“ в ответното дружество, както и че същото било
прекратено със Заповед № 293 от 28.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради
намаляване на обема на работа, считано от 29.03.2024 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. осъществяването на предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, а именно: че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и то
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, т.е. че това право е
възникнало за първи път, докато е съществувало трудовото правоотношение именно с
ответника;
2. размера на брутното си трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
преди прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и размера на дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ;
3. обстоятелството, че е поискала от ответника – работодател изплащането на
гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ, като му е предоставила всички необходими в тази
връзка документи;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както
и всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
3
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, платимо от
бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Г., специалност: счетоводна отчетност,
който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.11.2025 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4