Р Е Ш Е Н И
Е
№ 440 17.11.2022
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница
Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №392 по
описа за 2022
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл .от АПК,
вр. с чл.215 ал.1 и чл.219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на А.С.Д. и И.М.М. против Заповед №59/14.01.2022 год. на Кмета на Община
Казанлък, с която е разрешено изработването на проект за ПУП на част от кв.241
по плана на гр. Казанлък, състоящ се от изменение на план за регулация, с който
се разделя УПИ ХVIII – 6325, 6326, 6327 на проектни УПИ: ХVIII – 6325, 6326
/поземлен имот с идентификатор 35167.502.6325 и 35167.502.6326/ - за жилищно
строителство и ХVIII – 6327 /поземлен имот с идентификатор 35167.502.6327/ - за
жилищно строителство; план за застрояване на новообразуваните урегулирани поземлени
имоти с предвиждане за свързано застрояване между тях, а също и с УПИ ХIХ 6328
при покриване на калканната стена на съществуващата сграда на общата им граница
и със следните показатели за застрояване: височина до 10 метра височина, до 70
% плътност на застрояване, коефицент на интензивност до 2.0 и 30% площ
озеленяване. Предвижда се в новопроектирания УПИ ХVIII – 6325, 6326 запазване
на съществуващата едноетажна сграда с възможност за пристрояване, в
съответствие с представеното предложение за изменение. В жалбата се твърди, че
за подаденото искането за изменение на ПУП не са били уведомявани, като
предложението за издаването на заповедта, респективно за изменението на ПУП в
частта касаеща съсобственият им имот е внесено от съсобственик. Жалбоподателите
не са били уведомявани за подаденото заявление и образуваното въз основа на
него административно производство. Считат, че не са налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорената заповед. По така изложените съображения
се иска отмяна на оспорената Заповед на Главния архитект на Община Казанлък,
ведно със законните последици от това. В представената писмено защита по делото
твърдят, че няма тяхно писмено нотариално съгласие за делба на УПИ, не отговаря
на всички норми на ЗУТ, на отредените им 9 метра ширина нещо не може да се
построи, като в проекта се облагодетелства другото новообразувано УПИ за сметка
на тяхното, УПИ не може да се дели, а следва да остане едно. Строителните
показатели за КИНТ 2 и за плътност могат да се осъществят само в едното УПИ,
като предлагат при общото застрояване да има едни асансьор за всички
апартаменти и представят предложение за РУП, изработено от арх. Б..
Ответникът -
Главен архитект на Община Казанлък чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт К. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Аргументира, че
административното производство е проведено съгласно изискванията на закона.
Твърди, че законът не предпоставя като изискване за издаването на заповедта,
подаването на заявление от всички съсобственици. В конкретния случай е налице
становище от главния архитект, съгласно което искането не противоречи на ОУП,
нито на устройствените правила и нормативи. Счита че заповедта е издадена в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. По тези съображения
иска отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. В представената по делото писмена защита изразява становище
за недопустимост на жалбата, поради подаването й извън предвиденият за това 14
дневен срок в закона. Излага също така и съображения по спора, като излага
мотиви, че всеки един от съсобствениците може да подаде заявление за изменение
на ПУП
Заинтересованата
страна М.Н.Р., чрез процесуалният си представител адв. А.С., изразява становище
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените и приети по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Със заявление вх.№194-М-2896-3/26.11.2021
год., подадено М.Н.Р. /лист 23 от делото/ до Кмета на община Казанлък, е
поискано изменение на ПУП, изразяващи се в изменение на ПР, съгласно чл.134,
ал.2, т.6 от ЗУ /има пряко съгласие на всички пряко заинтересовани собственици,
както и на носителите на ограничени вещни права върху тях и концесионерите/. Към
заявлението като приложения са прикрепени следните документи: документ за
собственост, скица с предложение за изменение на ПУП /на основания чл.135, ал.2
от ЗУТ/, други документи, свързани с посоченото основание - включително и
мотивирано предложение. Въз основа на
така подадените документи е издадено мотивирано становище на Главния архитект
на Община Казанлък /лист 26 от делото/, съгласно което, искането за изработване
на ПУП – изменение на ПЗ на част от кв.241 по плана на Казанлък и изработването
на РУП е допустимо на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и чл.135, ал.3 от ЗУТ.
В него е посочено, че се използват възможностите по чл.19, ал.5 от ЗУТ – при
свързано застрояване
Въз основа на
всичко гореизложено ответника в лицето на Кмета на Община Казанлък е издал Заповед
№59/14.01.2022 год., която е предмет на настоящето производство. Като мотиви на
заповедта е посочено, че заявлението е подадено от заинтересовани лица, към
заявлението е приложена скица с предложение и задание за изработване на ПЗ на
новообразувания УПИ, показателите за застрояване са в съответствие с устройствената
зона на ОУП на Община Казанлък, предложението за изменение на ПР и изработване на ПЗ са в съответствие
с изискванията на ЗУТ, Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените
планове и Наредба №7 за ПНУОВТУЗ.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Заповедта
с която се разрешава изработването на ПУП – изменение на ПЗ но част от
кварталите е акт,
свързан с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.214, т.1
от ЗУТ. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - по аргумент от чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ
срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в предвиденият от закона срок. С
оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима.
Съобщаването
на заповедта е станало, като уведомления за това са изпратени на жалбоподателите
чрез препоръчани писма с обратна разписка, които пратки не са били потърсени от
адресатите си /лист 31-34 от делото/. На първо място не е ясно защо
уведомлението до И.М.М. ***, а това е адреса на УПИ. Видно от направената
справка служебно от съда /лист 40 от делото/, този адрес на съответства нито на
постоянния му, нито на настоящия му адрес. Доколкото регистрите на населението
се поддържат от Община Казанлък за жителите с постоянно местожителство ***,
ръководена от ответника по делото, е следвало да се извърши справка за адреса
на заинтересованите страни, и едва след това да им се изпратят уведомления за
издадената заповед. В последствие
изготвено обявление на 01.03.2022 год. адресирано отново до другите
двама съсобственика, което е качено на сайта на Община Казанлък, в което
съобщение е посочено издадената заповед, нейното съдържание, както и срока в
който може да бъде обжалвана и пред кой съд.
Оспорената
заповед е такава по чл.135, ал.3 от ЗУТ, поради което реда за съобщаването й на
заинтересуваните лица е предвиден в чл.124б от ЗУТ. Това следва от разпоредбата
на чл.135, ал.7 от ЗУТ (ДВ, бр. 1/2019 год., в сила от 01.01.2019 год., изм.
ДВ, бр. 16/2021 год.) заповедите по ал.3 и ал.5 се съобщават на
заинтересуваните съгласно чл.131 от ЗУТ лица по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ и се публикуват в
Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Според чл.124б,
ал.2 от ЗУТ разгласяването на акта се извършва с обявление, поставено на
определените за това места в сградата на общината, както и на други подходящи места
в съответната територия - предмет на плана, както и се публикува на интернет
страницата на общината. Настоящият състав приема, че по делото не е доказано
надлежно и редовно съобщаване на акта по изрично предвидените в нормата на чл.124б, ал.2 от ЗУТ способи.
По
делото се установява по безспорен начин, че обявлението е качено на сайта на
Община Казанлък на 01.03.2022 год., но не й датата на свалянето му. Надлежното
удостоверяване на датата на премахването му е обстоятелство от съществено
значение за редовността на съобщаването на оспорената заповед, тъй като доказва
действително предоставената от органа възможност на заинтересуваните лица да се
уведомят за издаването й и удостоверява в какъв период от време същите са могли
да се запознаят с акта. Именно от датата на сваляне на съобщението от
определените за това места започва да тече 14-дневният срок за оспорване на
заповедта, а не от датата на поставянето му. Това обстоятелство следва и от
разпоредбата на §4, ал.2, изр.2 и 3 ДР от ЗУТ. Затова не е достатъчно да се
определи моментът на обявяването му, а и за какъв срок е била публикацията, за
да се приеме, че заповедта е надлежно съобщена на заинтересуваните лица.
Доказателства в тази насока не са представени от административния орган.
Изложеното
по-горе мотивира съдът да приеме, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок, а възраженията на ответника за недопустимост на жалбата намира
за неоснователни.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед №59/14.01.2022
год., като издадена от Кмета на Община Казанлък, е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган по аргумент от чл.135, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на
чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на
устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите
по чл.124а, ал.3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Видно от мотивите заповедта,
административният акт е издаден по подадено от посоченото лице заявление. В заявлението
е посочено конкретното правно основание - чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ.
В контекста на
гореизложеното съдът намира, че в самата заповед не са изложени подробни мотиви
на установените в хода на административното производство от страна на
административния орган факти, които да са предпоставки за издаването на
оспорената заповед. Като мотиви е посочено – заявлението е подадено от
заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ, към заявлението е приложена скица с предложение
за изменение на ПР и задание за изработване на ПЗ на новообразувания УПИ,
предвидените показатели за застрояване са в съответствие със зона ЖС в ОУП, предложението
за изменение на ПР и изработване на ПЗ
са в съответствие с изискванията на ЗУТ, Наредба №8 за обема и съдържанието на
устройствените планове и Наредба №7 за ПНУОВТУЗ. Така изложените мотиви са твърде
лаконични и не отговарят на законовите изисквания. На първо място няма никакви
мотиви относно искането за разделянето на имота на два нови УПИ. Няма пречка
действително, съгласно тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 год., ОСГК,
мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в
съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е
издал акта. В конкретния случай, към заповедта е приложено становище на Главния
архитект на Община Казанлък, от чието съдържание могат да се изведат мотивите и
на оспорената заповед. От мотивираното становище на Главния архитект /лист 26
от делото/, може да се направи извод, че са налице предпоставките на чл.134,
ал.2, т.6 от ЗУТ. Така посочената разпоредба, предполага съгласие на всички собственици
на поземления имот, което в конкретния случай не е налице. Не е налице съгласие
от останалите съсобственици на имот се идентификатор 35241.502.5864,
в лицето на заинтересованите лица, жалбоподатели в настоящето производство А.С.Д.
и И.М.М.. Изложени са доводи, че разделянето на УПИ е допустимо съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗУТ, като и посочено и свързаното застрояване
между имотите. Несъмнено посочената разпоредба предвижда изключения от
минимално предвидените параметри на всяко едно УПИ в населено място, в частност
на град Казанлък, като това е допустимо при наличието на посочените в
законовата разпоредба предпоставки. С оглед на установеното по делото, съдът
намира, че това е допустимо, а конкретните параметри на новообразуваните УПИ
слевва да се отразят в заповедта за одобряване на ПУП, която също така подлежи
на самостоятелен съдебен контрол.
Несъмнено изработването на
проект за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план принципно е
законово предвиден етап от производството по изменение на такъв план /по
аргумент от чл.136, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ/.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.135 и чл.136 ЗУТ налага извод,
че разглеждането и произнасянето на административния орган по искането за
допускане изработването на проект за изменение в ПУП, предшества произнасянето
по одобряването на заявеното изменение на плана.
Процесуално нарушение от
категорията на съществените е и липсата на уведомяване на заинтересованите лица
за започване на производството по издаване на заповед по чл.135, ал.3 от ЗУТ,
съответно по чл.135, ал.5 ЗУТ, което задължение на компетентния орган не е
изрично разписано в ЗУТ, но се извежда от общите правила на АПК, конкретно
– чл.26, ал.1 от АПК. Въз основа на
горното, съдът приема, че процедурата по издаване на оспорената заповед е
нарушена и по съображенията, които ще бъдат изложени подробно по-долу. Съдебната
практика и теория са константни в разбирането, че процесуалните нарушения в
административното производство са съществени, само ако са се отразили на
правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган.
Преценката за това е свързана и с изследване на материално-правните
предпоставки за издаване на оспорената заповед /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146, т. 4 АПК/. В конкретния случай е очевидно, че посоченото в мотивираното
становище на главния архитект на Община Казанлък правно основание за
основателността на депозираните заявления не е налице – липса съгласие на
останалите съсобственици на всички имоти. Ако това процесуално правило бе
спазено, то не би се стигнало до издавеното на заповедта поради несъгласието на
жалбоподателите.
Анализът на събраните
доказателства от друга страна, дава основание на съда да приеме, че при
издаване на оспорвания акт са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които нарушения да правят атакуваната
заповед незаконосъобразен административен акт.
С
оглед основателността на оспорването, в полза на жалбоподателя И.М.М. следва да
се присъдят сторените разноски по делото в размер на 110.00 лв., от които 100.00
лв. адвокатско възнаграждение и 10.00 лв. заплатена държавна такса. Разноски от
другия жалбоподател А.С.Д. и от заинтересованото лице не се претендират.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.С.Д. *** и И.М.М. ***022
год. на Кмета на Община Казанлък, с която е разрешено изработването на проект
за ПУП на част от кв.241 по плана на гр. Казанлък, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Община Казанлък, ЕИК *********, представлявана
от Кмета Галина Стоянова да заплати на И.М.М., ЕГН ********** *** сумата от 110.00
/сто и десет/ лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: