Р
Е Ш Е Н И Е
№
528 /30.6.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І – административен
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова като разгледа докладваното от
съдия Шотева административно дело номер 365 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 106а и сл. от Закона за автомобилните превози.
Делото е образувано по жалба на Г.В.К. с ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1019/22.03.2021г. на Директора на
РД“АА“София. с която е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1,б“а“ и ал. 2, т. 1
и т. 4 б.“б“от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение, чрез
сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на „Рено Трафик“ с
рег.№РА9142КМ от категория М1/8+1/, собственост на Г.В.К. – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС на водача Г.К. № *********.
С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат съображения, че лицата
които са пътували в автомобила не са заплатили лично никакви пари на водача и
собственик на автомобила. Твърди се, че на водача на автомобила е заплатено от
работодателя на лицата.Твърди се ,че не било налице „обществен превоз“ на
пътници.
В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител адв.А.. Пледира същата да се уважи и да се отмени заповедта.Сочат
се доказателства.
Ответникът по жалбата - началник Областен отдел "Автомобилна
администрация" гр. София. Не се явява в съдебно заседание .
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок.
Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена от жалбоподателя на
26.03.2021 г. На 30.03.3021 г. жалбата против заповедта на Директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" е входирана в
деловодството на съда. С оглед на това се приема, че жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок и от страна, за която актът е неблагоприятен.
Поради изложеното се дължи разглеждане на жалбата по същество.
Административен съд Пазарджик, след като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата
основания, приема за установено следното:
На 21.03.2021г. при извърШ. проверка за спазване на разпоредбите на
Закона за административните превози и Закона за движение по пътищата е
установено, че жалбоподателя управлява автомобил – „Рено Трафик“ с рег.№ РА9142
КМ от категория М1/8+1/ собственост на Г.К.. Това установяване е направено на
21.03.2021г. в 00.30 часа на КГПП-Калотина, посока към Република България.При
извърШ. проверка било установено, че жалбоподателя превозва 7 бр. пътници, без
да притежава валидно издаден лиценз на европейската общност за международен
превоз на пътници по посока Франция – България. Било установено, че на
жалбоподателя било заплатено за извършване на този превоз.В АУАН и в ЗПАМ е
посочено, че лично пътниците били заплатили по 100 евро за превоза, като в
съдебно заседание от разпита на допуснатите свидетели Г. и Г.а, както и от
приетите писмени доказателства се установи, че тези суми са били заплатени на
водача от работодателя на пътниците.
Твърди се , че били снети обяснения то Радка Николова, която била
посочила , че заплатила за превоза 100евро.Такива писмени доказателства не са
приложени по делото.
С оглед обстоятелство, че се установило, че водача превозва 7 пътника,
като за тях е заплатена сума / в АУАН и в Заповедта за ПАМ е посочено, че лично лицата са заплатили по
100евро, а в съдебно заседание се установи, че работодателя е заплатил за
превоз на тези лица по 100евро/ то е издадена и процесната заповед. Безспорно е
, че жалбоподателят не е притежавал валидно издаден лиценз на европейската
общност за международен превоз на пътници.
Въз основа на това е издал и атакуваната заповед, с която на основание
чл. 106а, ал. 1, т. 1 е разпоредил спиране от движение за срок 12 месеца и
определяне мястото за домуване на процесния автомобил, с който е извършен
обществен превоз на пътници, до отстарняване на нарушението, както и временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС на водача.
От разпитаните по делото свидетели –Г. и Г.а се установява по безспорен
начин, че жалбоподателя е водач на автомобила, че за този превоз е заплатена
сума от 100 евро на човек, от работодателя на тези лица. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че има определено плащане към водача на
автомобила от страна на друго лице, т.е. има заплащане за превоз на пътници. Не
се установи лицта да са си поделили разходите за път, а напротив заплатен е
транспорта им от техния работодател, като самите те твърдят.
Посочено, е че спирането е временно – до отстраняване на нарушението ,
т.е. до издаване на валиден лиценз на Европейската общност за международен
превоз, като изрично срока е ограничен – но не повече от 12 месеца.
По точка 2 от процесната заповед обаче е посочено – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС № ********* – без посочване на какъвто и да
било срок.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата
на чл. 107, ал. 1 от ЗАП, принудителните административни мерки по чл. 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Изрично в процесната заповед е посочено, че Директора на РД“АА“- София е
определен от Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщения
за длъжностно лице по реда на чл.172,ал.1 от ЗДвП и по реда на чл.107, ал.1 от
ЗАвП от Изпълнителния директор на ИА“АА“.
Оспорената заповед е мотивирана, като в нея са изложени правни и
фактически основания за издаването й. Същата освен правното основание, на което
е издадена, съдържа и фактическо такова, а освен това е налице изрична
препратка към съставения акт за установено административно нарушение № А-2020/288411
от 21.03.2021г., чието съдържание изцяло е възпроизведено в мотивната част на
оспорваната заповед. С оглед на това не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, които да послужат като самостоятелно основание на отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 2 от АПК. Не се установиха и допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на
административния акт.
Налице са материално правните предпоставки за прилагане на този вид
принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози, от което
следва, че обжалваната заповед е законосъобразна.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен
превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или
удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни
средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен
с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. Безспорно е , че такъв
лиценз жалбоподателя не притежава.
За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници
без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на
ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвП. Според чл. 106а, ал. 1, т.
1б“а“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвП, за
преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна
административна мярка – (Нов - ДВ, бр. 92 от 2005 г., изм. и доп., бр. 85 от
2006 г., изм., бр. 92 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 17 от 2011 г.) (1) За
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
Т.1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца:
а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността;
…
Въз основа на изложеното за да се наложи принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП е необходимо да е осъществен състав на
административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или
товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници. По смисъла на ЗАвП "обществен превоз" е превоз, който се
извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП.
Безспорно извършването на този международен превоз попада сред понятието
"обществен превоз" – превоз на пътници срещу заплащане – заплащането
е осъществено от работодателя на пътниците.
По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Издадените АУАН са официални документи с обвързваща материална
доказателствена сила по отношение на изложените в тях факти и обстоятелства.от
разпита на свидетелите и приетите писмени доказателства може да се направи
категоричен и обоснован извод, че е наруШ. виновно разпоредбата на чл. 24, ал.
1 от ЗАвтП – извършен е превоз без за него да има издадено заверено копие от
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
С оглед на гореизложеното са налице материалноправните предпоставки на
чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАвП за издаване на заповедта за
налагане на ПАМ и законосъобразно органът е приложил нормата на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б.“а“ от ЗАвП, съгласно която се прилага като принудителна
административна мярка- временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда налагането на
принудителна административна мярка по отношение на МПС, с което се извършва
обществен превоз без съответните документи. От съдържанието на правните
последици на приложената мярка, свързани с възпрепятстване движението на МПС,
за което е установено, че с него се осъществява обществен превоз на пътници или
товари без изискуемите се документи за извършване на дейността, следва извода,
че адресати на наложената мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, са водачът
на МПС и неговият собственик. В случая в оспорената заповед са посочени както
водачът на МПС, така собственикът на автомобила , които са едно и също лице.
Законът не е посочил изрично спрямо кого се налага принудителната
административна мярка. В този смисъл Решение № 9914 от 25.07.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2594/2017 г., VII о. Отговорността е обективна.
Забраната за извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС,
без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници е абсолютна, поради което и наложената принудителна административна
мярка е постановена в съответствие с целта на закона.
Въз основа на изложеното се приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
тази си част. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните
разпоредби и не противоречи на целта на закона. С оглед на това жалбата ще се
отхвърли като неоснователна и недоказана относно наложената ПАП по
чл.106а,ал.1,т.1б“а“ и ал.2,т.1 от Закона за автомобилните провози.
Що се отнася до наложената ПАМ по чл.106а,ал.1,т.4,б.“б“ и ал.2,т.3 от
Закона за автомобилните превози – временно отнемане на свидетелство за
правоуправление на МПС, същата се явява незаконосъобразна. Категорична е
съдебната практика, че следва да бъде посочен срок на ПАП. В конкретният казус
такъв срок липсва.В тази си част заповедта за налагане на ПАМ е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.К. с ЕГН ********** *** против Заповед за
прилагане на ПАМ №РД-14-1019/22.03.2021г. на Директора на РД“АА“София В ЧАСТТА
с която е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1,б“а“ и ал. 2, т. 1 от Закона за
автомобилните превози – временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане
на предна регистрационна табела на „Рено Трафик“ с рег.№РА9142КМ от категория
М1/8+1/, собственост на Г.В.К. – до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1019/22.03.2021г. на Директора
на РД“АА“София. В ЧАСТТА С КОЯТО е постановено временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС на водача Г.К. № *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РЕШЕНИЕ
№ 1378
София, 15.02.2022 на Върховният административен съд на Република България - Седмо
отделение, по адм. дело № 8610/2021в съдебно заседание на
петнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 528 от 30.06.2021 г. по адм. дело № 365/2021 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.