РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Благоевград, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Николова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Николова Гражданско дело № 20201210101537 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Е ЕГН:
********** – САК, със съдебен адрес: гр. С, срещу КР. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. М. СТ.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б ДЪЛЖИ на „Е, ЕИК: сума в размер на 4 700,00 /четири
хиляди и седемстотин/ лева – частично от общо задължение за главница в размер на
9 504,78 /девет хиляди петстотин и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лева по
Договор за потребителски кредит № FL342279 от 02.01.2008 г., ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК /22.05.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 300,00 /триста/ лева – частично от общо задължение за договорна лихва в
размер на 703,15 /седемстотин и три лева и петнадесет стотинки/ лева, дължима за периода
от 01.02.2017 г. до 02.01.2018 г.
Направено е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство разноски, в т.ч. и тези, направени в хода на заповедното
производство.
Твърди се в исковата молба, че на 02.01.2008 г. в гр. Б е сключен Договор за
потребителски кредит № FL342279 между „Ю /с настоящо наименование , в качеството му
на кредитор, и КР. М. СТ., ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател. Твърди
се, че по силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит
в размер на 10 000,00 лева. Сочи се, че предоставената в заем сума се олихвява с лихвен
процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. С подписването на договора ответникът
1
се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски, всяка от
които в размер на 157,98 лева с краен падеж 02.01.2018 г., съгласно чл. 7 от Договора и
приложения като доказателство към исковата молба погасителен план. Твърди се от
ищцовото дружество, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил
поетите договорни задължения към „ като оставил непогасено задължение в размер на 10
207,93 лева, от които: 9 504,78 лева – главница, и договорна лихва – 703,15 лева. Твърди се
още, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната
погасителна вноска на 02.01.2018 г.
Твърди се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.01.2016 г. и приложенията към него между „Ю задължението на ответника КР.
М. СТ., ЕГН: **********, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № . е
било изкупено от „Е Сочи се, че на адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла
на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Като доказателство към исковата молба се прилага
обратна разписка от изпратеното писмо, видно от която същото се е върнало обратно при
изпращача като „непотърсено”. Прилага се и съдържанието на изпратеното уведомление по
чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика,
материализирана в Решение № г. по т.д. № . на ВКС и в Решение , съставлява надлежно
съобщаване за цесията. Съгласно т. 5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
и приложени изрични пълномощни, цесионерът – „Е, е упълномощен от цедента „Юда
извършва уведомяване от името и за сметка на цедента.
Навежда се, че „Е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по
договора, като на 19.05.2020 г. подал пред Районен съд – Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, с което поискал длъжникът да бъде осъден
частично за следните суми: 4 700 лева – главница и договорна лихва – 300,00 лева. Сочи се,
че е образувано ч.гр.д. № 773/2020 г. по описа на Районен съд – Б както и че срещу
издадената заповед ответникът КР. М. СТ., ЕГН: **********, е възразил по реда на чл. 414
от ГПК, за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно връчено на 24.07.2020 г. Във
възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
Сочи се, че към настоящия момент на ищеца не му е известно да е налице погасяване на
задължението по издадената заповед за изпълнение, включително и да е налице основание,
на което ответниковото задължение да е отпаднало. Навежда се, че последното поражда
правния интерес у ищеца да предяви настоящия иск.
С Разпореждане № 6951/22.09.2020 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 29.09.2020 г. лично на
2
ответника С..
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението на 28.10.2020 г. е депозиран писмен отговор по подадената
искова молба.
С отговора на исковата молба е изразено становище за неоснователност на предявените
искове, като се въвежда твърдение, че установителният иск е недопустим, доколкото не е
налице надлежно съобщаване за извършената цесия. При изложените твърдени в исковата
молба „Ю АД упълномощава „Е да уведоми съгласно условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
физическите лица – длъжници, но не и да преупълномощава трети лица да направят това.
Ответникът твърди, че извършеното упълномощаване на, е извършено от „ЕД без
последният да има право да издаде такова пълномощно. По изложените съображения
ответникът оспорва и твърди, че не е надлежно уведомен за направената цесия, тъй като
адвокатско дружество „Василев и партньори” е действало без представителна власт. Също
така се поддържа, че договорът за цесия не е в неговата цялост, като не става ясно как са се
договорили страните в частта относно съобщаването на длъжника за извършената цесия.
Оспорва се, че длъжникът е надлежно уведомен за договора за прехвърляне на вземането,
тъй като „Е няма правомощията да преупълномощава трети лица да уведомят длъжника за
сключения договор. Позовава се на чл. 39, ал. 1 от ЗЗД, в която разпоредба обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това,
което упълномощителят е изявил. Твърди, че в посоченото от ищеца пълномощно не е
налице правомощие, чрез което „Ю да упълномощава „Е да извършва упълномощителни
действия спрямо трети лица /преупълномощаване/. Отделно от това представеното
пълномощно с дата 02.05.2017 г. е такова, с което „Е е упълномощил адвокат П В а не
Адвокатско дружество „В“, а уведомлението за цесия, видно от оформянето на обратната
разписка, е от името на адвокатското дружество. Представеното пълномощно не може и да
се причисли като такова по Закона за адвокатурата, за което не е необходима нотариална
заверка, тъй като адвокатът не е индивидуализиран с личния си номер, с който е вписан в
Адвокатската колегия, поради което е необходимо същото да е с нотариална заверка на
подписа, тъй като предходното пълномощно е с такава нотариална заверка и следва да се
приложи чл. 37 от ЗЗД. Възразява се срещу извършената от цедента „Ю цесия в полза на
ищеца по делото, по силата на договора за цесия и съгласно приложеното към него
пълномощно би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото
уведомяване, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, т.е. от момента на съобщаването му за цесията.
На самостоятелно място ответникът организира своята защита като прави възражение за
погасяване по давност по силата на чл. 110 от ЗЗД, тъй като с изтичане на петгодишната
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Изразява
становище чрез нарочно изпратеното писмо, с което е обявена предсрочна изискуемост.
Твърди се, че това е и моментът, от който започва да тече давността. Изискуемостта е
обявена повече от 5 години преди подаване на настоящата искова молба от „ЕД, поради
което се сочи, че сумите по иска не се дължат, а са погасени по давност.
3
С Определение № 36/19.02.2021 г. и с протоколно определение от дата 13.05.2021 г. по
делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Е, редовно призовано, не се явява законният
представител, не се представлява, като с дата 26.04.2021 г. по делото е постъпила молба-
становище от ищеца, с която се поддържа подадената искова молба.
Ответникът КР. М. СТ., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К,
която поддържа така депозирания писмен отговор по съображенията подробно изложени в
него.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същото е
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № по описа на Рищецът е подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът КР. М. СТ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул. „Г да заплати на
кредитора „Ео, със седалище и адрес на управление: гр. С”, ул. „Р, представлявано от Р
управител, чрез пълномощниците юрисконсулт М и адвокат Пследните суми:
сумата от 4 700,00 /четири хиляди и седемстотин/ лева, представляваща главница,
частично дължима от главница в общ размер на 9 504,78 /девет хиляди петстотин и
четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, дължима сума по Договор за
потребителски кредит № F, сключен между „Юс настоящо наименование „Ю/ и КР.
М. СТ., в качеството му на кредитополучател, като впоследствие на 18.01.2016 г. е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Ю, по
силата на който задължението на длъжника, произтичащо от горепосочения договор, е
прехвърлено на кредитора „Е, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК /22.05.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 300,00 /триста/ лева – договорна лихва, частично дължима от общо
задължение за договорна лихва в общ размер на 703,15 /седемстотин и три лева и
петнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от датата на сключване на договора до
02.01.2018 г. – дата, на която кредитът е станал изискуем;
сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща направени по заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 /петдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е връчено на
4
08.06.2020 г. на лице от домакинството на длъжника С..
Длъжникът КР. М. СТ., ЕГН: **********, е упражнил правото си и в законоустановения
двуседмичен срок е подал възражение с вх. № 2863 от 02.07.2020 г., в което е посочил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
На 24.07.2020 г. на ищеца, чрез Е – адвокатски сътрудник, е връчено съобщение, че
срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение и може да предяви иск за
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 773/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за
ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Съгласно приобщения към делото Договор за потребителски кредит № се установява,
че същият е сключен между „Ю /с предишно наименование „Б и ответника КР. М. СТ., по
силата на който „Ю е отпуснал потребителски кредит в размер на 10 000,00 /десет хиляди/
лева за текущи нужди. Посочено е в Договора, че за усвоения кредит кредитополучателят
заплаща на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮИ Еф
Д за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 6.20 пункта, като ГПР по разрешения кредит е 16.24 %.
Уговорено е с Договора, че крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, е до 02.01.2018 г., като погасяването на същия, включително дължимите
лихви, се осъществява на равни месечни вноски – общо 120 на брой, по 157,98 лева всяка,
съобразно приложен към договора погасителен план – л. 9 и л. 10 от делото. Съобразно чл.
14, ал. 1 от Договора за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите, комисионните и
другите разноски по кредита кредитополучателят, на чието име е открита сметката по чл. 2
от Договора, издава в полза на Банката запис на заповед за сумата по кредита, ведно с
начислената върху тази сума лихва. Процесната Запис на заповед от дата 02.01.2018 г. е
приобщена по делото – л. 91 от делото, като със същата ответникът се е задължил
неотменяемо и безусловно да заплати при предявяване на записната заповед на „Ю сумата
от 10 000,00 лева, ведно с годишна лихва в размер на 14,45 % върху тази сума.
На следващо място видно от процесния договор е, че същият е подписан от
договарящите страни и не е оспорен от ответника, като също така няма спор и относно
обстоятелството, че ответникът е усвоил отпуснатия заем, като съгласно чл. 2 от Договора за
потребителски кредит, кредитополучателят се е съгласил паричната сума, предмет на
договора, да му бъде предоставена от кредитора по банковата сметка, като предоставянето
на процесната сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави
заема – л. 11 от делото, като същевременно с това създава задължение за
кредитополучателя да зпалати на кредитора погасителните вноски, указани по размер и
5
брой в погасителния план.
Видно от представения Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г.
„Ю прехвърлило на ищцовото дружество „Евъзмездно портфолио от вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредит, сключени от „Ю с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях и включващо всички неиздължени от
съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове,
както и всички акцесорни парични претенции. Приложено е Приложение към
потвърждение за извършената цесия /л. 15 от делото/, от което е видно, че вземането по
Договор за потребителски кредит № също е прехвърлено.
Установява се от приобщеното към доказателствения материал по делото нотариално
заверено Пълномощно от 18.01.2016 г. с рег. № 231 по описа на Нотариус М вписана в
регистъра на НК с рег. № 303, че „Ю упълномощило „Е да уведоми при условията на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД физическите лица – длъжници за извършената на 18.01.2016 г. цесия между „Ю
и „Ео. С Пълномощно от „Еупълномощило адвокат П, в качеството му на представляващ и
управляващ Адвокатско дружество „В”, да уведоми всички длъжници за извършената на
18.01.2016 г. цесия. Представено е и нотариално заверено Пълномощно от 5 по описа на Н –
помощник-нотариус по заместване при В, вписана в регистъра на НК с рег. № 444, по силата
на което „Юупълномощило адвокат П да представлява Банката във връзка с Договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., като за целта уведомява физическите лица –
длъжници, по договори за потребителски кредити за осъществената цесия.
По делото е представено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.
№ 895/18.12.2019 г., адресирано до ответника С., от което се установява, че адвокат Преслав
Василев към Адвокатско дружество „Василев и партньори”, в качеството му на
пълномощник на „Юробанк България” АД, съгласно нотариално заверено Пълномощно с
рег. № 230 от 18.01.2016 г. по описа на Нотариус Маргарита Гечева, вписана в регистъра на
НК с рег. № 303, изпратил посоченото уведомление до ответника, с което го уведомява за
извършената на 18.01.2016 г. цесия, по силата на която ответниковото задължение е
изкупено от „Еос матрикс” ЕООД, като на С. е даден 7-дневен срок за доброволно
изпълнение на задълженията му, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
FL342279/02.01.2008 г. Съобразно приобщеното по делото Известие за доставяне
изпратеното уведомление до ответника е отбелязано като „непотърсено”.
Приобщено по делото е Писмо с изх. № от 12.10.2021 г. на „Ю, от което е видно, че
ответникът фигурира като кредитополучател по потребителски кредит № отпуснат на
02.01.2008 г. за сумата от 10 000,00 лева, като кредитът е продаден на колекторско
дружество „Е на дата 18.01.2016 г. С от 02.11.2021 г. на „Ю се потвърждава посочената в
предходното писмо информация, като допълнително е посочено, че ответникът фигурира
като кредитополучател и по потребителски кредит № отпуснат на дата 23.04.2008 г., което
вземане също е продадено на колекторско дружество „Еос матрикс” ЕООД посредством
договор за цесия от 18.01.2016 г.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, по искане на ищеца, съдът е
6
допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Т.. От приетото
заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
установява, че размерът на отпуснатия и усвоен кредит от страна на ответника е 10 000,00
лева, като усвояването на сумата от 10 000,00 лева е извършено на дата 02.01.2008 г., когато
по разплащателната сметка на ответника са отпуснати от страна на Банката 10 000,00 лева с
посочено основание „усвояване на кредит”. Сочи се, че на същата дата – 02.01.2008 г.,
ответникът е изтеглил в брой от преведените 10 000,00 лева сумата от 9 750,00 лева.
Вещото лице навежда, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е подадено пред Районен съд – Б на дата 22.05.2020 г. Твърди се, че размерът на
непогасената главница е за 9 504,78 лева, като изчислението е следното: усвоена главница
– 10 000,00 лева, платена главница – 495,22 лева, неиздължен остатък – 9 504,78 лева. Излага
се, че размерът на непогасената договорна лихва е за 7 736,79 лева, като изчислението е
следното: дължима договорна лихва за периода от 02.02.2008 г. до 02.01.2018 г. – 10 774,23
лева, платена договорна лихва – 3 037,44 лева, неиздължен остатък – 7 736,79 лева за
периода от 02.01.2010 г. до 02.01.2018 г. Посочва се, че размерът на непогасената договорна
лихва за периода от 18.01.2016 г. – датата на цесията, до 02.01.2018 г. – последна дата на
падеж по погасителен план, е за 693,84 лева. Експертът заявява, че размерът на
непогасената договорна лихва за претендирания по искова молба на ищеца период от
01.02.2017 г. до 02.01.2018 г. е за 183,23 лева.
Излага се в експертното заключение, че платената сума от страна на ответника е в
размер на 3 576,00 лева, от които: за погасяване на главница – 495,22 лева; за погасяване на
договорна лихва – 3 037,44 лева и за погасяване на наказателна лихва – 3,34 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по така изготвената експертиза като
пълно, компетентно, обективно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на иска:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПК за
установяване на паричното вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 773/2020 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 4035/26.05.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за описаните в заповедта суми.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от
длъжника, за което кредиторът е уведомен със съобщение, връчено на 24.07.2020 г.
Исковата молба е подадена на 18.08.2020 г., т.е. при спазване на преклузивния едномесечен
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
7
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По основателността на исковата претенция:
Разгледан по същество искът е частично основателен, предвид следните съображения:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
сключил договор за кредит с третото, неучастващо по делото лице – „Ю. След като е
получил сумата, кредитополучателят е следвало да я върне, съобразно уговореното в
договора, като заплати и дължимата лихва. Ищецът при условията на пълно и главно
доказване установи, че между „Ю и ответника е било налице валидно облигационно
правоотношение по силата на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който
Банката е изправна страна, изпълнила задълженията си по него, както и, че е налице поето
насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума, ведно с начислените
лихви /възникването на задължението на ответника, размерът на същото, основанието за
пораждането му, настъпилият падеж на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Към доказателствения материал по настоящото производство е приет процесният
Договор за потребителски кредит № г., сключен между кредитодателя „Ю и ответната
страна – КР. М. СТ., в качеството му на кредитополучател. По силата на договора, Банката
предоставила потребителски паричен кредит в размер на 10 000,00 лева, с уговорен краен
срок за издължаване на задължението – 120 месечни вноски или крайният срок за
погасяване на възникналото задължение е 02.01.2018 г., като месечните вноски следвало да
бъдат плащани на определен падеж, посочен в погасителния план, обективиран в процесния
договор – л. 9 и л. 10 от делото. Ответникът не е оспорил сключването на договора за
потребителски паричен кредит, като последният не е оспорен като неавтентичен /в частта
относно подписа на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има
материална доказателствена сила спрямо ответната страна, т.е. че отразените в него
неизгодни за страната факти са верни.
Поради изложеното следва да се приеме наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между кредитора и кредитополучателя, неговото съдържание,
изправността на кредитора, който е предал сумата /което се установява и от приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза/, както и паричното задължение на
ответника. В тази връзка следва да се отбележи, че още със сключването на договора за
потребителски паричен кредит, кредитополучателят е бил наясно каква сума получава като
потребителски кредит, каква сума следва да върне в определения срок, както и че му е
известно, че при забава кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем и да
претендира връщането на неизплатената главница, размера на уговорената надбавка
включена във всяка месечна погасителна вноска, както и мораторна лихва за забавено
плащане върху всяка забавена месечна вноска, съизмерима със законната лихва. Въпреки
последното обаче за пълнота на изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че
процесното вземане е станало изискуемо в резултат на изтичането на срока на действие на
8
договора за потребителски кредит, като считано от 02.01.2018 г., когато е следвало да се
изплати целият кредит и е крайният срок на последната падежирала вноска, съгласно
погасителния план до подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК – 22.05.2020 г., сроковете по всички падежи на всички вноски са
отдавна изтекли, като по делото липсват доказателства ответникът да е извършил плащане.
Доказа се и обстоятелството, че вземането по договора за заем е било валидно
цедирано на цесионера „Е, като в този смисъл съдът намира възраженията в отговора на
исковата молба в обратна насока за напълно неоснователни.
Установява се от приетия, като писмено доказателство, договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., че процесното вземане е прехвърлено от „Ю на ищцовото
дружество по силата на договора, като с оглед Приложение № 1 /л. 14 и л. 15 от делото/,
което е неразделна част от договора, че в същия е налице отбелязване, че именно вземането
по процесния договор за кредит е било прехвърлено от цедента на цесионера. Установява се,
че са прехвърлени в полза за цесионера вземанията спрямо ответника, именно по процесния
договор за кредит, който е цитиран в приложениет, като последното се потвърди и от
приобщените по делото Писмо с изх. № 9300/0698 от 12.10.2021 г. и Писмо с изх. .
Вземането е прехвърлено такова, каквото е съществувало към момента на прехвърлянията
му, заедно с всички видове акцесорни претенции – лихви, разноски и други, при което и
съдът намира за успешно проведено пълното и главно доказване на този факт от страна на
ищеца, а именно, че кредитът е бил цедиран от страна на третото лице „Ю. В тази връзка
неоснователни са и релевираните от ответника възражения за ненадлежно уведомяване на С.
за извършената цесия, в т.ч. и за липса на представителна власт за уведомяване на
длъжника, касателно осъщественото прехвърляне на вземания от дата 18.01.2016 г. По
делото са представени Пълномощно от 18.01.2016 г. с рег. № 231 по описа на Нотариус Ма,
вписана в регистъра на НК с рег. № 303, Пълномощно от 02.05.2017 г. и Пълномощно от 19.
– помощник-нотариус по заместване при Вавписана в регистъра на Н. Видно от
съдържанието на същите „Юр упълномощило „Е да уведоми при условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД физическите лица – длъжници за извършената на 18.01.2016 г. цесия между „Ю а от
своя страна „Е, в качеството му на представляващ и управляващ Адвокатско дружество „Ва,
да уведоми всички длъжници за извършената на 18.01.2016 г. цесия, като подобно
упълномощаване е сторено и от страна на „Юр, което упълномощило адвокат П да
представлява Банката във връзка с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.,
като за целта уведомява физическите лица – длъжници, по договори за потребителски
кредити за осъществената цесия.
В допълнение на горното съдът намира, че следва да посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие цесията трябва да бъде съобщена на длъжника.
Според цитираната разпоредба предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват
вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от
9
длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие.
Това обаче не означава, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл е Решение №
137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл.
290 от ГПК. В настоящия случай цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на
длъжниците за прехвърляне на вземанията, което се установява от приложените и цитирани
по-горе пълномощни. По делото не са представени доказателства преди депозиране на
исковата молба цедентът, респ. цесионерът, да е уведомил надлежно длъжника за
извършената цесия, въпреки представеното по делото известие за доставяне с отбелязване на
същото по отношение на уведомлението – „непотърсено”. Съобразно практиката на ВКС
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление за
извършено прехвърляне на вземания, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, предл. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №
1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение, касателно
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, същото се явява
неоснователно, поради следните съображения:
Ответната страна поддържа, че в настоящия случай е приложима погасителна давност
по чл. 110 от ЗЗД, а именно петгодишната погасителна давност. Настоящият съдебен състав
намира, че същата не е изтекла дотолкова, доколкото към момента на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК – вземането не е погасено, тъй като същото е претендирано
поради настъпил краен падеж на дата който петгодишен срок би изтекъл на . Към . /датата
на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 773/2020 г.
по описа на Районен съд – Бтози давностен срок не е изтекъл.
С оглед на всичко гореизложено следва, че предявената установителна претенция е
основателна и ще трябва да бъде уважена за претендираната главница в размер на 4 700,00
лева – частично от общо задължение за главница в размер на 9 504,78 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК –
22.05.2020 г., до окончателно изплащане на вземането. Последното се установи и от
10
кредитираната по делото съдебно-счетоводна експертиза, съобразно която размерът на
непогасената главница е за 9 504,78 лева, като изчислението е следното: усвоена главница –
10 000,00 лева, платена главница – 495,22 лева, неиздължен остатък – 9 504,78 лева.
По отношение на претендираната договорна лихва, съдът намира, че съобразно
експертното заключение задължението на ответника за договорна лихва е в размер на
183,23 лева за претендирания по искова молба на ищеца период от 01.02.2017 г. до
02.01.2018 г., като за разликата над уважения размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцовото дружество е претендирало заплащане от
ответника на направените разноски, като е представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 186 от
делото/, видно от който разноските са в общ размер от 538,00 лева, от които: 138,00 лева –
заплатена държавна такса /л. 4 от делото/; 400,00 лева – заплатен депозит за вещо лице /л.
53 и л. 81 от делото/. Претендира се и присъждане на направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 150,00 лева, от които: 100,00 лева – заплатена
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски. Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство, произнасяйки се с осъдителен
диспозитив.
Предвид изхода на спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер от
146,50 /сто четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева – разноски в заповедното
производство, редуцирани съобразно уважения размер от исковете, както и сумата от 525,43
/петстотин двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ лева – разноски в
исковото производство, съобразно уважения размер от исковете.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б, ДЪЛЖИ
на „Ео Е, с адрес: гр. СРследните суми, обективирани в Заповед № 4035 от 26.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 773/2020 г. по
описа на Районен съд – Благоевград, а именно:
11
сумата в размер на 4 700,00 /четири хиляди и седемстотин/ лева – частично от общо
задължение за главница в размер на /девет хиляди петстотин и четири лева и
седемдесет и осем стотинки/ лева по Договор за потребителски кредит № от
02.01.2008 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
/22.05.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането;
сумата в размер на 183,23 /сто осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки/
лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 01.02.2017 г. до
02.01.2018 г., като над уважения размер до предявения от 300,00 /триста/ лева –
частично от общо задължение за договорна лихва в размер на 703,15 /седемстотин и
три лева и петнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от 01.02.2017 г. до
02.01.2018 г., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА КР. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б, ул. „Г, ДА ЗАПЛАТИ на „ с
адрес: гр. Ссумата от 146,50 /сто четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща сторени разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважения
размер от исковете.
ОСЪЖДА КР. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бл”, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на „Е
сумата от 525,43 /петстотин двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ лева,
представляваща сторени по настоящото дело разноски, съразмерно на уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12