О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77/05.12.2019 год. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателен състав
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН СИНКОВ
СВЕТЛА ЦОЛОВА
Секретар
Прокурор ИВАНКА КОЗАРОВА
Като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ВЧН дело № 268 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от лишения от свобода Я. Я. А., чрез служебния му защитник адвокат И. от БАК, против Определение № 328 от 14.11.2019 год., постановено по ЧНД № 1122/2019 год. по описа на Окръжен съд – гр. Б., с което е оставена без уважение молбата на А. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
С жалбата се излага довод, че са налице и двете кумулативно дадени предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, тъй като А. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и е дал доказателства за поправянето си. Твърди се, че данни за поправянето на жалбоподателя се съдържат в представените по делото писмени доказателства, сред които доклад на началника на Затвора – Б. и доклад за замяна на първоначално определения режим. Изтъква се положителната промяна в поведението на А. в отношението му към извършеното правонарушение и трудовата заетост. Подчертават се добрите му характеристични данни: толерантен спрямо останалите лишени от свобода, не се влияе от криминалното обкръжение в з. , с добро интелектуално ниво и без данни за прояви на безразсъдно или рисково поведение, инициативен, изпълнителен и мотивиран за промяна. Сочи се, че доброто му поведение е намерило отражение и в изменение на режима в по-лек, а именно от „строг“ в „общ“. Счита, че изложеното в докладите обосновава извод, че за А. са постигнати целите на наказателната отговорност, тъй като съдържат данни за съзнателното му положително отношение към реда и закона. Заявена е претенция за отмяна на обжалваното определение и уважаване молбата за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на Бургаска апелативна п. дава писмено становище, че депозираната жалба е неоснователна. Излага доводи за законосъобразност, обоснованост и правилност на атакуваното определение. Счита, че по делото не са налице убедителни доказателства за поправяне на лишения от свобода А. Прокурорът сочи, че въпреки положителната промяна в оценката за степента на риск от 78 точки на 63 точки, тя остава в средни нива. Изтъква се променливото поведение на А. , който е бил награждаван, но е бил и наказван, включително е бил спрян от работа поради положителен резултат от проба за употреба на наркотици. Прокурорът счита, че съществува риск А. да се върне към извършването на престъпления след излизане от Затвора, поради устойчивите му криминални нагласи, а понижаването на нивото на риска отдава на обстоятелството, че е изследван в условията на контролирана среда в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Прокурорът намира, че не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания, становището на представителя на Бургаска апелативна п. и материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по молба на лишения от свобода Я. Я. А. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.
В молбата се твърди, че са налице условията по чл.70, ал.1 от НК. Направено е искане осъденият А. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Бургаският окръжен съд е анализирал обстойно и задълбочено приложените по делото доказателства и е направил правилен извод, че не са налице основанията в чл.70 и сл. от НК за условно предсрочно освобождаване на А. Въззивният съд споделя основния мотив в обжалваното определение, че не е приключил корекционният процес с осъдения. Липсват безпротиворечиви и достатъчно доказателства, установяващи неговото превъзпитание.
Безспорно е установено по делото, че лишеният от свобода Я. Я. А. с ЕГН: ********** е роден на .. в гр. Б., с постоянен адрес в същия град, ж.к.“С“, бл.., вх... Той е български гражданин, с основно образование, работил като общ работник в ЕТ „Д“, неженен.
Осъждан е многократно (срещу него са постановени 26 съдебни акта), а всички осъждания са за престъпления против собствеността. Понастоящем за седми път пребивава в местата за лишаване от свобода. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на три години в изпълнение на присъда №90/28.04.2017г. по НОХД №451/2017г. по описа на БРС, с която същият е признат за виновен за това, че на 02.10.2016г. извършил поредна кражба при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал1, т.3, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. Това деяние е извършено по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца в изпълнение на определение № 708 от 26.04.2017г. по ЧНД № 7214/2016г. на БРС. Видно от приложената справка от Затвора Б. (л.25 от ЧНД № 1122/2019г. на БОС) А. е започнал изтърпяване на наказанието на 08.09.2017г. непосредствено след изтърпяване на наказанието по предходното му осъждане и към 14.11.2019г. е изтърпял фактически две години два месеца и шест дни. От работа шест месеца и тринадесет дни. Остатъкът е три месеца и единадесет дни. От изложеното следва, че А. е изтърпял фактически повече от две трети от наказанието, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е придобил е формално право на УПО на 08.03.2019г.
Настоящото наказание лишеният от свобода първоначално търпи при строг режим. Със заповед от 20.06.2019г. строгият режим е заменен с общ. От 12.06.2019г. изпълнението на наказанието е продължило в затворническо общежитие от открит тип „Д“, където е полагал доброволен труд в кухнята на общежитието през месец септември до 04.10.2017г. От 02.10.2018г. лишеният от свобода А. е трудово ангажиран като отговорник на пета затворническа група в ЗО„Д“. Избран е за председател на груповия съвет към общежитието.
От приложените към личното досие документи се установява, че в периода след м.септември 2017г. лишения от свобода е бил награждаван общо 6 пъти – за добро поведение и изпълнение на трудовите задачи с писмена похвала, със заличаване на наложено дисциплинарно, с извънредна хранителна пратка, с удължено свиждане, както и за високи спортни резултати – също с писмена похвала.
За периода на изтърпяване на наказанието са му били наложени общо шест наказания. Четири от тях са в периода след м. септември 2017г. Наказан е, както следва: с извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни за установена на 04.10.2017г. употреба на наркотично вещество; през м. декември 2017г и юни 2018г. за изнесена храна от столовата и влизане в столовата с неподходящо облекло, съпроводени с неизпълнение на разпореждане от длъжностно лице, му е възложено извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни и лишаване от хранителна пратка за срок от 2месеца. Последното наказание – писмено предупреждение му е наложено на 20.06.2018г. за поставена преграда, възпрепятстваща наблюдението в спалното помещение. Две нарушения А. е извършил преди този период, за които е бил наказан с „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“.
Осъденият е участвал в специализирана групова работа „Програма за обучение на правонарушители за придобиване на комуникативни и социални умения“,“Умения за мислене“, взел е участие в турнир по волейбол и като капитан на отбора на своята група в турнира по футбол.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в з. , на лишения от свобода А. са били извършени общо 4 оценки на риска от рецидив и вреди, третата и четвъртата от които са по време на изтърпяване на последното му наказание. При третата оценка от 30.05.2018г. стойността на риска от рецидив е 76 точки, а при четвъртата от 27.03.2019г. – 63т. Двете последни изследвания са показали относително снижение по сравнение с първоначалната оценка на риска от рецидив - 78 т. (04.04.2016г.) и втората от 26.05.207г. – 81т. Видно от материалите по делото рискът за вреди остава в средни размери, а проблемните зони – криминално минало, отношение към правонарушението, управление на финансите и доходи, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене, са останали същите. При препланирането на изпълнението на присъдата са отчетени в голяма степен изпълнение на поставените цели.
Цялостният анализ на посочените данни за поведението на лишения от свобода А. обосновава извод, че не са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия. Вярно е, че А. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание по НОХД №451/2017г. по описа на БРС, което изтърпява в момента. Въпреки това, не е налице втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице категорични доказателства за поправяне на лишения от свобода, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Цитираният законов текст изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
Изводите си за наличието на втората предпоставка – налице ли е поправяне на А. , настоящият съд направи въз основа на становището, дадено от Началник сектор „С“, доклада на Н. на з. – Бургас, както и първоначалния, последващите и текущия доклади, изготвени от инспектори „С“, доклада за пробационен надзор и цялата документация по затворническото досие на лишения от свобода, които дават пълна и точна информация за поведението и нагласите на лишения от свобода, основана на базата на наблюдение, индивидуални консултации, изработена оценка на риск от рецидив и вреди. Инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода (глава 11 от ЗИНЗС) имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица с оглед на характера на извършваната от тях дейност, като в тази посока трябва да се има предвид и разпоредбата на чл.439а от НПК. Ето защо Апелативният съд кредитира установените от тях факти и обстоятелства.
Събраните по делото доказателства не сочат на категоричен извод за наличие на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. Действително последният доклад за оценка на риска показва положителна промяна спрямо предходните. Въпреки това стойностите но риска от вреди за обществото остават в средни нива. Съобразно разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК съдът е длъжен да изследва цялостното поведение на лишения от свобода за целия период на изтърпяване на наказанието. Следва да се отбележи, че във втория доклад не само, че не се забелязва намаляване на риска от рецидив, а напротив той е повишен. В последния доклад е посочено, че А. се развива в положителна посока, като в значителна степен приема отговорността за собственото си криминално поведение, осъзнава редица фактори допринесли за извършването на деянието и признава вредата, която е причинил на обществото. Демонстрира задоволителна степен на мотивация да не извършва повече правонарушения. Има положително отношение към труда. Полага усилия стриктно да спазва дисциплинарните изисквания в затвора. Посочва се, че прогнозата за поведението на лишения от свобода в условията на свобода е по-скоро неблагоприятна, тъй като А. е проявявал променливо поведение през периода на изтърпяване на наказанието и не е проявил необходимата отговорност и самоконтрол. Последното се потвърждава и от обстоятелството, че на 14.10.2017г. при проверка за употреба на наркотични вещества, резултатът е бил положителен. Като проблемни продължават да бъдат отчетени зоните: криминално минало и управление на финансите и доходи. Макар с този доклад да е отчетен най-ниският до момента риск от рецидив – 63 точки, то същият посочва, че рискът от сериозни вреди за обществото остава среден, а не нисък. Предвид изложеното настоящата инстанция се съгласява с Бургаския окръжен съд, че прогресът на лишеният от свобода е незадоволителен и не може да обоснове трайна положителна промяна в мисленето и поведението му, поради което по отношение на осъдения А. следва да продължи корекционната и превъзпитателна работа с него.
Действително подсъдимият е бил награждаван шест пъти, но е бил и наказван шест пъти за нарушаване на дисциплината, като следва да се има предвид, че две от наложените наказания са тежки „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Изложеното опровергава тезата на жалбоподателя, че е демонстрирал последователно безупречно изпълнение на задълженията си във връзка с установения ред в затвора. Фактът, че шест пъти е бил наказван в рамките на две години, включително и с „изолиране в наказателна килия“ е достатъчен да се приеме, че липсват категорични и еднопосочни доказателства за поправянето на жалбоподателя по време на изтърпяване на наказанието.
Апелативният съд намира, че за осъдения А. е налице само едната от формалните юридически предпоставки за прилагането на института на УПО- фактическото изтърпяване на повече от половината от наложеното наказание. При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намира, че не са доказани трайни положителни промени в неговото поведение.
Съгласно установената съдебна практика – ПВС№7/75 год., изм. С ПВС№8/87 год., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. В тази връзка Началникът сектор „С“ и Началникът на Затвора – Б. са дали единно становище, че молбата на осъдения А. е неоснователна и не следва да бъде уважена. Настоящата инстанция споделя техните доводи, че са налице обстоятелства, сочещи на необходимост от продължаване на поправителното въздействие с цел снижаване на риска и редуциране профила на нуждите на лишения от свобода А.
Изложеното навежда извод, че не са налице категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в неговото съзнание, характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите визирани в чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. По изложените съображения въззивната инстанция намира, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода А. не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него да се продължи работата в условията на з. за трайна положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 328 от 14.11.2019 год., постановено по ЧНД № 1122/2019 год. по описа на Окръжен съд – гр. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.