Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ІХ-ти касационен състав, в публичното заседание
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на
прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева
к.адм.нак.дело № 3261/2019г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството
е образувано по касационна жалба на Дирекция „ Инспекция по труда” – Варна срещу Решение № 1788/07.10.2019г.,
постановено по НАХД № 3662/2019г.
по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-005797/04.05.2016г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Евразия 2013“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000лв.,
на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414
ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62 ал.1,
във връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. В касационната
жалба се поддържа становище, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване
на приложимия закон, по съображения изложени в жалбата;
събраните доказателства са достатъчно, за да установят наличието на твърдяното
нарушение; счита, че неправилно съдът е тълкувал разпоредбата на закона и
наличието на нарушение от страна на актосъставителя при приложението на чл.416
ал.3 от КТ. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното
решение и потвърди НП. В съдебно заседание, и по съществото на спора, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение за двете инстанции.
Ответната страна, редовно призована не се явява. В депозирана по делото
молба, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от
легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В
чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона,
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния
съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът
ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
От фактическа страна, районният съд е приел, че през м.02.2016г. служители на Д „ИТ“- Варна извършили
проверка на строителен обект „Ваканционни жилища" УПИ 83404.5031.556 по
кадастрална карта на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл.Варна. На място
били заварени четири лица, които не знаели за кого работят, а посочили, че са
се уговорили с човек от града. Обектът бил ограден с ограда, на която имало
поставена информационна табела, на която било отразено, че строител е „Лидер
АМТ“ ЕООД, а възложител е „Евразия 2013“
ООД. След проверката на място, органите на Д“ИТ“ посетили офиса на „Лидер АМТ“
ЕООД, като открили административно производство на дружеството. Били снети
сведения на управителя М. Д., която посочила че представляваното от нея
дружество „Лидер АМТ“ ЕООД е било на обекта до около 10.05.2015г. Посочила още,
че към момента на проверката дружеството няма работници на обекта. Представила
и договор за строителство от 31.05.2013г. между представляваното от нея
дружество като изпълнител и „Евразия 2013“ ООД, като възложител. Проверяващите посетили
и офиса на „Евразия 2013“ ООД, където установили управителя на дружеството – Н.М.
и открили административно производство
на дружеството. На 11.02.2016г. бил посетен отново горепосочения обект и било установено,
че там се намират две лица, които лепели плочки на втория етаж на сградата.
Тези лица били същите, констатиани при предходната проверка. Когато видели
служителите на Д“ИТ“, двете лица избягали. Впоследствие те били установени с
помощта на полицията. Едно от тях било лицето И. Е. А.. Последният попълнил
собственоръчно декларация, че работи за Н./Н., че лепи плочки и че няма трудов
и граждански договор. Собственоръчно А. вписал, че се срещнал с Н. в гр.Варна,
в края на януари или началото на февруари, като се разбрали да започне работа в
с.Шкорпиловци. Посочил още, че не се били уговорили за сума, а се разбрали ако
хареса работата, че ще го назначи, като му разрешил да спи в обекта.
С постановление от 11.02.2016г., на основание чл.405а,
ал.1 от КТ било обявено съществуването на трудово правоотношение между
въззивното дружество и И. Е. А.. Постановлението не било връчено на управителя
на въззивното дружество. Проверяващите органи описали констатациите си и в
констативен протокол № ПР1605749/24.02.2016г.
С оглед горните констатации, на 24.03.2016г. бил съставен
АУАН № 03-005797 за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал. 1
от Кодекса на труда, като било прието, че същото се състои в това, че
дружеството в качеството си на работодател е допуснал лицето И. Е. А. да
изпълнява трудови функции „лепене на плочки" с място на работа -
строителен обект „Ваканционни жилища" УПИ 83404.5031.556 по кадастрална
карта на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна, с определено работно
време и договорено трудово възнаграждение без да е сключил трудов договор в
писмена форма между страните на трудовото правоотношение работник и
работодател. Прието било още, че
нарушението е установено при извършена проверка по работни места в
описания обект на 11.02.2016г. АУАН бил съставен в отсъствието на
представляващия въззивното дружество и не бил връчен. На 20.04.2016г. АУАН бил
публикуван в интернет страницата на ИА ГИТ.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил
„Евразия 2013“ ООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на
10 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61,
ал. 1 от Кодекса на труда.
За да отмени обжалваното НП, ВРС е приел, че е налице
незаконосъобразна процедура по връчването на АУАН. Изложил е мотиви, че липсват
доказателства относно положени усилия от актосъставителя, преди да започне
процедурата по чл.416 ал.3 от КТ. Допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на
санкционираното дружество. Районният съд е изложил и мотиви, че преди
издаването на НП, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на
чл.52 ал.2 от ЗАНН. Наред с това е приел, че неправилно е приложен и
материалния закон, като е изложил подробни мотиви в тази насока.
Така
постановеното решение е правилно.
Разпоредбата на чл. 43 ал.1 от ЗАНН урежда
предявяването на акта, като в нея е разписано, че актът се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Ал.4 на същия чл.
43 също урежда предявяването и подписването на АУАН, но когато е съставен в
отсъствие на нарушителя. Редът за извършването на тези две действия -
предявяване и връчване, при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната
служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя. С ал.5 се урежда подписването на акта и връчването на препис от
него на нарушителя срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото
подписване. В конкретния случай реално актът не е
бил предявен на нарушителя, с което административно - наказващият орган е
допуснал нарушение и на чл. 52, ал.2 ЗАНН, т. е. ако се установи, че актът не е
бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя. Това основание само по себе си е достатъчно за отмяна на
наказателното постановление. При това
положение АУАН е следвало да се предяви на Е. П., в
качеството й на управител и представляващ дружеството. Като не е направил това административнонаказващият
орган е нарушил принципа за личната отговорност и е нарушил правото на защита
на санкционираното дружество, което съставлява
съществено процесуално нарушение на нормите на ЗАНН и води до отмяна на НП.
Предявяването и
подписването на АУАН е не само формален акт, тъй като от този момент
нарушителят има правото да организира защитата си, но след като се запознае със
съдържанието на акта, като има право на обяснения и възражения. Въпросните
права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на
нарушението и неговата правна квалификация.
Действително с
разпоредбата на чл. 416, ал.3 от КТ е
регламентирано връчването на АУАН, съставен за нарушения на трудовото
законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения текст правилото е, че АУАН
се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност да му се
връчи лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка,
което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя
срещу подпис т.е. съставения АУАН от контролния орган, не е връчен
редовно от последния дори и по специалния ред, уреден в чл. 416, ал.3 от КТ.
Следва да се има
предвид, че предявяването на АУАН и връчването му са две различни действия,
като в ал.3 на чл. 416 от КТ е уредено връчването, но не и предявяването на
АУАН. Съответно и редът за предявяването /запознаване със съдържанието му/ на
АУАН, доколкото не е уреден в КТ, се прилага съобразно ЗАНН /арг. от ал.6 на
чл. 416 от КТ./ Както бе посочено и по – горе АУАН не е редовно предявен на
нарушителя, като липсата на предявяване на акта безспорно е съществен порок,
който води до отмяна на наложеното административно наказание. Това е така
предвид императивните разпоредби на чл. 43, ал.1 и ал.4 от ЗАНН във връзка с
предявяването на акта и чл. 52, ал.2 от ЗАНН, според която при непредявяване на
АУАН на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя,
както бе посочено.Касационната инстанция напълно споделя и
изводите на районният съд относно приложението на материлания закон, като не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Настоящият
касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от
касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
При извършената
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното
решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на
Административен съд – гр.Варна, намира, че следва да бъде
оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1788/07.10.2019г., постановено по
НАХД № 3662/2019г. по
описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.