№ 46
гр. Силистра, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500383 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК,
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от П. К. Ч., с ЕГН
**********, с адрес в с.Попина, обл.Силистра, ул.”7-ми ноември” № 37, чрез адв. М. Д.
срещу Решение № 435 от 19.07.2022г. постановено по гр. дело № 190/2022г. на РС -
Силистра. С атакуваното решение СРС е отхвърлил, като неоснователен иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от П. К. Ч., с ЕГН **********, срещу
„МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, за сумата от 3409.23 (три хиляди четиристотин и
девет лева и двадесет и три стотинки), с която „Макроадванс“АД, се е обогатил
неоснователно, заедно със законната лихва, считано от 07.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението и е осъдил П. К. Ч., с ЕГН **********, да заплати на
„МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, сумата от 300 (триста) лева- разноски по гр.д.№
190/2022г. по описа на Районен съд-Силистра.
След образуване на делото към делото с Определение № 10 от 09.01.2023г. е било
приобщено производството по в.ч.гр.д. № 384/2022г. на ОС – Силистра, образувано по
частна жалба срещу Определение № 707 от 07.10.2022г. постановеното по гр.д. № 190/2022г.
на РС – Силистра, с което по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционния съд е отхвърлил
искането на ищеца за изменение на Решение № 435 от 19.07.2022г. постановено по гр. дело
№ 190/2022г. на РС – Силистра, в частта за разноските.
Въззивникът – П. К. Ч., с ЕГН **********, с адрес в с. Попина, обл. Силистра, ул.”7-
ми ноември” № 37, чрез адв. М. Д., не е доволен от атакуваните решение и определение,
като намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
1
Излага доводи в подкрепа на жалбата и частната си жалба и моли въззивния съд да отмени
атакуваните решение и определение, а вместо тях да постанови други, с които да уважи
исковите му претенции. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, гр. София, ул. „Г.С.
Раковски“, № 147, ет. 5, ап. № 14, чрез процесуален представител в срок подава отговор на
въззивната жалба и отговор на частната жалба, в които изразява становище за тяхната
допустимост но неоснователност. Моли съда да отхвърли въззивната и частната жалби и да
потвърди атакуваните първоинстанционни решение и определение. Претендира деловодни
разноски за въззивното производство.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд приел, че предявеният иск е
осъдителен, с правна квалификация по чл. 55,ал.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
За да постанови решението си съдът обсъдил липсата на спор между страните относно
това, че ищецът е бил поръчител по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, сключен между „Уникредит Булбанк“АД и Ивайло Петев Станев. Съдът установил, че
между кредитора „Уникредит Булбанк“АД, и „Макроадванс“АД, е сключен договор за
цесия, след образуването на изпълнително дело срещу длъжниците по Договора за банков
потребителски кредит на физическо лице от 14.03.2011г. Не било спорно между страните и
това, че процесната сума е заплатена от ищеца в изпълнителното производство по изп.д. №
124/2014г. по описа на ЧСИ Г.Георгиев и предадена на ответника.
Районният съдия приел, че спорният между страните въпрос е дали с договора за
цесия кредиторът „Уникредит Булбанк“АД, е прехвърлил на „Макроадванс“ АД, вземането
си срещу ищеца П. К. Ч.. За да мотивира становището си съдът съобразил, че съгласно т.1.1
от §1 от Договора, страните са дефинирали понятието „вземане“ по следния начин: „всяко
продадено и прехвърлено вземане по този договор с всички произтичащи права и
задължения, и с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности и не само,
включително и с изтеклите лихви и разноски, посочени в Приложение № 1 към този
Договор“. Съдът съобразил, че в представеното Приложение № 1, под № 1487 е вписано
само името на кредитополучателя по договора за кредит- Ивайло Петев Станев, но не приел
становището на жалбоподателя - ищец, че по този начин прехвърленото вземане не е
индивидуализирано. Според първоинстанционния съд страните са счели, че посочването на
основния длъжник- кредитополучателя по договора- е достатъчно, за да се индивидуализира
вземането, което се прехвърля. В мотивите, към атакуваното решение е коментирано, че
индивидуализирането на вземането в договора е в съответствие и с разпоредбата на чл. 99,
ал. 2 от ЗЗД, според която прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното, а никъде в коментирания договор не е уговорено
противното.
Съдът е обсъдил и факта, че първоначалният взискател по изпълнителното делото е
уведомен от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на
вземането чрез изпълнение, но от негова страна няма обжалване и възражение срещу това
постановление, независимо, че сумите са заплатени на ответника по делото. Това според
районния съд е показателно, че цедента няма претенции към длъжниците по договора за
кредит- кредитополучател, солидарен длъжник и поръчител- тъй като правоимаща страна по
този договор е вече цесионерът.
Съдът коментирал ищцовите аргументи за трансформиране на правоотношенията
между взискателя и длъжниците в самостоятелни такива в изпълнителното производство
приемайки ги за принципно верни, но не приложими в настоящата хипотеза включително и
сочената от ищеца съдебна практика, имаща за предмет приложението на перемпцията в
2
изпълнителното производство, при който институт действително се преценява наличието
или не на предпоставките спрямо всеки от длъжниците самостоятелно, но приел, че тези
изводи са неприложими към фактическата и правна обстановка, установена по делото.
В заключение първоинстанционният съдебен състав приел, че предмет на договора е
вземането срещу Ивайло П.Станев, което е обезпечено с поръчителството на ищеца- П. К. Ч.
чиято отговорност, като поръчител по договора правилно и законосъобразно е ангажирана в
изпълнителното производство.
За да мотивира жалбата си въззивникът е приел, че СРС е обсъждал в мотивите си
обстоятелства, които са извън изложеното от страна на ответника, като същевременно е
излагал свои мотиви и свои разсъждения, като недопустимо е приложил служебното начало.
Жалбоподателят приема, че за да мотивира решението си СРС е приел факти и
обстоятелства, които изцяло противоречат на доказателствата по делото, не е обсъдил
всички ищцови твърдения и възражения и незаконосъобразно не е обсъдил направено от
ищеца възражение в съдебно заседание. Въззивникът приема, че първостепенния съд не
обсъдил конкретно негово възражение касателно обективните предели на процесния
договор за цесия и по – конкретно от писменото съдържание и реквизити на договора.
Приема, че липсват мотиви, от които да е видно как първоинстанционният съд е приел, че
прехвърленото вземане е индивидуализирано в договора за цесия, след като основният
индивидуализиращ белег - номерът на договора, за който се твърди от ответника да е
прехвърлено вземането, не е посочен нито в договора за цесия, нито в приложението към
него. Въззивникът приема, че в мотивите към атакуваното решение липсва яснота относно
това, как СРС е формирал становището си, че между страните по договора за цесия не била
налице неяснота и спор кое вземане е прехвърлено.
В допълнение и като въззивен аргумент жалбоподателят излага съждението си, че
към момента на сключването на договора за цесия правоотношението между тримата
длъжници по договора за кредит вече не е било по договор за кредит, а е било
преобразувано в отделни правоотношения между „Уникредит Булбанк“ АД, с всеки от
солидарните длъжници по изпълнителния лист, съответно по вече заведеното изпълнително
дело, поради което цедентът не е имал основание да прехвърля вземане по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №TR4678974 от 14.03.2011 год., тъй като
правоотношението по този договор вече е било преобразувано в ТРИ други самостоятелни
правоотношения.
Сочи още, че с доклада по делото районният съдия е вменил на ответника да докаже,
че му е цедирано именно задължението по договор за банков потребителски кредит на
Физическо лице №TR4678974 от 14.03.2011 год., което според въззивника не е направено.
Въззивникът е коментирал аргументите на решаващия съдебен състав, който приел за
установено обстоятелството, че след, като първоначалният взискател по изпълнителното
делото уведомен от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, поради
погасяване на вземането чрез изпълнение, не предприел обжалване и възражение срещу
това постановление, независимо, че сумите са заплатени на ответника по делото, то това е
показателно, че цедентът няма претенции към длъжниците по договора за кредит -
кредитополучател, солидарен длъжник и поръчител, тъй като правоимаща страна по този
договор е вече цесионерът. Въззивникът коментира, че този извод на съда не кореспондира с
установените по делото обстоятелства, тъй като прекратяването на производството по
изпълнителното дело не било поради погасяване на вземането чрез изпълнение, а поради
настъпила перемпция - по чл.433, ал.1, т,8 от ГПК. В тази връзка се твърди и неправилност
на атакуваното съдебно решение. Като допълнителен довод в подкрепа на жалбата се сочи
обстоятелството, че ЧСИ Георги Георгиев е изпратил съобщение за прекратяването на
производството по перемпция на „Уникредит Булбанк“ АД, а не на ответника
„МАКРОАДВАНС“ АД, което мотивира жалбоподателя да приеме, че ЧСИ е считал банката
3
за взискател по изпълнителното дело.
Въззивникът сочи липсата на коментар от страна на СРС относно твърдяното от
ищеца – въззивник несъобщаване за прехвърляне на вземането по императивния ред на чл.
99, ал.З от ЗЗД. По конкретно се коментира, че представеното съобщение касае само
договора за цесия от 22.06.2015 год., но тъй, като обективните предели на този договор не се
разпростирали и върху вземането на банката, към ищеца П. Ч., то липсвало и редовно
уведомяване за цесията.
По тези съображения въззивника приема, че неговите правоотношения са с
„Уникредит Булбанк“ АД, а не с ответника, който не е негов кредитор и който поради това
без основание е ПОЛУЧИЛ процесната сума.
На отделно основание се приема, че дори да е доказано цедиране на задължението по
отношение на Ивайло Петев Станев, то това е също без правно значение по отношение на
ищеца и на ДРУГИЯ солидарен длъжник тъй, като правоотношенията между кредитора и
всеки от длъжниците стават самостоятелни - персонални, независими от правоотношенията
на кредитора с останалите солидарни длъжници, а не остава едно общо правоотношение.
Коментира се обстоятелството, че след издаване на изпълнителния лист и образуване на
изпълнително производство, възникват нови различни изпълнителни правоотношения с
всеки от солидарно осъдените длъжници. Развива се тезата, че в случая тези различни
правоотношения между кредитора и всеки от длъжниците са и стабилизирани със
стабилизирането на заповедта за изпълнение, а предходните правоотношения между
кредитора и длъжниците са преобразувани в три отделни изпълнителни правоотношения.
Позовава се на утвърдена практика на гражданския състав на ОС – Силистра, според която
след образуването на изпълнително дело при издаден изпълнителен лист срещу няколко
солидарно осъдени длъжници. между кредитора и солидарните длъжници възникват
изпълнителни правоотношения, които са различни между кредитора с всеки един от
солидарните длъжници.
За да мотивира допълнително жалбата си жалбоподателят се позовава и на това, че
изпълнителният лист срещу тримата солидарно осъдени длъжници е издаден на 29.10.2013
год. а изпълнителното дело е образувано на 11.02.2014 год. като изтъква факта, че договорът
за цесия е сключен повече от 1 година и 4 месеца след образуване на изпълнителното дело -
на 22.06.2015 год. Предвид тази хронология приема, че възникналите с образуването на
изпълнителното дело различните правоотношения между кредитора-взискател и всеки от
тримата длъжници, евентуалната цесия на вземането по отношение на един от тях не
прехвърля вземането и СПРЯМО останалите солидарни длъжници, тъй като взискателят
има с останалите длъжници отделни, самостоятелни правоотношения към момента на
цесията. Ищецът въззивник приема, че към момента на сключване на договора за цесия
банката взискател е имала с него вече не правоотношения по банковия кредит. а същите са
били преобразувани в изпълнителни правоотношения. като с всеки от длъжниците тези
правоотношения са били различни, отделни.
В тази връзка се твърди, че ответника не изпълнил дадените в проекта за доклад от
първоинстанционния съд указания да докаже факта, че е кредитор на ищеца и е легитимиран
да получи плащане.
Коментира се още употребата на съюза „или“ по повод диференцирането на
кредитополучателите от поръчителите в процесния договор за цесия, което мотивира
жалбоподателя да приеме, че дори същият да бил сключен преди издаването на
изпълнителния лист за да бъде прехвърлено вземането и по отношение на поръчител,
какъвто по договора за кредит с бил въззивника следвало за да стане „длъжник“ по смисъла
на чл.1.2. от договора за цесия, вземането което има цедентът от него, като поръчител също
трябва да бъде отделно и ИЗРИЧНО прехвърлено. Жалбоподателят намира, че само в този
случай би било изпълнено условието на чл.1.2. от договора за цесия поръчител да стане
4
длъжник по договора за цесия. Като допълнителен довод в тази насока изтъква, че нормата
на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, не е императивна.
Коментира се и вида и размера на присъдените в полза на ответника деловодни
разноски предвид това, че е бил представляван в процеса от юрисконсулт. По повод
разноските въззивникът е депозирал и частна жалба против Определение № 707 от
07.10.2022г. постановено по реда на ч.л. 248 от ГПК, първоинстанционния съд е оставил без
уважение искането на ищеца за изменение на постановеното решение – предмет на
настоящата въззивна жалба в частта за разноските. Производството по частната жалба е
приобщено към настоящото за общо произнасяне, в жалбата се сочат аргументи относно
представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК, както и относно това, че районния
съдия не обсъдил ищцовото възражение за прекомерност на претендираните ответникови
разноски.
Въззиваемият не споделя изложените в жалбата аргументи. На първо място
коментира твърдените от П. Ч. нарушения на съдопроизводствените сочейки, че
постановеното решение отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 1 от ГПК, по своето
съдържание, като съдът според въззиваемия е обсъдил всички установени и относими към
предмета на спора факти, както и доводите на страните. По отношение на твърдените от П.
Ч. нарушения на материалния закон допуснати с обжалваното решение, представителят на
„МАКРОАДВАНС“ АД, коментира, че процесния договор за цесия съдържа всички нужни
за валидността му реквизити изискуеми в чл. 99 - чл. 102 от ЗЗД, което обуславя
неоснователност на въззивните аргументи изложени в подкрепа на жалбата. Намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя относно изпратеното от съдебният изпълнител
съобщение за прекратяване на изпълнителното дело и до предишния кредитор, което според
жалбоподателя доказвало, че вземането по договора за кредит не е прехвърлено и спрямо
трите задължени лица по него. Не споделя и становището за самостоятелността на
отношенията между кредитора и длъжник, съдлъжник и поръчител, е че спрямо всеки от тях
следвало да бъде издаден отделен изпълнител лист, като сочи, че такава хипотеза обуславя
възможността кредитора да получи три пъти размера на дължимата му сума.
Коментира се още становището на въззивника, че в самия договор за цесия се
съдържа уговорката „за да стане длъжник по смисъла на чл. 1.2. договора за цесия,
вземането което има цедентът от Ч., като поръчител също трябва да бъде отделно и изрично
прехвърлено.“. Пояснява, че цитираната договорна разпоредба цели улесняване прочита на
договора за цесия като уговаря за целите на същия думата „длъжници“ да включва в себе си,
както кредитополучателите, така и поръчители, с цел не навсякъде в договора, където бива
споменаван кредитополучател да бъде утежняван текста с изричното добавяне и на думата
„поръчител“, като именно тази разпоредба (чл. 1.2.) цели избягването на спорове, сходни с
настоящия, казвайки, че „длъжници“ по цедираните кредити (задължения) са всички
задължени по тях лица и за избягване на съмнение.
Допълнителен довод срещу жалбата въззиваемия е формирал коментирайки правната
същност на института на неоснователното обогатяване, намерило израз в разпоредбата на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на който ищецът основава претенциите си. Коментират се твърденията на
ищеца според, които е налице предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса
на основание. Коментирано е и понятието „основание“ като породено от конкретен
юридически факт валидно правоотношение между правни субекти, чийто основен елемент
са права и задължения, въз основа на което е налице преминаване на имуществени блага
между тях. Ответникът сочи, че в настоящия случай действително е налице имуществено
разместване, изразяващо се в това, че „Макроадванс“ АД, е получило парична сума,
представляваща удръжки от трудовото възнаграждение на П. К. Ч., в резултат на наложен
запор по изпълнително дело № 124/2014 г. по описа на ЧСИ Георги Петров Георгиев, но
приема, че не е налице елементът от фактическия състав на неоснователното обогатяване по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, изразяващ се в началната липса на основание за получаване на даденото.
5
Приема, че между „Макроадванс“ АД, в качеството му на кредитор и П. К. Ч., в качеството
му на длъжник, категорично е налице валидно правоотношение породено от Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) №
TR4678974 от 14.03.2011 г., доколкото вземането по последния е прехвърлено на
„Макроадванс“ АД с Договор за прехвърляне на вземания от 22.06.2015г. това изложение
мотивира въззиваемия да приеме, че не е изпълнен фактическият състав на неоснователното
обогатяване, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а между „Макроадванс“ АД, и П.
К. Ч. е налице валидно правоотношение, въз основа на което е възникнало задължение за П.
Ч. и право за „Макроадванс“ АД, да получи процесиите суми, представляващи удръжки от
трудовото възнаграждение на длъжника.
По отношение на въззивния аргумент за липса на редовно уведомление за
прехвърляне на коментираното вземане от „Уни Кредит Булбанк“ АД, на „Макроадванс“
АД, представителят на дружеството се позовава на приложеното в първоинстанционното
производство заверено копие от Уведомление до длъжника и обратна разписка твърдейки,
че е получено на адреса на П. Ч. от майка му Стефка Ч.а на 13.11.2015 г., която е получила
по-рано и поканата за доброволно изпълнение до П. Ч.. Коментира се възможността
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник приета еднозначно от утвърдената вече съдебната
практика включително и в случаите, в които коментираното уведомление бива връчено на
длъжника със съдебните книжа по повод инициирано съдебно производство.
След, като обсъди атакуваното първоинстанционно решение, жалбата срещу него и
отговора на въззиваемата страна ОС прие, че изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд и препраща, към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Никой не спори, че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 460/2013г. по описа на
РС- Тутракан ищеца П. Ч. е осъден солидарно, като поръчител ведно с Ивайло П.Станев и
Ралица Станева, да заплати на „Уникредит Булбанк“АД, посочените в изпълнителния лист
суми. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №127/2014г.
по описа на ЧСИ Г.Георгиев, а кредитора е продал вземането си срещу длъжника Ивайло
Станев на „Макроадванс“ АД, след образуване на изпълнителното производство.
Спорният въпрос обусловил жалбата е дали с договора за цесия сключен между
„Уникредит Булбанк“АД, и „Макроадванс“ АД, банката е прехвърлила вземането си само
срещу Ивайло П. Станев или цесията включва вземането на банката и срещу другите двама
солидарни длъжници един, от които е ищеца. Както бе коментирано ищецът приема, че
такъв договор е с невъзможен предмет предвид на това, че е сключен хронологично след
образуването на изпълнително производство срещу него и другите двама солидарни
длъжници по същия изпълнителен титул, че не е достатъчно индивидуализиран в
приложението към договора тъй, като там фигурирало само името и ЕГН – то на
кредитополучателя Ивайло Станев, както и предвид на това, че вместо номера на договора,
по който ищеца е задължен бил посочен друг номер. Не на последно място в полза на
коментираното становище се сочи липсата на надлежно уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът не оспорва, че съобщение за извършена цесия е връчено на неговия адрес на член
на домакинството му /негова майка/ но намира, че това съобщение не следва да породи
целения от подателя правен ефект първо предвид изложените по – горе нередовности на
самия договор и второ защото било изпратено не от цедента, а от цесионера.
ОС не споделя така изложените аргументи. Производството по принудителното
изпълнение срещу тримата солидарни длъжници е образувано по общ изпълнителен титул –
изпълнителен лист издаден срещу тримата в условията на солидарност. Ето защо макар след
образуването на изпълнителното дело между взискателя и всеки един от тримата длъжници
действително да е възникнало ново – отделно правоотношение подчиняващо се на свои
индивидуални, независими едни от други особености, то това не означава, че общото,
солидарно правоотношение е погасено. Тава е така именно заради общия, солидарен
6
изпълнителен титул издаден едновременно срещу тримата длъжници обусловил
възможността срещу всеки един от тях да се развие индивидуално принудително
изпълнение. По тези съображения ОС намира, че прехвърлянето на общото срещу тримата
длъжници вземане може правно валидно да бъде предмет на цесия макар срещу всеки един
от тях вече да е било образувано индивидуално производство по принудително изпълнение.
Съдът не кредитира и въззивния аргумент на жалбоподателя относно липсата на
достатъчно индивидуализиращи данни в коментирания договор за прехвърляне на вземане
годни да очертаят обективните предели на цесията в конкретния случай. Както правилно е
приел първоинстанционния съдебен състав формално договора за продажба на вземания от
22.06.2015г. сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, и ответника отговаря на
изискванията на чл. 99 от ЗЗД, а между цедента и цесионера липсва спор относно това, дали
коментираното вземане фигурира в обективните предели на договора. ОС също приема, че
трите имена и ЕГН – то на основния длъжник са достатъчно индивидуализиращи белези за
нуждите на цесията, което обуславя и неоснователността на коментирания аргумент. По
делото липсват данни, а и твърдения за наличие на други, различни от процесното кредитни
правоотношения между „Уникредит Булбанк“ АД, и Ивайло П. Станев, които евентуално
биха обусловили съмнение относно индивидуализацията на договора за банков кредит, на
който е основано вземането – предмет на цесията породено от различния номер изписан в
приложението, към договора за цесия от 22.06.2015г.
По въпроса дали коментираният договор за цесия включва в своите обективни
предели вземането на банката и срещу тримата солидарни длъжници по издадения
изпълнителния лист макар в приложението да е посочен само кредитополучателя, ОС
категорично подкрепя изложеното в мотивите, към атакуваното решение. Няма спор, че
вземането на банката срещу Ивайло П. Станев е обезпечено с поръчителството на ищеца П.
Ч., което мотивира съда да приеме, че същото преминава в полза на новия кредитор –
цесионер ведно с обезпеченията си съобразно хипотезата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. В този
смисъл правилно първостепенния съд е приел, че договорът за продажба на вземания от
22.06.2015г. сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, и ответника има за предмет
вземанията на банката и срещу тримата солидарни длъжници. В тази връзка уведомлението
за извършената цесия връчено на адреса на ищеца на член от неговото домакинство също е
произвело целения от подателя /цедент или упълномощен цесионер/ правен ефект.
Въззивният съдебен състав не споделя и предложеното от въззивника тълкуване на
текста на чл.1.2 от договора за продажба на вземания от 22.06.2015г. сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД, и ответника, като приема, че според значението на текста –
предмет на цесия могат да бъдат всички физически лица задължили се към банката
независимо дали в качеството на кредитополучател или в качеството на поръчител.
Тълкуването на въззивника, че смисълът на текста включва две алтернативни, взаимно
изключващи се хипотези не кореспондира с общия смисъл на договорните клаузи.
Съобразявайки изложеното и предвид обстоятелството, че всички спорни въпроси и
аргументи на ищеца са били обсъдени от първоинстанционния съдебен състав, както и
предвид възприемането им от настоящият такъв ОС намира коментираната въззивна жалба
за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея
решение.
По отношение на приетата за съвместно решение частна жалба срещу Определение
№ 707 от 07.10.2022г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по гр.д. № 190/2022г. на РС –
Силистра, ОС отново кредитира изцяло мотивите на първоинстанционния съд и препраща
към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Изрично в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, законодателят е регламентирал, че в
случаите, в които юридическите лица - страни в процеса са били защитавани от
юрисконсулт и делото е решено в тяхна полза им се следва юрисконсултско възнаграждение
7
в определено от съда размер. Цитираната правна норма и изхода на първоинстанционното
дело мотивира съда да приеме, че правилно първоинстанционният съд е присъдил такова
възнаграждение, тъй като според закона такова се дължи независимо дали е именувано
възнаграждение или разноски.
Видно от представеното пълномощно /лист № 41 от първоинстанционното дело/
ответникът „Макроадванс“ АД, е бил представляван в процеса от юрисконсулт, което
обуславя приложимостта на чл. 78, ал. 8 от ГПК, при определяне на дължимите деловодни
разноски в частта им за възнаграждението. Съгласно този текст „Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който пък препраща към
текстовете на Наредба за заплащането на правната помощ приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.
Съгласно чл. 25 от Наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., а само в случаите по дела с материален интерес над
10000 лв. /каквото настоящото НЕ Е/ възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на
сто от максимума.
Съобразявайки изложеното и предвид множеството аргументи изтъкнати от ищеца в
исковата молба и в хода на първоинстанционния процес подробно обсъдени от
процесуалния представител на ответника, ОС намира за справедлив размера на
определеното от районния съдия юрисконсултско възнаграждение от 300 /триста/ лева,
който не е максималният възможен такъв, а е съобразен с особеностите на конкретното
производство.
По изложените до тук съображения ОС намира за неоснователни въззивната жалба
срещу постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени изцяло исковите
претенции на ищеца и частната жалба подадена срещу постановеното по реда на чл. 248 от
ГПК, определение, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за
разноските.
Предвид изхода от въззивното производство, направеното искане и разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди въззивника да плати на въззиваемото
дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 435 от 19.07.2022г. постановено по гр. дело №
190/2022г. на РС - Силистра.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 707 от 07.10.2022г. постановеното по гр.д. №
190/2022г. на РС – Силистра.
ОСЪЖДА П. К. Ч., с ЕГН **********, с адрес в с.Попина, обл.Силистра, ул.”7-ми
ноември” №37, да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, гр. София, ул.
„Г.С. Раковски“, № 147, ет. 5, ап. № 14, 200 /двеста/ лева юрисконсултстко възнаграждение
за въззивното производство.
Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9