№ 5968
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110147499 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.94а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество суми – главница и лихви, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия е доставил за процесния период до ответника електрическа енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът /абонатът на електрическа енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 10-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът не депозира отговор. С молба становище излага твърдения, че поради
влошено финансово състояние е отглеждане на внучката си е лишен от възможност да
погаси процесните задължения.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК,
въз основа на подадено заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за негови задължения за доставена ел.енергия /с лихви и разноски/ в периода
05.04.2020г. до 05.01.2023г.
Установено е по делото от представените писмени доказателства, че в процесния
1
период, за кл.№ 300252386175 е доставена електроенергия при правилно начисляване,
отчитане и фактуриране на стойността й.
Правоотношението по доставка и продажба на електрическа енергия се регламентира
от действащите в тази област нормативни актове - Закона за енергетиката /ЗЕ / и приетите
въз основа на него /чл. 98 и сл. от ЗЕ/ Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на /фирма/, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на
26.11.2007 г. и Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. и влезли в сила на 01.06.2010 г. Съгласно
чл. 98б, ал. 4 от ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 от Закона за
енергетиката e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен
снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия,
като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. По
силата на тези Общи условия /чл. 1/, ищцовото дружество е длъжно да достави електрическа
енергия на абоната – собственик или лице в полза на което е учредено право на ползване
/чл.4, ал.2/, а последният - да я заплати /чл.13, т.1/. В настоящия случай ищецът доказа по
безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, поради което може да се ангажира отговорността му за плащане на
сумите доставена ел.енергия в периода 05.04.2020г. до 05.01.2023г. .Поради което може да се
приеме, че през периода 05.04.2020г. до 05.01.2023г. между страните е съществувало
облигационно отношение по доставка н аел.енергия.
Видно от представеното по делото заявление от 22.12.2022 г., ответникът Г. А. е
признал задълженията си по доставка на електрическа енергия за периода от 05.2020 г. до
12.22 г. в общ размер на 3 524,42 лева по клиентски номер 300252386175 за обект находящ се
в /адрес/,но същите не са заплатени от него.
Предвид това, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
ищеца разноски в заповедното и исковото производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Г. А. А., ЕГН
**********,с адрес /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 3 698,31 лева (три
хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 31 стотинки), представляваща главница за
ползвана електрическа енергия за период от 05.04.2020 г. до 05.01.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 17.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 326,21 лева (триста
двадесет и шест лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
13.06.2020 г. до 24.02.2023 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 ГПК от 19.06.2023 г. по ч. гр. д. 23573/2023 г. по описа на СРС, 124
състав.
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН ********** дължи на /фирма/, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на размер на 320,49 лева – разноски в
заповедното и 923,43 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3