Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 238
гр. Ботевград, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 2112 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу И.Х.Н. са
предявени обективно кумулативно
съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на И.Х.Н.,
че същият дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 900
лв. – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********* от 19.04.2017 г.; сумата от 406,53 лв. – договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № *********/19.04.2017
г. за периода от 02.06.2017 г. до 02.05.2019 г.; сумата от 1035,46 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнитени услуги
по Договор за потребителски кредит № *********/19.04.2017 г. за периода от
02.06.2017 г. до 02.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 4737/30.08.2018 г. по
ч. гр. д. № 1672/2018 г. по описа на РС - Ботевград.
На 19.04.2017 г. ответникът сключил Договор за
потребителски кредит № ********* с ищцовото дружество. Отпуснатата сума била в
размер на 900 лв., следвало да се погаси за 24 месеца, размерът на месечната
вноска бил 55,64 лв., годишният лихвен процент – 41,17 %, падежът на вноската –
второ число от месеца, като общата сума за погасяване била 1335,36 лв.
Уговорено било и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги –
1080,48 лв., като вноската по този пакет била по 45,02 лв. на месец. Сумата
била усвоена чрез превеждането й на ответника по банков път. На 08.08.2017 г.
договорът бил автоматично прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост
поради изпадане на длъжника в забава след внасяне на първата погасителна
вноска. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми.
Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор чрез особения си представител.
Оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Не било ясно по какъв начин и
срещу каква предоставена услуга са формирани сумите по отделните претенции.
В откритото съдебно заседание страните ищецът, редовно
призован, не се представлява. Същият взема становище по същество в предварително
депозирана писмена молба. Ответникът, чрез своя особен представител, поддържа
доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото са представени Договор за потребителски
кредит № *********/19.04.2017 г., ведно с приложените към същия погасителен
план, декларации, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, подписани от двете страни по делото. Съгласно клаузите
на индивидуалния договор за потребителски кредит, отпуснатата сума е в размер
на 900 лв. и следва да се погаси за 24 месеца, годишният лихвен процент е 41,17
%. Уговорено е и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги –
1080,48 лв.
Съгласно Преводно нареждане № 14116220/19.04.2017 г.,
ищецът е превел по банков път на ответника сумата - главница от 900 лв., а като
основание за плащане е посочен номерът на процесния договор.
Съгласно Извлечение по сметка от 09.11.2018 г. към
Договор за потребителски кредит № *********, са посочени остатъчните вноски по
договора според ищеца.
В Уведомително писмо от 09.08.2017 г. ответникът се
известява, че процесният договор се счита прекратен поради просрочени плащания,
като кредиторът се възползва от правото си да обяви неиздължения остатък от
същия за предсрочно изискуем. По делото няма доказателства уведомителното писмо
да е връчено на ответника и по този начин да е доведено до негово знание.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.)
изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по
кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от
вземанията.
Между страните по делото валидно е възникнало
правоотношение по силата на двустранно подписания договор за потребителски
кредит.
Ищецът е изпълнил задължението си за главница по
кредита, като е превел същата по банков път на ответника. Следва да се
отбележи, че в платежното нареждане в графата „основание“ не се сочи, че се
касае за кредит, нито пък се сочи дата на сключване на договора за кредит.
Въпреки това при съвкупното разглеждане на писмените доказателства, съдът
приема, че плащането представлява изпълнение от страна на ищеца именно по
процесния договор, тъй като датата на платежното нареждане съвпада с датата на
сключване на договора, преведената сума съвпада напълно с уговорената главница,
а и като основание за плащането е посочен номерът на процесния договор, макар и
без дата.
Ищецът претендира главница в размер на 900 лв. (т. е.
целия предоставен размер), но сам посочва, че ответникът е направил една
погасителна вноска по договора – с падеж на 02.06.2017 г., с която са погасени
24,76 лв. от главницата. Същият извод следва и при съвкупната преценка на
представеното извлечение по сметка и погасителния план. Доколкото ответникът не
твърди и не сочи доказателства да е извършвал повече от едно плащане, искът на „П.К.Б.“
ЕООД за главница следва да се уважи до размера от 875,24 лв., като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 900 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен поради извършеното частично погасяване.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, но
такава няма доказателства да е настъпила. Това е така, тъй като уведомлението
от ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост не е достигнало до ответника.
Въпреки това претенцията за главница е основателна до размера от 875,24 лв.,
тъй като към датата на формиране на силата на пресъдено нещо всички вноски са падежирали.
В този смисъл е ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС, съгласно
което е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.
С оглед наведено възражение, а и служебно,
съдът следва да се произнесе по въпроса за нищожността на
клаузата в т. VI от договора, с която е уговорен годишен лихвен
процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 41.17%, както и
лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Така уговореният размер на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл се явява
нищожна. Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в
гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай,
уговореният лихвен процент е 41,17%, и надхвърля трикратния размер
на законната лихва, която е приета за твърдения период на действие
на договора, поради което представлява нарушение на добрите нрави (в същия смисъл
са Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по
гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др. на ВКС).
Наред с това, уговореното в т. VI от
договора заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1080,48 лв. също е прекомерно и противоречащо на законовите
изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на
императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от
услугите поотделно, каквито са изискванията заложени в разпоредбата
на чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит." Отделно от това, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброените услуги, както
е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. В Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорено, че изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги настъпва от датата на сключване на самото Споразумение и е включено в
размера месечните погасителни вноски по кредита. В заключение уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги също се явява
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на
чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския
кредит/ЗПК/.
Сочените неравноправни
клаузи водят до осезаемо неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя с оглед на взетия заем, което само по
себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа
на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на
търговеца при сключването на такъв вид договори.
Предвид всичко гореизложено предявеният
иск за главница следва да се уважи до размера от 875,24 лв., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 900 лв. следва да се отхвърли като неоснователен поради
извършеното частично погасяване, а исковете за договорна лихва и възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги следва изцяло да се отхвърлят като
неоснователни, предвид факта, че се основават на неравноправни и в този смисъл
нищожни клаузи.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ищецът има право на разноски в исковото и в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът също има право на разноски
съгл. чл. 78, ал. 3 ГПК, но не претендира такива. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 334,73 лв. (триста тридесет и четири лева
и седемдесет и три стотинки), представляващи разноски в исковото производство,
от които 38,49 лв. – държавна такса, 146,99 лв. – възнаграждение за особен
представител, 149,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 36,14
лв., представляваща разноски в заповедното производство, от които 17,48 лв. –
държавната такса и 18,66 – юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр.
с чл. 79 ЗЗД, че И.Х.Н. с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **,
бл. ***, вх. *, сумата от 875,24 лв.
(осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) -главница,
представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № *********
от 19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2018
г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* срещу И.Х.Н. с ЕГН: ********** за
главница за разликата над уважения размер от 875,24 лв. до пълния предявен
размер от 900 лв., ОТХВЪРЛЯ иска на
„П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* срещу И.Х.Н. с ЕГН: ********** за сумата от 406,53
лв. – договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № *********/19.04.2017
г. за периода от 02.06.2017 г. до 02.05.2019 г.; ОТХВЪРЛЯ иска на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* срещу И.Х.Н. с ЕГН:
********** за сумата от 1035,46 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № *********/19.04.2017
г. за периода от 02.06.2017 г. до 02.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед
№ 4737/30.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1672/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Х.Н. с ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, сумата от 334,73 лв. (триста тридесет и четири лева и
седемдесет и три стотинки), представляващи разноски в исковото
производство, от които 38,49 лв. – държавна такса, 146,99 лв. – възнаграждение
за особен представител, 149,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 36,14 лв. (тридесет и шест
лева и четиринадесет стотинки), представляваща разноски в заповедното
производство, от които 17,48 лв. – държавната такса и 18,66 – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :