№ 3548
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502524 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба на „А.И.Х.Г.” ЕООД срещу Решение
20157376/14.07.2021 г. по гр. д. № 3850/2020 г. на СРС, 125 с-в, в частта, с която е
уважен предявеният от „А.И.Х.Г.” ЕООД ЕИК ******* срещу М. К. Щ. ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за
заплащане на сумата общо 7923,43 лева, от които сумата от 7823,32 лева - дължими
наемни вноски за месеците 8,9,10,11.2019г. по договор за наем, сключен между
„А.И.Х.Г.” и „М..Л М.**” ЕООД, което задължение е удостоверено в писмен документ,
издаден от М. Щ. на 7.11.2019 г. именуван „запис на заповед”, общата сума 150,11 лева
за консумативни разноски, дължими за електрически ток и питейна вода за месеците
8,9.,10,11.2019 г., което задължение е удостоверено в писмен документ, издаден от М.
Щ. на 7.11.2019 г. именуван „запис на заповед”, заедно със законната лихва от
подаването на заявлението по чл.417 ГПК - 12.12.2019 г. до плащането, като е
отхвърлен иска за горницата над уважения до пълния му предявен размер от 9773,83
лева. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът - ищец обжалва решението в частта на отхвърляне на предявените
осъдителни искове, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил в една част
1
претенциите без да съобрази установеното в процеса, че ответникът е встъпил в дълг за
цялото задължение по наемното правоотношение подписвайки споразумението и
документът наименован като „запис на заповед“. Неправилни, поради това били
формирани изводи от съда, че ответникът не дължи ДДС върху сумите за наем,
доколкото последният е начислен и дължим от задълженото лице – наемател - „М..Л
М.**” ЕООД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете в
цялост, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - ответник М. К. Щ. не е подала в срок писмен отговор на
въззивната жалба. В с.з. на 24.10.2022 г. оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, но процесуално
недопустимо.
С разпореждане от 02.01.2020 г. по ч.гр. д. № 72142/2019 г. на СРС, 27 с-в е
отхвърлено заявлението на „А.И.Х.Г.” ЕООД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу М. К. Щ. и са дадени указания на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск относно твърдените от него вземания по общия ред. В мотивите на
разпореждането е прието, че представеният документ по чл. 417, т. 10 ГПК - запис на
заповед от 07.11.2019 г., е нищожен, поради това че наименованието „запис на
заповед“ фигурира единствено в заглавието на документа, а не и в неговото
съдържание.
В изпълнение на дадените указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е
предявена исковата молба, предмет на настоящия спор. В обстоятелствената част на
същата ищецът е изложил твърдения, за това че записът на заповед е бил издадена от
ответника за обезпечаване на задължения по договор за наем, сключен с дружеството,
чийто управител е М. К. Щ., а именно - „М..Л М.**” ЕООД. С петитума на исковата
молба е заявено, че в изпълнение на указанията на съда ищецът претендира осъждане
на ответника да заплати сумата по записа на заповед, който е издаден за обезпечаване
на задълженията по наемното правоотношение.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че доколкото в
2
споразумението, с което кредиторът одобрява встъпването на Щ. в дълга на
дружеството „М..Л М.**” ЕООД, са посочени задължения на дружеството за наеми без
конкретизиране на издадените за тях фактури дължими от Щ. са наемите за посочените
месеци без ДДС на месец, както и дължимите суми за потребена ел. енергия в наетия
имот. С оглед това е приел, че физическото лице – ответник в производството е
встъпило в дълга на дружеството – наемател само за дължимите суми – наемни вноски
и суми за консуматити – потребена в наетия имот ел.енергия без начисляване на ДДС
върху тях. Поради това и е отхвърлил претенциите по чл.535 от ТЗ за сумата 1850.00
лв. /разлика между сумата 7923.43 лв. и сумата 9773.83 лв./ дължими по договора за
наем сключен между „А.И.Х.Г.” и „М..Л М.**” ЕООД, което задължение е
удостоверено в писмен документ, издаден от М. Щ. на 7.11.2019 г. именуван „запис на
заповед”. Изложил е съображения, че основание на предявения иск е въведеното
каузално правоотношение от кредитора – договор за наем, вземанията, по който са
обезпечени с издадения от ответника документ с наименование запис на заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо,
тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Мотивите на съда относно
приложимия ред за защита на кредитора в случая чрез осъдителен иск за реално
изпълнение по договор за наем, с оглед установената нищожност на менителничния
ефект като абстрактна сделка не съответстват на отправеното до съда искане.
Разпоредбата на чл. 2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена
от него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985 г.,
решение № 140/07.10.2009 г. по т.дело № 342/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
166/31.10.2011 г. по т.дело № 742/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да даде защита на
претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск. Когато
първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, а не е разгледал предявения, и
не се касае до неправилна правна квалификация, първоинстанционното решение е
недопустимо и въззивната инстанция следва да го обезсили и върне делото на първата
инстанция за разглеждане на предявения иск.
Отделно от изложеното, съгласно практиката на съдилищата, когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет,
за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй
като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да
определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е
длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното
право.
3
В случая иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.101 ЗЗД за заплащане на
сумите дължими по каузалното правотношение – сключен договор за наем между
„А.И.Х.Г.” и „М..Л М.**” ЕООД не е бил предявен срещу ответника с исковата молба,
с която е сезиран съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Напротив в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба /подадена искова молба и
последваща молба от 27.05.2020 г. във връзка с дадени от съда указания/ ищецът е
изложил, че претендира заплащане на сумата от 9773.83 лв. от ответника на основание
абстрактната сделка – запис на заповед от 07.11.2019 г. Договорът за наем е посочен
само с цел разкриване на каузалното правоотношение, по което е издадена ценната
книга.
При така изложеното липсва процесуално основание да се приеме, че соченото
основание е относимо към каузалното правоотношение, обезпечено със записа на
заповед, тъй като не е предявен осъдителен иск по общия ред за реално изпълнение на
договора за наем. Налице е индивидуализирана по общия ред искова претенция
досежно главницата, като дължима от ответника по записа на заповед, която следва да
бъде разгледана по същество.
При така изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК, като процесуално недопустимо, като
постановено по непредявен иск. Делото следва да бъде върнато на СРС за ново
разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения
иск по чл.535 от ТЗ за заплащане на сумата 1850.00 лв. /разлика между сумата 7923.43
лв. и сумата 9773.83 лв./, дължима на основание запис на заповед от 07.11.2019 г.
Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото
по чл. 146 от ГПК.
С оглед цената на иска и дадените задължителни за съдилищата указания в т. 8
от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване - арг. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящото производство при спазване на чл. 78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение 20157376/14.07.2021 г. по гр. д. № 3850/2020 г. на СРС,
125 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „А.И.Х.Г.”
ЕООД ЕИК ******* срещу М. К. Щ. ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за заплащане на сумата 1850.41 лв.
4
/разлика между сумата 9773,83 лева и сумата 7923,43 лева/ представляваща дължими
наемни вноски за месеците 8,9,10,11.2019г. по договор за наем, сключен между
„А.И.Х.Г.” и „М..Л М.**” ЕООД, за което задължение М. Щ. се е задължила
солидарно с подписване на писмен документ, издаден от М. Щ. на 7.11.2019 г.
именуван „запис на заповед” за сумата 9773,83 лева и ВРЪЩА делото на СРС за ново
разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения
иск по чл.535 от ТЗ, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5