№ 802
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Л. Н. Г.
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603744 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 19.05.2021г., постановена по НОХД № 12549/2019г. по описа на СРС,
Но, 10 състав, съдът е признал подсъдимия Б. В. П. за невиновен в това, че на 09.07.2018г. в
гр.София, ул. „Хан Омуртаг“ да е отнел чужда движима вещ - товарен автомобил, марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“ с ДК № СА **** АА на стойност 550,00 (петстотин и
петдесет) лева от владението на А.Л.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои, като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство (т.а
„Ситроен Джъмпер“ е натоварен и превозен с товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„Атего“ с ДК № СА **** XT) и деянието е извършено повторно - П. да е извършил
престъплението след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление
(със Споразумение от 11.05.2017г. по НОХД № 4247/2016г. на СРС е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3
години) и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.4 ит.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 отНК.
Съдът е възложил в тежест на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски.
1
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивен протест и
допълнение към него, в които са изложени доводи, че присъдата е постановена при
несъобразяване със събраните по делото доказателства и без да бъдат положени всички
усилия за призоваване и разпит на свид. Д. Е., чиито показания са от съществено значение за
установяване на истината по делото. Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да
бъде отменена и да бъде постановена въззивна присъда, с която подсъдимият бъде признат
за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
По делото е постъпило писмено възражение по депозирания протест от служебният
защитник на подс. Б. П. – адв. Н., в което се изразява несъгласие с възриетата от дъжавното
обвинение теза за достатъчност на представените от нея доказателства за съпричастност на
подсъдимия към инкриминираното деяние.Отправя искане за потвърждаване на крайния акт,
постановен от първия ъд.
В разпоредително заседание на 11.11.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага провеждането на
допълнителен разпит на св. Д. Е..
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа протеста.Прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда като неправилна и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Излага съображения,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява участието на
подсъдимия в престъплението. Посочва, че в проведеното въззивно съдебно следствие
разпитаният св. Д. Е., макар да е нямал спомен на всички зададени въпроси след прочитане
на показанията му дадени в хода на ДП същият не ги е отрекъл, а заява, че няма спомен. В
тази връзка моли съда същите да бъдат кредитирани.
Служебният защитник на подс. Б. П. – адв. Н. пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и оставяне на протеста без уважение. Посочва,
че СРС е изложил подробно и детайлно фактическата обстановка, което му е дало
възможност да направи законосъобразни и обосновани изводи досежно оценката на
доказателствата и основния извод за авторството на деянието. Счита, че от множеството
доказателства по делото се е установило, че деянието е било осъществено, но не е налице
нито едно доказателство, което да сочи за автор на деянието подзащитния й, с оглед на
което правилно е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Излага съображения,
че първият съд правилно е анализирал събрания по делото доказателствен материал.
Подсъдимият Б. П. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивния протест и
допълнението към него, както и тези, изложени в съдебното заседание от страните, и след
като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното.
Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежно лигитимирана страна,
срщу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.
2
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Пред въззивната инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие и в качеството
на свидетел по делото бе разпитан Д. Е..Същият при разпита си излага, че познава
подсъдимия П., но посочва, че не е контактувал с него във връзка с бус или във връзка с
каране на автомобил за пункт за скрап. На зададените от държавното обвинение въпроси
относно тези факти, свидетелят отговаря, че няма спомен, поради и което съдът прочете на
основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК показанията му от ДП. Въпреки прочитането на
същите свидетелят категорично твърди, че не си спомна да е имало такъв случай.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно
съществуващ и относим предмета на делото доказателствен материал: показанията на
свидетелите Д.М., П.П., В.К., Б.Т., Р.М., А. С., Л.Т., Г.Ш.; Я.М., Р.М., К.К., Н.К. и
А.П.;обясненията на подсъдимия; молбата от А.Л.М. до 05 РУП - СДВР; заявлението за
издирване на МПС; телеграмата за обявяване на ОДИ; свидетелството за регистрация на
МПС - част I; удостоверението за актуално състояние на „АС Б.“ ЕООД; Протоколи за
доброволно предаване от 13.07.2018г. (с приложени снимки), от 17.07.2018г., от 19.07.2018г.
и от 20.07.2018г. (с приложена снимка); Протокол за оглед на местопроизшествие от
19.07.2018г. (с албум); Заповед за задържане на лице с peг. № 229зз-2337/16.08.2018г.;
Заповед за задържане на лице с peг. № 229зз-2339/16.08.2018г.; Протоколи за разпознаване
на лица от 16.08.2018г. и от 17.08.2018г.; разписка за връщане на МПС; заключението на
съдебно-оценителната експертиза и разясненията на вещо лице К. - Н. пред СРС;
заключението на техническата експертиза и разясненията на вещите лица А. и Г. пред СРС,
както и справка за съдимост на подсъдимия.
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни и писамени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод
относно невиновността на подс. П.. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Б. В. П. е роден на 31.03.1993г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи като началник цех -
производство бойлери към фирма ЕТ „С.Ш.“, с адрес гр. София, ул. „****, с ЕГН
**********.
Свидетелката Д.М. имала фирма с наименование „АС Б.“ ЕООД. Товарен автомобил
марка „Ситроен“, модел ,Джъмпер“ с peг. № СА **** АА, бял на цвят, бил собственост на
това Дружество, но Д.М. използвала превозното средство за лични нужди. Бусът се ползвал
и от бившия съпруг на М. - св. П.П.. Двигателят на буса блокирал и заради това превозното
средство стояло паркирано на неплатен паркинг до Военно - историческия музей.
3
Подсъдимият П. дал пари на заем на свидетеля К., но последният не му ги връщал. К.
обяснил на П., че има бус за връщане на вторични суровини и му казал да отиде с автомобил
- тип „Пътна помощ“ до пункта за вторични суровини на В.К., за да си вземе парите, които
К. му дължи, от предаването на МПС-то на вторични суровини. В тази връзка св. К.
организирал извозването на МПС-то до пункт за вторични суровини като първо той поискал
от св. В.К. (чийто баща приживе имал фирма за транспорт и пункт за вторични суровини) да
му намери транспорт, за да бъде транспортиран белият бус, паркиран до Военно -
историческия музей и да бъде приет в пункта за изкупуване на черни и цветни метали в с.
Долни Богров, м. „Герена“. Пред св. К. Н.К. обяснил, че този бус е на дядото на негов
приятел и се налагало да бъде махнат. Свидетелката К. отказала да предостави автомобил на
св. К. за транспортиране на буса и поради това Н.К. се обадил на св. К.К., който се
занимавал с „Пътна помощ“ и репатриране на автомобили. К. попитал К. дали може да
репатрира до с. Долни Богров белия бус, паркиран в гр. София на ул. „Хан Омуртаг“. К. се
съгласил и на 09.07.2018г. отишъл на мястото, където бил паркиран бусът. К. също бил там
и показал на св. К. въпросния бял бус, до който бил и подсъдимият П.. К. казал на К., че
собственик на буса е Б. П.. Последният, обаче, не се представил на св. К. като собственик на
буса. С помощта на лебедка св. К. натоварил буса на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Атего“ е ДК № СА **** XT и тръгнал посока с. Долни Богров. С него в
репатриращия автомобил се качил и подсъдимият, за да има гаранция, че когато бусът бъде
предаден в пункта за вторични суровини ще си получи парите, които К. му дължи.
Процесният бус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с peг. № СА **** АА бил свален
от репатриращия автомобил и бил оставен на входа на пункта за изкупуване на черни и
цветни метали в с. Долни Богров. Към този момент бусът бил все още с регистрационни
табели на него. Междувременно св. Я.М. закарал с автомобила си св. К. до с. Долни Богров.
С тях била и свидетелката Р.М..
В този ден на работа в пункта за цветни и черни метали в с. Долни Богров била
свидетелката Б.Т.. Свидетелката В.К. й била казала, че нейни познати ще занесат бус за
скрап. Щом автомобилът пристигнал Т. разбрала, че той няма документи и категорично
отказала да го приеме. Служителката на пункта за вторични суровини разпоредила на
лицата, придружаващи буса, да напуснат базата и да изкарат МПС-то навън. Белият бус бил
оставен на бунището срещу пункта за черни и цветни метали, извън базата, в която работела
св. Т..
Тъй като св. К. се договарял със св. К. за транспортирането на буса, но нямал пари в
себе си, свидетелят К. откарал К. до бензиностанция „ОМВ“, където от свой познат Н.К.
взел 60 лева и ги дал на св. К. за транспорта на буса до с. Долни Богров.
П. се прибрал от с. Долни Богров в гр. София, а бусът останал пред пункта за
вторични суровини.
След като св. К. разбрал, че бусът няма да бъде приет в пункта в с. Долни Богров, той
се обадил на св. Г.Ш. и му казал, че иска да продаде въпросното МПС, като му обяснил, че
4
бусът е негов. На 11.07.2018г. свидетелят Г.Ш. писал на св. А. С., че приятел на Ш. има бус
за продаване и му изпратил снимка. Уговорили се да се видят и още същия ден се срещнали
на бензиностанция „Еко“ на бул. „Ботевградско шосе”. Свидетелят С. отишъл на
уговорената среща с Ш.. На бензиностанцията бил и св. Н.К.. Пред св. С. Н.К. бил
представен като собственик на буса. Докато С. говорел с Ш. и К. за буса, в автомобила на
св. С. била неговата приятелката - св. Р.М.. Тя също разбрала, че бусът е на Н.К.. Пред св. С.
Н.К. казал, че иска да продаде буса за 600 лева. Поради това те отишли до пункта за
вторични суровини в с. Долни Богров. Ш. и К. показали буса на С.. Той го огледал и решил
да го купи. На С. било обяснено, че бусът е на лелята или чичото на Н.К., или на негов
съсед, че се очаква човекът да се прибере от някъде, но тъй като МПС пречело, се
продавало. Договорката между С. и К. била една част от продажната цена на буса да бъде
дадена при вземането на буса, а остатъкът - при предаване на документите за буса. Поради
това в деня на огледа, без разписка или друг документ, С. дал на Г.Ш. сумата от 400 лева,
като парите били предназначени за Н.К.. Ш. държал С. и К. да не си размерят координати и
заради това връзката между двамата се осъществявала през Ш.. Тъй като бусът бил без
документи св. С. не поел ангажимент да транспортира превозното средство. К. и Ш. се
наели да качат буса на автомобил - тип „Пътна помощ“ и да го закарат до с. Кривина. За
целта св. С. дал на К. и Ш. телефония номер на Л.Т. - лице, което има автомобил - тип
„Пътна помощ“. Било уговорено бусът да се транспортира.
На 12.07.2018г. св. Т. репатрирал буса /който вече бил без регистрационни табели/ от
с. Долни Богров до с. Кривина с автомобил марка „Ивеко“, модел ,Дайли 2“, червен цвят, с
peг. № ****. При репатрирането на буса в автомобила на св. Т. се качил св. К.. Той казал на
Т., че бусът е без документи. К. заплатил на св. Т. транспорта и му казал къде да остави
превозното средство. В рамките на досъдебното производство св. Т. разпознал Н.К. като
лицето, което се е качило в автомобила му при транспортирането на белия бус от с. Долни
Богров до с. Кривина.
Междувременно, като разбрал, че в пункта в с. Долни Богров няма да вземат буса
подсъдимият П. помолил Д. Е. да намери някой, който да предаде буса за скрап. На
10.07.2018г. Д. Е. отишъл при св. А.П. и му казал, че негов приятел има бус, който иска да
го предаде за скрап. Д. Е. запознал св. П. с подсъдимия като му обяснил, че бусът е на П. и
не е краден. Свидетелят А.П. също отишъл до пункта за вторични суровини в с. Долни
Богров, където отпред все още се намирал въпросният бял бус. П. го видял и попитал дали в
пункта ще вземат МПС-то. След като му било отказано, бусът останал отпред, а А.П. си
тръгнал. След известно време П. се върнал, но бусът вече не бил пред пункта за скрап в с.
Долни Богров. Свидетелката Т. също установила липсата му пред пункта за вторични
суровини, в който работела. При нея ходили да търсят буса и св. А.П., и подс. Б. П..
Изчезването на буса накарало А.П. да попита Д. А. къде е МПС-то. Той на свой ред
попитал подсъдимия, но П. отговорил, че не знае къде е бусът и че ще се обади на негов
приятел, за да разбере. Подсъдимият позвънил на св. К. и го попитал къде е бусът, след
което казал на св. А.П., че бусът е откраднат от негов приятел. Заради това св. А.П. говорил
5
по телефона със св. К. и със св. Ш. като им се представил за собственик на МПС-то и
поискал Н.К. да върне парите за буса. На 11.07.2018г. св. К. се видял с подс. П. и св. А.П. до
Съдебната палата и дал на последния сумата от 500 лв., които взел на заем от св. В.К.. П. от
своя страна пък предал получените от К. 500 лева на подсъдимия П..
След като бусът бил транспортиран до с. Кривина, бил оставен до църквата на селото.
В следващите дни св. С. комуникирал със св. Ш. относно документите на буса. Получавал
различни оправдания относно това къде са документите на буса, докато в един момент
решил, че е по-редно да се обади в полицията.
Междувременно, след като на 10.07.2018г. Д.М. и бившият й съпруг П.П. установили,
че бусът липсва от мястото, където бил паркиран на ул. „Хан Омуртаг“, в 05 РУ - СДВР била
подадена молба за издирване на МПС-то, като Д.М. попълнила и заявление за издирване. С
телеграма за обявяване на ОДИ от 10.07.2018г. товарен автомобил марка „Ситроен“, модел
,Джъмпер“ с peг. № СА **** АА, бял на цвят бил обявен за издирване.
На 17.07.2018г. с Протокол за доброволно предаване бил предаден диск, съдържащ
запис от охранителна камера за 12.07.2018г.
На 19.07.2018г. МПС-то било установено от органите на реда, бил изготвен Протокол
за оглед на местопроизшествие и св. А. С. предал инкриминирания бял бус марка
„Ситроен“, модел ,Джъмпер“ / без регистрационни табели / на разследващите органи с
Протокол за доброволно предаване от 19.07.2018г.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза пазарната стойност на
товарен автомобил марка „Ситроен“, модел ,Джъмпер“ е peг. № СА **** АА към момента на
извършване на деянието е в размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лева, а минималната
работна заплата към момента на извършване на деянието е в размер на 510.00 (петстотин и
десет) лева. Пред СРС вещото лице обяснява, че техническата повреда на МПС-то се
отразява на стойността. Експертът твърди, че е взел в предвид показанията на св. Д.М., че
автомобилът не е бил в движение, че е бил с блокиран двигател и поради това стойността на
буса е определена като за скрап, тъй като автомобилът не е бил в движение. Вещото лице
твърди, че е отчело, че автомобилът е товарен, с по-голямо купе и изкупната цена за скрап е
в малко по-висок диапазон в сравнение с малките леки автомобили, чиято цена е около 350
лева. Пояснено е пред съда, че в този модел автомобил има повече желязо и заради това е
дадена цената не като за МПС, тъй като бусът не е бил в движение, а като остатъчна
стойност при цена за скрап желязо.
От заключението на изготвената техническа експертиза и от прегледа на кадрите от
предоставените видеозаписи се установява, че в част от същите се наблюдават МПС-та и
фактическа обстановка, оприличима на товарен автомобил за „Аварийна помощ“, жълт на
цвят, на чиято платформа е качен бус марка „Ситроен“, бял на цвят, както и товарен
автомобил за „Аварийна помощ“, червен на цвят, на чиято платформа е качен бус марка
„Ситроен“, бял на цвят. Изображенията на заснетите регистрационни номера на
коментираните МПС-та според експертите са негодни за тяхната идентификация.
6
Изображенията на водачите на така наречените „товарни“ автомобили също са негодни за
лицева идентификация.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации
на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от
въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки,
е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.
Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване.Настоящият въззивен състав отчете, че установената от
СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй
като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се
явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на
ВКС,Iн.о.; решение № 372/2012г. на ВКС,II н.о.; решение № 513/2013г. на ВКС,I .о. и
решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).
Основният спорен въпрос между страните в първоинстанцинното производство,
пренесен и в протеста на прокурора е оценката на доказателствата за авторството на
деянието. Въззивният съд намира, че първоинстанционният е формирал логически верен
извод, въз основа на точния смисъл на събраните доказателства и доказателствени средства,
че авторството на подсъдимия не се доказва по несъмнен начин.Същият подробно е обсъдил
както показанията на свидетелите Д.М., П.П., В.К., Б.Т., Р.М., А. С., Л.Т., Г.Ш.; Я.М., Р.М.,
К.К., Н.К. и А.П., така и писмените доказателства, събрани по делото и обосновано е приел,
че деянието – кражба на товарен автомобил, марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с ДК № СА
**** АА, собственост на св. Д.М., времето и мястото на извършване, както и предметът на
престъплението, са установени несъмнено.По отношение на тези обстоятелства събраните
по делото относими доказателства са еднопосочни и не съдържат значими
противоречия.Районният съд правилно е разделил показанията на свидетели на три групи,
като подробно е изяснил фактите от възприетото от тях.Районният съд правилно е
кредитирал показанията на свидетелите Д.М. и П.П., това че инкриминираният автомобил е
собственост на фирмата на Д.М., но бил ползван за лични нужди, както от нея така и от
бившия й съпруг. От показанията на свидетелите Д.М. и П.П., както и от молбата на Д.М. до
7
05 РУ - СДВР, заявлението за издирване на МПС и телеграмата за обявяване на ОДИ се
установява, че на 10.07.2018г. М. и П. са разбрали, че превозното средство липсва от там,
където било оставено (до Военно - историческия музей), поради което било подадено
заявление за издирването му.
За разлика от наличните и непротиворечиви доказателства по делото относно
противозаконното отнемане на инкриминираното превозно средство, липсват категорични
доказателства за авторството на извършеното деяние. В този смисъл по делото няма каквито
и да е преки доказателства, доколкото от свидетелските показания на останалите по делото
свидетели се установяват едниствено последиците от деянието, но не и самото му
извършване. Следва да се отбележи, че на инкриминираната дата 09.07.2018г., бусът е бил
натоварен на жълтия на цвят автомобил - тип „Пътна помощ“ и транспортиран до с. Долни
Богров , но от доказателствата по делото не се установява с категоричност подс.П. да се е
представял на някого като собственик на буса и лично той да е извършвал действия по
предаването му за скрап.От показанията на свидетелите Я.М., К.К. и А.П. се установява, че
са знаели, че бусът е на подсъдимия, но не защото той им се е представил за такъв, а защото
св. Н.К. им е казал това. На свидетелите М. и К. - Н.К. е казал, че подсъдимият е собственик
на буса, а на св. П. - Д. Е. е казал, че бусът е на П.. Това означава, че нито пред св.М., нито
пред св. К., нито пред св.П. подсъдимият сам се е представил като собственик на белия бус.
Правилно първоинстанционният съд не се е доверил и не е базирал убеждението си
на показанията на свидетелите А.П., Г.Ш., А. С. и Л.Т.. Това е така, тъй като цитираните по-
горе свидетели се явяват очевидци и учстници на събития на следващият ден - 10.07.2018г.,
а значение за обвинението касае датата 09.07.2018г. и момента, в който бусът е премахнат от
там, където е бил оставен от св. П.П. със знанието на св. Д.М., тъй като именно в този
момент е прекъсната фактическата власт на собственика и владелеца на процесната вещ.
Пред въззивната инстанция бе разпитан св. Д. Е., който с категоричност отрече да
има спомен подсъдимият да е имал бус, на който да е бил собственик и същият да го е карал
в пункт за срап. С оглед изминалият период от време, съдът прочете показанията му от ДП
на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, но въпреки това свидетелят категорично отрече
да си спомня такав случай.В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на
държавното обвинение, че именно от показанията на този свидетел може с категоричност да
се удостовери участието на подсъдимия в икриминираното престъпление.
В заключение, единственото косвено доказателство за съпричастност на подс. П.
към процесното деяние, е фактът, че той се е качил в репатриращия автомобил, за да е
сигурен, че като се предаде буса за скрап ще си получи парите от св. К., но това означава, че
той докато е бил в товарния автомобил марка „Мерцедес“, управляван от св. К. не е
установявал своя фактическа власт върху МПС-то, а само се е возил в автомобила, с който е
била транспортирана процесната вещ така, както и св. К. като е управлявал репатрака от ул.
„Хан Омуртаг“ до с. Долни Богров не е установил своя фактическа власт върху буса, макар
да е бил натоварен на платформата му.
8
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че след като събраните по
делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.305, ал.3 от
НПК, без да е пропуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или
замествано.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд законосъобразно е извел от правна страна, че обвинението на подс. Б. П. по чл. 195, ал.
1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК не е доказано по несъмнен начин.
Преценявайки доказателствените материали по делото, първоинстанционният съд
правилно е приел за установено, че участието на подс. Б. П. в престъплението, за което е
обвинен, не е доказано безусловно и категорично така, както се изисква от процесуалния
закон. В процесния случай не са налице преки доказателства, нито верига от достатъчно
косвени доказателства, водеща до еденствено възможния и убедителен извод за участието
на подсъдимия в отнемането на инкриминираната вещ, собственост на св. Д.М..
Наказателният процес обаче, за да постигне заложената в чл.1, ал.1 НПК задача,
изхожда от положението, че установяването на истината е обективно постижимо, защото тя
е отражение на външно изявено човешко поведение и в този смисъл винаги е обективна и
конкретна, а не вероятна и възможна. Поради това и всякога съдът следва да прави
чувствително ограничение между вероятните хипотези установените извън всякакво
разумно съмнение обстоятелства. Както е подчертал ВКС в решение № 228/95г. по н.д.№
231/95г., НК, в наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при
планиране и провеждане на разследването, но правно значени имат само онези, които са
проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Едва тогава хипотезата
губи характера си на предложение и се превръща във актология на престъплението. В
процесния случай , това че подс.П. се е возил в жълтия репатриращ автомобил, относно
предаването на буса на вторични суровини и последващото му предлагане на св. С., не може
да бъде изведено по безусловно категоричен начин обстоятелството, че именно
подсъдимият е осъществил процесната кражба на буса. Въз основа на изброенето косвено
доказателство- за возенето на подс. П. в репатриращия автомобил, преценено във
взъимовръзка с останалия доказателствен материал, не може да бъде направен категоричен
и несъмнен извод за това, че подсъдимият е извършител на деянието. Подобен извод се
основава на предположение, на каквото осъдителната присъда не може да почива съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК.Поради това въззивният съд на свой ред след
първостепенния прие, че изложените обективни факти, че тезата в обнителния акт, че подс.
П. е автор на деянието, може да бъде една от възможните, но не и единствено възможна
хипотеза за изясняване въпроса за авторството на престъплението.
Въз основа на изложеното въззивният съдебен състав констатира, че обосновано и
законосъобразно районният съд е оправдал подсъдимия на основание чл.304 от НПК.
С оглед изхода на делото районният съд правилно е постановил направените
9
разноски по делото да останат за сметка на държавата.
При извършената служебна проверка на протестираната присъда въззивният съд не
констатира при постановяването й да са допуснати съществени процесуални нарушения или
да са налице други основания за отмяна или изменение, поради което присъдата на СРС
следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от вр. чл. 338 НПК, СГС, IV въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.05.2021г. по НОХД №12549/2019г. по описа на СРС,
НО, 10 състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И
ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10