Решение по дело №318/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 463
Дата: 10 април 2020 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20207040700318
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 463                  Година 10.04.2020                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ 

                                                                                             2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 318 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба подадена от „Eмона 2000“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Кирил и Методий“№ 120, представлявано от управителя Д.И.И.против решение № 1 от 03.01.2020г., постановено по н.а.х.д. № 888 по описа за 2019г. на Районен съд Несебър. Съдебното решение се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Не споделя изводите на съда обосновали изменение на издаденото наказателно постановление и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността на търговеца на соченото основание. Прави искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът – Отдел “Оперативни дейности” гр.Бургас при ЦУ на НАП Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд Несебър е изменил наказателно постановление 423836-F401983/11.02.2019г. на началника на отдел “Оперативни дейности” Бургас при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като съдът е намалил размера на санкцията на 500 лв., на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС. За да постанови решението си съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като с неотразяване на промяната в касовата наличност е осъществен от обективна страна съставът на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, но по делото не са ангажирани доказателства от страна на наказващия орган за укрити приходи от търговеца, т.е не е доказано, че нарушението води до неотразяване на приходи, което да обоснове налагането на санкцията в размера по чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно, възраженията на касатора са неоснователни.

Установява се по делото, че на 20.08.2018г. при извършена проверка за спазване на данъчното законодателство на търговски обект – ресторант „Панорама“, находящ се в местност „Иракли“, община Несебър, стопанисван от касатора, е констатирана разлика от 54,04 лева между разчетената касова наличност по междинния отчет от едното фискално устройство в обекта в размер на 47,17 лева и фактическата наличност в касата в размер на 101,21 лева. Прието е, че разликата представлява въвеждане на пари в касата без това да е отразено във фискалното устройство, което притежава функциите служебно въведени-служебно изведени суми. По делото липсват твърдения и доказателства тази сума да е резултат от продажби, поради което актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали установеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която  „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“. От анализа на цитираната разпоредба е видно, че същата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

Според разпоредбата на  чл.185, ал.2 ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева, като съгласно изречение второ, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изложените от районния съд мотиви, обосновали изменение на процесното наказателно постановление. Правилно е посочено, че доколкото от наказващият орган не е констатирано и от доказателствата по делото не се установява, че разликата в касовата наличност се дължи на неотразяването на приходите, размера на наложената имуществена санкция неправилно е определен, съгласно изречение първо на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вместо по изречение второ, в размерите по ал.1, а именно от 500 до 2000 лева. В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин, тъй като не се променят  фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава касатора и правото му на защита не е нарушено. В тях изрично е посочено, че се касае за разлика между разчетената касова наличност по междинния отчет от едното фискално устройство и фактическата наличност -  деяние на което е дадена и съответната квалификация по чл.33, т. ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.. Следователно става ясно от описанието на нарушението и правната му квалификация, че се касае за случай различен от продажба, а възражението на касатора, че не са посочени съставомерни елементи на нарушението по чл.185, ал.2 от ЗДДС, е неоснователно. С посочването  на текста „Разликата от 54,04 лв. представлява въвеждане на пари в касата без това да е отразено във фискалното устройство. ФУ притежава функциите служебно въведени-служебно изведени суми“, безспорно става ясно, че наказващият орган е приел, че тази разлика не се дължи на неотразяване на приходи, поради което не е необходимо това да е изрично посочено.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност с обществена опасност, която обуславя ангажирането на административната отговорност на нарушителя, без да е необходимо от това да са настъпили вреди за фиска. Именно затова в привилегирования състав по чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание и имуществена санкция и в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Районният съд е преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и в съобразно правомощията си по чл.334, т.3 от НПК, във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, правилно е изменил наказателното постановление прилагайки привилегирования състав на административно нарушение, установен в разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 03.01.2020г., постановено по н.а.х.д. № 888 по описа за 2019г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                              

2.