Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 16.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***районен съд, наказателна колегия, седми състав,
в открито съдебно заседание на 19.03.2018 г., в състав :
Председател : Владимир Страхилов
при секретаря
И. Трифонова като разгледа докладваното от съдията АНД-НАХД № 259/18 г. по
описа на **РС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят „Ела и сие“ ОООД чрез
процесуален представител е обжалвал НП№ 272192-F**5**4/13.06.2017
г. на Директор на ТД на НАП – ***, с което на дружество за нарушение по чл. 33,
ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. В съдебно заседание
санкционираното дружество чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли
съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна
чрез процесуалния си представител заема устно становище, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Излага и писмено
становище.
Съдът, след
като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата
е основателна. При служебна проверка на АУАН № F**5**4/27.03.2017 г. и НП № 272192-F**5**4/13.06.2017
г. на Директор на ТД на НАП – *** съдът
констатира нередовности по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр.
1, пр. 3 и т. 6 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1,
т. 1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление
от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по
отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното
постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.
Разгледано
по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установява, че на 24.03.2017г. в гр. ***, ул***” № **,
в търговски обект – хлебопекарна „Хляб и приятели”, стопанисван от жалбоподателя „Ела и сие” ООД с
управител Е.Д.И., била извършена проверка от инспектори на ТД на НАП – ***.
Проверката установила разлика между фактическата касова наличност на парични
средства в обекта и отчетената от фискалното устройство. В касата били
установени налични парични средства в размер на 145.15 лева. От изваден
служебен бон № 044777/24.03.2017 г. от фискалното устройство, модел „TREMOL-ZM-KL“, бил разчетена наличност от 95.31 лева. Нямало левова
наличност в началото на работния ден. Установената разлика била в размер на
49.84 лева. Проверяващите счели, че за тази разлика няма въведено движение на
парични средства във фискалното устройство, различни от продажби, чрез
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”, нито записани такива в
книгата за съхранение на дневни финансови отчети за 24.03.2017 г. Установената
наличност на парични средства била посочена в опис, съставен от свидетеля В.Г.Г.,
продавач-консултант в обекта. Било констатирано и че часовникът на фискалното
устройство е с 1 час и 50 минути назад. Контролният и наказващият органи не
отразили съответно в АУАН и НП дали фискалното устройство има функции „служебно
въведени суми“ и „служебно изведени
суми“. Контролният и наказващият органи не посочили дали извършеното от жалбоподателя е довело или не е довело до неотразяване на приходи. За претендираното
нарушение бил съставен протокол за извършена проверка, събрани били писмени
доказателства.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Гореизложеното
не може да мотивира съда да приеме, че санкционираното дружество е осъществило
състава на нарушение по чл. 33, ал. 1, вр. чл. 3, ал.
1 от Наредба №Н-18/06г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на съставомерното задължение промяната
на касовата наличност на фискалното устройство да се регистрира в същото чрез
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, се явява недоказано.
По делото лисват доказателства, а и в АУАН и НП не се претендира за наличието
на фискално устройство, имащо операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми, каквото е изискването на чл. 33, ал. 1 от наредбата. От друга
страна, чл. 33, ал. 2 от наредбата съдържа фактически състав на различно съставомерно задължение при наличието на фискално
устройство, непритежаващо описаните операции.
Индивидуализиране на фискалното устройство като такова по смисъла на чл. 33,
ал. 1 от наредбата чрез последващи гласни доказателства не санира
допуснатия пропуск в изложението на фактологията,
обосноваваща претендирата съставомерност.
Посочването, че са налице писмени доказателства за нарушението без описание
дали същите съдържат информация за тази функция на фискалното устройство, също
не санира посочения порок от формална страна. На
следващо място, евентуалното наличие на фактическите обстоятелства на чл. 33,
ал. 1 от цитираната наредба прави безпредметна извършената проверка на съставомерните обстоятелства по чл. 33, ал. 2 от същата
наредба. На последно място, контролният орган в АУАН и наказващият такъв – в НП
не са посочили като фактическо обстоятелство дали това нарушение е или не е довело до неотразяване
на приходи. Това е следвало да бъде сторено изрично, защото наличието или
липсата на приходи е възможна съставомерна последица
на различни причини, а не само на регистрирани продажби. Изричното посочване е
от значение за приложимата санкционна разпоредба.
Санкциите за твърдяното нарушение са посочени в
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДДС. Изр. 1 има самостоятелно правно значение. Изр. 2 е препращаща
разпоредба към размера на по-ниската санкция в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. За да
е приложима, тя въвежда допълнителното
изискване нарушението, посочено в изр. 1 да не
е довело до неотразяване на приходи. Тоест е налице
несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението.
По
този начин са допуснати и формални пороци по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3
и т. 6 от ЗАНН, визиращи съответно описание на нарушението и на неговите
фактически обстоятелства, както и на виновно нарушените законови разпоредби.
Предвид
гореизложеното е безпредметно обсъждане на възражението на жалбоподателя
за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА като
незаконосъобразно НП№ 272192-F**5**4/13.06.2017 г. на Директор на ТД на НАП – ***, с което на
„Ела и сие“ ОООД, представлявано от управителя Е.Д.И.,
за нарушение по чл. 33, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/06 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен срок
от съобщението на страните.
Районен съдия
: