№ 7594
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110153155 по описа за 2023 година
И. Х. Х. е предявила срещу собствениците в ЕС находяща се на
*********** /б***************/ конститутивен иск с правна квалификация
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения по т. 1, т. 2, и т. 4 от Протокол № 01-
23 от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, проведено на 11.05.2023 г. Атакуваното решение по т. 1 е за
приемане на бюджет на ЕС, по т. 2 е за избор на професионален
домоуправител, а по т. 4 е за избор на УС на ЕС и разпределението на фонд
„Ремонт и обновление“.
Ищцата твърди, че е собственик на ап. 14, находящ се в ************
/б***************/, като от м.03.2019г. в имота не живее никой. За това
обстоятелство домоуправителят е уведомен, както на 05.03.2021г., така и на
24.06.2023г. Поддържа, че общото събрание на собствениците от 11.05.2023г. е
проведено в нарушение на чл. 13, ал.2 и 3 от ЗУЕС, тъй като не е била
уведомена за него на предоставената от нея електронна поща и телефон, като
същите с декларация от 24.03.2021г. са актуализирани. Сочи, че едва на
24.08.2023г. й е изпратен протокол с взетите на събранието решения в
нарушение на чл. 16, ал.7 ЗУЕС. Сочи, че е поискала поправка на протокола с
оглед размера на месечната такса за фонд „Ремонт и обновление“ предвид
обстоятелството, че жилището не се ползва, но такава не е направена.
Поддържа, че не й е изпратено и съобщение за свикване на ОС и съобщение за
изготвен протокол. Според ищеца не се установява кой е председател на
събранието и протоколът не е заверен от него, кои лица са присъствали и как
са гласували, как е формиран кворум. Посочва, че решението по т.1
противоречи на чл. 51, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, тъй като е определен нов размер на
дължимите такси в етажната собственост, изчислени на база площ, а не на
1
база собственици/ползватели, като не е взето предвид обстоятелството, че
ищцата не живее в апартамента. Сочи, че в нарушение на чл. 50 ЗУЕС е взето
решение за събиране на такса за фонд „Ремонт и обновление“, но няма
решение за създаване на такъв фонд. Моли съда да уважи предявения иск.
Пред съда процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Посочва, че взетите решение от ОС на ЕС от
11.05.2023г. са надлежно оповестени чрез залепване на таблото за съобщения
във входа, като според ответника исковата молба е просрочена. Твърди, че е
спазена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание и същото
е законосъобразно. Поддържа, че УС не е уведомяван за желаната
комуникация по електронна поща с ищцата. Сочи, че ищцата не е освободена
от задължението си да заплаща определените вноски от ОС на ЕС. Моли съда
да отхвърли иска. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва
предявените искове и претендира разноски, за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ в
сграда построена върху държавна земя от жилищно строителна кооперация №
98 от 05.08.1971 г., том ХХII, дело № 3811/71 г. се установява, че Й.И. Х. и Х.
Т. Х. са придобили правото на собственост върху а************
От представеното удостоверение за наследници с № 001301 от 19.05.2006
г. издадено от Столична община се установява, че Х. Т. Х. е починал на
08.05.2006 г., като е оставила за наследници по закон: Й.И. Х. – съпруга, И. Х.
Х. - дъщеря и В. Х. Х. – син.
Представено е удостоверение за наследници с № АО9400-1511 от
09.04.2013 г. издадено от Столична община се установява, че Й.И. Х. е
починала на 28.03.2013 г., като е оставила за наследници по закон: И. Х. Х. -
дъщеря и В. Х. Х. – син.
По делото е представен протокол от 11.05.2023 г. от проведено общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с ***********.
Видно от така представения протокол по т. 1 от дневния ред е взето решение
за приемане на бюджета на ЕС, по т. 2 е избрана фирмата ЮЛ за
професионален домоуправител, а по т. 4 са взети две решения, а именно
избран е УС на ЕС, както и откриване на сметка на ЕС където да се депозират
наличните суми от Фонд „Ремонт и обновление“.
По делото са представено списък на лицата присъствали на ОС на
11.05.2023 г., както и списък на гласуванията на ОС на 11.05.2023 г.
Представенa е и кореспонденция по електронната поща между И. Х. Х. и
представители на „ЮЛ проведена в периода от 04.11.2020 г. до 05.03.2021 г.
във връзка с предоставяне на протокол от проведено ОС на ЕС на 30.10.2020
г., както и за депозиране на декларация от страна на ищцата, че процесния
2
апартамент не се ползвал от ищцата.
По делото е представена кореспонденция по електронната поща между И.
Х. Х. и представители на ЮЛ проведена в периода от 10.06.2023 г. до
28.08.2023 г., която не е оспорена, от която се установява, че ищцата е била
уведомена, че това дружество е поело управлението на ЕС и е поискано
заплащане на задълженията, като отново е поискано от ищцата намаляване на
разходите, тъй като апартаментът не бил обитаем от м. март 2019 г. Видно от
кореспонденцията на 24.08.2023 г. ищцата е била уведомена, че за взетите
решения на ОС проведено на 11.05.2023 г. за начина на формиране на таксите
на управление, като е представен и самия проток от ОС, както и покана за
доброволно изпълнение до ищцата.
Представенa е и кореспонденция по електронната поща между И. Х. Х. и
представители на Омека мениджмънт“ ООД 10.10.2023 г. във връзка с
преизчисляване на дължимите суми от ищцата.
Представена е покана за свикване на общо събрание на собствениците в
ЕС с адрес ************, като е посочен и дневния ред.
Представен е протокол за поставяне на съобщение по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,
съгласно който на 15.05.2023 г. в 17:00 часа било поставено съобщение на
табло за съобщения във входа на сградата, че протоколът от ОС проведено на
11.05.2023 г. бил изготвен.
Съгласно съобщение от 12.05.2023 г. за проведено събрание на УС на ЕС
на ***********, за председател на УС на ЕС бил избран В. И..
Видно от представения договор за предоставяне на услугата
„професионално управление и поддръжка на общите части“ от 01.06.2023 г.,
същият е бил сключен между ЮЛ и Ч. Р. С. и В. Т. И., в качеството си на
представите на УС на ЕС с адрес **************.
От представения договор за поддръжка и управление на ЕС №
30.01.12.2019 г., същият е бил сключен между собствениците на
самостоятелни обекти в сграда с адрес ************** и „ЮЛ.
По делото е представена и извадка от комуникация по вайбър.
Представен е протокол за поставяне на съобщение- покана за свикване на
ОС на ЕС от 03.05.2023 г., съгласно който на 03.05.2023 г. в 10:00 часа във
входа на сградата на таблото за съобщения се била поставило съобщение –
покана за свикване на ОС на 11.05.2023 г.
От представения нотариален акт дарение на недвижим имот № 4 от
29.06.1921 г., том VI, рег. № 9112, дело № 880/21 г. се установява, че Р.Е.И. и
Д.И.Ш. даряват на М.И.Ш. притежаваните от тях 1/3 ид. ч. от правото на
собственост върху апартамент № 1, в жилищно строителна кооперация
„**************“, находяща се в *************.
Представено е пълномощно с дата 10.05.2023 г. от М.И.Ш., с което се
упълномощава В. Т. И. да представлява упълномощителя на ОС, което щяло
да се проведе на 11.05.2023 г.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот-
апартамент в сграда построена върху държавна земя от жилищно строителна
3
кооперация № 117 от 20.06.1995 г., том LV, дело № 10847/95 г. се установява,
че С.А.К. дарява М.С.К. собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент № 2, в жилищно строителна кооперация „**************“,
находяща се в *************.
Съгласно удостоверение за наследници с № РСЦ21-1511 от 09.07.2021 г.
издадено от Столична община се установява, че М.С.К. е починала на
31.05.2021 г., като е оставила за наследници по закон: С.А.К. – дъщеря.
Представено е пълномощно с дата 05.05.2023 г. от С.А.К., с което се
упълномощава Б.И.Д. да представлява упълномощителя на ОС, което щяло да
се проведе на 11.05.2023 г.
Представено е пълномощно с дата 03.05.2023 г. от Д.Й.Я., с което се
упълномощава Б.И.Д. да представлява упълномощителя на ОС, което щяло да
се проведе на 11.05.2023 г.
Представен е нотариален акт дарение на недвижим имот № 114 от
22.06.2022 г., том I, рег. № 2330, дело № 94/2022 г. се установява, че Б.И.Д.
дарява на М.Б.С. правото на собственост върху апартамент № 4, в жилищно
строителна кооперация „**************“, находяща се в *************.
Представено е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите от
дата 05.05.2023 г., съгласно което М.Б.С. е упълномощила Б.И.Д. да
представлява упълномощителя.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
23.04.2015 г., се установява, че И.Т.Б. и Д.С.С. са придобили правото на
собственост върху апартамент № 5, в сграда, находяща се в *************.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
20.10.1990 г., се установява, че И.Т.Б. е придобила правото на собственост
върху апартамент № 6, в сграда, находяща се в *************.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
05.11.2001 г., се установява, че И.Т.Б. е придобила правото на собственост
върху апартамент № 12, в сграда, находяща се в *************.
Съгласно нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти
от 08.09.2003 г., 27.04.2005 г.и 27.07.2005 г. се установява, че И.Т.Б. и Д.С.С. са
придобили правото на собственост върху гараж № 1-а, гараж № 1, гараж № 2,
в сграда, находяща се в *************.
Представено е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите от
дата 02.12.2014 г., съгласно което И.Т.Б. и Д.С.С. са упълномощили Г.В.В. да
ги представлява при участие в ОС.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от
18.02.1997 г., се установява, че Стефка Господинова И.а дарява В. Т. И. ид. ч.
от недвижим имот, представляващ апартамент № 9, в жилищно строителна
кооперация „**************“, находяща се в *************.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19 от
29.12.1997 г., том LLLLLII, дело № 49562/1997 г., се установява, че П.Т.П. и
М.И.П. даряват Т.П.П. следния свой собствен недвижим имот, представляващ
апартамент № 10, в жилищно строителна кооперация „**************“,
4
находяща се в *************.
Съгласно удостоверение за наследници с № РСЦ22-УГ01-757 от
08.02.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Т.П.П. е
починала на 12.08.2019 г., като е оставила за наследници по закон: М.Т.А. –
дъщеря.
Представено е пълномощно от М.Т.А., с което се упълномощава Б.И.Д. да
представлява упълномощителя на ОС, което щяло да се проведе на 11.05.2023
г.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 116 от
11.12.1997 г., том LLLLXVII, дело № 42847/1997 г., се установява, че С.А.С. и
С.Г.С. даряват Р.С.С. следния свой собствен недвижим имот, представляващ
апартамент, в жилищно строителна кооперация „**************“, находяща
се в *************.
Представено е пълномощно от Р.С.С., с което се упълномощава Ч. Р. С. да
представлява упълномощителя на ОС, което щяло да се проведе на 11.05.2023
г.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 69 от 02.03.2022 г., том 1, рег. № 1225, дело № 24/2022 г., се установява, че
М.Т.А. продава на С.Г.Ж. недвижим имот, представляващ гараж № 3, в
сградата, находяща се в *************.
Представено е пълномощно от 10.05.2023 г. от С.Г.Ж., с което се
упълномощава С.С.Д. да представлява упълномощителя на ОС, което щяло да
се проведе на 11.05.2023 г.
Съгласно удостоверение издадено от МВР от 05.12.2024 г. по отношение
на лицето С.А.К. имало регистрирани данни за 2 броя преМ.вания през ГКПП
на Република България, за периода от 01.01.2019 г. до 06.12.2024 г., а именно
влизания на 27.09.2020 г. и 27.11.2021 г.
Разпитван е свидетелят Г. М., която посочва, че имала фирма за
професионално управление на сгради в ЕС като фирмата се казвала„ЮЛ.
Посочва, че била управлявала сградата не *********** в периода от м.12.2019
г. до м.04.2022 г., като фирмата била около две години домоуправител. Тяхната
практика била още в началото да се предоставяло декларация, в която всеки
собственик да си попълнил име, фамилия, брой обитатели и контакт на всеки
апартамент и по този начин са комуникирали чрез техните имейли, също така
имало и вайбър група на ЕС, като почти всички били изпратили такива
декларации и съответно били предоставили имейли и телефони. Редовно били
изпращани месечните бюджети и важна информация за ЕС, като свикване на
събрания, протоколи от свикани събрание и съответно действия по взети
решение, като комуникацията ставала и по имейл и по вайбър, но самото
свикване на събрания се осъществявало чрез имейл, като поканите били
изпращани на посочените имейли. Протоколите били изпращани по имейл и
се поставяли на информационното таблото в сградата. Свидетелката посочва,
че ищцата я била уведомила със съобщения по електронната поща от
13.11.2020 г., 24.01.2021 г. и 24.03.2021 г., че брат й не живеел на адреса от
м.03.2020 г. Апартамент 14 бил на последния етаж и било обсъждано, че бил
5
необитаем. Получавана била информация, че братът на ищцата ходел да си
миел колата, като ползвал вода от общите части и опъвал маркуч през фоайето
на сградата. Уточнява, че имали още в началото предоставени имейли от
предишната фирма, като били изпратени декларации за актуализиране на
данните до собствениците, като същата декларация беше оставена на таблото
във входа, за да може, ако някой от собствениците не е получил имейл да я
попълни и да я изпрати, като това било с цел да се актуализираме домовата
книга. Такава декларация, в която ищцата била посочила актуализиран имейл
ми била подадена на 24.03.2021 г. Ищцата била участвала в общи събрания.
Свидетелката била влизала в апартамента на ищцата през 2020 г. и през 2021г.
и при нейните посещения, имотът не е бил обитаван. Свидетелят нямал лично
наблюдения дали е братът на ищцата е бил в имота, но няколко пъти била
получава сигнали, че го виждали в сградата, като не можела да каже през коя
година се получаваха сигналите, но тази дискусия се обсъждаше още, когато
започнахме управлението на ЕС. През 2020 г и 2021 г. били получавали
сигнали, че се появявал в сградата, а бил декларирал, че не обитава жилището.
Свидетелката не си спомняла след тях дали фирма била поела управлението на
тази сграда или човек от входа.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на
вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При
етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа
на съвместно притежавани общи части. Установената в закона /чл. 38, ал. 2 ЗС/
особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху
земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени,
изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между
притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на
ползването, управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за
които намира приложение установеният в Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/ специален режим.
Необходимостта от установяване такива специални правила следва от
обстоятелството, че в сградата в режим на етажна собственост съществуват
части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни
обекти. За да съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се
ползват по предназначение е нужно поддържане в добро състояние на общите
части и осигуряване на възможност последните да бъдат ползвани от всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват.
В разглеждания случай е несъмнено, че в процесната сграда има повече от
три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик,
поради което за правоотношенията по управление на общите части намират
приложение специалните правила на ЗУЕС /арг. за противното от чл. 3 от
закона/.
В доказателствена тежест на ищците по иска с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС е да докажат следните обстоятелства че притежава качеството
собственик на обекти в сградата в режим на ЕС, както и сочената в исковата
молба незаконосъобразност на решенията на ОС, проведено на 11.05.2023 г., а
6
в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е спазена процедура
по свикване и провеждане на ОС, както и законосъобразни взети решения от
ОС на ЕС на 11.05.2023 г.
Спорно по делото се явява обстоятелство дали исковата молба е подадена
в предвидения от закона срок. Законодателят е предвидил правна възможност
за всеки собственик в етажната собственост да поиска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание, като предявяването на иска
е ограничено със срок - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на общото
събрание се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16,
ал. 7 ЗУЕС. Последната посочена норма, в приложимата към казуса редакция
– ДВ, изм. и доп., бр. 26 от 2016 г., предвижда задължение на председателя на
управителния съвет /управителят/ в 7-дневния срок по ал. 6 от провеждането
на събранието да постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се
съставя протокол от председателя на управителния съвет /управителя/ и един
собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на
общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към
него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в
случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес
в страната. Последната посочена норма предвижда задължение за собственик
или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или отсъства повече
от един месец да уведоми писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на
които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и
телефонен номер. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило
електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС предвижда, че то се смята за
уведомено с поставяне на съобщението. Следователно началото на срока е в
зависимост от условията по чл. 16, ал. 7, вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС: за лицата,
живеещи в сградата – от връчване на препис от протокола, за лицата, които не
живеят в сградата или отсъстват повече от месец, но са посочили адрес,
електронен адрес или телефон – от момента на получаване на преписа, респ.
уведомяване по телефона /арг. чл. 13, ал. 3, предл. 1 ЗУЕС/, а за лицата, които
не живеят в сградата и за тях липсват данни за контакт – от поставяне на
съобщението по чл. 16, ал. 7, изр. 1 ЗУЕС за изготвяне на протокола.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че
самостоятелният обект, на който ищцата е собственик, че не е бил ползван от
нея или от ползвател. Видно от представената кореспонденция по
електронната поща между ищцата е предходния управител на ЕС „ЮЛ от
05.03.2021 г. на ищцата е изпратена декларация за актуализиране на данните,
както и за посочване откога процесния апартамент не се ползвал от ищцата. В
този смисъл са и показанията на свидетелката М., която била управител на
„ЮЛ, която посочва, че на собствениците в сградата *********** били
7
предоставили декларация, в която всеки собственик да си попълнил име,
фамилия, брой обитатели и контакт на всеки апартамент и по този начин са
комуникирали чрез техните имейли, също така имало и вайбър група на ЕС,
като почти всички били изпратили такива декларации и съответно били
предоставили имейли и телефони. Такава декларация, в която ищцата била
посочила актуализиран имейл била подадена на 24.03.2021 г. Също така
ищцата я била уведомила със съобщения по електронната поща от 13.11.2020
г., 24.01.2021 г. и 24.03.2021 г., че апартаментът бил необитаем от м.03.2020 г.,
като свидетелката дори била посещавала имота през 2020 г. и през 2021г. и при
нейните посещения, имотът не е бил обитаван. Обстоятелство, че процесният
имот не е бил обитаван се установява и от представена кореспонденция по
електронната поща между И. Х. Х. и представители на ЮЛ, в качеството им
новоизбран управител на ЕС, доколкото видно от съобщение от 10.06.2023 г.
ищцата е била уведомена посредство електронната поща, че това тази фирма е
поема управлението на ЕС и на ищцата е изпратена декларация за намаляване
на таксите, която следвало да бъде попълнена. Видно от кореспонденцията на
24.08.2023 г. ищцата е била уведомена по електронната си поща от ЮЛ за
проведеното ОС на 11.05.2023 г. и взетите решения. С оглед на
гореизложеното по делото се установи, че самостоятелния обект, на които
ищцата е собственик, че не е бил ползван от нея и същата е изпълнила
задължението си да уведоми за това писмено управителя ЕС, като са
уведомени както предходния, така и настоящия. Като последният именно е
изпратил на 10.06.2023 г. на ищцата в тази връзка декларация за намаляване на
таксите. Също така се установи, че ищцата е посочила и електронна си поща,
на която да й бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, респ.
заверен препис от протоколи от проведено общо събрание, какъвто препис е
бил изпратен на електронната поща на ищцата 24.08.2023 г. Само в хипотезата
на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, ако ищецът не е посочил електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, той ще се счита за
уведомен с поставяне на съобщението, поради което, срокът за оспорване на
решенията на ОС на ЕС, проведено на 11.05.2023 г., за ищцата е започнал да
тече от получаване на решението на електронната си поща, а именно
24.08.2023 г. По делото не се твърди, а и не се доказва връчване на препис от
протокола от ОС на ЕС от 11.05.2023 г. преди твърдяната от ищцата дата –
24.08.2023 г., поради което с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 5 вр. ал. 6 от
ГПК с подадената по пощата искова молба на 25.09.2023 г. /понеделник/ за
отмяна на част от решенията, взети на ОС на ЕС на 11.05.2023 г., е спазен 30
дневният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Настоящият състав намира, че ответникът не доказа при условията на
пълно и главно доказване редовността на процедурата по провеждане на ОС.
Основателни се явяват оплакванията в исковата молба, че не били спазени
императивните изискванията на чл. 13 ЗУЕС за свикване на ОС. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС ОС се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които го свикват. Поканата се поставя на видно и общодостъпно място
във входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в
неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът задължително се
8
отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което
се съставя протокол. По делото е представена покана, в която е посочено се
изхожда от УС. Изискването за посочване в поканата на лицата, които свикват
общото събрание, се свързва с разпоредбата на чл. 12 ЗУЕС, където са
посочени начините за неговото свикване и лицата, които имат право да
инициират това, като в ал. 1 на същата разпоредба като оправомощени лица да
свикат общото събрание конкретно са посочени управителят и контрольорът
на етажната собственост. Ето защо, общото посочване, че събранието се
свиква от УС не е достатъчно, за да се установят лицата, които са поставили
съобщението, съответно да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 13,
ал. 1, изр. 1 ЗУЕС за подписване на поканата от лицата, които го свикват. Не
става ясно кой измежду лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 12, ал.
1 ЗУЕС органи е поел инициативата за свикване на общото събрание. В
случая, качеството на лицата, свикали общото събрание, не може да се
установи и въз основа на техните подписи, доколкото такива изобщо не са
били поставени от тяхна страна. Ето защо, съдът приема, че по делото няма
доказателства кой и на какво основание е свикал процесното общо събрание.
Отделно от това следва да се посочи, че за да гарантира правото на
участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не
ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от 1 месец, законът
предвижда възможността същите да уведомят за това писмено управителя или
председателя на управителния съвет, като посочат електронна поща и адрес,
на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото събрание,
както и телефонен номер- арг. чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС. При изпълнение на
това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда задължение да
уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по
телефона. В случая от събраните по делото писмени доказателства, а именно
неоспорена кореспонденция по електронната поща за периода от 04.11.2020 г.
10.10.2023 г. осъществена между ищцата и различните управители на ЕС,
както и от разпитания по делото свидетел се установи, че процесният
недвижим имот не се е ползвал, както и че ищцата периодични е подавала
декларации по електронната поща за актуализиране на т обстоятелствата. Още
повече, че през целия период на кореспонденция ищцата е осъществявала
комуникацията с управителите на ЕС, включително и с новоизбрания
управител на ЕС посредством една и съща електронна поща. Ответниците не
твърдят, нито установяват ищецът да уведомен за свикването на ОС на ЕС на
11.05.2023 г. с изпращане на поканата чрез електронна поща или по телефона.
След като не са спазени императивните изисквания на ЗУЕС във връзка със
свикването на процесното ОС на ЕС, взетите от ОС решения са
незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата имат право на разноски по
делото, като страната претендира сумата от 430 лв. заплатена държавна такса,
5 лв. държавна такса за обезпечителна заповед, 5 лв. държавна такса за
съдебно удостоверение, 20 лв. депозит за свидетел, 1000 лв. адвокатско
възнаграждение. В случая по делото се установява, че ищецът е представил
9
доказателства за платена държавна такса в размер на 240 лв., а не 430 лв., от
която дължима се явява сумата от 80 лв., доколкото това е действителния
размер на дължимата държавната такса, а по отношение на разликата над 80
лв. до 240 лв. същата подлежи на връщане на страната при депозиране на
нарочна молба. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение
следва да се посочи, че по делото е представен единствено пълномощно за
процесуално представителство и фактура от 12.04.2024 г. Съгласно т. 1 от
тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото в случая не са
представени доказателства за реалното заплащане на адвокатското
възнаграждение претенцията следва да бъде оставена без уважение. С оглед
гореизложеното на ищеца следва да му се присъди сумата от 110 лв. С оглед
изхода на спора на ответника не следва да му се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от И.
Х. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес ************, чрез адв. М. В. срещу
собственици в ЕС находяща се на *********** /б***************/ Решение
на Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т. 1 от
Протокол № 01-23 от проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, проведено на 11.05.2023 г., с което е взето
решение за приемане на бюджет на ЕС, Решение на Общото събрание на
етажната собственост, обективирано в т. 2 от Протокол № 01-23 от проведено
общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата,
проведено на 11.05.2023 г., с което е взето решение за избор на професионален
домоуправител, както и Решение на Общото събрание на етажната
собственост, обективирано в т. 4 от Протокол № 01-23 от проведено общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, проведено на
11.05.2023 г., с което е взето решение за избор на УС на ЕС и разпределението
на фонд „Ремонт и обновление“.
ОСЪЖДА в ЕС находяща се на ***********, да заплатят на И. Х. Х.,
ЕГН ********** със съдебен адрес ************, чрез адв. М. В., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 110 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10