РЕШЕНИЕ
№ 1119
Гр. Пловдив,
30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХVІ състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Стефка Костадинова прокурор Росен Каменов, като разгледа административно
дело №190 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на „АС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“П. Н.“ № 60, ет.3, ап.9, подадена чрез адв.Ж.П. против НАП- гр.София
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 600.00
лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в резултат на
отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление НП № 398361-F458309/16.01.2019
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Излагат се
твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната сума за
процесуално представителство пред Районен съд гр.Пловдив по повод обжалване на издадениото
от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. наказателно постановление /НП/
№ 398361-F458309/16.01.2019г. по АНД №4286/2019г., който го е отменил и същото е
влязло в сила. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмено
становище по същество счита, че предявеният иск е доказан по своето основание и
размер и моли да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на решението на Районен съд-Пловдив до нейното
окончателно заплащане. Претендира и направените по настоящото производство
разноски.
Ответникът по иска – Национална агенция по приходите, чрез упълномощения си процесуален
представител юрк. М. К. оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за
обезщетение за неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за неоснователност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
С наказателно
постановление НП № 398361-F458309/16.01.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, ищецът „АС“ ЕООД, ЕИК *** е
санкциониран с административно наказание имуществена санкция в размер на 600
лева за административно нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДС. Недоволен от издаденият акт, той го е оспорил по
съдебен ред. За нуждите на това оспорване бил ангажиран като защитник адв.Ж.П.,
с която бил сключен договор за правна защита и съдействие. По депозираната
жалба било образувано и проведено съдебно производство по АНД №4286/2019г. по описа
на Районен съд-Пловдив- I н.с., по което производство бил представен
и сключения договор за правна защита и съдействие. С Решение №1658/13.09.2019г.
по посоченото съдебно производство било отменено като незаконосъобразно
атакуваното НП.
Така постановеното
решение на Районен съд гр.Пловдив било обжалвано от ЦУ на НАП-София, за което
било образувано КАНД №3183/2019г. по описа на Административен съд-Пловдив. С
Решение №2744/19.12.2019г. по посоченото съдебно производство обжалваното решение
било оставено в сила.
Поради липса на други процесуални възможности
за компенсиране на направените разноски, от ищеца било образувано и настоящото
съдебно производство.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издадено процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени
вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице
отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/,
претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена
връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е
специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е
гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика,
посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на
ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите реквизити на
исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер на
претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което
обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по
следните за това съображения:
Материалноправното
основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на
държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност,
като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три
предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Налице е
първата предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган
– НП, отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД №4286/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
В случая,
ищецът претендира имуществени вреди в размер на общо 600лв., представляващи
платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при
обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е по делото, че именно във
връзка с оспорване на наказателно постановление пред Районен съд-Пловдив и
административен съд-Пловдив, ищецът в настоящото производство е упълномощил
адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на общо 600лв., уговорен и
изплатен, според сключените договори за правна защита и съдействие. Ищецът не
би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе
издаден незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на
неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е
предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият
от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които
съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските в размер на адвокатско възнаграждение от 300 лева.
В отговора
на исковата молба ответникът възразява на тяхното присъждане и за двете съдебни
производства с мотив, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява накърняване
на имуществената сфера на ищеца, поради което не може да бъде изведен като
вреда, ето защо той не е пряка и непосредствена последица от отмененото НП, а
произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се сключва между
равнопоставени страни по тяхно взаимно съгласие.
Съдът приема,
че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно
постановление. Следва да се има предвид също, че към момента, в който се е
развило съдебното производство пред ПРС, в производствата по Закона за
административните нарушения и наказания, прилаган и при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които не предвиждат
възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за
правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане
на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски
хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по
оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда,
по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ОД на
МВР гр.Пловдив дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД
№1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на общо
600 лева, представляващи платените разноски за адвокат в размер на 300 лева по
АНД №4286/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив и в размер на 300 лева по
КАНД №3183/2019, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен. В тази връзка, основателно се явява и искането за присъждане на
законната лихва върху сумата от 600 лв., считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение-19.12.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане .
В настоящия
съдопроизводствен ред е налице изрична правна уредба относно присъждане на
разноски в производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно който текст, в случай, че искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. В случаят те са в минимален размер, съобразен с
действащата преди измененията /Решение №5419
на ВАС на
РБ, обн. ДВ бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г./ на разпоредба на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба
№1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо следва
изцяло да се присъдят в полза на ищеца и направените в настоящото съдебно
производство разноски в общ размер от 300.00 лева.
По изложеното
и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на „АС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“П. Н.“ № 60, ет.3, ап.9, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, съставляваща
причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила
съдебен акт наказателно постановление НП № 398361-F458309/16.01.2019г., издаден
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, съставляващо
заплатено адвокатско възнаграждение в едно със законната лихва от влизане в
сила на съдебното решение до окончателното му изплащане;
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на АС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“П. Н.“ № 60, ет.3, ап.9, сумата от 300.00
/триста / лева, съставляваща разноски по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: