№ 207
гр. София, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500986 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 148/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 238/2024
г. по описа на РС-Своге е признато за установено по предявените от В.
М. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН ********** против
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните,
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че В. М. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН ********** са
собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност
на част от поземлен имот с идентификатор .............. по КККР на с. Г.
Б., общ. С., обл. С., одобрени със заповед № РД- ..-.../........ г. на
изпълнителен директор на АГКК, която част е заключена между точки
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 1, съгласно комбинирана скица от
Приложение № 1 към съдебно-техническа експертиза, вх. № 2137 от
13.06.2024 г., с площ 483 кв.м., при граници: изток - останалата част
от поземлен имот с идентификатор ..............; север - останалата част
от поземлен имот с идентификатор ..............; запад - останалата част
от поземлен имот с идентификатор .............. и юг - урбанизирана
територия на село Г. Б., общ. С., обл. С..
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и
1
храните, е осъдена да заплати на В. М. С., ЕГН ********** и К. С. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер от
2160 лева (две хиляди сто и шестдесет лева), представляваща сторени
от ищците разноски в исковото производство.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните, с доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Изложени са
съображения, че имот с идентификатор .............. е публична държавна
собственост и представлява горска територия. Излага, че не следвало
да бъде кредитирано заключението по приетата СТЕ на в.л. Л.М.,
както и свидетелските показания. Излага, че съдът не възприел
правилно фактическата обстановка по делото и се произнесъл
неправилно по спора на кого принадлежи правото на собственост
върху процесния имот. Посочено е, че поземлен имот с
идентификатор .............. е отразен в Горскостопански план на ТП ДГС
Своге, утвърден със Заповед № 728/16.06.2016 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите и същият се включва в
горските територии, предоставени за управление на ТП ДП Своге.
Излага, че удостоверението по чл. 27, ал. 5, т. 3 от Закона за горите не
удостоверява момента на придобиване собствеността от държавата, но
съобразно изричното предвиждане на закона представлява надлежно
доказателство по отношение на правото на собственост. Това, че не е
представен акт за държавна собственост счита, че е без значение, тъй
като правото било признато по силата на закона и не съществува
задължение за доказване на придобивния способ. РС-Своге не се
съобразил с императивната разпоредба на чл. 26 от Закона за горите,
която въвежда забрана за придобиване по давност на горски
територии – държавна или общинска собственост. Излага, че ищците
не били представили строителна документация за построената
жилищна сграда, което давало основани да се предположи, че същата
е построена незаконно върху чужд имот. По същество моли
решението да бъде отменено като неправилно поради противоречие с
материалния и процесуален закон, като бъде отхвърлен предявения
установителен иск за собственост. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемите В.
М. С. и К. С. С., чрез адв. Д. П. изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба. Изложено е, че въззивникът не
е ангажирал доказателства за твърдението си, че спорният имот е
горска територия – публична държавна собственост. Молят въззивната
2
жалба да бъде оставена без уважение. Претендират разноски за
адвокатски хонорар.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищците В. М. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН ********** са
предявили против Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, субективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с
които се претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на основание давностно
владение на част от поземлен имот с идентификатор .............. по КККР
на с. Г. Б., общ. С., обл. С., заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,
9, 10, 11, 12, 1, обозначени с червен цвят съгласно приложената към
исковата молба комбинирана скица, издадена от правоспособно лице
по ЗКИР, с площ 483 кв.м.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата
молба, в който ответникът заявява, че е собственик на процесния
имот, който представлява защитена местност съгласно чл. 5, т. 6 от
Закона за защитените територии. Изложено е, че ищците не разполагат
с документ за собственост на процесната част от имота, нито пък са
заявили възстановяването му пред Общинска служба по земеделие –
Своге.
От фактическа страна се установява следното:
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Г. Г. дава заключение, че имот с площ от 483 кв.м.,
отразен по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1 на комбинирана скица от
Приложение № 1, съставлява част от поземлен имот с идентификатор
№ .............., с площ от 52 479 кв.м., в м. „Л.“ по КККР на с. Бов,
собственост на ДАГ-ДГС Своге, която претендирана част е при
следните граници: изток - останалата част от ПИ № ..............; север –
останалата част от ПИ № ..............; запад - останалата част от ПИ №
.............. и юг – урбанизирана територия на село Г. Б.. Този имот не
може да се отнесе към имота описан в договора за покупко-продажба
от 20.01.1964 г., тъй като от сателитната снимка било видно, че около
3
процесния имот са налице още обособени застроени имоти.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Л.М., неоспорена от страните, установява, че
процесният имот е част от имот с идентификатор .............. по КККР на
с. Г. Б., общ. С., обл. С.. При огледа на място, вещото лице установява,
че процесният имот е ограден. Видими граници се виждат и на
сателитните снимки от м. 03.2002 г. и м. 07.2016 г. На едромащабна
топографска карта 1:5000, която е основа за изработване на КВС,
претендираният от ищците имот е извън границите на горския фонд и
е включен в строителните граници на населеното място. В КВС, която
е трансформирана впоследствие в КККР, имот с номер .............. е
обединен с поземлен имот номер .............. - горска територия и двата
имота са образували имот с идентификатор ............... с предназначение
„горска територия“. Съгласно действащия КРП на с. Г. Б., одобрен със
заповед № 0-35/20.01.1967 г. на ИК на ОНС - София, процесният имот
е извън обхвата на плана, но граничи непосредствено с него.
Впоследствие е одобрена КВС на с. Г. Б., като процесният имот не е
нанесен в нея и попада в ПИ .............. - Държавен горски фонд. С
одобрение на КККР на с. Г. Б., със заповед № РД-..-.../...... г.,
процесният имот не е нанесен и попада в ПИ .............. - горска
територия, като собственик е записан „ДАГ - ДГС Своге“. В
едромащабната топографска карта /ЕТК/ в М 1:5 000, изработена през
1986 г., сградата в имота е нанесена и дори е включена в строителните
граници на с. Г. Б. /комбинирана скица в приложение 3/. В
експертното заключение е посочено, че може да се направи извод, че
ПИ .............. назад във времето се е променял само по отношение на
имота на ищеца, като са обединени два имота от КВС с № .............. и
№ .............. в един общ по КККР - поземлен имот с идентификатор
............... Най- стария картен материал по отношение на ПИ .............. е
ЕТК в М 1:5 000, К.Л. К-9-24-(9), този имот е отразен като държавен
горски фонд, но имотът на ищеца е извън него. Процесният имот е
извън обхвата на КВС на с. Г. Б., но граничи с него през улицата. В
кадастралната карта имотът на ищците, ведно с построената в него
сграда, не са отразени и попадат изцяло в ПИ .............. - горска
територия. В съдебно заседание вещото лице заявява, че категорично
е налице грешно отразена строителна граница на населеното място,
като фактически имотът попада в границите на населеното място. Не
било направено попълване на кадастъра, при което имотът е следвало
да бъде включен в строителните граници на населеното място.
Няколко имота, разположени западно от този, също не са отразени в
4
границите на населеното място.
По делото са разпитани двама свидетели на ищците – Д. М. А. и
И. З. Н., от чиито показания се установява, че ищците закупили
процесния имот през 1964 г. През 1968 г. са започнали строежа на
къща в имота и оттогава живеят там. Според св. А. имотът граничи от
едната страна с улица, а от другата с горски фонд. Според свидетеля
И.Н., площта на имота е около 500 кв.м., като от едната страна
граничи с улица, а от другата с горски площи и ограда. Целият имот е
ограден, а къщата е двуетажна. Ищците купили имота от Т. Ц. с
договор, който не бил нотариално заверен. Свидетелят посочва, че
през онези години имотите, които били извън регулация, били
включвани в горска площ.
Видно от удостоверение с рег. индекс РД-..-..-....-./.......... г. на
Началника на ОСЗ-Своге, за поземлен имот с идентификатор ..............
с площ 52479 кв.м. по КККР за землището на с. Г. Б., общ. Своге не е
постановяване решение за възстановяване на право на собственост на
Община Своге.
От така установената фактическа обстановка, правните изводи на
съда са следните:
Разгледан по същество искът е основателен.
Видно от Удостоверение Изх. № РД-..-..-...-./........... г., изд. от
началника на ОСЗ гр. Своге и скица № ..-......-........... г., изд. от СГКК -
Софийска област, поземлен имот с идентификатор .............. в
землището на с. Б., общ. С., местност Л., с площ от 52 479 кв.м.,
трайно предназначение на територията: горска, отразен като
собственост на ДАГ-ДГС Своге, без посочен документ за собственост.
За имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на
собственост по реда на Закона за възстановяване на собствеността
върху горите и земите от горския фонд (ЗВСВГЗГФ) и за него няма
реституционни претенции. Незаявяването на процесния имот за
възстановяване по специалния ред установен в нормите на ЗСПЗЗ и
ЗВЗГЗГФ не е пречка за установяване собствеността в общото исково
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за
горите по дела, които се отнасят до горски територии - държавна
собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на
земеделието, храните и горите или от оправомощено от него
длъжностно лице, поради което искът е предявен срещу надлежен
ответник при наличие на правен интерес за ищеца от търсената
защита.
5
Съобразно установените по делото факти въззивният съд приема,
че ищците са доказали осъществяването на юридическите факти с
правопораждащ собствеността ефект.
Видно от представен договор от 20.01.1964 г., Т. Ц. е продал на
В. нива от около 500-600 кв.м., в местността „Л.“, при граници от
двете страни държавна гора, от другите две страни улица и Г.З.. В
договора е посочено, че сумата, представляваща продажна цена е
„броена веднага на продавача“, както и че купувачът има право на
владение върху горепосоченото място. Отразено е също, че свидетели
на продажбата са И.Г. и И.М., като договорът е подписан от продавача,
купувача и свидетелите. Действително представения договор за
покупко-продажба от 20.01.1964 година е нищожен, тъй като не е
сключен в изискуемата форма на нотариален акт, но представлява
индиция за периода, от който страните по договора са започнали да
упражняват владение върху този имот. Видно от приложено по делото
удостостоверение за граждански брак № .. от ......... г. на с. Б., общ. С.,
обл. С., издадено въз основа на акт за граждански брак от 22.10.1967
г., ищците В. М. С. и К. С. С. са сключили граждански брак на
22.10.1967 г.
В допълнение, както и в отговор на изложените във въззивната
жалба доводи, съдът отбелязва, че фактическата власт върху имота,
упражнявана от ищците, може да се приеме за доказана от
показанията на св. Д. А. и св. И.Н., снети в открито съдебно заседание
на 25.06.2024 г., които индивидуализират процесния имот. От
показанията им се установява по несъмнен начин, че имотът бил
закупен през 1964 г., а през 1968 г. ищците започнали строежа на къща
в имота и оттогава живеят там, от което съдът прави извод, че ищците
са владяли имота явно, спокойно и необезпокоявано през периода още
от 1964 г. до сега, от който момент тече и давностния срок, като
способ за придобиване собственост по смисъла на чл. 79 ЗС, който
срок в случая надхвърля значително десет години.
Не обосновава обратен извод наведеният в жалбата довод, че
било невъзможно, имотът да се придобие по давност, с оглед
забраните по чл. 86 от ЗС и § 1 от ЗДЗС. Съдът намира за недоказано
правоизключващото възражение на ответника за държавен характер
на имота, тъй като по делото не са представени никакви доказателства
за придобиване на собствеността върху него от страна на държавата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Л.М., според което се
касае за неточно отразена граница на горския фонд. В едромащабната
топографска карта /ЕТК/ в М 1:5 000, изработена през 1986 г., сградата
6
в имота е нанесена и дори е включена в строителните граници на с. Г.
Б. /комбинирана скица в приложение 3/. В най-стария картен материал
по отношение на ПИ .............. е ЕТК в М 1:5 000, К.Л. К-9-24-(9),
имотът е отразен като държавен горски фонд, но имотът на ищците е
извън него. Процесният имот е извън обхвата на КВС на с. Г. Б., но
граничи с него през улицата. В кадастралната карта имотът на ищците,
ведно с построената в него сграда, не са отразени и попадат изцяло в
ПИ .............. - горска територия. В съдебно заседание вещото лице
заявява, че категорично е налице грешно отразена строителна граница
на населеното място, като фактически имотът попада в границите на
населеното място. Не било направено попълване на кадастъра, при
което имотът е следвало да бъде включен в строителните граници на
населеното място. Според вещото лице имотът не попада върху горска
територия, а граничи с нея.
По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са
продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали
фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 от ЗС за
придобиването им по давност не се прилага, съответно за тях не се
прилага спирането на давността с пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС.
В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Аналогично е
разрешението и по отношение приложението на ЗВСВГЗГФ. Всички
доказателства по делото водят до извод, че имотът не е бил отнет,
респективно за ищците, които са упражнявали фактическа власт върху
него, забраната по чл. 86 ЗС не се прилага, нито пък спирането на
давността с пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС /обявена за противоконституционна с
решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС - ДВ, бр. 18/2022
г./. Изрично в този смисъл е Определение № 50443 от 31.10.2022 г. по
гр. д. № 1927/2022 г. на I г. о. на ВКС, с което не е допуснато до
касационно обжалване въззивното решение, постановено по
идентичен казус. В случая се касае за грешно отразена строителна
граница на населеното място, в резултат на което имотът на ищците
грешно е отразен като част от горска територия. Тази грешка се е
пренесла и в одобрената кадастралната карта за населеното място.
Като заключение следва да се посочи, че одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта
7
законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за
вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото.
Ето защо, с оглед съвкупната преценка на всички доказателства
по делото се налага извод, че ищците са придобили процесния имот
по давност, до какъвто извод е достигнал и РС-Своге.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Пред настоящата инстанция въззиваемите страни В. М. С. и К. С.
С. са претендирали разноски от 1000, 00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Въззивникът е направил възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да се разгледа. Адвокатското
възнаграждение по установителния иск за собственост се определя по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатско работа и съобразно данъчната оценка на
имота /3006.50 лева/ възлиза в размер на 600,65 лева. Преценявайки
фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в
пълен размер от 1000.00 лева, което не се явява прекомерно.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/10.10.2024 г., постановено по
гр.д. № 238/2024 г. по описа на РС-Своге.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, с адрес на МЗХ -гр. София, бул. „Христо
Ботев“ № 55 да заплати на В. М. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер от 1000
лева (хиляда лева), представляваща сторени от въззиваемите разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9