Р Е Ш Е
Н И Е
№ 279
06.07.2018 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 132 по описа за 2018 г. на
Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка
с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на И.С.М. с ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на
задължения № АУЗ 107 586/17-1/28.11.2017 г., изменен с Решение № Ж -61#1/ 08.02.2018 г., издаден от Ж. Г.-началник
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, в неизменената му част, в
която е установено задължение за внасяне на данък върху две превозни средства -
товарен автомобил „КАМАЗ“ и товарен автомобил „УРАЛ“ за периода от 2012 - 2017
г.
І.
Становища на страните
Жалбоподателят
счита акта за установяване на задължения в оспорената му част за
незаконосъобразен поради неправилно прилагане на чл.58, ал.4 от ЗМДТ. Съображенията
му за това са свързани с твърдения, че регистрационните табели на двата товарни
автомобила не били подменяни и същите не отговаряли на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Позовава се на нормата на § 3, ал.3 от Наредба №
І-45/24.03.2000 г. за регистриране в отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС, с която била създадена правна възможност за служебно
прекратяване на регистрацията на превозните средства, извън посочените в чл.18б
от Наредбата. Изразява становище, че регистрацията на превозните средства от
вида на процесните се прекратява служебно, по силата на закона, а правните
последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването
по реда на чл.18, т.1 и т.2 от Наредбата. След отмяната на оспорения АУЗ
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка,, представляван от
адв.Георгиева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
регистрацията на двата товарни автомобила не е прекратявана, което се
установявало от събраните по делото доказателства, и същите продължавали да се
водят собственост на И.М.С.. По тези съображения счита акта за установяване на
задължение, в оспорената му част, за законосъобразен и моли жалбата да се
отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски за адвокатско
възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима. На съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е
подложен индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта и в
законоустановения срок.
ІІІ. От
фактическа страна съдът приема за установено следното
Предмет на
съдебен контрол е Акт за установяване на задължения № АУЗ 107
586/17-1/28.11.2017 г., издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от Ангел
Минчев-младши експерт ДТ, оправомощен със заповед № 31/19.01.2017г., в частта
му, с която са установени задължения за данък върху превозните средство (ДПС)
за товарен автомобил с марка УРАЛ, с рег. № ТХ хххх и товарен автомобил марка
КАМАЗ с рег. № ТХ хххх
Актът е
оспорен по административен ред и в производството по чл.155 от ДОПК е
постановено Решение № Ж -61#1/ 08.02.2018 г. от Ж. Г.-началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Добричка, с което актът е изменен по отношения на
спорния данък за горепосочените два товарни автомобила, като са установени
изискуеми задължения, представляващи данък върху превозните средства за периода
от 2012 -2017 г. в общ размер на 3 491,67 лв. главница и 971,08 лв. –
лихви към 28.11.2017 г.
От
писмените доказателства се установява, че с декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх. №
Т 33387 от 01.01.1998 г., л.30-33, жалбоподателят е декларирал пред данъчната
служба, че е собственик на товарен автомобил с марка УРАЛ,модел 5557, с рег. №
ТХ хххх и товарен автомобил марка КАМАЗ, модел 5511 с рег. № ТХ хххх
С писмо до
началника на Сектор „Пътна полиция“ с изх. № 2735/17.10.2017 г. кметът на
Община Добричка е поискал информация за притежаваните от И.С.М. моторни
превозни средства с цел да бъдат установени евентуални задължения за местни
данъци и такси. В отговор на искането на 24.11.2017 г. в Община Добричка е
постъпила представената От началника на Сектор „Пътна полиция“ Справка за
настояща и бивша собственост на МПС за жалбоподателя, л.29, от която е видно,
че същия е притежавал товарен автомобил с марка УРАЛ 5557, с рег. № ТХ хххх за
периода от 13.12.1990 г. до 24.10.2017 г. и и товарен автомобил марка КАМАЗ 5511,
с рег. № ТХ ххххххх от 14.01.1987 до 24.10.2017 г.
От
допълнително изискана справка от Сектор „Пътна полиция“ от 27.03.2018 г. се
установява, че в базата данни на КАТ е вписано служебно прекратяване на
регистрацията на УРАЛ 5557 с рег. № ТХ ххххх от
24.10.2017 г. За другия товарен автомобил подобна справка не е
представена. Повторно е изискана информация от Сектор „Пътна полиция“ и по
делото е представено писмо с вх. № 1061/03.05.2018 г. на началника на Сектор
„ПП“ Добрич, с което се удостоверява, че регистрацията на товарен автомобил
КАМАЗ 5511 с рег. № ТХ ххххх не е била прекратявана служебно, тъй като стария
регистрационен номер на този автомобил ТХ 1038Т е бил сменен на 27.01.2004 г.
Отново са представени справки за служебна промяна на регистрация на МПС
л.79-80), от които се установява, че т.а. КАМАЗ с нов рег. № ТХ ххххххххдвижение,
а т.а. УРАЛ 5557 с рег. № ТХ хххх е със служебно прекратена регистрация.
ІV. По
основателността на жалбата
С оглед гореустановената фактическа обстановка
съдът намира жалбата за частично основателна.
Спорът е по
прилагането на чл. 58, ал.4 от ЗМДТ в сила от 01.01.2010 г., съгласно
който за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се
дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение.
За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е
предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след
прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за
предаване за разкомплектуване.
В случая е
налице първата хипотеза, тъй като по делото няма данни да е издавано удостоверение
за предаване за разкомплектуване по см. на л.58, ал.4, изр.2 от ЗМДТ.
Жалбоподателят
твърди, че регистрацията на двата товарни автомобила е прекратена служебно, при
хипотезата на § 3, ал.3, в сила от 25.04.2006 г., от Наредба № І-45/ 24.03.2000
г. за регистриране в отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС.
Съгласно §
3, ал.3, в сила от 25.04.2006 г. от цитираната наредба, служебно се прекратява
регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не
отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591.
1.Актът за
установяване на задължение за ДПС по отношение дължимостта на данък превозно
средство за товарен автомобил УРАЛ 5557 с рег. № ТХ ххххх за периода 2012 -2017
г. и решението, с което е потвърден в тази му част, са неправилни и незаконосъобразни.
Същите са издадени при допуснати
съществени процесуални нарушения без да са събрани всички необходими
доказателства и без изследване на спорните обстоятелства. Тези процесуални
нарушения са довели до нарушаване на материалния закон при определянето, че
жалбоподателят дължи заплащане на данък за въпросния товарен автомобил.
При наличие
на хипотезата на § 3, ал.3, в сила от 25.04.2006 г. от Наредба № І-45/
24.03.2000 г., регистрацията на моторни превозни средства се прекратява по
силата на закона. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна.
Точно това е установено по делото и е потвърдено в писменото изявление на началника
на Сектор "ПП" при ОД на МВР Добрич - писмото си с изх. №
851000-4871, л.78.
Справката,
касаеща служебното прекратяване на регистрацията на товарен автомобил УРАЛ 5557
с рег. № ТХ хххх, поради това, че регистрационните
му табели не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС
ISO 7591 към процесния период, не е оспорена от ответника. Това прекратяване е
настъпило по силата на закона, т.е. с влизането в сила на § 3, ал.3 от
Наредбата.
От своя
страна материално-правната разпоредба на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, която е в сила от
01.01.2010 г. и действа през периода 2012 -2017 г., определя, че данък превозни
средства с прекратена регистрация не се дължи. Без правно значение е дали
регистрацията е прекратена служебно или на някое от основанията по чл.18 б. от
Наредбата, тъй като в нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ няма изрично посочване
по кой ред следва да бъде прекратена тази регистрация. Единственото и
достатъчно условие е наличието на прекратена регистрация.
Ирелевантно
за спора е и извършеното отбелязване от служителите на Сектор "ПП"
при ОД на МВР Добрич, че регистрацията е прекратена на 24.11.2017 г. По силата
на нормата на § 3, ал. 3 от ПЗР на горецитираната Наредба, регистрацията на т.а.
УРАЛ 5557 с рег. № ТХ хххххх, следва да се счита за служебно прекратена от
01.06.2006 г.
По тези
съображения съдът намира, че жалбоподателят не дължи данък върху превозното
средство за товарен автомобил УРАЛ 5557 с рег. № ххххх за периода 2012 -2017 г.,
посочен в АУЗ и решението в следните размери на главница и лихви: за 2012 г. –
613, 28 лв., за 2013 г. – 572,49 лева, за 2014 г. – 531,90 лв., за 2015 - 491,10
лв., за 2016 г. - 450,50 лв. и за 2017 г.-409,95 лв. В тази част АУЗ и
решението, с което е потвърден са незаконосъобразни и следва да се отменят.
В Държавен
вестник бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. е прието изменение на
закона, нова ал.5 на чл.58 от ЗМДТ, според която чл.58, ал.4 не се прилага и
данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена
по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните
средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с
регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Тази норма
е материално-правна и действа занапред, затова не е приложима за процесния
период, 2012 -2017 г.
2.По
отношение на втория товарен автомобил КАМАЗ с рег. № ТХ хххх СХ, по делото се
установи, че жалбата е неоснователна, тъй като не са били налице предпоставките
за служебно прекратяване на регистрацията по по § 3, ал.3 от Наредбата. Жалбоподателят
е сменил стария регистрационен номер на
този автомобил ТХ ххххх на 27.01.2004 г. и дължи заплащане на данък за него. Няма
също данни регистрацията на този автомобил да е била прекратена на друго,
предвидено в Наредба № І-45/2000 г. основание, за да се приеме, че данък не се
дължи по силата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ.
Съдът намира,
че жалбоподателят дължи данък върху превозното средство за товарен автомобил
КАМАЗ с рег. № ТХ хххххх за процесния период в посочените размери, чието
правилно определяне не е оспорено с искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза и се установява от представените по делото подзаконови нормативни
атове, издадени от Общински съвет на Община Добричка.
V. Разноски
И двете
страни претендират заплащане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят
представя фактура, че е извършил плащане на 720 лв. за адвокатско
възнаграждение и доказателства за платена държавна такса от 10 лв., или общо
разноски от 730 лв. по представен списък на разноските.
Ответникът
претендира разноски от 350 лв., по представен договор за правна защита в
последното съдебно заседание.
Съдът съобрази, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение по настоящото дело е 541,52 лв., определен по реда
на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения върху материален интерес от 4450,37 – установени задължения за процесните
товарни автомобила. Жалбоподателят е уговорил и внесъл адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС. Така определеното адвокатско възнаграждение
от 720 лв. с ДДС не е прекомерно. Действително упълномощеният процесуален
представител не се е явявал лично в съдебните заседания, но е се е снабдявал с
протоколите от провеждането им и е представял своевременно своите писмени
становища и искания.
Съгласно
чл.161, ал.1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част
на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. По това правило в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 503,44 лева, а на ответника в размер на 108,62 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 160 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 172, ал.2,
пр.3 от АПК, Административен съд –Добрич
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ 107 586/17-1/28.11.2017 г., издаден
от А. М.-мл.експерт ДТ, упълномощен със заповед № 31/19.01.2017 г., в частта му,
с която е потвърден с Решение № Ж -61#1/ 08.02.2018 г., издадено от Жулиета
Георгиева-началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, по
отношение установено задължение за
внасяне на данък върху товарен автомобил „УРАЛ“ 5557 с рег. № ТХ хххх ,
за сумите от главница и лихви: за 2012 г. – 613, 28 лв., за 2013 г. – 572,49
лева, за 2014 г. – 531,90 лв., за 2015 -491,10 лв., за 2016 г.450,50 лв. и за
2017 г. - 409,95 лв. общо за 3069,22 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ 107 586/17-1/28.11.2017 г., издаден от
Ангел Минчев-мл.експерт ДТ, упълномощен със заповед № 31/19.01.2017 г., в
частта му, с която е потвърден с Решение № Ж -61#1/ 08.02.2018 г., издадено от
Жулиета Георгиева-началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка,
по отношение установено задължение за
внасяне на данък върху товарен автомобил „ КАМАЗ“ 5511, с рег. № ТХ хххххх, за
сумите от главница и лихви: за 2012 г. – 275,97 лв., за 2013 г. – 257,62 лева,
за 2014 г. – 239,36 лв., за 2015 – 220,99 лв., за 2016 г. – 202,73 лв. и за
2017 г. – 184,48 лв. общо за 1381,15 лв.
ОСЪЖДА
Община Добричка да заплати на И.С.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***,
сумата от 503,44 лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, определени съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА И.С.М.
с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплита на Община Добричка сумата от 108,62 лева - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, определени съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: