Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 07.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с.МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5864 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
С Решение № 67413/18.03.2019г. по
гр.д. № 40250 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 63-ти състав са
отхвърлени исковете на А.Н.Н., ЕГН **********
с адрес: *** срещу Сдружение „SOS Д.с.Б.”,
Булстат ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******с
правно основание чл. 262 вр. с чл. 150
от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 815,10лв., ведно със законната лихва от 21.06.2017г. до
изплащането й, представляващи
неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни (
събота) за периода от октомври 2015г.
до 16.02.2017г; сумата от 186,13лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
08.02.2017г. до 21.06.2017г.; сумата от 11 146,57лв.,
ведно със законната лихва от 21.06.2017г. до изплащането й, представляващи неплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни ( неделя) за периода
от 01.06.2014г. до 16.02.2017г., като А.Н.Н., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Сдружение „SOS Д.с.Б.”, Булстат ****** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в
размер на 1600лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5061593/08.04.2019г. по регистъра на СРС от ищеца А.Н.Н., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. В.в.,*** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочила е, че по трудовата правоотношение с ответника е имала право на почивни
дни събота и неделя, събраните гласни доказателства установявали, че е полагала
труд през тези почивни дни със знанието и допускане от работодателя, който дори
им указал, че няма да могат да ползват полагаемата
им се почивка. Районният съд не обсъдил всички събрани доказателства,
включително и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, показанията на
свидетелите Д.С.и М.Ш., които доказателства установявали основателността на
исковете. Претендирала е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете
- Сдружение „SOS Д.с.Б.”, Булстат ******
със съдебен адрес:*** е оспорило жалбата.
Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Задълженията на ищцата по трудовия договор с
ответника не включвали грижа за децата. Основната функция на сключения трудов
договор била да осигури материално подпомагане (с пари, безплатно ползване на
жилище и други материални условия) на приемно семейство на приемния родител при
отглеждане на поверените и от друг орган и ред деца. Тези грижи за децата ищцата
дължала на основание на правоотношението й със Столична община и ги дължала
независимо от наличието на трудов договор между страните по делото.
Първоначално ищцата се била съгласила да се грижи за децата без заплащане, а в
последствие – срещу възнаграждение, но то било дължимо и плащано от Столична
община. Ответникът нямал задължение да осигурява заместваща грижа на децата, за
да може ищцата да ползва почивните си дни. Действително на по-ранен етап
трудовия договор със сдружението включвал осигуряването на грижа за отглеждане
на деца, но в последствие с измененията на Закона за защита на детето и
създаването на института на приемния родител при ответника постепенно се
закрили длъжностите „приемен родител” и на тяхно място се създали длъжностите
„сътрудник социални дейности”. През целия процесен период грижите на ищеца за
децата било в изпълнение на задълженията й по договора със Столична община.
Наименованието на длъжността на ищеца при ответника по длъжностна
характеристика било съвпадение , но в действителност задълженията й не
съответствали на приемен родител по смисъла на Закона за закрила на детето
(ЗЗДт). Длъжностната характеристика била в противоречие с нормативните актове,
поради което и не можела да обоснове извод, че по договора с ответника ищцата е
следвало да полага грижи за децата. Длъжностната характеристика не била източник
на задълженията на ищцата по трудовото правоотношение с ответника, защото задължения
по него ще съществували и без длъжностна характеристика. В случая длъжностната
характеристика не била променена съобразно промените на ЗЗДт., но промените в
закона преуредили отношенията между страните. Така като съдържание на договора между
страните останала само социалната услуга „приемна грижа” по смисъла на чл. 34а,
ал.2 и ал. 3 от ЗЗДт. Коренно различни били задълженията по длъжностна
характеристика „приемен родител” и „ сътрудник социални дейности”. Качеството приемен родител можело да се
придобие само по реда на ППЗЗДт и Наредбата за условията, реда, кандидатстване,
подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях
(Наредбата). Правилно районният съд приел,
че спорния въпрос по делото е не дали ищцата е полагала труд през почивните
дни, като правилно е разграничил и функциите на ищеца по правоотношението с
ответника и със Столична община. Ищцата била придобила статут на професионален
приемен родител на 25.11.2016г. по заповед на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Красно село, като от този момент получавала възнаграждение за
грижата за дете с доставчика на тази социална услуга – общината, последният й
предоставял и средствата за издръжка на
децата по договора между ищеца и СО. Задължението за осигуряване на заместваща
грижа, за отдих на ищеца не било задължение на ответника . Въпреки това в
значителна част от процесния период ответникът на добра воля осигурявал
заместваща грижа, за да може ищецът да ползва почивните дни.Ответникът не можел
да възложи на ищеца грижа за децата през процесния период нито можел да й
забрани за ползва почивните дни, предмет на договора между страните през процесния
период не било отглеждането на децата, а само функциите, попадащи в социалната
услуга „приемна грижа”, което не налагало денонощно и ежедневно присъствие на
ищеца на работното й място. Съдебно счетоводната експертиза имало отношение към
размера на исковете, а не към основанието им, районният съд изслушвал всички
доказателства с оглед на доводите на страните за основанието на исковете. Обсъдени били от районния съд и свидетелските
показания. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2013263/21.06.2017г. на А.Н.Н., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Сдружение „SOS Д.с.Б.”, Булстат ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******, с
която е поискала от съда на основание на чл.
262 вр. с чл. 150 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати на
сумата от 5 815,10лв., ведно със
законната лихва от 21.06.2017г. до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение по трудов договор
от 26.01.1998г. за положен извънреден труд през почивни дни ( събота) за
периода от октомври 2015г. до 16.02.2017г.; сумата от 186,13лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 5 815,10лв. за периода от 08.02.2017г. до 21.06.2017г.сумата от 11 146,57лв., ведно със законната
лихва от 21.06.2017г. до изплащането й,
представляващи неплатено трудово възнаграждение по трудов договор от
26.01.1998г . за положен извънреден труд през почивни дни ( неделя) за периода от
01.06.2014г. до 16.02.2017г. Навела е твърдения, че с ответника сключили трудов
договор на 26.01.1998г., многократно променян през годините, като заемала
длъжността „SOS-майка” в с.Дрен, в
детското селище там, в края на 2015г. мястото на изпълнение било променено на
гр. София с длъжност „приемен родител” при пълно работно време от 8 часа,
отглеждала деца в предоставените от ответника жилища. Поради промени в законодателството
през 2016г. сключила договор със Сторична община за приемна грижа и за всяко
настанявано при нея дете сключвала договор за отглеждането му със СО. Въпреки
това, обаче, ищцата продължила да изпълнява задълженията си по договора с
ответника до 16.02.2017г., когато правоотношението между тях било прекратено.
По договора с ответника ищцата имала право на почивни дни събота и неделя. Със
заповед от 2004г. на ответника й било нарушено правото да почива през тези дни,
отделно от 01.10.2015г. до 16.02.2017г. не била ползвала междуседмична почивка
и така неплатено било възнаграждението за извънреден труд през почивните дни
за сумите, за които била предявила
исковете. На 08.02.2017г. поискала от ищеца да й се плати това възнаграждение,
но това не било направено. Претендирала е разноски.
Ответникът Сдружение „SOS Д.с.Б.”, Булстат ****** е оспорил исковете. Посочило
е, че действително страните били обвързани от валидно трудово правоотношение
през процесния период по договора посочен от ищеца, заповедта от 2004г., обаче,
била отменена със Заповед от 01.10.2015г. и не била прилагана през процесния
период, поради което и твърденията на ищеца основани на заповедта от 2004г. не
били относими за процесния период. Не
дължал плащане на извънреден труд за събота и неделя, такъв не бил полаган. Приемната
грижа като социална услуга и приемната грижа като мярка за закрила на детето
били с различно съдържание и това се установявало от разпоредбите съответно на
чл. 4 и чл. 34а от закона за закрила на детето (ЗЗДт). За процесния период
съдържанието на трудовия договор между страните включвало функциите само на
социалната услуга „приемна грижа”, но не и отглеждането на дете. Ответникът
можел да бъде доставчик само на тази социална услуга, поради което и само
функции от същата можел да възложи на ищеца по договора между тях-набиране и
оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране,
подкрепа и наблюдение на отглеждано дете. Ответникът не можел да осъществява
дейности по отглеждане на дете и такива не можел да възложи на ищеца по трудовия
договор между тях за процесния период. До 25.11.2016г. ищцата полагала труд
доброволно и без заплащане. На 12.10.2016г. със заповед на Директора на
РДСП-София град ищцата била утвърдена като професионално приемно
семейство, на 25.11.2016г. при нея било
настанено детето В.А.и за отглеждането му ищцата сключила договор със Столична
община, която й плащала и възнаграждение, както й предоставяла и средства за
издръжка. Характера на задълженията й по
договора с общината не предполагало осигуряване на възможност за отдих събота и
неделя. Заместващата грижа не била задължение на ответника, а на СО. Ответникът
на добра воля за част от периода осигурявал такава. Първоначално ищцата имала
договор с Община Радомир, а след преместването й – със Столична община.
Сключването на договор между страните било за да се осигури на ищеца жилище ,в
което да отглежда децата, тоест да отговаря на изискванията за приемен родител,
отделно то било и с цел да й се осигури постоянен доход, но отглеждането на
децата не бил предмет на договора между страните. Отглеждането на детето било
възложено на ищеца от СО, а не от ответника, поради което и за предоставяне на
тази грижа възнаграждение не дължал ответник. Реално правоотношението между
страните не било уредено в КТ, независимо, че били в договор, озаглавен като
трудов. Отглеждането на детето било възложено на ищеца от СО по граждански
договор, а не по трудов защото спецификата на работата на ищеца не попадала в
приложно поле на КТ. Изпълнението на
задълженията на ищеца по договора с ответника не налагало труд през събота и
неделя, такъв не бил и положен. Евентуално по давност било погасено вземането
възникнало до 20.06.2014г. , а и ищцата била почивала 18 недели за периода
юни-декември 2014г., както 8 съботи за периода от октомври 2015г. до декември
2016г. Не бил изпаднал в забава на плащането на главници, защото не дължал
главниците. Претендирал е разноски.
По делото е приет трудов договор
от 26.01.1998г. допълнителни споразумения от 1998г., от 2001г., 2003г., 2004г.,
2005г., 2006г., 2008г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.,
Заповед от 03.01.2017г., носещи подписи за страните по тях, съгласно които на
26.01.1998г. ищецът се е съгласил да работи при ответника на длъжността
„SOS-майка” с място на работа детско селище в с.Дрен като изпълнява
задълженията по длъжностна характеристика, на 29.12.2006г. длъжността й е
променена на „домашна майка, професионална SOS-майка”, имала е право да ползва
безвъзмездно жилището в селището, предоставено за отглеждане на поверените й
деца, считано от 01.03.2010г. работен
ден е бил ненормиран, работно време е 8 часа с променливи граници по длъжностна
характеристика връчена на 19.03.2010г., на 27.05.2011г.
длъжността на ищеца е променена на „приемен
родител (SOS родител)”, трудово възнаграждение от 01.01.2014г. е било
основно в размер на 898,64лв. и допълнително такова за трудов стаж е било
156,36лв ; от 01.01.2015г. основно е
било 961,02лв. и допълнително такова за трудов стаж е било 172,98лв.; от
01.01.2016г. основно е било 961,02лв. и допълнително такова за трудов стаж е
било 178,75лв ; от 01.01.2017г. основно е било 994,97лв., а допълнително
възнаграждение за професионален опит е било 191,03лв., считано от 15.02.2016г.
място на работа на ищеца е било в гр. София, ж.к. „Овча купел” бл. 2а, вх. А,
ап. 6, на 16.02.2017г. правоотношението между страните
е прекратено поради съкращаване на щата.
Прието е щатно разписание на
ответника утвърдено от 01.01.2017г.,
съгласно което няма длъжности приемен
родител, а сътрудник социални дейности.
Приета е длъжностна
характеристика за длъжността „сътрудник социални дейности” при ответника,
съгласно която основните задълженията са с екипа по приемна грижа да подготвя
индивидуални и групови програми за развитие на деца, настанени в приемно
семейство, да съдейства на служители от ДАЗД за контрол по спазване на стандарти
за качество на социални услуги за деца, съдейства в процедурата по настаняване
на деца, участва в изготвянето на план за грижа и развитие на децата, проучва
потребностите им, общува с деца, участва във форми на обучение на сътрудниците,
обмяна на опит, подкрепя поддържането на контакти с родители и близки на
детето.
Приета е отчетна форма за явяване
на работа на ищеца през 2015г.
Приети са договори за заем за
послужване от 2012г. и от 2016г., съгласно които през 2012г. ответникът е
предоставил на ищеца безвъзмездно за ползване
къща № 7 в SOS детско селище в с. Дрен за изпълнение на задълженията по
договора между тях, а на 01.06.2016г. ответникът е предоставил на ищеца за
безвъзмездно ползване ап. № 6 в гр. София, ж.к. „******с оглед качеството на
ищеца на приемен родител и
еквивалентните му названия в ЗЗДт.
Приета е заповед на ответника от
01.04.2004г., съгласно която междуседмичната почивка на SOS-майките е събота и неделя, като неделя е фиксиран
ден, а събота може да се ползва в самия ден или сумарно през месеца, единият
ден се ползва заедно с децата.
Приета е заповед от 01.10.2015г.
на ответника, с която е посочено заместването на приемните семейства да се
осигури чрез помощник SOS-майки в рамките на почасовата дневна помощ.
Приета е заповед от 12.12.2012г.
, от 06.08.2015г., от 14.04.2016г. на директора на РДСП-Перник, Заповед от
14.04.2016г. и от 12.10.2016г. на РДСП-София град, съгласно които ищцата е
утвърдена за приемно семейство
първоначално за отглеждане до 6 деца на възраст от 0г. до 14г., а от
06.08.2015г. – на 4 деца на възраст от 7г. до 14г., като от 14.04.2016г. е
вписана в регистъра за гр София като подходящ доброволен приемен родител на
деца от 7г. до 18г., на 12.10.2016г. същата е утвърдена за професионален
приемен родител за деца на възраст от 7г. до 16г. до три деца.
Прието е неоспорено от страните
рамково споразумение от 2016г. съгласно което Столична община като доставчик и
ищеца като приемно семейство са се съгласили за регламентират съвместно
взаимодействието си за настаняването на дете.
Приета е Заповед от 04.02.2013г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Радомир, Решение от 08.05.2013г.
по дело № 217/2013г. на РС-Радомир, съгласно която е прекратено временното настаняване на детето
В.А.в детско селище в с.Дрен и същото е настанено в семейството на доброволен
приемен родител –ищеца, като е разпоредено заместваща грижа да се реализира за
осигуряване на отдих на ищеца, заболяване или други непредвидени обстоятелства,
които я препятстват да изпълнява задълженията си по приемната грижа, с влязло в
сила на 16.05.2013г. съдебно решение мярката за закрила по ЗЗДт е изменена като
е прекратено настаняването на детето В.А.в детско селище и е настанено в
професионално приемно семейство на ищеца до навършване на пълнолетието му.
Приет е неоспорен от страните
договор от 04.02.2013г., договор от 30.12.2015г. за грижа на дете настанено в приемно семейство, носещ подпис
на страните по него, допълнителни споразумения, съгласно който Община – Радомир
и ищец като приемно семейство са уредили грижа, финансиране, права и задължения
за настаняването на детето В.А., като средствата за отглеждането и възпитанието
на детето се предоставят по месечен бюджет и се плащат от общината, която
подкрепя ищеца в отглеждането и възпитанието на детето чрез съвети,
консултации, поддържащи обучения, супервизии, подкрепящи услуги, разработва
план за грижи на детето, а ищецът се е задължил да посрещне детето и да го
запознае с правилата в семейството, осигури жилищни условия и лично
пространство на детето, храна и режим на
учене, закупува му дрехи , обувки, играчки, книги и други необходими пособия, осигури грижи за
здравето и за обучението на детето, подкрепя го в образователния процес,
осигури емоционално развитие на детето като прояви индивидуално внимание,
разбиране и съпричастност, създаде и поддържа сигурна и безопасна среда за
детето, като го предпазва от злоупотреби нехуманно отношение, пренебрегване,
първият договор е прекратен на 01.01.2016г., а вторият – на 15.02.2016г.
Приет е неоспорен от страните
договор за грижа на дете, настанено в приемно семейство от 04.05.2016г., анекс
от 19.12.2016г., анекс от 07.03.2017г., съгласно който Столична община и ищецът като приемно семейство
са уредили грижа, финансиране, права и задължения за настаняването на детето В.А.,
като средствата за отглеждането и възпитанието на детето се предоставят по
месечен бюджет и се плащат от общината, която подкрепя ищеца в отглеждането и
възпитанието на детето чрез съвети, консултации, поддържащи обучения, супервизии,
подкрепящи услуги, разработва план за грижи на детето, а ищецът се е задължил
да посрещне детето и да го запознае с правилата в семейството, осигури жилищни
условия и лично пространство на детето, храна
и режим на учене, закупува му дрехи , обувки, играчки, книги и други необходими пособия, осигури грижи за
здравето и за обучението на детето, подкрепя го в образователния процес,
осигури емоционално развитие на детето като прояви индивидуално внимание,
разбиране и съпричастност, създаде и поддържа сигурна и безопасна среда за
детето, като го предпазва от злоупотреби нехуманно отношение, пренебрегване,
договорът е прекратен по взаимно съгласие считано от 16.02.2017г.
Приет е договор от 19.12.2016г. ,
допълнително споразумение от
27.02.2017г. и от 07.03.2017г., носещ подписи на страните по него,
съгласно който считано от 01.11.2016г. СО като доставчик на социална услуга
„приемна грижа” и ищецът като приемно семейство са се съгласили ищецът да
предоставя приемна грижа на настанено при нея дете В.А.срещу възнаграждение
от 630лв. месечно, а от 01.01.2017г. –
690лв. месечно, платимо от общината, а за период, в който няма настанено при
нея дете - минимална месечна работна заплата за страната, договор е прекратен по
взаимно съгласие на 16.02.2017г.
Приета е заповед от 25.11.2016г. на Директора на ДСП –Красно
село, с която е прекратено настаняването на В.А.в доброволно приемно семейство
на ищеца и детето е настанено считано от 25.11.2016г. в професионално приемно
семейство на ищеца.
Приета е заповед от 15.02.2017г. на директора на ЗСП
– Красно село, с което настаняването на детето В.А.в приемно семейство на ищеца е прекратено и детето е настанено
в ЦНСТДМ „Мечтатели” в гр. София. Считано от 16.02.2017г.
Приети са заповеди от 01.03.2013г., от 04.02.2013г., 02.09.2014г., от
21.10.2014г., от 29.12.2015г. на директор на ДСП-Радомир, ДСП-Перник, Решение
от 22.04.2013г. на СРС, Заповеди от 04.02.2013г., съгласно които детето В.К.,
детето Й.П.К., детето Г.К.на 01.03.2013г. а детето К.П.и Н.Н.– на 04.02.2013г.
са били настанени в доброволно приемно семейство на ищеца, което настаняване на
първите трима е прекратено на 29.12.2015г., а на К.П.– на 21.10.2014г.
Приети са договори от
01.03.2013г. и от 04.02.2013г., съгласно които община Радомир и ищеца като
приемно семейство са уредили грижа, финансиране, права и задължения за
настаняването на децата В.К., Й.П.К., Г.К.К.П.и Н.Н., като средствата за
отглеждането и възпитанието на детето се предоставят по месечен бюджет и се
плащат от общината, която подкрепя ищеца в отглеждането и възпитанието на
детето чрез съвети, консултации, поддържащи обучения, супервизии, подкрепящи
услуги, разработва план за грижи на детето, а ищецът се е задължил да посрещне
детето и да го запознае с правилата в семейството, осигури жилищни условия и
лично пространство на детето, храна и
режим на учене, закупува му дрехи , обувки, играчки, книги и други необходими пособия, осигури грижи за
здравето и за обучението на детето, подкрепя го в образователния процес,
осигури емоционално развитие на детето като прояви индивидуално внимание,
разбиране и съпричастност, създаде и поддържа сигурна и безопасна среда за
детето, като го предпазва от злоупотреби нехуманно отношение, пренебрегване
Прието е становище на ответника, с което на
15.02.2017г е отказал на ищеца да й изплати по искането от 08.02.2017г.
възнаграждение за извънреден труд.
Приети са молби и заповеди за
отпуска за ищеца за 2014г., 2015г., 2016г.
Приети са молби на ищеца,
заповеди на ответника съгласно които ищцата е ползвала почивни дни за събота и
неделя, както следва 4 дни през юни 2014г. 4 дни през юли 2014г.; 6 дни през
август 2014г.; 6 дни през септември 2014г.; 3 дни през октомври 2014г.; 7 дни
през ноември 2014г.; 3 дни през декември 2014г.; 5 дни през януари 2015г.; 5
дни през февруари 2015г.; 4 дни през
март 2015г; 3 дни през април 2015г.; 5
дни през май 2015г.; 4 дни през юни 2015г.; 4 дни през юли 2015г.; 5 дни през
август 2015г.; 4 дни през септември
2015г.; 5 дни през октомври 2015г.
В о.с.з. от 23.10.2018г.
ответникът е признал, че през процесния период ищцата е полагала труд през
събота и неделя, освен тогава, когато е ползвала отпуск, но този труд не бил положен по правоотношението с ответника, а по
правоотношението с Община Радомир, съответно със СО, с Дирекция Социално
подпомагане.
Приети са заповеди за летен лагер
на децата от 2016г.
Приети са извлечения от интернет-сайт
на ответника, в които същият сочи че търси приемни родители, приемни семейства.
Разпитан по делото св. Д.С.е заявила, че познава ищеца,
двете били SOS-майки, в последствие – приемен родител, работели на 24-часов
работен ден с 4 почивни дни без децата, неделите почивали с децата, до 2015г.
имали заместваща грижа, след 2015г. нямали почивни дни, непрекъснато се грижели
за децата-готвене, чистене, водене на училище, гледане на болни деца, пране и
т.н., цялостна грижа, това било задължението им по трудов договор. До
преместването на ищеца в София със свидетеля живеели в едно селище и
контактували ежедневно. След преместването в София през есента на 2015г.,
апартаментите им били на различни места и се виждали средно по 2 пъти седмично.
Работодателят бил длъжен да осигури заместваща грижа, тоест някой друг, който
да поеме грижата за децата, за да може те да почиват извън къщата. След
преместването в София не била осигурена заместваща грижа. Преди това помощничка
ги замествала за по 4 часа.
Разпитана по делото св. М.Ш. е заявила, че познава
ищеца, свидетелят била помощник
SOS-майка на ищеца, в последствие свидетелят станала приемен родител, работното
им време било 8 часа, можели да събират съботните си дни и да ги ползват накуп,
неделите били почивни дни с децата, всъщност живеели на работното си място и
били денонощно там. От есента на 2015г. – октомври или ноември, им забранили да
ползват почивните дни и от този момент не ги ползвали, постоянно били на
работното си място и полагали грижи за децата, денем и нощем. Посочила е, че до
есента на 2015г. имало заместваща грижа-подавали заявление, че искат да почиват
като ползват дните, на тяхно място влизал човек, който поемал грижата за децата
и така ищцата можела да напусне работното си място. Указано им било след есента
на 2015г. да почиват заедно с децата.. След преместването в София свидетелят се
виждала с ищеца по веднъж седмично, събирали децата.
Разпитан по делото св. М.Д.е заявил, че през периода
2014г.-2017г- бил директор програма SOS детско селище” за София, такъв бил и
към момента. Посочил е, че настаняването на децата ставало през отдела за
закрила на детето при съответната ДСП, заместването през почивните дни ставало
с помощник майка или с помощник-детегледачка. Това го правели мълчаливото съгласие на ДСП, защото такава
заместваща грижа по закон може да се предоставя само от друго приемно
семейство, а не от детегледачки. Нямало дублиране между задълженията на ищеца
по договора й със СО и с ответника, през
събота и неделя ответникът не бил ангажирал ищеца.
Приета е длъжностна характеристика за SOS-майка при ответника, съгласно
която основните задължения са майчинство на социална основа –отглеждане на
група деца в неравностойно положение, като живее постоянно с тях създава уют и
атмосфера, подходящи за пълноценното им развитие, работи за изграждане на
трудови, хигиенни навици, помага за подготовка в училище, поддържа връзка с
учителите, създава у тях социално значими
ценности, следи и се грижи за здравето на децата, осигурява им пълноценна
храна, води домакинството и го организира, разумно изразходва средства за
издръжка на децата.
Приета е длъжностна характеристика за SOS-майка при ответника от 2010г,
съгласно която майката осъществява отглеждане и възпитание на децата по
трудовия договор с ответника, функции на социален родител, отглежда и възпитава
децата, живее постоянно с тях, грижи се и следи за развитието им, предпазва го
от негативни влияния, осигурява среда максимално близка до семейната, грижи се
за лична хигиена, здраве, образование на детето, осигурява почистване на
помещенията му.
Приета е длъжностна
характеристика за SOS-майка при ответника, утвърдена от М.Д., съгласно която майката осъществява отглеждане
и възпитание на детето по договора с ответника, отглежда и възпитава децата,
живее постоянно с тях, грижи се и следи за развитието им
Приета е длъжностна
характеристика за SOS-родител при
ответника, утвърдена през 2008г, актуализирана през 2010г. и 2011г.,
съгласно която функциите са отглеждане и възпитание на детето по
договора с ответника, следи за развитието му, живее постоянно с него.
Прието писмо от ответника, на
заместник-министър на труда и социалната политика от 02.04.2013г., с което на
запитване на ответника е отговорено, че заместващата приемна грижа следва да се
предоставя от утвърдени приемни семейства, а не от професионални
помощник-детегледачка.
С приетото по делото заключение
по съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице след запознаване с документите по делото и проверки при ответника е
посочило, че за периода от октомври 2015г. до 16.02.2017г. почивни дни събота са били общо 72 дни, ищцата била ползвала 8
дни, останали 61 неизползвани такива, възнаграждението за тях при съобразяване
на уговореното между страните възнаграждение е 5815,10лв., лихва за забава на
плащането от 08.02.2017г. до 02.06.2017г. била 186,13лв. Посочило е, че за
периода от 01.06.2016г. до 16.02.2017г. почивните дни неделя били общо 143 дни,
неизползваните били 119 дни и възнаграждение за тях при съобразяване на
уговореното между страните възнаграждение е
11 146,57лв.
Приети са лиценз от
25.05.2015г, от 13.06.2012г., удостоверение за регистрация от 12.06.2015г-,
издадени от Министерство на труда и социалната политика, съгласно които
ответникът разполага с лиценз за предоставяне на социални услуги „приемна грижа”
за процесния период.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
По делото се установява , че
26.01.1998г. страните са сключили писмен трудов договор, съгласно който ищцата
е следвало да работи при ответника като SOS-майка / приемен родител (SOS родител)” срещу възнаграждение, че в
длъжностната характеристика, последните изменения в която са от 2013г.
задълженията й са включвали отглеждане и
възпитание на децата по трудовия договор с ответника, живее постоянно с тях,
грижи се и следи за развитието им, предпазва го от негативни влияния, осигурява
среда максимално близка до семейната, грижи се за лична хигиена, здраве,
образование на детето, осигурява почистване на помещенията му, по трудов
договор събота и неделя са били почивни дни, през процесния период ищцата
се грижела за настанени при нея деца,
като ищцата е работила 61 съботи и 119
недели, възнаграждение за тях е съответно 5815,10лв. и 11 146,57лв., лихва
за забава на главницата от 5815,10лв.за периода от 08.02.2017г. до 02.06.2017г.
била 186,13лв., на 08.02.2017г. ищцата е поискала от ответника да й плати
възнаграждението за работа през съботните дни, процесните суми не са платени.
Тези обстоятелства се установяват от приети по делото писмени и гласни доказателства,
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като неоспорено
от страните, вярно и задълбочено, подкрепено от приети по делото заповеди за
отпуск и за ползване на почивни дни, заповеди за летен лагер. Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели като резултат от личните им
впечатления, последователни и непротиворечиви, неопровергани от събраните по
делото доказателства. Свидетелските показания са подкрепени от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, както и от признанието на ответника, направено
в о.с.з. от 22.06.2018г.
Трудовият договор сочи
длъжностната характеристика като неразделна част от договора, не е установено в
тази част той да е променен, поради което и съдът приема, че задълженията на
ищеца по правоотношението с ответника са
били да отглежда децата, като живее с тях постоянно, създава уют и атмосфера,
подходящи и необходими за пълноценното им развитие. Същите са посочени в приетите
по делото длъжностните характеристики , които са утвърдени от ответника и на
които ищецът се позовава, като ги е представил по делото.
Спорен въпрос по делото е дали
през процесния период съдържанието на трудовото правоотношение между страните е
включвало отглеждане и възпитание на децата и дали същото е следвало да се
изпълнява събота и неделя.
Нормативната уредба на настаняването на дете в приемно семейство
се съдържа в Закона за закрила на детето (ЗЗДт), Правилника за приложението на
Закона за закрила на детето (ППЗДДт) и Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на
приемни семейства и настаняване на деца в тях (Наредбата) и Закона за
социалното подпомагане (ЗСП) в редакциите им, приложими за процесния случай при
съобразяване, че правоотношението между страните е възникнало на 26.01.1998г. и
е прекратено на 16.02.2017г. В този период от време законодателят е променял нормативните актове, уреждащи материята, някои
от промените са съществени, но основните цели са останали непроменени -
осигуряване на пълноценна грижа за детето, защита на негови права и интереси.
Настаняването на дете в приемно семейство е мярка за закрила на детето и се
осъществява при съобразяване на принципите за отглеждането му в семейна среда и
осигуряване на най-добрия интерес на детето- аргумент от чл. 4 , ал. 1, т. 4
вр. с чл. 3, т.2 и т.3 от ЗЗДт. Заместващата приемна грижа за детето е
съвкупност от всички действия, произтичащи от права и задължения на лицата, при
които е настанено с оглед гарантиране на правата и на интересите на детето.
Независимо от това дали приемната грижа
се предоставя от доброволно или от професионално приемно семейство ( 2 съпрузи
или отделно лице), тя включва отглеждане
и възпитание на детето в семейна среда – аргумент от чл. 31 и чл. 34а от
ЗЗДт. Настаняването на дете в приемно семейство се извършва със заповед на
съда, а временно- по административен ред със заповед на Дирекция „СП”. Целта на
мярката е
отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда. За реализирането на тази мярка
утвърдените приемни семейства могат да бъдат подкрепяни чрез социалната услуга
"приемна грижа”, която може да се предоставя от дирекция "Социално
подпомагане", общината или лицензиран доставчик на социалната услуга за деца по чл. 43б ЗЗДт, която
мярка включва
дейности по набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение,
взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето Отглеждането и
възпитанието на детето се извършва от приемното семейство – аргумент от чл. 4,
ал. 3 от Наредбата. Средствата за същото се предоставят от доставчика на социалната
услуга, с който приемното семейство е сключило договор. Отношенията между приемното
семейство и доставчика на социалната услуга, съответно със специализирания
орган за прилагане на политиката по закрила на детето /Агенция за закрила на
детето и Дирекция Социално подпомагане/, се уреждат с договор – аргумент от
разпоредбите на чл. 26, чл. 27, чл. 31 от ЗЗДТ, чл. 50 и чл. 57а-в от ППЗЗДт,
чл. 18 от Наредбата.
При така разписаната нормативна
уредба и като съобрази приетите по делото договор, допълнителни споразумения,
длъжностни характеристики съдът приема за установено по делото, че трудовите
функции на ищеца по договора с ответника са включвали задължения на приемен
родител – да отглежда и възпитава настанените за
отглеждане при нея деца, като живее постоянно с тях, грижи се и следи за
развитието им, осигурява среда максимално близка до семейната, грижи се за
лична хигиена, здраве, образование на детето. Посочените задължения по
длъжностна характеристика, към която препраща договора от 1998г. и същата е
част от него, съответстват на нормативно закрепените изисквания за съдържанието
на мярката „настаняване в приемно семейство” – осигуряване на среда на детето, която е максимално
близка до семейната, като се изградят отношения на топлота и уважение между приемния родител и детето.
Същите задължения са посочени и в останалите приети по делото длъжностни
характеристики за тази длъжност, които са утвърдени от ответника и на които
ищецът се позовава, поради което и съдът приема, че обвързват страните по
делото. С оглед гореизложеното съдът
приема, че основните отговорности на
ищеца като приемен родител ( SOS майка/родител) по договора с ответника включват
отглеждане и възпитание на настанените в приемното семейство деца. По делото е установено, че ответникът
е лицензиран доставчик на социалната услуга „приемна грижа”, поради което и
няма пречка той да е страна с ищеца като приемно семейство по договора по чл.
27 и чл. 31 от ЗЗДт, чл. 18 от Наредбата
и чл. 57 от ППЗДДт. Наличието на договори между ищеца и Община - Разград,
а в последствие – и със Столична община, не са от естество да обосноват обратен
извод. Действително, тези договори сочат
задължение на ищеца да осигури грижи за
здравето и обучението на детето, да поддържа сигурна и безопасна среда за него,
да осигури емоционалното му развитие , да проявява съпричастност и т.н. Тези договори обаче уреждат само средствата
за отглеждането и възпитанието на
детето, поради което и не са пречка за
съществуването на договора между страните със съдържание по приетия по делото
договор и длъжностна характеристика. Общото правило е, че промени в
законодателната уредба не водят до промяна в материалното правоотношение, което
е възникнало преди тези промени, освен ако няма изрично законодателно
разрешение в този смисъл. Такова законодателно разрешение не е установено да е
било взето в случая, поради което и доколкото не е установено страните да са
изменили правоотношението между тях по предвидените от закона способи, то съдът
приема, че същото е със съдържание по приетия договор, допълнителни споразумения и длъжностни
характеристики.
По делото е установено, че през процесния период ищцата се е
грижила и отглеждала дете в качеството си на приемно
семейство , че ответникът е притежавал
лиценз за доставчик на социална услуга "приемна грижа", като ищцата е полагала труд през
61 съботи и 119 недели, който не е заплатен като извънреден труд през
почивни дни. Съдът приема, че такова възнаграждение на ищеца не се дължи. Това
е така, защото задълженията й по договора с ответника са обхващали полагането
на труд и през почивните дни - събота и неделя. Този извод се налага при
съобразяване на спецификата на работата на ищеца - осигуряване на заместваща
семейна среда и грижа на настанените при нея деца. Последното изисква
за детето да се полагат непрекъснати грижи през всеки ден
от седмицата. Да се приеме, че задълженията на ищеца като приемен родител могат
да се изпълнят качествено без да се полагат грижи за детето през почивните дни
събота и неделя е в противоречие на уреденото
от законодателя съдържание на приемната
грижа. Ответникът не е имал задължение да осигури на ищеца почивни дни през
събота и неделя. Предоставянето на възможност на ищеца да почива през събота и
неделя е могло да се извърши от ответника, но не в изпълнение на задължение към
ищеца по договора между тях. В случая разпоредбите на КТ в частта за
разпределението на работното време и
почивки намират само съответно приложение при съобразяване на специфичния
предмет - грижата за децата. Спецификата на работата на приемния родител не
предполагат същото да се осъществява по общите правила на КТ. Това е така,
защото работното време изцяло следва да бъде съобразено с ритъма на живот на
детето, при съобразяване със здравните,
образователните, културните му потребности и специфичните му нужди. В
подкрепа на извода на съда е разпоредбата на чл. 57г от ППЗДДТ(отм), съгласно
която ненормираното работно време на приемния родител се разпределя от професионалното
семейство самостоятелно при съобразяване с потребностите на детето. В подкрепа на извода на съда е и разпоредбата на чл. 57в, ал. 4 и приетата
през 2012г. разпоредба на чл. 57в, ал.5
от ППЗЗДт, обвързващи размера на
възнаграждението на приемния родител с броя на дните, в които при приемния
родител е имало настанено дете, без значение дали тези дни са били делнични дни
или почивни дни.
При така възприето и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
, то решението на СРС следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия разноски за производство пред СГС в размер на 1200лв.
разноски за възнаграждение за адвокат.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 67413/18.03.2019г. по гр.д. № 40250 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 63-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Сдружение „SOS Д.с.Б.”, Булстат ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.