ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
гр. Перник, 17.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500438 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 44 от 27.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1171/2021 г. Районен съд –
Радомир е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН,
вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, на ищеца И. Й. А., с адрес: *** 3А, ЕГН **********, чрез адв. К. К.
- САК; адрес: ****, иск срещу ответниците Р. Й. А., ЕГН:**********, с адрес: ***, М. С. А.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Й. В. М.; ЕГН: **********; адрес: *** и Д. П. В.; ЕГН:
**********; адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на извършената с Решение от 29.09.2017 г., постановено по гр. д. № 395/2016
от Районен съд - Радомир съдебна делба, както и да прогласи нищожността на вписания
отказ от наследството на покойния Й. Д. А., ЕГН **********, починал на 17.02.1997 г. от
страна на И. Й. А. ЕГН **********. С решението на осн. чл. 78 от ГПК, съдът се е
произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от И. Й.
А., чрез адв. К. К., с която се обжалва постановеното решение изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на първоинстанционното дело са събрани
достатъчно доказателства, въз основа на които е следвало да бъде прогласена нищожността
на извършената с Решение от 29.09.2017г., постановено по гр. д. №395/2016 от Районен съд
- Радомир съдебна делба, на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, както и да
бъде прогласена нищожността на вписания отказ от наследството на покойния Й. Д. А., ЕГН
**********, починал на 17.02.1997г от страна на И. Й. А. ЕГН **********. Твърди се, че
първата инстанция игнорира правния институт на нищожността, както и отказва да приложи
разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството. Наведени са твърдения, че от
получения от Р. А. отговор, несъмнено става ясно, че същият е знаел, че вписаният отказ от
наследство е нищожен. Допълва, че несъмнено Р. А. черпи права от своето противоправно
поведение, тъй като е скрил от съда, допуснал делбата, че отказът от наследство на И. А. е
нищожен и по този начин се е обогатил, получавайки по – голям дял от наследствената маса.
По изложените съображения се моли съда да отмени първоинстанционното решение като
1
постанови друго, с което да бъде уважена предявената искова претенция. С въззивната
жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Р. Й. А., чрез адв. К. Б., с който се
оспорва въззивната жалба от И. А. като неоснователна и недоказана. С отговора се излагат
подробни доводи относно правилността на атакуваното решение. Твърди се, че самият ищец
съвсем съзнателно е извършил редица действия във връзка с разпореждането със
собствените си недвижими земеделски имоти, като това разпореждане е извършено без
какъвто и да е натиск или принуда от страна на останалите съсобственици. Твърди се, че
въпреки направения от И. А. отказ от наследство, същият е продължил да извършва
действия по разпореждане със съсобствените му земеделски имоти, като дори е получил
продажната цена на дела си. Излага още, че делото за делба на земеделските имоти е
заведено през 2016 г., т.е. след като ищеца е получил равностойността на дяловете си, от
което следва и извода, че производството по делото за делба на процесните имоти не
ощетява ищеца. Тъврди, че ищецът не е имал правно основание да участва в делбата на
имотите, тъй като вече е получил в пари дела си от земеделските имоти, собственост на
неговите родители. Въз основа на изложеното се иска въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а пъроинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените пред
настоящата инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима (подадени са против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор не е поискано събиране на нови доказателства
във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението
по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2023 г. от
10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3