Р Е Ш Е Н И Е
№
13.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№9221/2018г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против О.В.Д. ***, с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8697/2018г. по описа на ПлРС. Твърди се, че
ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес
гр. ***. Твърди се, че ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови
нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като
не е погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, като договор
между страните не е сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във
в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г.
Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да
заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че
от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в
която се намира имота на ответника, се извършва от „Т.С.” ЕООД, като сумите са
начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът
да конституира „Т.С.” ЕООД, като трето лице – помагач в процеса, на негова
страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника Д., че дължи, сумата от 502,83лв.- главница, за периода
01.10.2016-30.04.2018г.- съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ,
за посоченият по- горе имот, с аб. №10788, както и сумата от 59,47лв.- лихва за
забава., за периода 02.12.2016-22.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът О.В.Д.,
ред. ув., не изразява становище по
исковете.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №959/07.032019г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „Т.С.” ЕООД, ***.
От страна на същото, по делото са
представени и приети изисканите писмени доказателства.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5476/30.11.2018г.,
по ч. гр.д.№8697/2018г. по описа на ПлРС.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото се установява, че въз
основа на молба от страна на отв. Д., е открита партида за топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. ***. По делото се установява също, видно от
представеният в заверено копие нот. акт за замяна на недвижим имот, №155/1998г,
н.д№ 191/1998г на Нотариус ***, че отв. О.В.Д., заедно с лицето ***Д., са
придобили собствеността върху процесния имот, въз основа на договор за замяна,
при следните права, посочени в нот. акт- 2/3 ид.ч. за О.Д. и 1/3 ид.ч. за ***Д..
По делото, в о.с.з. на 03.04.2019г, отв. Д. заявява, че е собственик на 2/3
ид.ч. от имота, но го ползва целия, като признава дължимостта на сумите.
По делото се установява, че с
вносна бележка от 15.04.2019г, е заплатена сумата от 562,30лв., в полза на
ищеца по делото, като в същата е
посочено, че плащането е по настоящето
гр.д.№ 9221/2018г на ПлРС. В нарочно писмено заявление, ищецът признава
факта на плащането на претенциите- главница и лихва, като се посочва, че се
претендира законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението, до
датата на плащането, както и направените в заповедното и в исковото производство
разноски. Съдът служебно изчисли, че размерът на законната лихва, върху
главницата от 502,83лв, за периода от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-
29.11.2018г до датата на плащането- 15.04.2019г, е в размер от 19,28лв.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване, както и факта, че отв. ***има качеството на собственик на имота. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
В случая, от страна на ответника-
длъжник, има извършено плащане в хода на производството- след образуване на
настоящето исково производство, с което, съдът счита, че е погасена изцяло
дължимата сума- главница и лихвата за забава, за посочените по- горе периоди. Съобразно
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти,
настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право
Поради това следва, предявените искове, да бъдат отхвърлени, като погасени чрез
плащане в хода на процеса. Следва в полза на ищеца, да бъде признато
съществуването на вземане, в размер на законна лихва върху главницата, съобразно
датата на плащането- 15.04.2019г. Тази претенция е с правно основание чл. 214,
ал.2 от ГПК и не се счита за увеличение на иска. Спрямо същата, съдът не е
десезиран по надлежния ред, налице е изрично искане от страна на ищеца, поради което следва да се произнесе по
нейната основателност, съобразно събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че плащането на сумите е извършено след образуване на исковото производство, следва ответникът да понесе направените разноски. Съдът определя същите в размер на общо 125лв., от които– сумата от 100лв- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер, сумата от 25лв.- държавна такса. Ответникът следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.- от които 25лв.- държавна такса и 50лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 50лв-държавна такса по сметка на ПлРС, тъй като съдът констатира, че същата не е внесена в пълен размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- изп.
директор, против О.В.Д., ЕГН **********,***, искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата от 502,83лв.-
главница, за периода 01.10.2016-30.04.2018г.- съставляваща стойността на
потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №10788, и на сумата от 59,47лв.-
лихва за забава., за периода 02.12.2016-22.11.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение №5476/30.11.2018г., по ч.гр.д.№8697/2018г, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.214,
ал.2 и чл. 124, ал.1 от ГПК, че О.В.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, сумата
от 19,28лв., съставляваща законна
лихва върху главницата от 502,83лв., за периода 29.11.2018г. -15.04.2019г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, О.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 125лв.-
разноски по настоящето исково производство и в размер на 75лв-разноски- по ч. гр.д. №8697/2018г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА О.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 50лв-държавна такса по сметка на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на страната на ищеца- „Т.С.” ЕООД, ***..
Решението може да обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: