Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град Шумен, 22.06.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен в публичното заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Св. Атанасова
и с участие на прокурор П. Вълчев от Окръжна прокуратура
град Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова
КАНД №81 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано
въз основа на касационна жалба от „Ц.п.2“ ООД със седалище и адрес на
управление ***, Околовръстен път, с ЕИК *********, представлявано от управителя
А.И., чрез пълномощник юрисконсулт М. Ч., срещу Решение №7/06.02.2020 г. на Районен
съд град Нови Пазар, постановено по АНХД №381/2019 г. по описа на същия съд.
Касаторът счита,
че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния
закон. Необоснован е направеният от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен
и несъмнен начин извършването на нарушение и наличието на основание за
санкционирането му по чл.413 ал.2 от КТ. Поддържа се, че решаващият съд не е
направил цялостна преценка и обективен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съответно
до незаконосъобразни правни изводи, направени при неправилно приложение на
закона. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че размерът на наложената
административна санкция съответства на тежестта на административното нарушение,
като твърди, че не е отчетено наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства и в този смисъл е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН
и чл.415в ал.1 от КТ. С оглед на това касаторът моли да бъде отменено обжалваното
съдебно решение на РС град Нови пазар и вместо него да се постанови друго, с
което да бъде отменено Наказателно постановление №27-0000925/23.10.2019 г. на
Директора на Д "Инспекция по труда" град Шумен. В условията на
алтернативност е направено искане за изменение на Наказателното постановление,
при определяне на санкция към предвидения в закона размер за маловажен случай.
Ответната страна
Д „Инспекция по труда“ град Шумен, редовно призована, не изпраща представител,
но е представена писмена молба, в която се излагат съображения за
неоснователност на касационната жалба и се излагат аргументи, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено
в сила.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна по следните
съображения:
С атакуваното
решение РС град Нови пазар е потвърдено Наказателно постановление №27-0000925/23.10.2019
г. на Директор на Д „Инспекция по труда“, с което на дружеството - касатор на
основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000.00 лв. за нарушение на чл.166 ал.3 т.2 от Наредба
№7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места при използване на работно оборудване.
За да достигне
до този правен извод, решаващият съд е приел от фактическа страна, че при
извършена на 28.08.2019 г. проверка във връзка с настъпила злополука с лицето Я.Х.Я.в
цех за горещо поцинковане на метали и метални конструкции в град Каспичан,
стопанисван от дружеството - касатор, е установено, че "Ц.п.2" ООД ***,
в качеството си на работодател и при осъществяване на неговата дейност, не е
изпълнило задължението си в утвърдената „Инструкция – основни правила и
задължения за безопасна и здравословна работа с релсови колички“ да се съдържа
необходимата информация за предвидените ненормални ситуации.
Въззивният съд е
приел, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на Наказателното
постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални
правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано
извършеното от касатора нарушение, в качеството му на работодател, правилно
квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.413 ал.2
от КТ, за нарушение на чл.166 ал.3
т.2 от Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места при използване на работно оборудване.
В мотивите към решението са изложени съображения, че размерът на наложената за
извършеното нарушение административна санкция е правилно определен около
минимума, предвиден в закона, както и не са налице основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира, че Решението
на РС град Нови пазар е постановено при правилно установена фактическа
обстановка и при правилно приложение на процесуалния и материален закон.
Изцяло се
споделя извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано
наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл.413 ал.2
от КТ. Съгласно чл.166 ал.2
от Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места при използване на работно оборудване,
при използване на работно оборудване, при което съществува риск за
безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на
писмени инструкции, като в разпоредбата на чл.166 ал.3
от същата Наредба е предвидено, че писмените инструкции в т.ч. по
ал.2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат
необходимата информация, в т. ч.: т.1 условията за използване на работното оборудване;
т.2 предвидимите ненормални ситуации; т.3 изискванията за безопасност и здраве
при работа и т.4 извлечените от опит заключения при използването на работното
оборудване.
В случая от
фактическа страна по делото е установено, че работодателят към момента на
извършване на проверката е изпълнил задължението си по чл.166 ал.2
от Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места при използване на работно оборудване,
като е разработил, утвърдил и осигурил прилагането на писмени инструкции за
използване на работното оборудване и в частност „Инструкция – основни правила и
задължения за безопасна и здравословна работа с релсови колички“. Безспорно се
установява обаче, че посочената инструкция не отговаря на нормативно
регламентираните изисквания за нейното съдържание и в частност на изискването
по чл.166 ал.3 т.2 от
Наредба №7/1999 г., доколкото не съдържа информация за предвидимите
ненормални ситуации. Дори да се приеме за вярно твърдението на касатора, че
посочената Инструкция, както и Инструкция за безопасна и здравословна работа с
подвески /товарни греди/ съдържат регламентация за целия процес на производство
на конкретното изделие, то тази регламентация нито може да изключи
необходимостта от изричното разписване на информация за предвидимите ненормални
ситуации, нито може да замести липсата на такава информация в съдържанието на
инструкцията по чл.166 ал.2 от Наредба №7/ 1999 г.
Независимо от
липсата на легална дефиниция на понятието "предвидими ненормални
ситуации", очевидно е, че се касае за ситуации на нетипично /поради
обективни или субективни фактори/ развитие на производствения /технологичен/
процес, проявлението на които работодателят е можел и е бил длъжен да предвиди.
Съдържащите се в утвърдената „Инструкция – основни правила и задължения за
безопасна и здравословна работа с релсови колички“, "забрани" при
работата, не включват изискуемата се информация за "предвидимите
ненормални ситуации". От гледна точка на съдържанието им, регламентираните
забрани покриват изискванията по чл.166 ал.3
т.1 и т.3 от
Наредба №7/1999 г., но липсва съдържание в тях по смисъла на т.2 от същата
разпоредба.
С оглед гореизложеното
настоящата касационна инстанция приема, че фактически, правно и доказателствено
обоснован е изводът на въззивния съд за осъществено от работодателя
съставомерно деяние по чл. 413 ал.2
от КТ във вр. с чл.166 ал.3
т.2 от Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места при използване на работно оборудване,
като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.413 ал.2
от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15
000 лв. В случая на касатора е наложена имуществена санкция в размер 2 000.00
лв. При законово регламентирания минимум и максимум на санкцията, очевидно е че
наложената имуществена санкция е около минималния размер. Съдът приема, че този
размер на санкцията е правилно и законосъобразно определен, при отчитане степента
на нарушението.
Направеното
възражение от касатора за наличие на основания за приложение на института за
маловажен случай, настоящият касационен състав намира за неоснователно, като
напълно споделя мотивите на РС град Нови пазара в тази насока и се позовава на
тях по смисъла на чл.221 ал.2 от АПК. Ето защо съдът прима за неоснователно
направеното в условията на алтернативност искане за изменение на наказателното
постановление, при определяне на санкция към предвидения в закона размер за
маловажен случай.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че не е налице
твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на процесуалния
и материален закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7/06.02.2020 г.,
постановено по АНХД №381/2019 г. по описа на Районен съд град Нови пазар.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.