Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260046 28.03.2022
г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На двадесет и осми февруари две хиляди двадесет
и втора година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2418
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба на Ж.Н.Н., ЕГН ********** *** чрез адв. Станко Кралев, съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Раковски“№2против ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №59,
а в хода на производството гр. София, п.к. 1407 р-н Лозенец, бул./ул. ул.
Сребърна № 16, представлявано от Георги Костадинов Заманов, Христина Маринова
Марценкова, Йоанис Коцианос, с която са предявени обективно съединени претенции
за заплащане на обезщетения за неимуществена вреди в размер на 100 000 лв.,
ведно с мораторна лихва в размер на 49 507лв. за периода от датата на
застрахователното събитие - 27.11.2015г. до 12.10.2020 год. - датата на
подаване на исковата молба; и
имуществени вреди в размер на 456 лв., ведно с мораторна лихва в размер на
225.65 лв. за периода от 28.11.2015г. до датата на предявяване на иска -
причинени на ищцата в качеството й на наследник на починалата в следствие
на ПТП от 27.11.2015 год. Т.С. Н..
Претендират се и законната лихва до окончателното изплащане на вземането, както
и направените по делото разноски.
С исковата молба е отправено
искане до съда да бъде освободена ищцата от заплащане на такси и разноски по
делото С определение от 28.10.2020г. съдът е освободил ищцата от заплащане на
целия размер държавна такса, като й е указал да заплати частично 300 лв. –
такса за разглеждане на делото. Със
същото определение е оставил без уважение молбата на ищцата за освобождаването
й от внасяне й на разноски по делото.
С определение от 05.11.2020 година
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 съдът
е спрял настоящото производство до произнасяне по ДП №ЗМ 363/2015г. по описа на ОДМВР – Бургас.
Въз основа на молба с вх. № 266 626/10.05.2021г. и поради влизане в сила
на Решение № 35/16.04.2021г. по ВНОХ №15/2021г. на АС – Бургас настоящото
производство е възобновено, като е изпратено съобщение на ответника с
възможност да подаде отговор на исковата молба.
Исковете са предявени
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящите искове.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото
исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
Ищцата твръди, че на
27.11.2015 година вследствие на ПТП причинено от Д.К.А.при управление на лек
автомобил „Пежо“ модел 106, с рег. № 7094 КХ е причинена смъртта на Т.С. Н.,
ЕГН ********** – ***** на ищцата. С първото действие по разследването - протокол
за оглед на местопроизшествието започнало досъдебно производство № ЗМ –
363/2015 г. по описа на ОД МВР – Бургас.
Водачът
на процесното МПС е сключил застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗАД „Алианц България“
със срок на валидност 08.12.2014 г. до 07.12.2015 г. – застрахователна полица
№01114002948553, което обстоятелство не се оспорва от ответника и се установява
и от представените писмени доказателства , включително извършена проверка в
публична база данни на гаранционния фонд.
Ищцата
посочва, че деянието било извършено по непредпазливост, като водачът на МПС не
съобразил конкретните пътни условия, в това число движение със скорост
несъобразена със зоната на осветеност на фаровете.
На
следващо място се посочва, че ищцата и нейната ***** били изключително близки.
От 2007-ма година живеели в едно домакинство. Въпреки възрастта си починалата Н.
била в добро физическо и психическо здраве.
В деня
на ПТП ищцата тръгнала в 7:00 ч. за работа, а като се прибрала в 19:00 ч. нейната
***** я нямало. По телевизията чула, че на бул. „Христо Ботев“ е блъсната жена.
Отивайки в полицията получила снимки на жената. Изпитала емоционален шок от
разпознаването на ***** си на снимките. Потънала в скръб и отчаяние за
продължителен период от време, който продължавал и към момента.
Поканила
ответното дружество да й заплати обезщетение за претърпените вреди. Получила
отказ поради обстоятелството, че не е приключилото наказателното производство.
Поради гореизложеното за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ответното
дружество чрез процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер.
На първо място отрича наличие на противоправно поведение от страна на водача на
МПС. Оспорва и наличието на вина на водача при настъпването на ПТП. Заявява, че
непосредствено преди настъпване на ПТП пострадалата Н. извършила маневра по
пресичане на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието. Поради
тази причина водачът не е имал обективна възможност да възприеме настъпването
на пешеходката и да предотврати настъпването на ПТП. С оглед на това ответникът
твърди наличие на случайно деяние. От друга страна пострадалата имала
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е пресичала на
обозначено за това място и е съобразила движението си с приближаващото към нея
МПС.
Оспорва
се и механизмът на настъпване на ПТП. Считат, че фаталният изход за
пострадалата бил причинен от водачът на л.а. „Опел“ с водач Г.О.Х., който
прегазил пострадалата след удара в насрещното платно.
При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата,
която нарушила разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗдвП, като пресичала на
необозначено за целта място, като извършила редица нарушения на правилата за
движение по пътищата, а именно, че е предприела внезапно пресичане на място,
където няма право да пресича през тъмната част от денонощието, при интензивно
движение и дъждовно време. Не на последно време пострадалата удължила ненужно
пътя и времето за преминаване през пътното платно.
На
следващо място ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
претърпените травматични увреждания и настъпилата смърт един месец по-късно.
Твърди, че същата е имала предшестващи дегеративни заболявания, които са
допринесли съществено за настъпване на леталния изход.
Оспорва
и размерът на претендираните вреди, като
твърди, че същите не са съобразени с принципа за справедливост. Неоснователни и
недоказани били претенциите за имуществени вреди. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на направените по делото разноски. Прави доказателствени
искания.
С доклада по делото е
указано на страните, че съгласно чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът
следва да докаже наличието на следните юридически факти: застрахованият виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил твърдените имуществени и неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, както и размера на претендираните
вреди. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
възраженията си, включително и възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Бургаският окръжен съд като
прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки
за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след
съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и
съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ, чл.496, ал.1 КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД от Ж.Н.Н., ЕГН ********** *** чрез адв.
Станко Кралев, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“№2 против ЗАД „Алианц
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ №59, а в хода на производството гр. София, п.к. 1407
р-н Лозенец, бул./ул. ул. Сребърна № 16, представлявано от Георги Костадинов
Заманов, Христина Маринова Марценкова, Йоанис Коцианос, с която са предявени
обективно съединени претенции за заплащане на обезщетения за неимуществена
вреди в размер на 100 000 лв., ведно с мораторна лихва в размер на
49 507лв. за периода от датата на застрахователното събитие - 27.11.2015г.
до 12.10.2020 год. - датата на подаване на исковата молба; и имуществени вреди в размер на 456 лв.,
ведно с мораторна лихва в размер на 225,65 лв. за периода от 28.11.2015г. до
датата на предявяване на иска- причинени
на ищцата в качеството й на наследник на починалата в следствие на ПТП от 27.11.2015 год. Т.С. Н.. Претендират
се и законната лихва до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
Съдът като съобрази
представените от страните писмени и гласни доказателства, както и приетите по
делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да
установено следното :
За процесното
пътно-транспортно произшествие е образувано
наказателно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт –
присъда № 314/15.12.2020 год., постановена по н.о.х.д. № 1164/2020 год. на
Окръжен съд Бургас. На основание чл. 300
от Гражданския процесуален кодекс присъдата е задължителна за настоящия съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съобразно последното, съдът
приема за установено, че водачът на застрахованото МПС - Д.К.А.е виновен за
това, че на 27.11.2015 год. при управление на лек автомобил марка „Пежо“ ,
модел “106“ , с ДК № А 7094 КХ е нарушил
правилата за движението по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.С. Н. – родена на **.**.***
год., следствие на причинени гръдна и гръбначно-мозъчна травми, довели до тежки
увреждания, несъвместими с живота. При постановяване на присъдата, в частта на
определяне на наказанието съдът е констатирал изключително високата степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала.
Съдът като съобрази
представените от страните писмени и гласни доказателства, както и приетите по
делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да
установено следното :
На
27.11.2015 година вследствие на ПТП причинено от Д.К.А.при управление на лек
автомобил „Пежо“ модел 106, с рег. № 7094 КХ е причинена смъртта на Т.С. Н.,
ЕГН ********** – ***** на ищцата.
На
27.11.2015 год . непосредствено след 17 часа, в тъмната част на денонощието и
при леко преваляване, при управление на лек автомобил „Пежо 106“ по бул.
„Христо Ботев“ в участъка между кръстовищата с ул.“Васил Левски“ и ул.
„Пробуда“ в посока кръстовището с ул.“Сан Стефано“, водачът Д.А.се е движел с
56,5 км/ч, при позволена скорост 50 км/ч, като не е забелязал пострадалата,
която е пресичала неправилно, на нерегламентирано място, пътното платно в
посоча отляво – надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил.
Пострадалата е предприела пресичане на натоварен път на нерегламентирано място,
същата се е движела по пътното платно с ниска скорост, обусловена от възрастта
й – 84 години и използването на бастун за придвижване и е била облечена в тъмни
дрехи, което допълнително е затруднило **-годишнияводач своевременно да
възприеме неправилно пресичащата пешеходка и да предотврати удара. Този
механизъм на произшествието е установен и от приетата по делото авто-техническа
експертиза.
С
първото действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествието
започнало досъдебно производство № ЗМ – 363/2015 г. по описа на ОД МВР –
Бургас. Водачът на процесното МПС е сключил застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество ЗАД
„Алианц България“ със срок на валидност 08.12.2014г. до 07.12.2015г. –
застрахователна полица №01114002948553, което обстоятелство не се оспорва от
ответника и се установява и от представените писмени доказателства, включително
извършена проверка в публична база данни на гаранционния фонд.
Действително
водачът на МПС не е съобразил
конкретните пътни условия, като не е наблюдавал внимателно пътното платно не
само в лентата, в която се е движел, но и в лентата за насрещно движение, което
е било възможно предвид осветеността на пътя на конкретното място, но от друга
страна обстоятелството, че инцидентът е настъпил след смрачаване, че
пострадалата е пресичала на нерегламентирано място при наличие на пешеходна пътека в близост до мястото на
пресичане, че движението й е било затруднено от ползването на помощно средство
и метеорологичните условия, обуславят извода за изключително високо ниво на
съпричиняване на вредоносния резултат. С действията си пострадалата грубо е
нарушила правилата за движения по пътищата – чл.113, ал.1 от ЗДвП.
По
отношение на претърпените травми и причинно-следствената връзка между същите и
смъртта на пострадалата е допусната съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че причината за смъртта на пострадалата са
претърпените травми от удара с управлявания от водача А. лек автомобил „Пежо 106“ и се опровергават
твърденията на ответника , че причина за смъртта е последващото прегазване от
насрещно движещото се МПС.
От
събраните гласни доказателства се установява, че към момента на произшествието
ищцата и ***** й са живеели заедно в общо домакинство в имот , който починалата
е дарила на внука си и син на ищцата десет години преди смъртта си, последното
се установява от представения от ищцата нотариален акт за дарение. Отношенията
на ищцата с починалата са били близки, типични за родственото им връзка.
Не се
оспорва, че на основание чл. 380 от КЗ ищцата е поканила ответното дружество да й заплати обезщетение за
претърпените вреди на 05.06.2020 год. Получила е отказ поради обстоятелството,
че не е приключилото наказателното производство.
Ищцата заявява, че вследствие на загубата на *****
си е преживяла интензивни болки и страдания, които не са преминали и към
момента на подаване на исковата молба. Ищцата оценява претърпените
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв .
Освен посочените неимуществени вреди ищцата е
претърпяла и имуществени вреди – разходи
за погребение в размер на 456лв., за които е представено и не е оспорено
писмено доказателство – фактура № 31718/28.11.2015 год. за горната сума.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила за автомобил „Пежо 106“ с рег. № А7094 КХ,
управляван от Д. А..
В настоящото производство се събраха доказателства
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата на водача на
застрахованото МПС , който е нарушил правилата за движението по пътищата – чл.
20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и от ищцата, състоящо се в нарушение
на правилата за движение по пътищата – чл.113, ал.1 от ЗДвП. Съдът приема, че е е налице виновно поведение
на водача на застрахования лек автомобил
„Пежо 106“, в следствие на което е причинено процесното ПТП, но е налице и
висока степен съпричиняване от страна на пострадалата, която съдът, като отчете
поведението и делинквента и на пострадалата определя на 50%. Съдът отчита, че
както делинквента, така и пострадалата са били в напреднала възраст – съответно
77 и 84 години, при която напреднала възраст остротата на възприятията и
бързината на реакцията в динамична среда са значително намалени по обективни
причини, което обстоятелство не са съобразили в допълнение към неспазването на както правилата за движение по пътищата,
посочени по-горе.
Извършването на деянието , вината и формата на
вина са установени в наказателното производство. С оглед на това съдът счита,
че фактическият състав на деликта е налице.
Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди пред ответника, но ответното
дружество отказало изплащане на претендираното обезщетение мотивирайки се, че от събраните данни не се
доказвала по безспорен начин вината на водача на лекия автомобил.
По отношение на претендираните неимуществени вреди
, съдът намира следното: Съдебната практика приема, че справедливостта като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател; поради това и не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на обстоятелства с обективни характеристики. При определяне размера
на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към решенията съдилищата
трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за
размера на неимуществените вреди. Такива факти са характерът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на
здравето, морални страдания, осакатявания, загрозявания, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура и др.
В конкретния случай размерът на дължимото
обезщетение в конкретния случая следва да се определи при съблюдаване на
следните установени обстоятелства –на ищеца са причинени страдания от загубата
на близък човек – *****та на ищцата. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобразява възрастта на ищцата и на пострадалата, както и обстоятелството
, че двете са живеели заедно.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема , че
те установяват страданията на ищцата, неблагоприятното и
емоционално състояние и негативния ефект на загубата. Съдът съобрази също
възрастта на ищеца , характера на работата му и начина му на живот. За
конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта,
икономическите условия и лимитите на застрахователя.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 80000 лв., което
с оглед установеното съпричиняване в размер на 50% следва да бъде присъдено в
размер на 40000 лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди –
разходи за погребение, съдът счита същите доказани в предявения размер от 456
лв.
Върху обезщетението на имуществени и неимуществени
вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на забава – три месеца
след подаване на молба до застрахователя
05.09.2020 год.
На основание чл. 78 ГПК ответникът има право да получи направените
разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 49,88% - 2616,70 лв. от общо направени в размер на 5246 лв., ищецът в размер на 50,22% от 304,07 лв. или 152,71
лв. В полза
на адв. Станко Кралев, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата следва да се присъди възнаграждение в размер на 2043,68 лв.
Предвид обстоятелството , че ищцата е освободена
от задължението за внасяне на държавна такса над размер от 300 лв. , ответникът
следва да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 1718,24 лв. –
дължима държавна такса.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №59, а в хода на производството гр. София, п.к. 1407 р-н Лозенец,
бул./ул. ул. Сребърна № 16, представлявано от Георги Костадинов Заманов,
Христина Маринова Марценкова, Йоанис Коцианос да заплати на Ж.Н.Н., ЕГН ********** *** чрез адв. Станко
Кралев, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“№2 сумата от 50 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 456 лв. – за имуществени, всички
вреди претърпени от ПТП, причинено на 27.11.2015 год. в гр.Бургас , на
бул.“Христо Ботев“, по вина на Д.К.А.при управление на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „106“, с ДК № А7094КХ , ведно със
законната лихва върху неимуществените вреди и имуществените вреди от 05.09.2020
год. - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 405 от КЗ, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетенията, както и разноски по делото в
размер на 152,71 лв., като отхвърля
претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ж.Н.Н., ЕГН ********** *** чрез адв. Станко Кралев,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“№2 да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №59,
а в хода на производството гр. София, п.к. 1407 р-н Лозенец, бул./ул. ул.
Сребърна № 16, представлявано от Георги Костадинов Заманов, Христина Маринова
Марценкова, Йоанис Коцианос разноски
по делото в размер на 2616,70 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №59, а в хода на производството гр. София, п.к. 1407 р-н Лозенец,
бул./ул. ул. Сребърна № 16, представлявано от Георги Костадинов Заманов,
Христина Маринова Марценкова, Йоанис Коцианос да заплати на адвокат адв. Станко
Кралев, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на
2043,68 лв . за осъществена процесуално
представителство на ищцата Ж.Н..
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №59, а в хода на производството гр. София, п.к. 1407 р-н Лозенец,
бул./ул. ул. Сребърна № 16, представлявано от Георги Костадинов Заманов,
Христина Маринова Марценкова, Йоанис Коцианос да заплати по сметка на Окръжен
съд Бургас сумата от 1718,24 лв. – дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: