№ 194
гр. Сливен, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500200 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №35/29.02.2024г. по гр.д.
№407/2023г. на Н. районен съд, с което е прието за установено по отношение на М. Е.
С., че дължи на „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр. С. сумата от 10000лв.,
представляваща главница, частична от вземане в общ размер на 139389,89лв. и сумата
от 323,72лв., представляваща лихва за периода от 21.10.2022г. до 08.02.2023г., за които
суми е издадена Заповед №113/14.02.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.02.2023г. до окончателното изплащане. С
решението са присъдени разноски на ищцовото дружество за исковото и заповедното
производство.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
М. Е. С. и с нея се обжалва решението изцяло.
Във въззивната жалба, въззивницата М. С. чрез пълномощника адв. М. М.
посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопризводствените правила и материалния закон. Заявява, че съдът не
взел предвид факта, че застрахователят оценил неимуществените вреди, търпени от
майката на починалото при ПТП лице – В.С.Р. в размер на 42000лв., поради което и
1
отказал за изплати цялата претендирана сума от 200000лв. Посочва, че въпреки
постановените съдебни решения /поради отказа на застрахователя и присъждащи
обезщетение в размер на 100000лв. след приспадане на извънсъдебно платената сума
от 42000лв./ претърпените от В.Р. неимуществени вреди подлежали в настоящото
производство на доказване на общо основание, тъй като тя не била привлечена като
трето лице помагач в това съдебно производство от страна на застрахователя. Спорно
било и обстоятелството дали причиняването на вреди на психиката на пострадалата
майка е в причинна връзка с претърпяното ПТП. Неправилно районният съд приел, че
настъпването на вреди било доказано по делото. Заявява, чу ищецът не ангажирал
доказателства за претърпените от страна на В.Р. неимуществени вреди. Единствените
доказателства били платежните документи за заплащане на суми за неимуществени
вреди на В.Р., но факта на плащане не я задължавал да възстанови паричните средства
на застрахователя, тъй като не било доказано настъпването им. Съдът не посочил как е
преценил, че са настъпили вреди в претендирания размер, като не е обсъдил никакви
обстоятелства в тази насока. Въззивницата посочва, че постановените решения на
СлОС и на БАС и мотивите към тях нямали задължителна сила за нея, тъй като тя не е
била страна в тези производства. Освен това посочва, че починалото лице С. И. има
съпричинителство към инцидента, тъй като е бил пълнолетен към датата на инцидента
и не само е позволил, а и я насърчил да управлява моторното превозно средство. Тъй
като не била събрана информация какви неимуществени вреди са претърпени от В.Р.,
дали тя се е възстановила, как са се отразили на нейния живот, то претенцията на
застрахователя се явявала неоснователна и следвало да бъде отхвърлена. С оглед
изложеното, въззивницата моли въззивния съд да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да отхвърли иска изцяло като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства във
въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр. С., отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, застрахователят „Застрахователно дружество
Е.“ АД, гр. С. чрез пълномощника юриск. К. Н. оспорва жалбата като неоснователна.
Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и
моли съда да го потвърди. Посочва, че в производството били установени всички
елементи от фактическия състав на регресното право на застрахователя, в т.ч. и
единственото спорно обстоятелство – размера на претърпените неимуществени вреди.
Не било спорно, а и се установило категорично, че присъдените на лицето Р. суми са
изплатени в цялост, поради което настъпило регресното му право по чл.500, ал.2 от КЗ.
Посочва обаче, че във връзка с доказателствените му искания за разпит на свидетели
относно именно претърпените от В.Р. вреди, първоинстанционният съд допуснал
процесуални нарушения. Посочва, че във връзка с невъзможност за призоваване на
първоначално посоченият свидетел В.Р. е поискал алтернативно призоваване на друг
свидетел – С. К.. Това искане било поддържано от него, като е поискал разпита му по
делегация. Посочва, че с молба от 28.12.2023г. е поискал допускане до разпит и на
2
друго лице И. Р., като е поискал съда да извърши служебна справка относно нейния
адрес. По тази му молба съдът въобще не се бил произнесъл. Счита, че неправилно
съдът заличил като свидетел С. К.. С оглед изложеното и на основание чл.266, ал.3 от
ГПК въззиваемото дружество моли въззивния съд да допусне до разпит в качеството на
свидетели при режим на призоваване лицата С. А. К. с посочен адрес и И. С.а Р., без
посочен адрес с искане за служебно събиране на информация относно адреса й,
относно установяване на претърпените от В.Р. неимуществени вреди. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.
По направените с отговора на въззивната жалба доказателствни искания
въззивният състав се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като е
допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на едни свидетел, несъбрани
от първоинстанционният съд, поради допуснати процесуални нарушения.
В с.з., въззивницата М. Е. С., редовно призована, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й
представител по пълномощие адв. М. М., който поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с
което да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В с.з. въззиваемото дружество „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр. С.,
редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуален
представител по пълномощие юриск. К. Н., която оспорва въззивната жалба, поддържа
изложеното в отговора. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните по делото пред двете съдебни инстанции
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
3
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Същата следва да се ДОПЪЛНИ с установеното от събраните пред настоящата
инстанция гласни доказателства чрез разпит на допуснатия от въззивния съд свидетел,
както следва:
Свидетелката С. А. К. е майка на В.С.Р. и баба на С.И.И., починал в резултат на
ПТП от 23.09.2018г. Отношенията между В.Р. и сина й били прекрасни. Двамата
поддържали връзка постоянно. С. споделял с майка си всички проблеми в училище.
Освен като майка и син, двамата имали и приятелски отношения. С. бил на 12 години,
когато майка му заминала на работа в чужбина. До този момент В.Р. гледала сина си.
След заминаването й, детето се отглеждало от баща му, който получил родителските
права, но връзката между С. и майка му не била губена. Въпреки пречките, които баща
му и бабата по бащина линия се опитвали да създават, С. не загубил връзка с майка си.
Когато В.Р. си идвала в Б. – всяко лято, синът й бил постоянно при нея. Когато били
заедно се забавлявали, споделяли си, имали прекрасни отношения. Когато В.Р.
работела в Г., С. всяко лято ходел при нея. Даже имол намерение да остане да учи там,
но не могъл да се справи с езика и се върнал в Б.. За празниците не винаги майка му
можела да се прибере в Б., но общувала със сина си по скайп. През всичкото време
майката плащала издръжка, изпращала постоянно подаръци. Когато С. бил на 13 -14
години майка му се върнала за две години в Б. и детето постоянно ходело при нея. Все
едно живеело с нея. Родителските права още били на баща му. След смъртта на С., на
В. й било изключително тежко. В.Р. се сринала и към момента все още е срината
психически и емоционално. Започнала да получава паник атаки и ги получава и към
момента. Сега В.Р. е в А.. В. имала планове С., след като завърши училище, да отиде
при нея да живее и да развиват собствен бизнес. Сега е напълно срината. Лятото на
2023г., когато В. била в Б. отишла, заедно с майка си, втория си съпруг и детето си при
психолог, като го посетила няколко пъти. Съпругът й също продължил да ходи, за да
разбере по какъв начин да може да помага на В. при нейното състояние. Паник атаките
й се проявявали при различни случаи и в различно време, но най-вече, когато чуе
сигнал на линейка, спирачки на кола. След инцидента със сина й, В.Р. се страхувала
при пътуване, който страх продължавал и към момента. Преди инцидента тя нямала
такива проблеми с психиката.
От родителите на момчето, което е пострадало при катастрофата и оцеляло,
свидетелката разбрала, че М. не е видяла завоя и другото убито момче на име Ж. е
дръпнало волана. Това не го е направил С.. М. е управлявала със 150 км/ч и е правила
лайф - излъчвала е на живо в интернет. След катастрофата клипът веднага е бил свален
4
от интернет. Свидетелката не знае дали някое от лицата, пътуващи в автомобила, се е
възпротивило на това М. да управлява автомобила.
Съдът кредитира показанията на свидетелката К., като безпротиворечиви,
логични и последователни, дадени от лице, незаинтересовано от изхода на спора и
неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Н.ят районен съд е бил сезиран с предявени от „Застрахователно дружество Е.“
АД, гр. С. против М. Е. С. при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове, както следва: иск на застрахователя, за
установяване регресната дължимост на платено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ против лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория МПС, предявен като частичен в размер на
10000лв. от 139389,89лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, срещу която длъжникът е възразил, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.500, ал.2, предл. първо от КЗ и акцесорен иск за установяване дължимостта на
сумата от 323,72лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2022г. до
08.02.2023г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
която длъжникът е възразил, с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.86 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции
по първоначалните и обратния искове, правилно е дефинирал параметрите на спора и е
дал, съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация
на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения.
Основните оплаквания във въззивната жалба, с която настоящата инстанция е
сезирана, е за недоказаност на вредите и техния размер, обезщетени от застрахователя
и претендирани от ответницата – въззивницата М. С..
С оглед установеното от събраните пред настоящата инстанция доказателства,
въззивната жалба се явява неоснователна.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ крайните правни изводи на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
При застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
5
застрахователното събитие /чл.429, ал.1, т.1 от КЗ/. Застраховани лица по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на чл.477, ал.2 КЗ са
собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на МПС на законно основание.
Съгласно чл. 500, ал.2, изр. първо от КЗ, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
В случая, ищецът обосновава възникване на правото на регрес именно в
хипотезата на управление на МПС от ответницата М. С., която към датата на ПТП на
23.09.2018г. е била непълнолетна и неправоспособен водач, т. е. не е преминала
съответно обучение и не е притежавала свидетелство за управление на МПС.
За основателността на иска на поддържаното основание следва да са налице в
кумулативна следните елементи от фактическия състав на спорното право: валиден
договор за гражданско застраховане, причиняване от застрахования на застрахователно
събитие по покрит от застрахователя риск, причинени вреди /имуществени и/или
неимуществени/, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и
претърпените вреди, вина на причинителя на вредата, както и плащане от
застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в претендирания
размер, както и обстоятелството, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие ответникът е бил неправоспособен водач.
Съдът намира, че регресното право в полза на застрахователя е възникнало, тъй
като в казуса са налице в кумулативност изброените по-горе предпоставки.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "ГО" на
автомобилистите по чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ представлява право на застрахователя да
получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение, ако е
осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания /в случая в
хипотезата на чл. 500, ал. 2, изр. първо, предл. първо от КЗ/.
Безспорно по делото е установено, а и не се спори между страните, че лекия
автомобил марка „С.“, модел „К.“, рег.№ ......, има сключена валидна застраховка
“Гражданска отговорност” към датата на настъпване на застрахователното събитие
/23.09.2018г./ в ищцовото застрахователно дружество „Застрахователно дружество Е.“
АД, гр. С..
Няма спор относно осъществяване на факта на управление на МПС марка „С.“,
модел „К.“, рег.№ ...... на 23.09.2018г. от ответницата М. Е. С.. Също така няма спор, че
към тази дата ответницата е била неправоспособен водач.
6
Съгласно чл.150 от ЗДвП, всяко моторно превозно средство - участник в
движението, трябва да се управлява от правоспособен водач. Неизпълнението на това
изискване от страна на водач, причинил ПТП, за което застрахователят по договор ГО
за превозното средство плати обезщетение, следва да "върне" на застрахователя
платеното. На практика, ако водачът е бил неправоспособен, застрахователят се
освобождава от отговорността си по договора ГО, но само спрямо собственика на
застрахованото МПС, т. е. длъжен е да плати обезщетение на пострадалите лица, но
има право на регрес спрямо деликвента, щом е бил неправоспособен водач.
Разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ предвижда като основание за такъв регрес именно
липсата на правоспособност у водача да управлява МПС от съответната категория.
Налице е осъществено противоправно деяние от ответницата, причинила
виновно ПТП на 23.09.2018г. По делото не се спори относно механизма на настъпване
на ПТП. По отношение на виновния за ПТП водач - ответницата има влязла в сила
присъда №2/01.02.2021г. по НОХД №500/2020г. на СлОС, която на основание чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието,
относно неговата противоправност, дали то е извършено и виновността на дееца.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от ответницата в
първоинстанционното производство - причинено пътно-транспортно произшествие на
23.09.2018г., е настъпила смъртта на пътуващия в застрахования автомобил С. И..
Безспорно е установена причинната връзка между деянието и вредоносния резултат –
настъпилата смърт на С. И..
В случая, застрахователят – ищцовото дружество е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди на майката на починалото лице – В.Р..
Основните възражения във въззивната жалба са във връзка с размера на тези
неимуществени вреди. Възраженията на въззивницата са за недоказаност на
претърпените от В.Р. неимуществени вреди, от там и недоказаност на размера на
същите.
Следва да се посочи, че обезщетението за неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен
случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените увреждания, като
целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем
претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно
оценими.
7
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид
установените пред въззивната инстанция обстоятелства, свързани с претърпените от
В.Р. морални болки и страдания, вследствие смъртта на сина й С. С., с оглед особено
силната емоционална връзка на обич и привързаност между тях и продължителността
на същите. Установи се че след смъртта на С. В. е започнала да получава силни паник-
атаки, продължаващи и към момента при звук от спирачки, линейка и др. подобни. Р.
била срината емоционално и психически и все още не е успяла да преодолее шока от
загубата на сина си, да преодолее стреса.
Действително, Решението на БАС по в.гр.д. №182/2022г. и потвърденото с него
Решение по гр.д. №379/2021г. на СлОС, с които е уважен прекия иск на Р. против
застрахователното дружество и по-скоро мотивите им относно претърпените от Р.
вреди и определяне размера на следващото й се обезщетение, не обвързва ответницата
– въззивница в настоящото производство – причинител на вредата, тъй като същата не
е била привлечена в това производство в качеството на трето лице – помагач и тя не е
взела участие в производството. От събраните обаче пред настоящата инстанция
гласни доказателства се установиха претърпените от Р. емоционални и психически
болки и страдания, техния интензитет и продължителност, поради което съдът намира
възраженията за недоказаност за неоснователни.
Съдът съобрази родствената връзка между Р. и починалия в резултат на ПТП С.
И., отношенията на обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта на сина
се е отразил на майката, младата възраст на починалия /18г./, интензитета и
продължителността на преживените душевни болки и страдания и техния необратим
характер. Съобразявайки всички обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди, възлиза на сумата от 142000лв.
Във връзка с възраженията на въззивницата, че размерът на неимуществените
вреди оценен и приет от застрахователя е само сумата от 42000лв. е неоснователно. До
този размер застрахователят доброволно и извънсъдебно е оценил и обезщетил вредите
от причиненото от неправоспособния водач на застрахованото МПС пътно-
транспортно произшествие, но това не означава, че този размер е окончателен. Още
по-малко означава, че ответницата, в качеството си на водач на МПС, непритежаваща
правоспособност за управлението му и причинила въпросното ПТП се освобождава от
задължението си по чл.500, ал.2 от КЗ за заплащане на застрахователя на платеното от
него в цялост застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски.
Ответницата не следва да отговаря на основание чл.500, ал.2 от КЗ единствено и само
за възстановяване на определеното от застрахователя по претенцията на увреденото
лице обезщетение, а по силата на законовата разпоредба тя носи отговорност спрямо
застрахователя за целия размер на платеното на пострадалия обезщетение, без значение
8
дали е определено от застрахователя по реда на чл. 432, вр. чл.380 от КЗ или от съда в
последващ съдебен процес по предявен срещу застрахователя иск. Разбира се,
отговорността се носи при установени елементи от фактическия състав, посочени по-
гори, в т.ч. и на тези за деликтната отговорност на причинителя на вредата –
ответницата. Тези елементи по делото бяха установени.
Във връзка с двете заповедни производства от по 10000лв. по ч.гр.д.
№1115/2021г. и ч.гр.д. №1114/2021г. на НЗРС, следва да се посочи, че те са за събиране
на първоначално определеното и заплатено от застрахователя обезщетение, като той е
претендирал такова в общ размер от 36000лв., вместо 42000лв., но те не водят до
недопустимост на настоящото производство, което е за възстановяване на заплатеното
от застрахователя допълнително обезщетение, на база влязъл в сила съдебен акт.
Във връзка с размера на платеното от застрахователя обезщетение, лихви и
разноски, подлежащи на възстановяване от водача, причинил ПТП като
неправоспособен такъв, следва да се посочи, че този размер е безспорно установен от
събраните по делото писмени доказателства – платежни нареждания. От тях е видно, че
ищцовото дружество е заплатило на В.Р. и нейният процесуален представител в
съдебното производство по гр.д. №379/2021г. по описа на СлОС и по въззивно гр.д.
№182/2022г. на БАС общата сума от 139389,89лв., включващ обезщетение, лихви и
разноски. Този размер е подлежащия на възстановяване по смисъла на чл.500, ал.2 от
КЗ.
Във връзка с възражението за съпричиняване, направено от ответницата с
отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба, следва да се посочи, че
същото е изцяло недоказано и като такова настоящата инстанция го приема за
неоснователно. Направилата възражението страна носи доказателствената тежест да го
установи по пътя на пълното пряко и главно доказване. Такова доказване в
производството от страна на ответницата, носеща доказателствената тежест няма
проведено. От нейна страна няма ангажирани доказателства в тази насока. От
показанията на свид. К. също не се установи твърдяно съпричиняване от страна на С.
С.. Следва да се посочи, че мотивите на двете съдебни решения по гр.д. №379/2021г.
по описа на СлОС и по въззивно гр.д. №182/2022г. на БАС, обсъждащи въпроса за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото при процесното ПТП
лице, нямат обвързваща за ответницата сила, поради неучастието й в производството,
както самата тя е посочила във въззивната си жалба. Поради недоказаността на
наведеното възражение за съпричиняване, съдът го приема за неоснователно.
С оглед всичко гореизложено, предявеният като частичен /за 10000лв./ регресен
иск на застрахователя по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 500, ал.2 от КЗ се явява
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорния такъв за
9
установяване дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от изтичане на определения от застрахователя на неправоспособния водач,
причинил ПТП – ответницата М. С. срок за доброволно заплащане – 21.10.2022г. до
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в претендирания размер от 323,72лв.,
определено върху частично претендираната главница.
Съгласно разпоредбите на чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата следва да се
присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
исковата молба.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и като следва да се потвърди, като подадената против него въззивна
жалба се явява неоснователна.
С оглед изхода на процеса, районният съд правилно е присъдил на ищцовото
дружество, направените по делото в заповедното производство и в
първоинстанционното исково производство разноски и в тази част решението също
следва да се потвърди.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора
– неоснователност на въззивната жалба, то въззивницата следва да понесе своите
разноски така, както ги е направила и да заплати на въззиваемото застрахователно
дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в определения от съда размер
от 250лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №35/29.02.2024г.,
постановено по гр.д.№407/2023г. по описа на Н. районен съд.
ОСЪЖДА М. Е. С. с ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „В.Л.“ №51, ...... да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Е.“, АД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. “Х.К.“ №43 сумата от 250лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280,
ал.3, т.1, предл. второ от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11