Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.09. 2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, ХХVІ състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря
Християна Тонева и с участието на прокурор при Варненска окръжна
прокуратура СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2762 по описа
за 2018 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр.чл.1 ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ вр. с чл.284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по
искова молба от Г.С.Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора – Варна (настанен понастоящем в Затвора - Белене), срещу Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с искане
за присъждане на обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпени неимуществени
вреди в резултат на условията в сектор „Арести“ към Областната служба „Изпълнение
на наказанията“ – Добрич през периода 16.12.2016г – 05.06.2017г., както следва:
-
За условията в помещението, в което е бил задържан под стража
(неотговарящо като квадратура на установеното изискване за всеки задържан, без
санитарен възел, мивка, столове, шкаф, маса, кошче за смет), поради което е бил
поставен в невъзможност да се измива и преоблича – обезщетение в размер на 12
500лв., ведно със законната лихва от началната дата на увреждането 16.12.2016г
до окончателното изплащане на сумата;
- За липсата на отопление, осветление и
вентилация в помещението, в което е бил задържан под стража – обезщетение в
размер на 12 500лв., ведно със законната лихва от началната дата на увреждането
16.12.2016г до окончателното изплащане на сумата;
-
За лишаването му от „каре“,
престой на открито и чист въздух – обезщетение в размер на 12 500лв., ведно със
законната лихва от началната дата на увреждането 16.12.2016г до окончателното
изплащане на сумата; и
-
За това, че определеното му време за сутрешен и вечерен тоалет е било
само от по 10 минути, при това в обща тоалетна и в обща баня, и е било крайно
недостатъчно – обезщетение в размер на 12 500лв., ведно със законната лихва от
началната дата на увреждането 16.12.2016г до окончателното изплащане на сумата.
В открито съдебно заседание ищецът се
явява лично и с назначения от съда служебен защитник – адв. Д. Д.. И двамата
поддържат исковата молба.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН), редовно призовани, се представляват от ст. юрисконсулт С.С.,
която пледира за отхвърляне на исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита,
че в проведеното съдебно производство е останало недоказано наличието на
материалните предпоставки, служещи като основание за ангажиране отговорността
на ответника по реда на чл.284 от ЗИНЗС. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Идентично е становището и на участващия в
производството представител на Окръжна прокуратура – Варна, който дава
заключение за неоснователност на исковата молба по всяка от заявените претенции.
Счита, че събраните в хода на съдебното производство доказателства навеждат на
извод, че ответникът е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от
разпоредбите на чл.151 и чл.256 от ЗИНЗС, респективно – от чл.20 и чл.21 от
Правилника за приложение на същия закон.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Г.С.Б. е пребивавал в ареста на гр.
Добрич с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от
17.12.2016 г. до 05.07.2017 г. През този период той е бил настаняван в
помещения с №№ 3 и 6, за които в писмо с.д. № 20344/23.11.2018 г. (л. 80 и 81)
на Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РСИН) се сочи, че
са еднотипни и всяко от тях е с площ от 4,93 кв.м. По време на престоя в
посочените помещения при ищеца Г. Б. винаги е имало настанени поне още две
лица. В помещенията няма баня, тоалетна, мивка, както и всякакво друго
обзавеждане – маси, столове, шкафчета и др. Шкафове за вещите на задържаните били
монтирани в общия коридор пред помещенията. Осветлението и вентилацията се
осъществявали през малки отвори с метални решетки, направени на вратите на
килиите. В помещенията допълнително осветление се осигурявало чрез обикновени
електрически крушки, обезопасени с метална решетка. По дължината на арестния
коридор, над вратите на килиите, имало монтирана вентилационна система, като отвори
за осъществяване на вентилацията имало направени в стената на всяка килия.
Същите били обезопасени също с метални решетки. През зимния период отоплението
в помещенията на арестантите се осъществявало с помощта на климатици, които също
били монтирани в арестния коридор, находящ се непосредствено пред килиите. В допълнение към климатичната инсталация за
отопление през студените месеци на годината се ползвала и отоплителната система
(парно) в сградата на ОД на МВР – гр. Добрич; радиатори в самите помещения нямало
– такива били монтирани в коридора пред килиите. Не се отрича, респективно – не
се дължи доказване на факта, че в ареста в гр. Добрич няма обособено
пространство за престой на открито, т.нар. „каре“, поради което престой на
открито не се провежда. Ползването на тоалетна се осъществявало покилийно по
всяко време на денонощието, а къпането на арестантите се извършвало по
предварително утвърден график. Като доказателство за последното по делото са
представени такива графици /л. 82 до л. 89/ за процесния период – от м.
декември 2016 г. до м. 07.2017 г.
По настояване на ищеца и неговия
процесуален представител, както и за изясняване на фактите, релевантните за
изхода на повдигнатия правен спор, по делото са разпитани двама свидетели – С.П.С.
и П.И.П.. Техните показания са взаимно обвързани и допълващи се, и не се
опровергават от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
Пред съда св. С. П. С. заявява, че се
познава с ищеца Г. Б. ***, тъй като са съграждани. Отделно от това сочи, че
ищецът е приятел на баща му. Двамата /ищецът и свидетеля Ст. С./ били задържани
в ареста в гр. Добрич почти по едно и също време. Там св. С. прекарал времето
от 18.01.2016 г. до м. септември 2016 г., след което постъпил отново на 22.02.2017г.
за още три месеца – до м. май 2017 г. С ищеца Г. Б. не обитавали една и съща
килия, но твърди, че килиите им били еднотипни и еднакви по размери – 150 см.
на 280 см. Във всяка килия имало настанени по трима човека. Понякога
настанявали и четвърти човек. Потвърждава, че в помещенията на ареста нямало
прозорци за достъп на естествена светлина. Нямало нито тоалетна, нито течаща
вода. През деня имало определено време от по 10 минути за всяка от 13-те килии в
ареста – сутрин и вечер, за ползване на тоалетната и банята. Задържаните от съответната
килия ползвали санитарния възел едновременно – докато единият ползва мивката, другият
ползва тоалетната или банята. Принципно имали право да ползват санитарния възел
три пъти дневно за по 10 минути – сутрин, обед и вечер. През останалото време арестантите
били принудени да уринират в туби, които държали непосредствено до вратата на
килията. В случай на нужда от дефекация извън определеното по график време за
ползване на тоалетната арестантите можели да ползват санитарното помещение на
ареста, но за целта трябвало първо да почукат на вратата на килията и да изчакат
да дойде дежурен служител, който да ги придружи до тоалетната. На въпрос на
съда какво представлява санитарният възел в ареста в гр. Добрич свидетелят
отговаря, че на относително малко пространство са разположени една тоалетна,
мивка, душ и кош за боклук. Задържаните в ареста не можели да вземат душ всеки
ден – това ставало по график. Потвърждава, че в килиите на ареста в гр. Добрич
няма приток на естествена светлина, няма вентилация, няма отопление и
климатизация, няма никакво обзавеждане, освен наровете и още едно легло на
второ ниво, върху които спели задържаните. Светлина прониквала в помещенията
през съществуващ във вратата малък отвор с решетка. По време на съвместния им
престой в ареста в гр. Добрич св. Ст. С. не е разговарял с ищеца, защото
разговорите между арестантите били забранени. Затова и не може да свидетелства
за неговото физическо и психическо съС.ие през процесния период. Задържаните можели
само от време навреме да си разменят по някоя реплика. В ареста нямало „каре“,
поради което не извеждали задължаните за престой на чист въздух. Излизали от килиите
единствено по три пъти на ден – по за 10 минути сутрин, обед и вечер за
ползване на мивка и тоалетна. Свидетелства пред съда, че след 22,00 ч. килиите
се затваряли до сутринта. Ако на някой от задържаните се наложело да ползва
тоалетната в този период, това се разрешавало, но само по изключение. По-скоро по
това време задържаните удовлетворявали естествените си потребности в намиращата
се в помещението туба или в найлонови торбички. По думите на свидетеля,
задържаните избягвали да чукат по вратите и да викат охраната, защото така
пречели на останалите да спят. На въпрос на процесуалния представител на ищеца свидетелят
отговаря, че осветлението в помещението е било много слабо и не позволявало да
се чете. Вентилация и отопление нямали никакви - вентилацията ставала
посредством два вентилатора, разположени в двата края на арестния коридор, находящ
се пред 13-те арестантски килии – единият вкарвал въздух отвън, а другият
извеждал въздуха от коридора. Да се стои в помещенията без проветрение и
вентилация било практически много трудно – през лятото стоял в килията само по
бельо и въпреки това се потял обилно. В допълнение заявява, че в помещенията се
пушело, от което стените били черни от пушека.
Пред съда свидетелят П.И.П. заявява, че се
познава с ищеца Г.Б. от времето на съвместния им престой в ареста в гр. Добрич.
Били настанени в една килия за около 3-4 дни. През тези няколко дни били настанени
в една по-голяма килия в ареста, определена за „чужда делегация“. Иначе килиите
били много тесни – като застанел прав в килията с разперени ръце можел да
стигне от стена до стена. Потвърждава, че осветлението в помещението ставало от
малко прозорче с решетки, разположено на вратата на килията. Тази светлина
достигала до това прозорче, през остъклените прозорци, които се намирали от
противоположната страна на арестния коридор, но стъклата на тези прозорци били
замазани с блажна боя или с нещо подобно, затова и дневната светлина трудно
прониквала през тях. Твърди, че преди в ареста имало аспирация, но сега тази
система не работела. Потвърждава, че посещението до тоалетната на етажа било
организирано по няколко пъти на ден – за по 10 минути за арестантите от всяка
отделна килия по определен ред. Можело да се ходи до тоалетна и в останалото
време, но това ставало трудно – „трябва
да чукаш поне два часа докато те пуснат до тоалетната и ако те пуснат по
принцип“. Казва, че когато не ги извеждали до тоалетната, арестантите
ползвали туби за естествените си нужди. Това се случвало ежедневно. Не си
спомня ищецът Б. да му се е оплаквал за нещо конкретно. Предполага, че ако му
се е оплаквал за нещо, то това е било за лошите условия в ареста. На въпрос на
съда как задържаните са организирали времето си през деня, свидетелят отговаря,
че едни стояли прави в килиите докато другите спят, а после си сменяли.
Потвърждава, че в ареста в гр. Добрич няма „каре“, където арестантите да бъдат
извеждани на чист въздух, поради което не били извеждани.
В открито съдебно заседание, проведено на
29.01.2019 г., ищецът допълва исковата си молба като твърди, че е
диагностициран със злокачествен рак /на дебелото черво/ като счита, че основна
причина за заболяването му са лошите санитарно-хигиенни условия в ареста в гр.
Добрич. Твърди, че докато е бил там се е случвало по 10 дни да не дефекира. На
02.11. 2018 г. е преведен в затвора в гр. Белене. Заявява, че там са обърнали
повече внимание на здравословното му съС.ие, в резултат на което е опериран. В
подкрепа на последното към доказателствата по делото са представени 2 бр. епикризи
– епикриза по ИЗ № 41352 /л. 139 – 141 от делото/ и епикриза по ИЗ № 43996 /л.
187 и 188 от делото/. От първата е видно, че Г. Б. е хоспитализиран в Клиника
по хирургия, Отделение по проктология и гнойно-септична хирургия към
Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Д-р Г. *** в
периода от 10.11.2018 г. до 23.11.2018 г. Поставена е диагноза C18.0 ILEUS PER OBTURATIONEM PROPTER CA COECI T3N1MX. Извършена е операция Laparoscopia. Convertio ad laparotomia. Hemicolectomia
dex. Ileo – transverso anastomosis L-L
Lavage. От епиризата е видно, че следоперативното лечение е протекло гладко. При
изписването на пациента е предписано медикаментозно лечение за антикоагулантна
терапия в домашни условия. Дадена му е препоръка за хигиенно-диетичен режим
като избягва пържено, газирано и газообразуващи храни.
Видно от втората епикриза ищецът Г. С. Б.
е постъпил в същото лечебно заведение на 29.11.2018 г. с оплаквания от болки и
зачервяване в областта на оперативната рана. Поставена му е диагноза L08.8 FASCIITIS
PARIETIS ABDOMINIS. Пациентът е изписан на 05.12.2018 г. с подобрение, афебрилен и със
спокойна оперативна рана. Предписано му е медикаментозно лечение с Глюкофаж 3 х
500 мг. и Диета № 9. От лекуващия лекар са му дадени препоръки за хигиенно-диетичен
режим.
Горната фактология съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
ангажирани от страните, които са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Въз основа на така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба е процесуално допустима.
Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на ответника във връзка с условията на ареста в гр.
Добрич, където ищецът е бил настанен с мярка на неотклонение „Задържане под
стража“ през исковия период от 16.12.2016г до 05.06.2017г.. Разпоредбата на чл.
284 ал. 1 от ЗИНЗС, приложима по силата на § 49 от Преходни и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.), предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на Глава ХІ от АПК, а ал. 2
на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на
чл. 205 АПК, са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Цитираната разпоредба на чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС има за предмет на защита същите ценности, каквито в действащото българско
законодателство са защитени със Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС предполага по-ограничен кръг
от субекти на защита, които в този случай са лицата лишени от свобода, както и
тези, на които по реда на НПК е наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“, обвиняеми и подсъдими. Цитираните правни норми доразвиват принципа, че
всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като
създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общините за
вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правнорегламентирана административна дейност. За да бъде приета за основателна
претенцията на ищеца, следва кумулативно да бъдат доказани следните
предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца.
Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената
оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Според нормата на
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2, съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (в приложимата редакция ДВ, бр. 13 от
2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 е указано,
че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съдът счита, че в конкретния казус ищецът успешно
е провел дължимото доказване.
При решаване на настоящия правен спор следва
да се има предвид, че съгл. чл.240 от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на
лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с
мярка за неотклонение задържане под стража доколкото в Част ІV от ЗИНЗС
„Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ не е предвидено
друго.
Във връзка с горното съдът следва да съобрази
изискването за осигуряване на минимална жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода, респективно – за всеки задържан, която площ не може да
е по-малка от 4 кв. м., съгласно действалата към началото на релевантния за
делото период разпоредба на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /отм., бр. 13 на ДВ от 2017
г., в сила от 7.02.2017 г./. Същото изискване съществува и към края на
релевантния период 05.06.2017 г., както и към настоящия момент по аргумент от
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото, в това число и от
свидетелските показания на двамата свидетели, се установява, че помещенията за
настаняване на задържаните в ареста на гр. Добрич са еднотипни. Във всяко едно
от тях по едно и също време са пребивавали не по-малко от трима души, а в някои
случаи и по повече. Същевременно се установи и това не е оспорено от ответника,
че човек с нормално телосложение, заставайки в средата на помещението с
разтворени встрани ръце, може да докосне
двете срещуположни стени, което доказва малките размери на помещенията. В
килиите е имало място единствено за разполагане на нарове и легло /на второ
ниво/ за спане. Липсвало е всякакво друго обзавеждане – маси, столове, шкафове
за личните вещи и др. Такива шкафове за лични вещи имало в коридора пред
килиите. В спалните помещения липсвали мивки с течаща вода, както и тоалетна. Горните
факти се потвърждават от ответника в приложената на л.80 и 81 справка с.д. №
20344/ 23.11.2018 г. По делото не е назначавана съдебно-техническа експертиза
за установяване точните размери на помещенията за настаняване на задържаните в
ареста в гр. Добрич, но от останалите доказателства по делото, непротиворечиви
помежду си, по категоричен начин се установява, че същите са с площ не
по-голяма от 5 кв. м., което категорично не кореспондира с установените в
закона стандарти за осигуряване на жилищна площ от по минимум 4 кв.м. на всеки
лишен от свобода или задържан. Това навежда на извод за основателност на
претенцията по т. 1 от исковата молба.
Необорени от ответника останаха
твърденията на ищеца за липса на отопление, достатъчно осветление и вентилация
в помещенията на ареста в гр. Добрич. Напротив - цитираната по-горе справка с.д.
№ 20344/ 23.11.2018 г. потвърждава твърденията на ищеца, че в спалните
помещения липсват отоплителни уреди, а отоплението се осъществява от
разположените в арестния коридор климатици, както и от радиаторите на
функциониращото в сградата парно отопление, като радиаторите също били
разположени в коридора. Съдът намира за доказано и обстоятелството, че в
килиите не е осигурено достатъчно осветление, доколкото източници на дневна
светлина липсвали в самите помещения, а такава достигала до задържаните през
малки зарешетени отвори във вратата на килията, като източник на тази светлина
били прозорците на арестния коридор, разположени на срещуположната стена срещу
килиите, боядисани при това с блажна боя. В помещенията имало и по 1 бр. обикновена
електрическа крушка, обезопасена с решетка, като този източник на изкуствено
осветление не бил в съС.ие да осигури необходимото количество светлина на
задържаните. Твърденията за липса на вентилация в помещенията също се доказаха,
доколкото ответникът не отрича, че такава в ареста в Добрич се осигурява посредством
вентилационна система, също разположена извън килиите на задържаните – в
арестния коридор. Това сочи на нарушение правата на ищеца по смисъла на чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС във връзка с чл. 240 от същия закон. Изложеното обосновава извод
за основателност на исковата молба на ищеца Г. Б. и по т.2.
Съдът приема за доказана претенцията на
ищеца за неимуществени вреди, претърпени от същия за исковия период, явяващи се
резултат от неизпълнение на задължения на служители на ответника, пряко
произтичащи от закон, а именно: неосигуряване на задържания на условия за
двигателна активност чрез престой на открито в специално определено за целта
място т. нар. „каре“, с продължителност не по-малко от един час на ден.
Съгласно чл. 276, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС престоят на открито се провежда на
специално определени места в района на ареста, като продължителността на
престоя е не по-малко от 1 час на ден. Видно от събраните по делото гласни
доказателства, подкрепени и от признанията на ответника, съдържащи се в представената
от него справка с.д. № 20344/ 23.11.2018 г. /л. 80 и 81 от делото/, задържаните
в ареста в гр. Добрич., в т. ч. и ищецът, не са били извеждане на открито за
осигуряване на минимална двигателна активност. Изложеното навежда на извод, че
ответникът не е изпълнил задължението си да осигури на ищеца по време на
престоя му в ареста в гр. Добрич осъществяването на гарантираното му от чл.
276, ал. 1 и 2 от ППЗИНЗС право на престой на открито за не по-малко от 1 час
на ден. Претенцията по т.3 от исковата молба е основателна.
Настоящият състав на съда счита за
основателна исковата молба и по последната точка 4. Както вече беше посочено, ответникът
не отрича, че в килиите на ареста в гр. Добрич липсва тоалетна и мивка с течаща
вода. Посещението до тоалетна и за поддържане на личната хигиена е извършвано
покилийно, т.е. по определен ред задържаните от всяка килия /минимум трима
човека/ ползват заедно санитарния възел, където не е осигурена преграда, която би
могла поне визуално да отделя тоалетната от останалата част на санитарното
помещение. Времето за ползване на санитарния възел за задържаните било по 10
минути общо за задържаните от всяка килия поне два пъти на ден, а понякога и
три пъти – сутрин, обед и вечер. През останалото време задържаните облекчавали
физиологичните си нужди в килиите, пред останалите настанени в килията, като
уринирали в пластмасови туби, с каквито била снабдена всяка килия. За ползване
на банята по график един път седмично свидетелстват
представените от ответника доказателства – от лист 82 до 89. От представената
по делото медицинска документация не може да се изведе категоричен извод, че
онкологичното заболяване на ищеца е пряка и непосредствена последица от лошите
хигиенни условия в ареста в гр. Добрич, но категорично се доказа в настоящото
производство, че в подопечното на ответника заведение липсват нужните условия
за поддържане на елементарна хигиена и за удовлетворяване на първични
физиологични нужди на задържаните лица.
От доказателствата по делото не може да се
направи категоричен извод кога е възникнал онкологичният проблем на ищеца Г. Б.
и дали условията в ареста в гр. Добрич са го провокирали или само са
катализирали развитието на един вече започнал процес. Независимо от това съдът
счита, че описаните по-горе условия – несъмнено влияещи негативно и увреждащи
както физическото, така и психическото здраве на задържаните под стража в
ареста в гр.Добрич, обосновават извод за наличието на материалните предпоставки
за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ГД „Изпълнение на
наказанията“. Самият факт, че в ХХІ век ищецът е бил поставен в описаните
по-горе условия – да изтърпява наложената му мярка за неотклонение задържане
под стража при липса на достатъчно жизнена площ, без възможност за извеждане на
чист въздух и движение, без достатъчно осветление, както и при липса на
адекватно отопление през зимните месеци и на адекватна климатизация и
вентилация през останалото време, сочат на основателност на исковата молба.
Обстоятелството, че ищецът не е имал осигурен поС.ен достъп до тоалетна и
течаща вода, поради което, извън посещенията по график, е бил принуден да
облекчава естествените си нужди в присъствието на останалите настанени в
килията, се преценяват от съда като нечовешко и унизително отношение. Дори и
при посещенията си по график в обособената на етажа тоалетна ищецът не е имал
възможност да я ползва нормално, а това е ставало в присъствието на другите
двама задържани от неговата килия, тъй като липсвала преграда, която визуално
да изолира тоалетната; отделно от това определените по 10 минути за общо трима
човека два или дори три пъти дневно са крайно недостатъчни за ползване на
тоалетна и за измиване на всеки от тях така, че да е в съС.ие да поддържа
минимална хигиена. Показанията на разпитаните по делото свидетели подкрепят
твърденията на ищеца в този смисъл. Всяко от тези обстоятелства по отделно, и
още повече – преценени в съвкупност, мотивират извода за неоснователност на становището
на процесуалния представител на ответника, че върху ищеца не е въздействано по
начин, който да надхвърля минималния предел на ограниченията, които са пряка
последица от упражнената на законово основание наказателна репресия – напротив,
те са доказателство за нечовешко и унизително отношение, далеч надхвърлящи този
минимален предел, и недопустими за европейска държава през ХХІ век.
В контекста на гореизложеното, а така също
и в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ, следва да се приеме, че по време
на престоя си в ареста в гр. Добрич ищецът е претърпял неприятни, негативни
изживявания, които следва да се квалифицират като унизително и обидно отношение
и нечовешко третиране.
Предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите,
причинени на лишените от свобода и на задържани под стража лица от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, липса на
санитарен възел и течаща вода в помещението, както и на условия за двигателна
активност и престой на открито както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
При прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС
във вр. с § 47 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, съгласно която разпоредба в случаите по
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало задържането под стража,
продължителността на периода – в случая приблизително 6 месеца, съдът приема,
че увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, има за
последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС и на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правно -
регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ГД „Изпълнение
на наказанията“ са нарушили и изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Действително
по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на
длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
задържаното под стража лице и до емоционални и физически страдания. Липсата на умисъл
за такива действия обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от
ЕКПЧОС.
Както се посочи и по-горе, отговорността
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна - държавата отговаря за вредите,
причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията от нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС, без значение дали са причинени виновно от тях, което
отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
Имайки предвид продължителността на
периода, в който Б. е бил поставен в тези унизителни и неминуемо увреждащи
здравословното му съС.ие /физическо и психическо/ условия – почти 6 месеца,
съдът намира за справедлив размер на обезщетението претендирания от него такъв
– 12 500лв. по отделно за всяка от предявените претенции, т.е. съдът
преценява всяка четирите предявени претенции за доказана както по основание,
така и по размер.
От основателността на предявеният главен иска произтича и тази на предявения
акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД - претенцията за заплащане на законната лихва
върху сумата от общо 50 000лв., считано от датата на увреждането /началната
дата на престоя на ищеца в ареста в гр.Добрич 16.12.2016г/ до окончателното
ѝ изплащане.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, да заплати на Г.С.Б., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора –Белене, обезщетение в общ размер на 50 000лв. за претърпени неимуществени
вреди в резултат на условията в сектор „Арести“ към Областната служба „Изпълнение
на наказанията“ – Добрич през периода 16.12.2016г – 05.06.2017г., както следва:
-
За условията в помещението, в което е бил задържан под стража
(неотговарящо като квадратура на установеното изискване за всеки задържан, без
санитарен възел, мивка, столове, шкаф, маса, кошче за смет), поради което е бил
поставен в невъзможност да се измива и преоблича – обезщетение в размер на 12 500лв., ведно със законната лихва от
началната дата на увреждането 16.12.2016г до окончателното изплащане на сумата;
-
За липсата на отопление, осветление и вентилация в помещението, в което
е бил задържан под стража – обезщетение в размер на 12 500лв., ведно със законната лихва от началната дата на
увреждането 16.12.2016г до окончателното изплащане на сумата;
-
За лишаването му от „каре“, престой на открито и чист въздух –
обезщетение в размер на 12 500лв.,
ведно със законната лихва от началната дата на увреждането 16.12.2016г до
окончателното изплащане на сумата; и
-
За това, че определеното му време за сутрешен и вечерен тоалет е било
само от по 10 минути, при това в обща тоалетна и в обща баня, и е било крайно
недостатъчно – обезщетение в размер на 12
500лв., ведно със законната лихва от началната дата на увреждането
16.12.2016г до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: